петък, 16 март 2007 г.

Любовта и отговорността

През 2007 година, в навечерието на празника Благовещение Богородично "Православие България" обяви конкурс "Блага вест". Конкурсът беше за епистолярен жанр. Аз изпратих едно истинско писмо, което преработих, за да го съобразя с изискванията за участие. То не спечели награда в конкурса, но още преди да стигне до публикуване, ми донесе едно истинско, прекрасно приятелство. За мен няма по-голяма награда от това. Колебаех се дали да го публикувам тук, от гледна точка на това, че е истинско писмо, но все си мисля, че някой може да извлече полза от него.

Получател: До едно прекрасно дете, с което се запознах в чата

Мило мое дете!

Няма две мнения, че ние с теб сме хора от различни поколения, но това съвсем не означава, че няма какво да си кажем.

Последният ни разговор в чата ме накара да се замисля: явно конфликтът между поколенията е нещо неизбежно. Младите се водят повече от емоциите, възрастните се базират на житейския си опит и на разума. Единствено с цел да ти бъда полезен, ще изкажа мнението си за конфликта между теб и майка ти.

За мен няма съмнение, че родителите ти са добри, трудолюбиви и почтени хора, които много те обичат. Ти си смисълът на живота им! Заради теб те се трудят! Ти си тяхната грижа! Ти си тяхното денонощно притеснение! Ти си човекът, за който са готови да жертват живота си! Те знаят, че си в трудна възраст и са готови да ти помогнат да преодолееш проблемите. Мама и татко искат ти да завършиш успешно образованието си, да отидеш да учиш във висше учебно заведение! Те от сърце желаят да създадеш добро семейство и да се радват на внуци! Те жадуват да се реализираш добре в живота и да имаш хубава професия!

Уместно е да са притеснени от появата на някого, в когото ти си много влюбена. Когато някой обича толкова силно, става по-малко рационален. Той от любов може да направи някои жертви, които да бъдат пагубни за него и да наранят близките му. Именно от това се страхуват твоите родители. Те се притесняват дали това момче може да поеме своята отговорност пред теб и пред децата, които някой ден биха могли да ви се родят. Те се страхуват да не би той да те използва, да те изостави или да си играе с чувствата ти. За нас – възрастните – не е трудно да проучим с кого дружат децата ни.

Ако аз съм родител и разбера, че дъщеря ми ходи с някой младеж, първата ми работа ще бъде да събера информация за него. Това може да стане по много начини. Чрез учители, които му преподават, чрез близки на семейството, чрез общи познати и др. Когато родителите постъпват така, те го правят единствено от загриженост за детето си.

Не мога да кажа, доколко твоите родители са проучили момчето, в което си влюбена, но понякога е достатъчна и една среща, за да направят вярната преценка. Мама и татко знаят, че едно задълбаване на отношенията между вас би могло да те лиши от възможността да следваш висше образование, може да те лиши от перспективата за по-добра професия, дори от по-подходяща възможност за брак. Затова се притесняват. Техните притеснения няма да секнат до момента, в който той – приятелят ти – не спечели тяхното доверие и не докаже, че е отговорен, че е подготвен за живота, че в труден момент може да ти бъде рамо и опора, че няма да те провали. Един безотговорен млад мъж би могъл, след като въвлече момичето в по-близки отношения, да го изостави и да си намери друго. Способен е да го остави с дете на ръце, да се ожени за него, но без да поеме отговорностите за семейството. Преди да допуснеш момчето, в което си влюбена, до себе си, трябва да си уверена, че наистина можеш да разчиташ на него във всякакви ситуации! Поне аз така мисля.

Мило дете! Запомни! Страданието е много по-голямо, след като е имало задълбаване на отношенията, последвано от раздяла! Не искам да ти казвам какво да правиш, това трябва сама да решиш! Но преди да направиш съдбоносната стъпка, изпитай внимателно човека, който иска да стане главен герой в живота ти! Не пренебрегвай опита на своите родители! Сигурно той също те обича, но колко е искрен и докъде е готов да стигне заради теб? Колко е готов да жертва? Задай си тези въпроси! И потърси отговор! След като един път вече създадеш семейство, пътят назад ще е много труден! Още по-труден става когато се родят и деца!

Вярно е, че изпитанията в това смутно време са тежки, но родителите ти са прекрасни хора, на които можеш да разчиташ! Послушай ги! Мисля, че имат право! Това, което искам да ти кажа, може да се събере в едно изречение: да обичаш, означава да можеш да поемеш отговорност!

Искрено твой – Цветан Диковски
Бяла Слатина, 10 февруари 2006 г.

сряда, 14 март 2007 г.

Безбожно "божество"

Това е първото ми публикувано в мрежата стихотворение. Намира се в електнонна книжарница "Българска книга". Днес има много хора, облечени във власт, които се изживяват като идоли. Ако поне един от тях се замисли върху преходността на живота, след като го прочете, аз много бих се радвал.

Едно безбожно земно същество
се сметнало за висше божество.
Поставено било на служба сладка
преди години с връзките на татко.
Но службицата му се усладила,
и то като пиявица се впило
във нея здраво, за да я запази,
било готово всичко да прегази.
И щом с партийна книжка се сдобило,
и бляскава кариера изградило,
започнало надменно нос да вири,
и всички от народа да презира.
Облекли го във власт и отговорност,
но пустата главица непокорна
го теглела към кривите пътеки,
и то така пропадало полека.
Погазило закона и морала,
но партията майка го крепяла.
А хората го мразели, защото
съзирали под маската му злото,
и зад гърба му с прякори и хули
сравнявали го с Цезар Калигула.
И днес самодоволно от живота,
духовно мъртво диша съществото,
и само за пари и власт бленува,
и воплите народни недочува.
То все така не иска и да знае,
че някой ден, все пак, ще дойде краят.
Че даже и до пенсия да властва,
животът, все таки, накрай угасва.
И че ще дойде ден и час за него,
студено да го сложат във ковччега.
На вечност да разчита не, не може,
уви закоравялото безбожие.
Но точно там очаква го отплата,
и Бог ще съди строго за делата,
за гордост, алчност, кражба и измама
във Божието царство място няма.
И вечни мъки чакат съществото –
безбожно “божество” и роб на злото.