неделя, 20 май 2007 г.

Църковната свещ - безкръвната жертва

Този материал бе създаден за да защити православната Църква в нейното исконно право да продава църковни свещи, които са скромна, символична, безкръвна жертва пред Божия олтар. Първоначално го издаде Църковното настоятелство в родния ми град Бяла Слатина. По-късно го одобри Ловчанска митрополия и го издаде в тираж 5 000 броя с корекции на текста и заглавието. Публикацията е по-скоро катехизическа беседа отколкото статия. Тя е полезна от практическа гледна точка за онези, които правят първите стъпки във вярата. Публикувана е на страницата на "Православие България".

Днес за мнозина ще е трудно да отговорят на въпроса: що е това Православие? За едни това е абстрактна вяра, за други – една обредна традиция, за трети – ненужна отживелица и пр. За нас православните християни, няма съмнение, че вярата на човека се проявява в неговия начин на живот. Тя определя отношението му към света и неговия Творец – Бога, отношенията му с хората във всекидневното му общуване, обхваща начина му на мислене, влияе върху емоционалния му свят. Православието е духовният живот, който личността води, стремейки се към усъвършенстване. Тя е жива сила, чрез която човекът живее, и се движи, и съществува.

Мнозина не се замислят дълбоко върху вечните истини заложени най-вече в православното християнство. Те сляпо подражават на околните в храма, пристъпват, запалват свещица и след броени минути си тръгват. Информация за вярата черпят от вестниците или електронните медии. Често пъти изпадат в ситуации, при които проличава ясно тяхното невежество. Ние хората сме надарени от Бога с разум и трябва всичко да вършим обмислено. Важно е да четем Библията и вероучителна литература, и когато се прекръстваме, покланяме или извършваме друго обредно действие, да знаем защо го вършим, какъв смисъл или символика влагаме в него. Вярата е стойностна и благословена от Бога, когато е разумна и напоена с неземния еликсир на любовта. Любовта е най-висшата християнска добродетел, тя е възможна само между личности – Бог и човек, християнинът и неговия ближен събрат. Истинската любов, когато раздава, не търси някаква изгода, а цели да обогати и ущедри другите, прави го заради вътрешното удовлетворение от извършеното добро дело. Спасителят Иисус Христос поставя на първо място заповедта: “Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум...възлюби ближния си като себе си...” (Мат. 22:37, 39).


Търсенето на връзка с Бога и начини за проява на тази любов и благоговение датират от най-дълбока древност. Така както търсели начини да спечелят благоволението на земните владетели с подаръци, хората се стараели да засвидетелстват своето уважение и към своите божества. Древният култ се изразявал преди всичко в принасяне на жертви – най-често някакво животно или част от реколтата. През ХІV – ХІІІ в. пр. Хр., по подобие на другите народи, старозаветните евреи получили от Бога указания, как да организират своя религиозен култ. При преносимия им храм – скиния, а по-късно и при Соломоновия храм имало жертвеници и там се принасяли жертви: плодове от лозето или нивата, първородно агне от стадото, елей, благоуханно кадиво и т. н. Едни от жертвите се изгаряли, други – мирни жертви се изяждали от свещеническото съсловие и вярващите юдеи. Наред с жертвените животни принасяни за опрощение на грехове или за изпросване на Божие благодеяние, е имало и хлебен принос – брашно, зърно, дар от маслиново масло, както и съответната лепта в монети или благороден метал.

Иисус Христос отменил кръвните жертви за опрощаване на греховете, като принесъл сам себе си в жертва на кръста, на Голготския хълм. Неговите последователи апостолите не отменили изцяло жертвите. Останали безкръвните приношения – елей и свещи, тамян, както и мирните жертви – благотворителни трапези и раздаване на милостиня. Верни на апостолската традиция, християните и до днес запалват в храма църковни свещи, в които основната съставка е восък, като скромно жертвоприношение за своите грехове и потребности.

За съжаление не всички днес разбират значението на тази жерва или я възприемат само като обреден елемент.

Вече споменахме, че свещта както и елеят се използват от старозаветни времена. Смисълът, който ние християните влагаме в запалената свещ е, от една страна безкръвната жертва, от друга светлината, която тя разпръсква, напомня за това, че Спасителят – Христос е светлина на света /Йоан 1:9/. Със Своето божествено учение Той пръска духовна светлина и озарява сърцата на всички вярващи. Светлината от свещите създава тържествена обстановка в храма и насърчава молитвеното настроение на богомолците. Тя е мека и галеща окото – тиха светлина, както е наречен в едно молитвено песнопение сам Христос. В храмовете, където няма ток и в атонските манастири восъчните свещи се използват и за осветление.

Както по-горе подчертахме, свещта е една скромна безкръвна жертва. Обикновено свещи се закупуват при влизане в храма. Техният брой и големина зависят от възможностите на християнина. Може, ако нямаме пари да купим една, може да купим десет от най-големите, това зависи от възможностите и потребностите ни. На някои празници като Възкресение Христово, Велики четвъртък и др. запалените свещи се държат в ръка през цялата служба и на литийното шествие. През останалото време на годината те се поставят на специално приготвените за това светилници. Това се прави и за да не капят по пода и иконите. На високите бронзови свещници се запалват за здраве и успех, в сандъчетата с пясък се палят за упокой на душите на мъртвите.

Често християнинът като купува свещите, ги нарича за сбъдване на определени желания или за здраве и успех на лица от семейството. Това не е погрешно. В повечето храмове се спазва едно неписано правило, първата свещ да се запали пред иконата на Иисус Христос, втората пред образа на света Богородица, а третата за упокой – на пясъка. Все пак често духовните потребности стоят над неписаните правила. В противовес на едно погрешно схващане е добре да се знае, че няма време през годината, когато да не се палят свещи. Има периоди, през които не се прави помен (панихида) за покойни, но в тези дни можем да палим свещи за “Бог да прости!” душите на нашите починали близки.

Суеверни са някои мнения откъде точно трябва да бъде запалена свещта, може и от друга свещ, може и от кибрит, в краен случай може и от запалка. Суеверие е и това, че не може свещ за упокой, да се пали от свещ запалена за здраве.

Има нещо, което е важно и съществено и е валидно за всички вярващи, за които свещта не е само празен обряд: Тъй като е жертва, редно е да бъде закупена от храма или от назначени от Църквата хора (в гробищните паркове и параклиси). Когато я купуваме в погребалното дружество, тя вече има само обредна цел и губи смисъла си на жертва. Същото важи и за случаите, когато купуваме свещи от частни лица, или от пазара. Тогава запалената от нас свещ, вече не е принос пред Божия олтар, дори да е запалена в храма.

Много е важно, с какво настроение ще бъде направено безкръвното приношение. Необходима е твърда и искрена вяра, съкрушено и смирено сърце. Когато поставяме свещта на светилника пред иконата, обикновено произнасяме кратка молитва, пред иконата на Иисус Христос: “Господи, Иисусе Христе, приеми тази моя малка жертва за всичко, което е добро и полезно за мене грешния, за моите роднини, приятели и близки!”; пред иконата на св. Дева Мария: “Майко Божия, защити ме под своя покров!”; на пясъка: “Господи, упокой душите на Твоите починали раби (имената) и направи вечна тяхната памет!” Разбира се, текстът на молитвите не е общозадължителен, а само примерен. Християнинът може да се моли със свои думи за духовните и телесните си нужди. На първо място е необходимо да се молим за опрощението на греховете и спасението си, за здраве, за най-насъщните потребности. След като запалим свещите, трябва да си изберем подходящо място в храма, където да застанем и внимателно да следим богослужението. Когато участваме с дух и сърце, нашето молитвено усърдие се слива с това на другите. Въпреки че богослужението в по-голямата си част е на църковно-славянски език, ако положим малко усилия, можем да уловим смисъла на текстовете, съставени преди векове от светите отци.

Освен при посещаване на храма, на обществено богослужение, свещи могат да се палят и при четенето на молитви – у дома. Те предварително се купуват от църквата и се запалват при изпълнение на сутрешно или вечерно молитвено правило, по време на панихида, молебен, водосвет, маслосвет и др. При частна молитва, вместо свещи, може да се запалва и стъклено кандило с елей, поставено пред домашен иконостас. Днес у нас, в повечето случаи поради липса, не се използва маслиново масло, а рафинирано слънчогледово масло (олио). В къщи на хубави празници, или при частна заупокойна молитва християнинът може да прекадява с тамян, поставен върху жар. Въглените се слагат върху парче керемида, или се ползва специален глинен съд с дръжка, наречен ръчна кадилница или ручка. Тамянът се използва още от старозаветно време, а димът от него символизира издигащата се нагоре към небесата молитва.

понеделник, 14 май 2007 г.

Пагубното порно, пагубния секс, порнографията в истинска светлина /превод/

Този материал не е мой, а на Джийн Мак Конъл. От мен са превода от руския сайт "Мир студентов" и коментариите към текста. Порнографията е един от бичовете на съвремието, който удря най-вече в съзнанието на младите хора. Това ме мотивира да преведа материала и да го изпратя за публикуване в "Православие България". Към него съм приложил и някои полезни съвети. Надявам се да намерите полза!

Порнографията в истинска светлина...

Как да намерим свобода от порнозависимостта и последствията от порнографията?

Обстоятелството, което ме накара да преведа този текст е, че авторката изследва едно изключително вредно за обществото и особено за младите явление - порнографията. Джийн Мак Конъл разглежда и един порок, чието съществуване не можем да отречем – пристрастяването или привикването към порното. Тя прави синтезиран и подробен анализ, както на порнографията, така и на самия порок. Авторката се докосва до темата и от гледна точка на християнската социология. Досега не съм срещал материал, който достатъчно обосновано да отговори на въпроса: с какво точно порнографията вреди и по какъв начин. Според мен тази статия е един сполучлив опит.

Всъщност порнографията става сериозен проблем за християнската етика с напредването на фотографията и нейното използване за изготвяне на порнографски списания. Преподобни Йоан Кронщадски (1829 – 1908) говори за пагубното й въздейстие и споделя как с ръцете си е унищожил едно попаднало му порнографско списание. За съжаление, от времето през което той е живял до днес, този бизнес се е разрастнал хилядократно, а потребителите на продуктите му са милиони по целия свят. Порното става още по-голям проблем на обществото с усъвършенстването на кино и видео технологиите. Без съмнение за това голяма роля играят и информационните технологии и Интернет. Днес порнографията е навсякъде около нас, тя е достъпна и за възрастни и за подрастващи. Много хора не осъзнават колко голяма би могла да бъде вредата от нея, а има и такива, които гледат на нея като на нещо съвсем нормално – просто начин на печелен на пари или едно от многото удоволствия. Има и някои, които погрешно смятат, че порното може да се ползва с образователна цел. Понякога за хора поели по пътя на православното християнство не е никак лесно да скъсат с привързаността си към порока свързан с наслаждаването от непристойни изображения. Освен това е доказана деструктивната роля на порнографията като средство, което подтиква тийнеджърите да водят полов живот от най-ранна възраст, да прибягват до различни противоестествени способи на общуване и да упражняват сексуално насилие. Моето мнение е, че Църквата трябва да излезе с официално становище по върпоса за порнографията и нейното разпространение. Смятам, че изложеното по-долу не противоречи на православното вероучение и духовност. Със сигурност може много да се каже по въпроса, но това е обект на по-подробно изследване.
Порнография и зависимост – сексът извън контекста

В тъмните и студени вечери няма нищо по-хубаво от блещукащия огън в камината. Сложете дърва, нека горят създавайки топлина и уют. Не е необходимо да мислите за безопасността, само се отпуснете и се наслаждавайте. А сега опитайте да вземете горящите дърва от камината и ги поставете в средата на стаята. Веднага ще станете свидетели на разрушение, огънят може да подпали цялата къща, заедно с живеещите в нея хора. Сексът по нещо прилича на огъня. Докато съществува в рамките на брака и е защитен от взаимното посвещение, той е прекрасен и романтичен. Порнографията, обаче го изнася извън тези рамки.

Порнографията - силно развита индустрия

Порно бизнесът носи огромни приходи, при това печелившите ни най-малко не се смущават от това, как са били получени тези пари. Готови са да ви покажат всичко, само и само да ви заставят да купите още. “Миналата година порнопродуцентите са пуснали на пазара 11 000 филмови заглавия. За сравнение Холивуд за същия период е създал около 400 филма. Също така са се появили 70 000 порно страници в Интернет.” Това пише вестник “Ню Йорк Таймс” от 20 май 2001 година в статията “Голият капитализъм”.

Представянето на секса чрез порнографията

Един от жизнено важните фактори предпоставки за психическото здраве на човека е представата кои сме ние от сексуална гледна точка. Ако тази представа бъде изопачена, в резултат на това се изкривява важен критически аспект от нашето съзнание. Порно културата поставя знак за равенство между секса, любовта и интимната близост. Порнографията прокламира секс между абсолютно непознати хора: няма значение, че аз току що и за първи път съм видял този човек, нали най-същественото е да си доставя удоволствие. За мен е все едно от чие тяло ще се възползвам, важното е да го направя. Порното кара човека да мисли, че сексът е занимание, което може да върши по всяко време, на всяко място, с произволен партньор и без никакви последствия.

А какво представлява истинския секс?

Не би трябвало да гледаме на интимното общуване така наивно и повърхностно, както ни учи порнографията. Истинските отношения между двата пола не се градят върху секса, а върху духовното отдаване, съвместната отговорност и взаимното доверие. В тези рамки сексът е прекрасен като огъня в камината. Да бъдеш с човека, който те обича и приема безрезервно, с този, който ти се е посветил изцяло до края на своя живот, с този на когото можеш да се отдадеш напълно – ето това прави секса наистина чудесно изживяване.

Въздействието на порнографията – лъжите на порното

Порнографията няма да ви разкрие истината за секса, защото тя няма никакво отношение към истината. Тя не се произвежда като продукт за обучение, а като стока за продажба. Затова на вас ще ви покажат и разкажат това, което ви е угодно, само и само да задържат аудиторията. Порното поддържа и се поддържа от лъжи: лъжи за секса, за жените, за брака и за още много други неща. Нека разгледаме някои от лъжливите представи предизвиквани от порнографията и ще видим, какъв хаос може да се възцари в отношенията между двата пола.

Лъжа 1-ва: жената е само човекоподобно същество

На страниците на списание “Плейбой” наричат жените “зайчета”, тоест представят ги като екзотични животинки или “средство за забавление”. Така се създава усещането, че жената не е нещо повече от една играчка. В списание “Пентхаус” назовават жените “котенца”. В порното нерядко говорят за жените като за животни, играчки или възприемат само някои техни органи. В някои порнопродукции показват изключително тялото и гениталиите на жените, но не и лицата им. Представата, че жените са пълноценни човешки същества с мисли и емоции е съвършено неприемлива за порнографията.

Лъжа 2-ра: интимното отношение към жената е своеобразен вид “спорт”

В някои спортни списания има своеобразни еротични приложения “в банята”, в които е заложена идеята, че жената (или по-точно сексуалното отношение към нея (бел. прев.)) е още един вид спорт. Порнографията разглежда секса като спортна игра, а в тези игри участникът се стреми да “избегне загубата”, “да спечели” или да “завоюва победа”. Мъжете, уловили се на тази въдица, обичат да говорят за своите “победи” над жените. Те започват да мислят за себе си като за мъже от гледна точка на “постигнатите победи”: всяка “завоювана” жена – това е още един трофей на полицата ми, още един “скалп” на колана ми, потвърждаващ моята мъжественост.

Лъжа 3-та: жените са собственост или стока

Нерядко можем да срещнем рекламно изображение на излъскан до блясък автомобил от реномирана марка с разголено красиво момиче изпънало се върху предния му капак. Завоалирано се предава мисълта: “Купи си една кола и всички красавици са твои.” Но порнографията отива още по-далече: жените са изложени по каталозите като стока и техните “прелести” се показват за разглеждане от купувачите. Това обяснява, защо много младежи, след като са завели девойката на ресторант или кино вече смятат, че тя е длъжна да им се отдаде сексуално. Порнографията вменява на мъжете убеждението, че могат да купят жените.

Лъжа 4-та: Ценността на жената зависи от нейната телесна красота

Порнографията осмива по-малко привлекателните жени. Те биват наричани кучки, китчета, прасенца, измислят и още по-осърбителни прозвища само за това, че те не могат да се вместят в представата на порнографията за “идеалната” жена. Порното изобщо не се интерсува от интелекта и личността на жената, а само от нейното тяло.

Лъжа 5-та: Жените обичат насилието

“Когато жената казва “не”, тя всъщност има пред вид “да””, това е типичен за много порнопродукции сценарий. В тях жените подложени на насилие, първоначално се съпротивляват и отбраняват, а впоследствие започват да получават удоволствие. Порнографията учи мъжа да се наслаждава като причинява болка на жените и като се отнася жестоко с тях за свое развлечение и забавление.

Лъжа 6-та: Жените трябва да бъдат унижавани

Нерядко порно продукциите изобилстват от думи и изрази изпълнени с отвращение към жените. Жените биват измъчвани и унижавани чрез десетки отвратителни способи, а те умоляват мъчителите си да не спират. Нима такова отношение показва някакво поне малко уважение към жените? А къде остава любовта? Или порното проповядва ненавист и презрение към жените?!

Лъжа 7-ма: Малките деца също могат да имат сексуални отношения

Един от хитовете в продажбата на порнография е имитацията на “детско” порно (производителите и разпространителите на истинско детско порно са жестоко преследвани и наказвани от законите (бел. прев.)). Жените се обличат така, че да изглеждат като малки момиченца, връзват си косите с панделки на опашки и плитки, обуват се в подобни на детските сандали, в ръцете си държат мечета и кукли. Това насажда идеята за това, че съксуалните отношения между възрастен и дете са съвсем нормално общуване. В вследствие на това някои от любителите на порното започват да гледат на децата от сексуална гледна точка.

Лъжа 8-ма: Противоестественият секс е изживяване от висока класа

В порно продукциите често се използват незаконни и нерядко опасни елементи, за да направят секса още по-интересен. От това следва някои хора да възприемат становище, че не е възможно да се наслаждаваш на секса ако той не е извратен, див, незаконен или опасен.

Лъжа 9-та: Проституцията е нещо модерно и красиво

Порното обрисува проституцията във въодушевяващи картини. В реалността обаче, много от жените участващи в заснемането на материалите са избягали от къщи девойки попаднали в робство. Много от тях са били подлагани многократно на сексуално насилие. Някои вече са заразени с неизлечими болести предавани по полов път и често умират съвсем млади. Мнозина от тях вземат наркотици с единствената цел, да могат по някакъв начин да се откъснат от ужасната реалност в която живеят.

Истината за въздействието на порнографията

Порнографията печели пари от разбития живот на младите девойки и улявя в своите мрежи мъжете, готови да прахосат много време, а също и пари за да станат жертва на нейната продукция.

Въздействието на порнографията – сила на образите

Наивно е да си мислим, че това, което виждаме и чуваме не упражнява върху нас никакво въздействие. Всички ние признаваме, че хубавата музика, хубавите филми и хубавите книги обогатяват духовно живота ни. Те могат да ни освободят от напрежението, да ни научат на нещо ново, да ни развълнуват или въодушевят. Очевидно е, че както положителните образи имат върху нас положително влияние, респективно, лошите ще имат отрицателно.

Образите могат да ни склонят към конкретни действия. Предприемачите знаят, че ако покажат на човека убедителен образ от своята продукция при подходящо емоционално състояние, той се загнездва в подсъзнанието. Специалистите по рекламата са толкова опитни, че могат дори да предскажат колко продукта бихте си купили под въздействие на тяхната реклама. Понякога зрителите дори не виждат названието на продукта. Например производители на сладкиши с фъстъчено масло “Reeses Pieces” са заплатили огромна сума, за да може техните продукти да бъдат показани за няколко секунди по време на филма “Извънземното” (“ET”). В резултат веднага отбелязват голямо увеличение на нивото на продажбите. Защо? Защото емоциите, които изпитвате при вида на момчето протегнало ръка към пришълеца, неусетно за вас по невидим начин се свързват и с образа на сладкишите. Ако въздейтвието на продукта, който сте видели за време не повече от няколко секунди, може да се отрази така върху човешкото поведение, дори когато е бил някъде на заден план в кадъра, то представете си какво ще бъде въздействието на филма, който ви е приковал към екрана за повече от половин час с помощта на откровените сексуални образи.
Как въздейства порнографията върху мъжете?

Какви идеи се опитва да вклини в съзнанието ни порнографията? Ако човек постоянно е заливан от пошли и грозни образи, неговото психическо състояние се деформира към отрицателната страна, и това неминуемо води до проблеми в живота. Един от важните съставни компоненти на човешката психика е здравата представа, как човекът се идентифицира от сексуална гледна точка. Ако тази представа се изопачи, то се извращават и някои изключително важни структури на съзнанието.

Зависимостта от порното – магнетичността на порнографията

Не всеки, който се ползва от порно продукциите става зависим. Някои хора просто си живеят с извратените представи за жените, за секса, за брака и за децата. Емоционалната отвореност на други позволява зависимостта да ги “сграбчи за гърлото”. Производителите на порно нямат никакви възражения, ако се случи да попаднете в зависимост от тяхната продукция – та нали това е добро за бизнеса им! Доктор Виктор Клайн разделя процеса с придобиването на зависимостта на няколко стадия: зависимост, изостряне, понижаване на чувствителността, сексуално деяние. Що се отнася до порно-зависимостта аз открих още един стадий предшестващ останалите – ранното запознаване. Нека да разгледаме тези стадии:

РАННОТО ЗАПОЗНАВАНЕ

Повечето от младежите, зависими от порнографията, са започнали рано. Срещата им с порното е започнала в по-ранна възраст и през тази открехната врата, порнографията без особени усилия е проникнала в живота им.

ЗАВИСИМОСТТА ОТ ПОРНОТО

Вие отново и отново се връщате към порнографията. Тя се превръща в неизменна част от живота ви. Вие сте като закачени на кука, от която не можете да се освободите.

ИЗОСТРЯНЕТО

Вие започвате да търсите по-голяма нагледност в порно материалите, започвате да се наслаждавате от това, което преди е предизвиквало у вас отвращение. Сега, вместо погнуса, то предизвиква у вас наслада.

ПОНИЖАВАНЕТО НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА

Вие вече нищо не изпитвате докато възприемате порно продукцията. Даже най-откровеното порно не предизвиква у вас очакваните реакции. Вие отчаяно се стремите да почувствате по-ранните емоции и вълнения, но не можете.

СЕКСУАЛНОТО ДЕЯНИЕ

Това е повратният момент, в който мъжът прави последната крачка и започва да се идентифицира с видяните образи. Някои пренасят действията от книжните и синтетичните образи на порнографията в реалния свят с живи хора. Обикновено действията им са свързани с разрушение.

Зависимостта от порното: Зависим ли съм?

Ако в живота ви са налице някои от изброените по-горе симптоми, необходимо е по-скоро, още сега да “натиснете спирачките”. Започва ли порнографията все повече да упражнява контрол над живота ви? Трудно ли ви е да се справите с нея? Дали не се връщате постоянно към порното за нова доза?

Зависимостта от порното: Какво мога да направя?

Първото, което трябва да направите е да признаете, че ви е трудно да се овладеете и да не търсите порнография. Повярвайте ми, това не е толкова рядко и необичайно явление! Милиони мъже се намират на различни стадии в борбата с зависимостта от порнографията. Това не е толкова необичайно: порно индустрията е похарчила милиарди долари, стараейки се да ви улови, нужно ли е да се учудваме, че е успяла в това? Освен това, някои хора имат проблеми коренящи се в миналото, например насилие или непристойно поведение, което още повече да затрудни борбата с порно зависимостта. Без чужда помощ, обаче трудно ще стигнете далече.

За да скъсате със зависимостта от порното на вас ви е нужна помощ. Много важно и необходимо е да престанете да пазите порока в тайна, иначе е голяма вероятността да загубите. Не става въпрос всеки да узнае за проблема ви. Внимателно изберете човек на когото можете да се доверите, потърсете такъв, който вече е давал съвети на мъже страдащи от тази зависимост. Той може да бъде духовник или психолог-консултант. Човек който наистина има опит няма да се притесни от това, че споделяте с него, но и няма да се учуди от това, че го смятате за проблем. (Често психотерапевтите споделят случаи от своята практика помежду си и ако отидете при един, той може да ви насочи към друг по-опитен специалист. (бел. прев.))

Има ли път към освобождаване от порно зависимостта?

Порнографията улавя в своите мрежи с помощта на лъжата. В противовес на нея, Бог е достатъчно силен да ни върне към истината. Иисус Христос е казал: “Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” /Йоан 8:31,32/ Онези, които слушали тези Негови думи, обидени Му задали контра въпрос: “Ние... никога и никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?” /Йоан 8:33/ Спасителят обяснил: “”Истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха... И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” /Йоан 8:34, 36/

Грехът не само поробва, но и ни отдалечава от Бога. Няма безгрешни хора. Никой не е чист пред Божиите очи. В книгата на пророк Исаия красноречиво се казва: “Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си.” /Ис. 53:6/ Всички, които сме съгрешили, сме заслужили да понесем последствията от греховете си. Единствено Бог е свят и вселюбящ и Той чрез изкупителното Си дело е дарил на хората възможност да избегнат справедливото осъждане. Защото Божият Син е взел върху себе си нашите грехове, бил е изпоранен и е умрял с човешката Си същност на кръста заради нас. Но за да бъдат простени нащите грехове, се изисква и нашето лично участие. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.” /1Йоан 1:9/

Най-важното в отношенията

Ако вие търсите любов и близост, то порнографията е само един празен заместител на истинските чувства. Тъй като Бог ни е създал, Той ни познава в пълнота и знае всички наши потребности. Той винаги се грижи нищо жизнено важно да не ни липсва. “Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” /Йоан 3:16/ В противовес на тъмнината и разрухата, които нахлуват в живота на човека заедно с порнографията, Иисус казва: “Аз дойдох, за да имат живот и да имат в изобилие.” /Йоан 10:10/ Спасителят ни предлага да Го последваме. Ако откликнем на Неговия призив, ако се разкаем и променим живота си, Той ще вземе върху си греховете ни, за да получим опрощение. Едно от нещата, които можем да направим като начало, е да се обърнем в покайна молитва към Него и да Го потърсим от душа и сърце. Стига да искаме можем да направим Бога главно действащо Лице в живота си и Той ще ни помогне. За целта може да използваме молитва със свободен текст или да се възползваме от наследството, което са ни оставили, древните църковни отци.

Материалът завършва с молитва – обръщение към Бога за помощ. Умишлено няма да я поместя тук, тъй като тя е по-скоро лична импровизация, отколкото някакъв модел. Но може да се взаимстват някои от компонентите, които тя съдържа. А именно: Обръщение към Бога или към Божия Син, разкаяние и пълно съзнание за нашата греховност и немощ, съзнаване на Божието всезнание и всемогъщество, но и осъзнаване на неизмеримата Божия любов, желание Той да ни помогне да се освободим от порока и да положим ново начало. А ето и една молитва от православния молитвеник, която също бихме могли да ползваме:

Владико, Господи, Боже наш! Ти не желаеш смъртта на грешниците, но да се обърнат и да бъдат живи. Ти, Който приемаш всички грешници, в покаяние паднали пред Тебе, приеми сега и мене, който се кая за моите прегрешения. Дай ми сърдечно съкрушение и изправи съвестта ми, за да изповядвам моите грехове пред славата на страшния Твой престол, и с това да се прослави в мене Твоето пречестно и великославно име, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и в во веки веков! Амин! (Молитва преди Изповед).

Друг текст – образец за покайна молитва е 50-ти псалом или покайният псалом на св. цар Давид. Но както и по-горе Джийн Мак Конъл отбелязва, човек трудно може да се справи с този порок сам. Една от препоръките и е, страдащият от тази зависимост да се обърне към духовно лице. В православната Църква това дава и други възможности: Едната от тях е Изповед, последвана от причестяване с Тялото и Кръвта Христови в тайнството Евхаристия. За да даде плодове и резултати, Причастието трябва да се приеме след съответната подготовка – покаяние, пост, усърдна молитва. Ако влиянието на порнографията се приеме и като чуждо влияние, свещеникът по свое усмотрение може да прочете над закоравелия в порока и някакви молитви. Не е необходимо те да бъдат Василиеви или Киприянови, на които вече се гледа, едва ли не като средство за разрешаване на всички духовни проблеми. Едно от нещата, които задължително трябва да го има налице, е твърдото желание за обръщане и изправление. Тук вече е необходимо да намерим истински духовен наставник, добре запознат с бурите, които могат да се разразят в човешката душа, но запознат също така и със средствата, които могат да ги уталожат. Вярно е, че такива хора не се срещат на всяка крачка, но ги има. Лично аз познавам такива хора, а знам и личности, при които хората пътуват с километри, за да получат съвет и наставление. След като се сдобием с духовен старец, остава да следваме неговите съвети и препоръки, защото това е сигурният начин да се справим с проблема.

Едно добро решение е да се отдалечим от това, което ни дава възможност да се докоснем пак до порнографията. Да избягваме будките с порнографските списания, да изключим кабелната или цифрова телевизия, които излъчват порнографски канали или да изискаме от оператора да кодира нецензурните канали. Да ограничим престоя си в Интернет. Или да накараме някой да ни инсталира ефикасна програма за контрол и забрана достъпа до порнография. Такива са известни като програми за родителски контрол, но могат да свършат работа и за това. Голяма част от тези програми работят със заобикаляне на нецензурни думи и са с парола за промяна на настройките. Ако искаме този софтуер да ограничи нашия достъп и за да не се изкушим, добре е ние да не знаем паролата, а да я знае само човекът, който го инсталира. Освобождаването от този порок без съмнение не може да стане от един път, с прочитането на една молитва, с една изповед и пр. Нужни системни усилия, нужни са време, постоянсто и търпение.

неделя, 6 май 2007 г.

Официален сатанизъм - "Нема такова животно"?!

Тази статия е написана по повод претенциите за законна регистрация на сатанинска секта. Публикувана е паралелно в Православие България с корекции и в "ЛитерНет". Автентичния текст с акцентите и оригиналното заглавие е в "ЛитерНет". Предупреждавам любезния читател, че статията е дълга и може да го заболи глава.

Новината, свързана с искането за законна регистрация на сатанинска религиозна организация беше голяма изненада за всички и вся голям смут в българското общество. Много хора бяха шокирани. Други, атеистично настроени, ехидно се подсмиват. Не закъсня реакцията на родното Православие - публикации, предавания дискусии. Официалната нота на Варненска митрополия, която се обяви против официалната регистрация на “Ордена на сребърната звезда”, също беше естествена реакция срещу това кощунствено искане. Тъй като и на мен темата не ми е никак безразлична, реших да направя един подробен разбор на интервюто, дадено от лидера на сектата Румен Атанасов пред “Дарик” радио. В статията умишлено няма да се позовавам на много цитати от Библията и други съчинения, за да бъде по-достъпна за обикновения читател. Ще се постарая обаче като теолог да се придържам към вероучението на православната Църква. Една от целите ми е да защитя Православието от лъжите, клеветите и нападките на един самопровъзгласил се за идол човек. Дължа благодарност на http://pravoslavie.bg, защото благодарение на линк в този сайт успях да проследя цялото интервю, излъчено в предаването “Пропаганда” на “Дарик” радио.

На първо място смятам за уместно да кажа няколко изречения за съвременния сатанизъм. Думата сатанизъм е производна от думата satan - от еврейски - враг, противник. Тя е нарицателно за едно същество нематериално - олицетворение на злото и негов главен източник. Според учението на християнската Църква Бог е сътворил ангелите добри, но един от тях се възгордял, извратил е своята природа и се е превърнал в дявол, демон или сатана. Той увлича след себе си и други ангели и те се превръщат в дяволи. Тези духовни същества се изявяват невидимо в живота на хората, като ги подтикват да вършат зло. Те присъстват и в различните магически практики на някои древни езически религии, запазени през вековете благодарение на окултизма. За основател на съвременния сатанизъм се смята Алистър Кроули (1875-1947). Той посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на окултното, спиритизма, магьосничеството, а е известен и със сексуалните си извращения и злоупотреба с наркотици. Създава организацията “Ордо Темпъл Ориентис”, която издига в култ сатаната. През 1966 година в Сан Франциско Антон Шандор Ла Вей (1930-1997) основава официално “Първа църква на Сатаната”. Той още като ученик се увлича от окултизма и музиката. Напуска училище и работи в цирк. Заобикалящата го обстановка оформя у него възгледа, че злото е онази сила, която ръководи света. След основаването на своята “църква” Ла Вей събира последователи и ги учи да следват плътските си желания, вместо да им се противопоставят. Той е автор на книгите “Сатанинска Библия” и “Сатанински ритуали”. Според специалисти само в САЩ има над 450 групи, които действат нелегално.

Сатанизъм може да се практикува и индивидуално, под влияние на окултна, езотерична и друга подобна литература. Според книгата на Б. Асенов за изповеданията в България, у нас също има нелегални сатанински групи, които се изявяват на територията на Враца, Кюстендил, Пловдив, Монтана, а вероятно и на други места. Такива са групировките “Деца на Сатаната”, “Черно слънце” и “Приятели на дявола”. Някои от тях извършват ритуални жертвоприношения на животни. През последните години излязоха книги с разказани лични преживявания на бивши участници в сатанински секти, както и статии на български. В тях се описват групови сексуални оргии, проституция с печалба за сектата, жертвоприношения (включително и човешки). Там са описани изнудванията и заплахите, както и физическата саморазправа с онези, които са решили да скъсат с нелегалните деструктивни и криминални религиозни групировки. От тях може да заключим, че нещата не са никак безобидни. Опитите за легализация на сатанинска секта обаче са факт, който трябва да подтикне към сериозен размисъл хората, ангажирани да работят в съда, полицията и следствието. Поне на такива мисли ме навежда интервюто, проведено с “пастора” на “Ордена на сребърната звезда”.

Първата част от него е на работното място на Румен Атанасов - в една аптека. Той смята, че работата му като фармацевт и сатанизма са две напълно съвместими неща. “Казват, че когато си имаш работа с нечисти сили, трябва да прочетеш Киприяновата молитва”. Започва разговора водещата. “За какво ти е, не върши работа?!”, хили се “пасторът” и хвърля цигарата. Поведението му е самоуверено и той се държи дори предизвикателно. Една от целите му е да омаловажи значението на християнството. Много хора извън Църквата са чували за “Киприяновата молитва”, която помага срещу магии, уроки, нечисти сили и прочее. Малцина обаче знаят, че тя трябва да се прочете над страдащия от свещеник и че основно за това е предназначена. Като човек, свързан с духовния живот на Православието, мога убедено да кажа, че молитвите на свети свещеномъченик Киприян са помогнали на много хора. Освен това има и специални молитви, съставени от свети Василий Велики, които се четат над обсебени от нечисти духове. За тях аз самият съм ставал свидетел как връщат човек, изгубил разсъдъка си, към нормалното му състояние. Може за безбожниците и враждебно настроените срещу християнството думите му да звучат убедително, но от гледна точка на вековния духовен опит на Църквата за борба със злото търпят неуспех. Просто защото са нагла лъжа. Но не бива да забравяме, че едното име, с което зовем лукавия - дявола, значи именно измамник.

В началото Атанасов се опитва да се дистанцира от създадената представа за сатанистите. Според него тя е насадена от медиите “под чужда диктовка”, а реалният сатанизъм няма нищо общо с “блек метъл с туба бензин”. Всъщност става въпрос просто за различни нива на изповядване и практикуване на сатанизма. Защото вътрешното убеждение не се определя само от външния вид. Никой не може да ме убеди, че песните на различните black metal групи, че ритуалите, които извършват музикантите и техните фенове (тайно или явно, на сцената или извън нея), не са форма на сатанизъм. Просто това са различните лица, в които многоликият култ към лукавия се изявява. Не мога да кажа, че това, което вършат тийнейджърите - фенове на този вид рок, е безобидно, защото и то стига до спиритизъм, сексуални оргии и тъмни ритуали.

По-нататък водачът на сатанистите се опитва да ни убеди, че те са много и са навсякъде между нас. “Ние сме хората, които ви отварят вратата, които ви подават хляба, лекарствата.” В случая едва ли става въпрос за неговата организация. Сам той уточнява по-надолу, че “много хора се осъзнават като сатанисти, но се боят от етикета...”. А и на въпроса, зададен му малко по-късно: Колко са като брой, сам отговаря, че са малко - стотина човека. Така спокойно може да се избегне паниката, че сатанистите са навсякъде между нас. Може да има и такива, които наистина да работят като него в аптека или в хлебопекарна или да упражняват някоя друга професия, но едва ли организираният в този орден сатанизъм има толкова много последователи. Атанасов казва, че това, което ги отличава, е малка пентаграма. Но от това не бива да обявяваме всеки с пентаграма, окачена на верижка, за сатанист. За някои хора е просто мода или модел на подражание. Или, както сам той го нарича, “естетиката на тъмнината”.

Следващият въпрос от интервюто е: От колко време се занимава Румен Атанасов със сатанизъм и на кое ниво е в йерархията: Петнайсет години занимания със сатанизъм не са малко. Всъщност това е много скоро след началото на преходния период, когато у нас масово навлезе окултна, магическа и каква ли не литература. Преди за подобни деяния човек можеше да попадне в някоя неуютна стая с решетки на прозорците. Лидерът на сектата твърди, че е достигнал най-високото ниво на посвещение в йерархията - петото ниво. Изтъква, че е един от основателите на Ордена на сребърната звезда у нас. Той твърди, че е “пастор”. Всъщност думата е взаимствана от християнската терминология. Тя е латинска и означава пастир. Според широко разпространените представи за човек, задължен да се грижи за душите на други хора, това понятие тотално се разминава със същността на сатанизма. Най-вероятно е привнесена изкуствено. Иначе в сатанизма служителите на култа се наричат жреци. Но ако Атанасов излезе пред обществото с титлата “върховен жрец на сатанинския орден”, той рискува да отблъсне много хора и да си направи антиреклама. Тази е причината да сложи маската “пастор” или човек, към когото се обръщат с “отче”. Това понятие също не е известно другаде извън християнската, респ. православна или католическа църкви. За духовен баща е присъща любов към неговите духовни чада, докато в сатанизма върховната ценност не е любовта, а омразата.

Следващият въпрос е свързан с предстоящата сватба на Атанасов. Граждански брак, последван от сатанинскацърковна церемония. Прави впечатление, че той често взаимства думи от християнството. По-правилно би било да каже “церемония по законите на нашия орден”, но това пак би предизвикало подозрения. Повече яснота хвърлят думите му: “Молитва към Луцифер”, използвана в контекста на разговора. Другото, което прави впечатление, е: той твърди, че сатанистите са веротърпими към юдаизма, исляма и християнството. Поне аз смятам, че когато някой говори против Бога и против онези, които му служат, когато говори с омраза и презрение, това е твърде далече от проявите на толерантност и веротърпимост.

Според “пастора” “Орденът на сребърната звезда е опит за обединение на сатанистите в България. По думите му това включва “хора с желание за развитие и добро обществено положение”. Тези думи предизвикват сериозно безпокойство, защото за сектите е характерно да лобират и да обвързват хора от структурите на държавното управление. Не изключвам и чисто комерсиалната цел на начинанието - обвързването на хора със сатанинската организация с цел кариера в политиката и пр. “Голяма част от лидерите на световния свят не смеят да декларират, че изповядват именно този път към светлината и прогреса, към който се стремим и ние”. Според поклонника на Луцифер идеите на християнството са основната пречка по пътя на прогреса”. Така той се опитва да омаловажи ролята на християнската етика за установяването на ред и законност между хората и народите. Но ние не бихме могли да очакваме друго от заклет враг на християнството. Факт е, че културната история на голямата част от европейските народи е започнала именно с покръстването и с превеждането на Библията на родния им език.

Водещата задава въпрос: дали пасторът има познати сатанисти сред българския политически елит. “Имам познати, които се намират и в СДС, и в Атака”.” Странно, защо той назовава имената само на тези две политически партии. Това би могло да бъде толеранс към управляващата в момента БСП. Какъв ли скандал би се вдигнал, ако назове и ДПС, където би трябвало да преобладават основно мюсюлмани. Въпреки че го премълчава, той със сигурност познава и сатанисти, представители на други политически партии. Една от целите му вероятно е да компрометира тези две политически формации, едната от които претендира за християндемократически ценности, а другата изповядва краен национализъм. В контекста на разговора лидерът на ордена ловко заобикаля и въпроса за връзката между сатанизма и масонството. Вярно е, че и сатанизма, и масонството са забулени в голяма тайнственост. Дали има пряка връзка между едното и другото можем само да предполагаме. В една от книгите, посветени на масонството Н. Иванов свързва масоните с темплиерите и с поклонението пред рогат човекоподобен идол - изображение на дявола с женски гърди - “Бафомет”. Но темплиерите вече не са между живите, а и световното масонство за това време е претърпяло известна еволюция. Всъщност, обективно погледнато, “религиозният” атеизъм също е една форма на сатанизъм. Това е очевидно от репресиите на атеистичната власт срещу християнството от първите години на установяването й в началото на ХХ век до днес.

Разговорът се пренася към тайнствените ритуали на сектата. Лидерът нарича ритуалите тайнства”. В интерес на истината, така се наричат християнските обреди (Кръщение, Миропомазване, Причастие, Брак и др.). Думата пак е взаимствана, но вероятно не би могла да бъде използвана друга, защото в случая става въпрос за някакъв мистичен ритуал, за подписване с кръв, за нещо, което е действие само за посветени и пр. Е да, количеството кръв е колкото да ти боцнат пръста за изследвания и е безвредно, Атанасов специално акцентира върху това. Виж друг е въпросът за неговите етични измерения: обет за вярност към сатаната, подписан с кръвта на новопосветения. Звучи внушително, да не кажа зловещо, но за някои това би могло да бъде интересно, привлекателно, мистично. Дали всички, които подписват този обет, наистина си дават ясна сметка в какво точно се забъркват? Дали за някои от тях това не е само екзотична игра? Това са редица въпроси, които търсят своя отговор. Той умишлено спестява и молитвената формулировка, за “кръщене”, както го нарича той, или според водещата “договор за продажба на душата на дявола”. За онагледяване редакторите на предаването привеждат една примерна формулировка, вероятно взета от подходяща окултна литература. Текстът е само примерен, но със сигурност е много близо до този, който се използва и при ритуала на “Ордена на сребърната звезда”, а и на други групировки от този род. Отричане от всичко, свързано с Христос и християнството, от молитвите и тайнствата на Църквата, предаване на душата и тялото във властта на дявола. Това включва и даване на обет за правене на зло. Атанасов не потвърждава текста, но и нищо не отрича.

По-нататък поклонникът на Луцифер се опитва да проповядва морал. Той твърди, че хората, които извършват жертвоприношения на животни и вредят на човешката личност, трябва да бъдат обект на разследване от полицията. Той описва случай, при който са намерили самопровъзгласил се лидер, проповядващ сатанизъм между младежи (фенове на рок музиката), на който Атанасов и негови съмишленици сатанисти са показали ада”. Тук се явява едно странно противоречие, защото за целта са използвали хипноза. Никой не може да каже, какво точно са направили и дали не са му внушили някакви илюзорни преживявания по този начин. Тук гуруто се опитва да се провъзгласи за герой. За негово и на всички останали сведение, хипнозата според българското законодателство трябва да се практикува само от правоспособни медици и в рамките на лечебно заведение. Това е регламентирано в Закона за народното здраве, чл. 31, ал. 4 и 5. Така че хората, последователи на сатаната, занимаващи се с хипноза, би трябвало да станат обект на разследване от страна на полицията, независимо от думите на сатанинския жрец, който я нарича “една доста приятна наука”. Никой не може да бъде сигурен дали за целта не се използват психотропни, халюциногени и прочее вещества. Според една от книгите, описващи преживяванията на човек в сатанинска секта, някои посветени жреци получават обширни познания за човешката анатомия, за различни вещества и комбинация от тях, които могат да бъдат ползвани и като лекарства, но и с други, доста съмнителни цели. Това е твърде близо и до професията на сатанинския жрец, които също боравят с лекарства. “Ние предлагаме здраве, борим се със смъртта”. Тези думи също загатват за подобни познания. Високото посвещение на Атанасов в ордена говори за обширни знания в областта на окултното. Фактът, че са спасили група младежи от един шарлатанин, изобщо не превръща тези хора в герои. А е доста спорен и въпросът, дали този човек е станал праведен християнин, след като е бил буквално уплашен от това, което му е показано под хипноза.

Разговорът се пренася към същността на ада. “Много лошо място, една библиотека, място, където е събрана много креативна енергия, много желание за отмъщение”. Ако вземем под внимание факта, че за да бъде посетено това “място”, се използва внушение или хипноза, то това донякъде съвпада със становището на християнството, че не става въпрос за място, а по-скоро за душевно състояние. Голямата разлика е в това, че истинският ад е вечно състояние на душата, предизвикано от извършените грехове и в него човек може да попадне едва след като умре. То не би могло да бъде ограничено от определено място, защото душата не е материална и може да се движи свободно из вселената. Иначе е нормално една личност, отдала се да служи на дявола, да превърне светлината в тъмнина, да носи у себе си желание за отмъщение и прочее. Само че не се знае какви биха могли да бъдат последствията за психиката на човека от посещенията на този духовен мир чрез хипноза, която, както знаем, е нож с две остриета. Нормално е желанието за възвръщане на изгубения рай (“който по право ни принадлежи”), но сатанизма препоръчва като път омразата и войната и то война срещу Твореца на целия материален и нематериален свят. Сами можем да си представим колко е налудничава тази идея. Сам Атанасов казва, че сатанистите са загубили първата битка поради предателство”. Много е странно, че той не уточнява за какво предателство става въпрос, кой, от кого и кому е предаден. Прав е за това, че сме създадени по образ и подобие Божие, но безсрамно лъже за това, че Бог не обича познанието, за това, че Той е скрил познанието от хората. Още в началото след сътворението в библейската книга Битие (2 гл.) е описано как Творецът довежда при човека всички сътворени от Него животни, за да ги опознае и да им даде име. Ето че не Бог, а именно човекът опознава и дава име. Факт са и постиженията на съвременната наука. Ако Бог искаше да скрие от нас всичко това, Той нямаше да допусне да го постигнем. Има и друг важен детайл от мозайката: Ние знаем, че познанието може да бъде използвано за зло, за създаване на оръжие, за унищожение, за поробване на човек от човека. Това е причината Създателят да не дава пълното познание или да ограничи пътя към него само за избрани хора, напреднали в добродетелта. Но думите на сатаниста, че Бог не желае човек да притежава знание, са лъжа, а фактът, че се позовава на Библията, за да ги изрече, е или невежество, или кощунство. Дори да стигнем до пълното познание, ние никога няма да можем да станем равни на Бога. “Бог не обича познанието”, твърди служителят на сатаната. Всъщност Бог притежава пълното познание или всезнание. Той може да го даде на хора, които сам е избрал, които са Го последвали и Му служат със сърце и дух. Ние знаем стотици случаи от историята на християнската Църква, свързани с хора аскети, които са вършели чудеса, включително и възкресяване на мъртви, имали са познания за далечното бъдеще и пр. Не е необходимо да има някаква скрита библиотека, някакъв скрипториум, където Бог да заключи познанието от хората. А дори и да би имало, това място не може да бъде адът. Просто понятията “ад” и “рай” не са толкова място, колкото състояние на човешкия дух да възприеме Божията благодат. Християнската Църква никога в своята догматика не е представяла ада като място с казани, пълни с катран, в които се пържат душите на грешниците. Самият факт, че адът не е конкретно място, обезсмисля думите, че е библиотека, съдържаща върховно познание. Та нали именно по този начин бяха съблазнени първите хора, като им бе предложено “знание” и богоравенство. Нищо ново не е измислено. Сатанизмът се опитва да привлече последователи, парадирайки с притежание на ключа към върховното познание. Всъщност той притежава само някои окултни и вредни за хората знания, от които се възползва, за да извлича земни облаги, да пакости, да си извоюва власт и богатства, но както знаем, всички тези неща са преходни. Фактът, че за да се посети тази “библиотека”, наречена “ад”, е необходимо да се мине през хипноза, й придава твърде виртуален и много измамен, да не кажа несъществуващ вид.

Румен Атанасов вече е споменал за първата загубена битка с християнството. Оказва се, че втората битка също е била загубена. Той я свързва с Първия вселенски събор в Никея (325 г.; съборът на Константин), познат ни с утвърждаването на първите догматични вероопределения. Това със сигурност е победа на християнството, защото освен над арианската ерес тук Православието се утвърждава и над раннохристиянските ереси, които смесват християнската доктрина с някои от древните езически вярвания. Думите на “пастора”, че започва третата битка, съдържат достатъчно основания да застанем нащрек! Поне доколкото разбирам, нейното бойно поле са отношенията между хората. Думите, че тя ще бъде само духовна, че ще бъде само пропаганда, трудно могат да бъдат възприети, при положение че сектата търси лобита във властта. Със сигурност тя ще се възползва от тях, за да прокара своите идеи в политиката, в социалния живот и в държавното управление. А ако сатанистите в политиката са обединени и тайно се подкрепят едни други? Тогава нещата добиват доста зловещ вид. Трудно е да се възприемат като истина и твърденията за крайната цел на битката. “Животът да продължава за хората, да бъдем равни на Бог!” Както и по-горе споменахме, съблазънта да станеш равен на Бога, явно не е отживяла своето време. Благодарение на използването й от дявола първите хора извършиха първородния грях, последствията от които носи цялото човечество. Разбира се, сатанистите никога няма да признаят изкупителната мисия на Божия Син, няма да признаят, че Той е победил сатаната, че е потъпкал злото и е дал възможност на хората да се спасят. Но колкото и да го отрича, мисията на Богочовека е факт. Факт е и постигнатата победа над смъртта.

Пресилено е твърдението, че “армията на сатанистите се увеличава с всяка изминала минута”, както и тезата, че напредъкът на науката е разклатил вярата в ценностите на християнството. Поклонникът на Луцифер сам признава, че си прави реклама чрез предаването, макар и не толкова директно. “Ти не играеш за нашия отбор, тъй като се опитваш да представиш нещата под някаква форма”. Казва той на водещата. Да, това е факт, тя се старае да бъде обективна, да извади на показ негативите на сатанизма, друг е въпросът, че Атанасов се старае да извлича дивиденти от това.

Твърдението му, че хората са създадени равни на Бога, не почива на библейски свидетелства. Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие. Образът - това е духовен образ, това са творческите сили, способности, заложби, които всеки човек притежава от своето раждане. Подобието е това, което трябва да осъществи. На хората, които са по-навътре в духовния живот, е известно понятието theosis, превеждано с думата обожение (процес на усъвършенстване). Това именно е целта на християнския живот, човекът да се усъвършенства до богоподобие. Като основно средство за осъществяването на тази цел християнството препоръчва любовта, покрепена с дела на милосърдие.

Излизането на светло” на ордена е свързано, освен със законовата регистрация, с това да се обясни на хората, какво представлява вярата в познанието и в светлината”. За познанието и за богоравенството вече говорихме по-горе. За “светлината” - споменавайки ада, той твърди, че там “светлината е в тъмнина”. Явно именно за такава светлина става въпрос. Още древните аскети са се сблъсквали с това явление. Дяволът се явява като светъл ангел, за да ги прелъсти. Дяволът като същество с рога, опашка и копита е изобразяван по стенописите, представящи страшния съд и митарствата. Така обаче той трудно би съблазнил някого, по-скоро би го уплашил и отблъснал. Просветените християни знаят, че много често той може да се яви в човешки образ, да приеме най-приемливата за атакувания човек форма. Единствената цел е да го отклони от Бога, да го въвлече в своите мрежи, да го превърне в свой слуга.

Законовата регистрация, както бе уточнено от някои православни издания и от специалистите, не става в Дирекцията по вероизповеданията, а в Софийския градски съд. На мен поне ми изглежда много странно: законен сатанизъм, храм, в който се покланят на дявола, място, където се занимават легално с незаконна хипноза, магии, спиритизъм и окултизъм. Друг въпрос, който се поражда, е: за тези сатанински ритуали дали няма да бъдат канени външни хора с цел привличане на последователи? А дали утре няма да претендират тяхното вероизповедно присъствие да бъде взето под внимание и в учебните часове по религия? А ще има ли пропаганда сред непълнолетни и тийнейджъри, фенове на black metal музиката? Това са сериозни въпроси, на които някой трябва да потърси отговор. Фактът, че в САЩ има регистрирани какви ли не вероизповедания, още не е основание за регистрация на официален сатанизъм у нас. За легален и официален сатанизъм на територията на европейски държави още не съм чувал. Дали ще успеят опитите за обединение на хората, които индивидуално се покланят на дявола, дали изповеданието няма да стане обект на разследване, за което има достатъчно остования, това все още не се знае. За мен лично, узаконяването на сатанизма би било подигравка с вековната християнска традиция у нас. Това ще бъде гавра с паметта на славните български царе, въвели и утвърдили Православието като стожер на държавността, това ще бъде кощунство спрямо паметта на хилядите българи, дали живота си, за да я има днес България.

Един много важен въпрос, който е зададен на сатанинския лидер е: “Защо избираш Луцифер пред Бог, с какво Луцифер е по-добър от нашия Бог?”, “Луцифер е по-добър от вашия Бог с това, че даде на хората светлина и топлина, за да се стоплят, и ги превърна от животни в богоравни.” Горди, самоуверени и лъжливи са тези думи, защото не сатаната, а именно Бог е сътворил небесните светила и природата, сред която живеем, именно Бог е дал възможност хората да се развият и стигнат до всички постижения на науката и техниката, благодарение на които днес животът е много по-цивилизован. Това е факт, който този гуру не се и опитва да отрече. На много места в Свещеното писание се подчертава, че човекът е издигнат над останалия сътворен от Бога свят, че не е животно. Такова е и учението на Църквата, която акцентира върху Божия образ, заложен у човека. Напротив, именно сатанизмът с прокламирането на плътските желания и удоволствия, с прокламирането на презрение и омраза приравнява хората с животни. Атанасов се дистанцира от кървавите жертвоприношения, но е реален факт, че тези варварски обреди са именно дело на сатанизма. Опитът да нарече Бога твар”, с което да омаловажи Неговото достойство и авторитет, са в явно противоречие със собствените му думи, признаващи, че Бог е сътворил света. Думата “твар” произлиза от творя и се използва за нещо сътворено, а Бог е Творец на целия материален и духовен свят. Той не презира човека, а го обича като Свое дете.

Поредният опит да омаловажи значението на християнството са думите: “Иисус Христос е една комична фигура”, както и твърдението, че Той участва в заговор на доста по-големи сили (не обяснява какви). Всъщност този горделив и самонадеян човек не може да отрече, че този Христос, който той хули, е Основател на една религия, чиито последователи са милиони и по целия свят, които са обединени от общи ценности и култ за разлика от разпокъсаните и криещи се, нерядко престъпни, сатанински групички. Опитите да бъде отречено историческото съществуване на Иисус удариха на камък. Безпредментни останаха и глупавите опити да бъде отречен Неговият божествен авторитет. Пред Личността, Която “пасторът” нарича “комична фигура” се прекланят няколко континента. Представителите на другите религии също Го уважават. Целта на Атанасов е да дразни християните и да събуди симпатиите на атеистите. Смятам, че за един сатанист да лъже си е напълно в реда на нещата, а дали някой ще обърне внимание на тези лъжи и дали ще им повярва, това е въпрос на личен избор.

Основанието сатанинският жрец да презира Бога, според собствените му думи, е, че “Бог е наказал човека със смърт”. В случая пак става въпрос за лъжа или за погрешна интерпретация на християнкото вероучение. Бог не наказва човека със смърт, но грехът, извършен от това най-висше интелигентно Божие творение (пак под давление на дявола), води до разстройването на собствената му психофизична природа. Именно оттам в света се явява смъртта. Грехът поражда смъртта. Той пропуска факта, че Богочовекът Иисус Христос слиза на земята като проводник на Божията любов и извършва Своята изкупителна мисия. Именно благодарение на тази мисия човекът получава възможността за вечен живот. Този вечен живот обаче няма материални, плътски измерения, а е в един духовен свят. Раят не е материална категория, място, където текат реки от мед и мляко, а категория духовна, състояние на човешката душа да възприеме Божията благодат, да реализира в пълнота най-висшата добродетел - любовта. Съвсем естествено е всемогъщият Бог да приспособи това духовно състояние към нуждите на всеки един християнин и това е отново дело на всеотдайната Божия любов. Явно този път за придобиване на вечен живот не е изгоден за атеистите и сатанистите. Те искат вечен живот, изпълнен с плътски удоволствия, с възможност да притежават власт и материални богатства. Можем да си представим как би изглеждал един вечен живот в плътските измерения, които познаваме, изпълнен с гордост, омраза и сатанинска злоба. Твърденията, че науката (в това число сатанинската) ще стигне до познание за вечния живот, поне по мое мнение, са блъф. А думите, че Бог е създал нещо, от което вече не се интересува”, са нагла клевета и отричане на вековния Божи промисъл. През цялото време, от началото на човешката история до днес, Бог не спира да се грижи невидимо за човека, да му подсигурява подходящи условия за живот, да му дава сили и възможности за духовно развитие. Кулминацията на тази любов и загриженост е именно изкуплението на човека от робството на греха и смъртта, извършено чрез кръстната саможертва на Божия Син.

Обвиненията, че християнстото е наложено с много кръв и убийства, пропускат първите три века от историята на християнството. “Пасторът” забравя времето, когато то е преследвано от властите, но не изчезва, а напротив, затвърждава позициите си. Властта се опитва да унищожи християните, защото не извършват кървави жертвоприношения, защото не участват в безнравствените езически тържества и магическите обреди, присъщи на съвременния сатанизъм. Войните, водени в името уж на християска кауза, са били по-скоро политически, отколкото религиозни. Един много важен факт е, че Православието не е ставало подбудител на религиозни войни, просто защото в Източната църква доминира светската, а не духовната власт.

Румен Атанасов твърди, че неговата религиозна организация не е опасна. “Опасни са сектите, опасни са педофилите”, твърди той. Сектата на сатанистите твърди, че сектите са опасни. Ама че самопризнание! А незаконната хипноза, а прокламираната омраза и презрение, а насърчаването на плътската похот, на властолюбието и всички възможни пороци? Това не е ли опасно? Опасни са педофилите. А груповите сексуални оргии, провеждани в различните нива на сатанинските ораганизации, за тях какво да кажем? Това вероятно е много морално, според лидера на сатанистите, то е напълно безобидно и направо си е основание всички да го последват!

Един много странен парадокс се явява, когато му задават въпроса: “Ще станете ли третото вероизповедание в България?” На този въпрос Атанасов отговаря с думите “Благодаря ти за пожеланието! Дай, Боже!” Един сатанист се “моли на Бога”, сатанистите да станат третото вероизповедание у нас!? Е, и това ако не е куриоз или парадокс, здраве му кажи! Ако бе използвал думите: “Дай, Луцифер!” или “Дай, дяволе!”, за мен щеше да бъде нормално. Но един човек, който открито твърди, че презира Бога, че Бог е негов враг, да моли Бога неговата секта да стане трето вероизповедание у нас, е безкрайно нелогично. Това говори, че или не е убеден в своята доктрина, или тя за него е просто начин за комерсиална печалба. Паметни са думите на основателя на “Сциентологията”, според който, за да станеш милионер, трябва да основеш собствена религия. Лафайет Рор Хъбард е намерил доста последователи, а дали Румен Атанасов върви по неговия път? Поне за мен, от казаното дотук, основната цел е именно тази. Ние добре знаем, че много секти прибират десятък от всичките си последователи. Знаем също, че магическите, спиритически и един куп други окултни практики, при повечето вещи в занаята лица, се извършват срещу “прилично” заплащане. В това число влиза и “развалянето на магии”. По никакъв начин този човек не може да отрече комерсиалната цел на създаването на своята религиозна организация. За мен това е първата и основна цел - печалба! Другото са фрази, мъглява идеология - основата, която ще накара някои атеисти, които само по име са християни да го последват. Но той не е нито първият, нито единственият подобен случай.

Ще станем едно от вероизповеданията в България!” Убедено заявява гуруто на сатанинската секта. Ако трябва да бъдем обективни, той и неговата организация и сега са едно от вероизповеданията у нас. И вероятно ще останат такова, ако не се намесят полицията и някои други органи. Защото именно тяхна задача е да открият нередности при обредните практики, при привличането на последователи или при някои финансови манипулации, заради които да приберат “на завет” лидера и неговите главни съидейници. Виж, за придобиване на статут на законно или равноправно вероизповедание, нещата стоят досто по-сложно. Аз съм убеден, че едно узаконяване на сатанизма у нас ще предизвика публичен дебат, демонстративни протести, а може да се стигне и до по-драстични прояви.

Ако се направи един цялостен преглед на интервюто с Румен Атанасов - “пастор” и лидер на “Ордена на сребърната звезда”, става очевидно, че той проповядва. Остава да уточним, към кого е насочена неговата проповед. Без съмнение, на първо място обект на проповедта му са хората, които изповядват индивидуално сатанизъм, ровят се в окултната литература, мистично настроените, търсещите паранормални явления, хората които избират тъмния път като форма на усъвършенстване. Той адресира проповедта си и към младежите - фенове на тъмната рок музика, колкото и да се опитва да се дистанцира от тях. Защото много от тях (често съвсем наивно) се определят като сатанисти. Онова, което може да ги прати в ордена би могло да бъде елементарното любопитство. Без съмнение гуруто се цели и в умовете на много неориентирани агностици и атеисти, които се лутат в своите духовни търсения и не знаят по кой път да поемат. Сто процента търси и такива, които са разочаровани по някакви причини от християнството, но не спират да търсят. Споменаването на политически партии ме кара да мисля, че се обръща и към някои партийни функционери, но това все пак е хипотетично.

Едно е ясно: за една държава, поела по пътя на евроинтеграцията и демокрацията, е немислимо и недопустимо узаконяването на религия, която проповядва лъжи, омраза, презрение и въздига в култ плътската похот във всичките й форми. Недопустимо е законното регистриране на религия, която изисква подписване с кръв на договор, в който се декларира вярност към сатаната. За мен Атанасов и неговите съмишленици би трябвало да станат обект на внимание от страна на следствието и прокуратурата, най-малкото заради незаконното използване на методи за хипноза и внушение. Никой не може да знае какво става на ритуалите, в които участват само посветени. Това е още един повод органите на реда и сигурността да вземат отношение по въпроса, Атанасов е фармацевт, жрец-гуру на незаконна секта. Въпреки че няма законна регистрация, тя практикува своите ритуали далеч от очите на хората. И никой не знае какво се върши там! Само едно подробно разследване би могло да докаже дали общността, претендираща за законна регистрация, е наистина безобидна. А дори и да е така, в което дълбоко се съмнявам, моралните устои на законността са достатъчно основание, да не бъде позволено законното й присъствие в България.