Рождество Христово - български традиции /линк към видео/

Този материал е реализиран през декември 1999 година с локална кабелна телевизия "ДЕБО" град Бяла Слатина. Прехвърлен е от видеокасета на диск. Въпросната телевизия смени собственика и името си и вече от години не функционира. За публикуването на предаването съм получил разрешение от водещата Десислава. Причината да кача този материал в google video е, че в много от случаите българските медии търсят да покажат само фолклорното, езическото в българските празници. Аз се постарах да пресъздам тези обичаи, но да подбера само онова, което не противоречи на християнството. Интервюто направено сред мои съграждани показа, че не са много добре запознати с националните ни традиции. Искрено се надявам днес да са се променили и да знаят повече. Качеството не е блестащо, но преди десетина години възможностите на техниката не бяха на днешното ниво. Ако проявите интерес и търпение може да изгледате материала с помощта на този линк.

Индиго

Повод за написването на това стихотворение стана годишнината от едно много печално събитие, което се разигра на коледен ученически купон пред дискотека "Индиго" в София. Често съм се питал, тия родители с кой акъл си пускат децата сами по тези заведения без контрол и без да има кой да ги пази? Но не смея да им задам въпроса директно, защото истината е много болезнена. Веднага ще стана по-чер от дявола. Каквито и съдебни дела да се водят, няма достатъчно строги мерки за родителско нехайство. Стихотворението е написано през декември 2002 година и в навечерието на Рождество Христово реших да го изпратя заедно с другото в "Словото". А дали някой ще се замисли? Само Бог знае.

Разтърси ни печална новината –
нелепа смърт деца добри отнела,
и колко ли са хората успели,
да осъзнаят в себе си вината?

Отново някой друг ще е виновен,
и друг ще обяснява пред света,
и ще поеме отговорността,
за този грях, оказал се съдбовен.

Ще го запомним – “Черно Рождество”,
ще палим свещ на тази тъжна дата,
но няма да съзнаваме вината
на цялото ни болно общество.

Не ще поправим общите безредия,
и своя апатичен сън ще спим,
и пак безотговорно ще мълчим
при всяка нова пагубна трагедия.

Отново глас в пустиня се издига
апелът ми за коренни промени.
За да запазим нашите безценни
деца, да не забравяме “Индиго”!

Тъжно Рождество

Това стихотворение е написано през 2002 година по повод Рождество Христово. Мисля, че вдъхновението за него се породи от новинарските емисии, които показваха, как разни бизнесмени и публични личности правят дарения на домове за сираци. Питам се само, къде ли са през останалото време на годината? Стихотворението излезе в средата на декември на страницата на виртуална библиотека "Словото".

Навън прелитат като пеперуди
снежинки леки, нежнобели, чисти,
потънали в отблясъци сребристи,
полята спят съня си непробуден.

Ще екнат утре тежките камбани,
за истинско, най-светло тържество.
За празника Христово Рождество
в дома Господен всички ще поканят.

Но кой ли ще се вслуша в този зов,
че празни, вкаменели са сърцата?
На думи само, тази светла дата
е ден на християнската любов.

Пак призиви за помощи се чуват,
деца сподавят тежките въздишки,
че някои ще тънат във излишък,
а други ще гладуват и студуват.

Отново нежни песни ще се пеят,
но могат ли да стоплят тези песни,
когато там, сред стаите си тесни
сирачета за обич ще копнеят?

И пак ще има светло тържество
за някои, а други ще тъгуват
и с болка на сърцето ще празнуват
поредното Христово Рождество.