петък, 1 август 2008 г.

Пост в очакване на чудо /превод/

Ето още един превод от руски, който подготвих за "Православие България". Авторката - Марина Ярославцева е родена през 1976 година. Тя е многодетна майка и живее във Воронеж. Израснала в семейство на атеисти, Марина на младини открива Православието и то се превръща в смисъл на живота й. Това е една от нейните статии, в които тя споделя своя духовен и житейски опит на страниците на руското електронно издание “Православие и мир”.
Познанството ми с госпожа Ярославцева е едно от многобройните в интернет, базирани на православната вяра. Самата тя се съгласи, разговаряйки с мен по ICQ, че при всички случаи, не трябва да се пренебрегват съветите на духовните наставници. Авторката на статията сподели, че след публикуването си, материалът е станал повод за различни противоречия и дебати, каквито вероятно могат да възникнат и тук. Аз намирам, че статията е написана с много любов и чувство за отговорност и от нея може да се извлече голяма полза.

“...Докато детето се намира в майчината утроба, любящите и далновидни родители се стремят да положат здрава основа за неговото бъдещо благополучие на тази земя. А вярващите родители се стараят да измолят за своето чедо и Божията благодат”.

К. В. Зорин, православен лекар

Когато разбрах, че със съпруга ми очакваме дете, започна да ме вълнува въпросът за поста по време на бременността. Прерових планина от книги в търсене на препоръки за това, какво мога да ям и какво не, и се натъкнах на маса противоречия в информацията: някъде препоръчваха да се пости строго без смекчаване, а другаде - тъкмо обратното – да се яде абсолютно всичко. Реших да се възползвам от една проста препоръка – да се храня разумно, според вътрешното си усещане и необходимост. Това правех през цялата бременност, след това и по време на кърменето. Много ми допаднаха думите на един свещеник: Господ Сам, от Своите тухлички може да Ви създаде дете.

Постът е време за пречистване на душата и духовно усъвършенстване, а това е безусловно необходимо за жената, носеща в себе си кристално чистата душа на мъничкото човече. Колко е важно през този период да поработиш върху себе си заради своето безценно съкровище, лежащо под майчиното ти сърце! И в този период ние трябва да принесем пред Бога нужната жертва според силите си. Свещеникът Сергий Николаев сравнява бременността и радостта от раждането на младенеца с Великия пост и последвалото го Пасхално Възкресение на Христос.

Когато започна Великия пост, постих строго през първата седмица, като си позволявах само олио, зеленчуци и плодове. Исках да отдам на Бога всичко, което мога, за да се роди синът ми здрав. След две наложителни упойки и терапия с антибиотици в началото на бременността, когато още не знаехме, че очакваме дете, след положителен анализ на кръвта за аномалии при троен тест, ние твърде много се страхувахме, за да си позволим смекчаване на поста. Така открих, че да постиш, докато си бременна – това не е толкова сложно и страшно, колкото изглежда на пръв поглед!

Ако отворим сравнителната таблица за източниците на белтъчини, ще видим, че соята, фасулът, грахът чудесно заместват месото, рибата и яйцата. Но ако се боите, че витамините и калцият не могат да бъдат компенсирани (особено във втората половина на бременността, когато е интензивният растеж на костната тъкан), не е задължително да пиете мляко и да ядете извара. Достатъчно е да хапнете парче сирене, в което калцият е няколко пъти повече и да пийнете чай с лимон за по-добра усвояемост. Понижаването на хемоглобина не е възможно да се компенсира просто с яденето на месо или дробчета. Но ето, ако пиете свеж сок от моркови по равни части със сок от цвекло, ако ядете гречка (елда), и поемате допълнително безвредна фолиева киселина, която е голям помощник на организма за образуването на хемоглобин, то и без инжекции желязо може леко и бързо да върнете хемоглобина в нормата. И непрестанно се молете, искайте! И нека Господ заради вашите посилни трудове по великата Си милост да ви дари чудесно и здраво момченце!

Ако се страхувате за детето, ако ви е лошо и ви се вие свят (това може де бъде и вследствие на самовнушение) – смекчете поста, яжте месо, извара, риба. Но това не значи непременно да печете шишчета, да купувате вкусни питки с извара, да си приготвяте сандвичи със сьомга. Нека това бъде лекарство, а не удоволствие! Например, изберете си нещо, което не ви е толкова приятно като неподправена извара, варена риба. Ако ви е необходимо месо, сварете нетлъсто говеждо без сол. Това е полезно за бременната жена: хранителните вещества ще се усвоят, а ще си спестите вредната, предизвикваща отичане, сол. Ако моите думи ви възмутят, значи проявявате интерес към чревоугодието, а не към пълноценното хранене в полза на нероденото дете по време на поста.

Снимка: Марина Ярославцева

“Храни се за двама” – често съветват бъдещата майка. Прощавайте, но защо? Детенцето тежи всичко на всичко няколкостотин грама, а длъжно ли е да яде колкото петдесеткилограмова жена? И ето – започва усилено отхранване на бременната от нейната майка и бабите. И какъв е резултатът – драстично повишаване на наднорменото тегло, предизвикано претоварване с тежка храна и като следствие – отичане. Като прибавка, очакващият детето организъм е склонен с катастрофална бързина да натрупва излишната храна под формата на тлъстини. И ето че лекарите в женската консултация се хващат за главата, назначават разтоварващи “гладни” дни, изписват капки за премахване на отоците. А всичко това може лесно да се избегне и най-доброто лекарство е разумният пост.

Когато започнах да спазвам Великия пост, до раждането оставаха няколко месеца. След края на първата седмица забелязах, че изведнъж в положителна насока се промени самочувствието ми. Проблемите, които възникват по време на бременността и които преследват на практика всяка жена, изчезнаха безвъзвратно. Почувствах прилив на сили, лекота, добро настроение, но това съвсем не е всичко. Нощем имах здрав сън, правилно увеличавах теглото си. От втората седмица започнах, заради своята слабост и маловерие, от време на време да включвам в порциона извара и риба, но не го ядах като лакомство, а като необходимост. Последната – Страстната седмица - си наложих строг пост. След Пасха отидохме на ултразвуково изследване (УЗИ), за да видим как се развива нашето момченце и да проверим кръвообращението с т. нар. Доплер. Много майки знаят, че нерядко този анализ показва отклонения и в болшинството от случаите лекарите изписват различни лекарства за подобряване кръвоснабдяването на плацентата. В нашия случай всичко беше идеално.

И не е необходимо да ходим за благословение при отеца с думите: “Аз съм в положение, може ли да не постя?” или “Ние очакваме детенце, но благословете да съблюдавам поста!” Не поставяйте в неудобно положение свещеника, който не може да прецени вашите вътрешни усещания и духовните ви сили. Най-добре е да му кажем: “Благословете да постя според силите си” – така ще бъде по-разумно от Ваша страна.

По-важно от въпроса за храненето стои въпросът да се обърнем към своя вътрешен духовен мир. Психолозите казват – разговаряйте с бебето, четете му приказки, пейте му песни, пускайте му класическа музика. А аз бих ви посъветвала – пейте му молитви, четете му Библията, посещавайте храма – нека младенецът още в утробата се докосне до святото. Диригентът Борис Брот се удивявал от факта, че знае много цигулкови партии наизуст, без да ги е слушал нито един път. Това продължило до момента, в който майка му, преглеждайки своите стари репертоари, не открила, че именно тези произведения е разучавала по време на своята бременност. И така, нека детето се роди със знанието за основните молитви, а в младенчеството си да познава вече църковния хор – та това е толкова прекрасно!

Необходимо е по време на бременността да се преосмисли силата на светото Причастие – благодатта, която ще се спусне върху младенеца е безценна. Аз се постарах да се причестявам всяка седмица, а на моята бременна приятелка отецът даваше при причестяването цели две частички, за нея и за нейното мъничко синче. Ако почувствате умора в храма, може да поседнете, никой няма да ви осъди, макар че през цялата си бременност съм присядала само няколко пъти и то за по две минутки; често стоях, без да усещам тежестта на коремчето. Господ помага на бъдещите майки. От наблюденията си върху други бременни жени забелязах, че и те рядко сядат по време на службите.

Ако храмът е отдалечен и няма възможност да го посещавате често, то духовният пост е възможно да се усили и в къщи – да изключим празните телевизионни предавания и филми, вместо булевардни списания да четем духовни книги (например, за възпитанието на младенците във вярата), в утренното и вечерното правило можем да прибавим нови молитви (това могат да бъдат молитви пред Теодоровската икона, помощница на родилките, Млекопитателница, Воспитание). Никой по-добре от Богородица не познава теготите и немощите на майката. За дар на здрав младенец се молят и свети Стилиян, св. Александър Сверски, старицата Матрона. Постарайте се да запазите душата си чиста, старайте се да прощавате, да не се обиждате, да сдържате гнева и раздразнението си - все състояния, които често спохождат бременните заради хормоналните атаки и умората.

И още веднъж ще повторя: постете разумно и според силите, слушайте сърцето си, помнете: и да понесете целия пост, и да не го понесете, Господ ви вижда като на длан и знае дали сте направили необходимо облекчение на поста, или е било блажене заради малодушие! Пожелавам на очакващите благополучно освобождаване от бременността и силни, здрави, угодни на Бога дечица!