вторник, 26 юли 2011 г.

Отвори врати храмът в село Търнава

През 1997 година Министерството на образованието въведе СИП религия след повече от четиридесет години атеизъм. В община Бяла Слатина бе организирана само една група по религия - в началното училище в село Търнава. Още докато пътувах, за да преподавам религия си задавах въпроса: дали може в това село да бъде възстановен и отворен храмът, за да мога да заведа децата на служба. Тази моя мечта се изпълни само преди два дни. Новината е предоставена на общинския информационен сайт "Вестител". Излъчена е и в новинарската рубрика на общинско кабелно радио Бяла Слатина. Събитието е отразено и от кабелна телевизия "Ета-Рава".

В неделя – 24 юли, за първи път след повече от двайсет години, храмът в село Търнава отвори врати за неделно богослужение. След смъртта на последния свещеник – отец Симеон през осемдесетте години на ХХ век църквата „Свети апостол и евангелист Лука” затваря врати. Идват само свещеници от близкия град Бяла Слатина за извършване на погребения и помени. След демократичните промени всеобщата безстопанственост сполетява и този храм. Вратите са разбити, имуществото системно е разграбвано. Благодарение на усилията на църковното настоятелство от края на деведестте години започва поетапно възстановяване. Първо най-неотложните ремонти – покрива, улуците, прозорците. Няколко будни души търсят начин чрез проекти, дарения и други средства да върнат благолепието на църквата в родното си село. След 2006 година започват да се провеждат кратки служби на Възкресение Христово с литийно шествие около храма.

След назначаването на новия енорийски свещеник – отец Галин Каменов, е взето решение да се отвори храма за богослужение. Така в тази паметна неделя с тържествен звън новата камбана извести на жителите на село Търнава, че започва неделното богослужение. Гост на историческото събитие бе протойерей Любомир Казашки – внук на последния свещеник в селото. Присъстваха църковни настоятели, църковнослужители и няколко богомолци. Отслужен бе тържествен водосвет и неделна утреня. Ще бъдат необходими още много усилия и средства да се устрои храма с всичко необходимо за извършване на света Литургия. За целта настоятелите разчитат на държавата но биха се радвали и на щедри дарения. И свещеникът и настоятелите хранят надежди да привлекат християните от селото за участие в богослуженията и да възобновят изгубената вече традиция.

петък, 8 юли 2011 г.

Сайтът на поета Йоло Кръстев с нов облик

Преди няколко години излезе антологията "Китка", поместила произведения на творци от белослатниския край. След като я прочетох, установих, че едно четиристишие се е врязало в паметта ми, без да запомня автора му. Прегледах още веднъж антологията и така открих за себе си поета и журналист Йоло Кръстев. Благодарение на неговите близки успях да прочета и други негови стихове. За съжаление, този човек, който бе помогнал на различни хора да публикуват свои творби, не бе успял да издаде стоя книжка със стихове. Тогава реших, с позволението на съпругата и дъщерята на Кръстев, да създам сайт с негова авторска поезия. Първоначално дизайнът беше съвсем аматьорски, по-късно го усъвършенствах. Използвахме свободния хостинг на www.hit.bg През последните няколко дни осъвремених още веднъж изгледа на страницата, за да отговаря на най-съвременните критерии. Тази оптимизация, обаче изисква и по-съвременни браузъри за разглеждане. Препоръчителни са Mozilla Firefox; Google Chrom; Opera; Wyzo или по-новите версии на Internet Explorer /например версии 8 и 9/. Сайтът може да бъде разглеждан и със стандартните браузъри на Linux, както и със Safari предназначен за MAC OS. Давам всички тези препоръки, защото при по-стари операционни системи и предишни версии на Internet Explorer линковете на менютата отказват да функционират. Сайтът може да бъде разгледан на този линк:

WWW.IOLOKRUSTEV.HIT.BG

А ето и едно стихотворение. Надявам се, то да провокира интереса ви към философската, заредена с дълбока емоция и неподправена духовност поезия на Йоло Кръстев:

ДОБЪР ВЕЧЕР

Ако се срещнем – как ще се
разминем,
ще можем ли да не сведем
очите?
Нали и въгленът за миг не
стине,
осъмва топлина дори в
скалите …
Недей ме отминава
мълчаливо,
аз искам да ти кажа”Добър
вечер”.
Човешко е любов да си
отива,
но трябва ли да бъдем чужди
вече?
Отговори ми тихо”Добър
вечер”,
разлюбени, с добро да се
разминем
в посоките насрещни
и далечни,
ако посоки по – нататък
има.

Автор: Йоло Кръстев