петък, 23 септември 2011 г.

Осветен бе храмът в село Еница

Тази публикация е предназначена за "Църковен вестник". Но я открих на официалния сайт на Българската патриаршия. Изпитвам удовлетворение, че още един православен храм бе изваден от забвение и запустение. Мога само да поздравя г-н Симеон Желязков за благочестивото дело!

През лятото на 2008 година, след дълги години на запустение и разруха, започва ремонтът на храм „Свети Атанасий Велики” в село Еница – Врачанска епархия. Инициативата е на кмета – г-н Симеон Желязков. Той взема присърце желанието на православните християни от енорията, храмът да бъде възстановен и в него да могат да се отслужват празнични и неделни служби. Благородното дело изисква хиляди левове. Част от средствата са издействани по програми, но една голяма част от тях са събрани от дарители. Подменена е покривната конструкция, подменен е сводът, изпадалата мазилка е изкърпена, избледнелите и изпочупени стъклопласти са сменени с искряща алуминиева дограма. Външният облик е напълно променен, боядисване, естетически издържана ограда, надпис над входа. Интериорът на църквата е изцяло обновен – нов иконостас, нови икони, частично възстановяване на стенописите, нов архиерейски трон. За възрастните богомолци са монтирани удобни престоли за сядане с подвижни седалки. Доставени са всички необходими за богослуженията светилници и църковна утвар.

На първи септември 2011 година, в началото на църковната Нова година всичко наоколо свети от чистота, в двора на храма са наредени дълги маси и столове за предстоящото тържество. Службата започва с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Калиник. Придружават го викарийният епископ Киприян, свещеници от Враца и врачанският катедрален хор. В богослужението вземат участие архиерейският наместник на Белослатинска духовна околия прот. Тодор Дудов, свещ. Теодор Димитров, който обслужва енорията и други свещенослужители от съседни енории. Официален гост е кметът на община Кнежа – Симеон Шарабански, както и хора от местната интелигенция. Не липсват и представители на медиите. След кратката утреня е отслужен тържествен водосвет, следва освещаване на храма и света Литургия. Около десет и половина всичко отвън е готово за тържеството. В двора на църквата е благословен курбан – дарение от кмета на селото. В обстойна проповед Митрополит Калиник припомня моменти от историческото минало на Еница, от Възраждането, от духовния живот в енорията. След това господин Желязков в тържествена реч прави равносметка на трудното, но благородно дело – възстановяването на храма, като изброява голяма част от дарителите. В това число влизат, както фигури от обществения и политическия живот, така и обикновени граждани, както хора от селото и общината, така и дарители от столицата.

Храм “Свети Атанасий” е строен през периода 1941 – 1944 година от майстор Васил Стоянов Изворски. Изключително важен е приносът на енорийския свещеник Петко Данчев, а за строежа тогава помагат според възможностите си всички жители на селото. Преди тук е имало дгуга църква от времето на османското владичество, но през първата половина на ХХ век тя е в много лошо състояние и се налага да я разрушат.

Във всеки случай възраждането на духовния живот в Еница ще изисква време и немалко усилия. Има надежда, защото отец Теодор от Кнежа е пътувал до тук, за да преподава СИП религия училището. Без съмнение е успял да привлече вниманието на децата и на някои млади хора. Все още има и възрастни, които са били редовни богомолци в годините, когато храмът е бил действащ. Това, че в този ден бе препълнен свидетелства за духовната радост на еничани и за тяхното желание да бъдат част от единното цяло на Българското Православие. В края на този тържествен ден отново си припомних думите на едно двайсетгодишно момиче, които чух малко преди да започне ремонта. „Ние не искаме да ходим при сектантите, защото държим на българските християнски традиции!” Тези думи ми вдъхват надежда, че скоро този храм може да се изпълни с богомолци, че рушеното с години може да възкръсне от пепелта.

сряда, 7 септември 2011 г.

Владика с нетленни мощи покровителства Търновград

Една публикация от времето, преди да напусна Велико Търново - 1998 година. Излезе на страниците на областния вестник "Новини". Повод да я предложа на читателите е предстоящия храмов празник на Търновския катедрален храм.

Всяка година с тържествена света Литургия отбелязва своя празник Великотърновския катедрален храм „Рождество Богородично”. В началото на ХХ век тук се издига друга църква, строена от Кольо Фичето /1800 - 1881/.

Майсторът завършва строежа й през 1844 година. Тя е била във византийски стил с отделна камбанария. Много видни търновци, търговци и занаятчии са помогнали със средства за нейното построяване. За съжаление този храм е разрушен от земетресение през 1913 година. На същото място известно време функционира малък параклис. Строежът на новия храм започва през 1924 година. Десет години по-късно той добива вида, в който го познаваме и днес. Зографисването на храма се ръководи от проф. Никола Кожухаров, участват изявени търновски майстори резбари и зографи. Средствата за зографисването са осигурени от Търновския Митрополит Софроний /1888 - 1961/. В притвора на катедралата се намира гробът на Митрополит Климент /1840 - 1901/ известен от историята и със светското си име Васил Друмев.

Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега му от гроба, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено. То е било съхранило във вид на нетленни мощи. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество.