понеделник, 28 януари 2013 г.

Внимание - радиоактивно!


Тъй като ми писна да слушам глупости по въпроса за проведения на 27 януари референдум, реших да изразя гражданската си позиция чрез моята лична медия, т. е. чрез блога.

И така – референдум:

Първо – въпросът беше толкова неадекватно и мъгляво зададен, че може да обърка поне двайсет на сто от смятащите се за средноинтелигентни български граждани.

Второ – всяка политическа сила се постара да извлече политически дивиденти от въпросния референдум. Понятията отговорност и патриотизъм са безкрайно чужди на по-големия процент от българските политически деятели. При това положение, как да им се доверя?

Трето – моето лично проучване на мнения. За да не снеса някоя псувня, няма да цитирам буквално, а ще използвам евфемизми: „Таковал съм го в референдума!”; „Таковал съм го да ода да гласувам!”; „Т`ва са глупости!”; „Тия и без мене ша са оправат!”; „Ич ма не интерсува!” Мнения, които показват пълна незаинтерсованост от проблема, референдума, от въпроса за ядрената енергетика в България или поне за тоталната неадекватност по въпроса. Имаше и представители на най-зрялата възраст с мнения: „Мене, мамо /маминото/, ако ми запрат тока, я к`во ша праа!” „Тава не е верно, че ша излезе скъпо! Ша са отворат работни места, ша влезнат пари у бюджета на дръжавата!”

Както казваше най-известният литературен герой в нашата литература по адрес на политиците: „И едните и другите са маскари!” Затова от край време им нямам доверие. Обикновено, когато ходя да гласувам, се старая да избера по-малкото зло. Но сега не става въпрос само за политика, а за много пари. За милиарди долари, евро или каквато искате валута ги смятайте, но милиарди.

В края на отбиване на войнишката служба през 1988 година имах честта да ме пратят за няколко месеца на въпросната строяща се тогава АЕЦ Белене. Не мога да кажа със сигурност, колко милиарда са хвърлени там. На строежа работеха кубинци, виетнамци, студенти – български и вносни, войници, квалифицирани и недотам квалифицирани кадри. Мога да уточня, че висококвалифицираните кадри допускаха и грешки. По тази причина аскерлиите къртиха няколко кубика плътен бетон, щото някой умник беше забравил да сложи там една тръба с диаметър два метра. Питам се, какво ще се случи, ако някой друг умник допусне по-голяма грешка? Ако се допусне да се хвърлят милиарди, които ще изплащат поколения български граждани. А допълнителните строежи на далекопроводи, подстанции и други помощни средства? Ами ако мотивът е само някой да прибере тлъста комисионна? Ако станем заложници на руските олигарси? Много въпроси без отговор се събраха и то все важни.

Като допълнение мога да добавя и факта, че години наред ни лъгаха за истинските нива на радиацията по нашия край. И никой не смееше да се обади, щото железната месомелачка на държавата-партия не прощаваше. Единствения начин да си кажем думата бяха вицовете и споделеното с най-близки приятели.

Със сигурност знам, че Евросъюзът не инвестира основно във възобновяеми източници на електроенергия. На Запад е често срещана практика да си монтират слънчеви панели или ветрогенератор. Една подобна местна политика би орязала крилцата на сегашните монополисти – електроразпределителните дружества. Защото именно заради тях сметките ни за ток идват с порядъчно над петдесетпроцентно увеличение. А ако си имаме собствено производство. Ако, примерно на територията на запустелите лозя да се разположат слънчеви батерии и да си спестим поне част от разходите за електропреносна мрежа, за загуби и още един куп глупости, дето ги чета в ежемесечната си сметка.

В случая с развитието на ядрената енергия, това се осъществява от хора, за които тя е бизнес. Повечето от тях са с доста ограничен морален коефициент. И никой не може да ми гарантира, че няма да последва нов Чернобил, нова Фукошима или нещо още по-драстично! Никой!

Мен в случая ме интерсуват глявно две неща:

Пълна ядрена безопасност и ниска цена на електроенергията. Никой по никакъв начин не може да ми ги гарантира. А щом е така, хич не ме интерсува, колко работни места ще се отворят, как ще изнасяме ток, колко пари ще влязат в бюджета от данъци. Щом е така, можем да си минем и без АЕЦ Белене. Най-добре е тя да си остане поредният паметник на некадърността на държавното управление по времето на онзи, когото започнаха да наричат с главна буква „Тато”. Иначе не се знае, какви ще бъдат последствията.
И ако, не дай си Боже, се стигне до одобряване на проекта АЕЦ Белене, не се съмнявам, че ще се намери някой лицемер, който да ни поздрави с думите на бившият първи "Да ви е честита, другарки и другари, новата придобивка!"