събота, 16 февруари 2013 г.

За алманаха, филма и резервата

Държа в ръцете си втория брой на алманаха "Резерват Северозапад". Снощи той бе официално представен в белослатинския ресторант "Скът". Присъстваха различни хора, почитатели на сайта, официални и неофициални гости. Не обичам да си служа с изрази от рода на "страхотно", "жестоко", "адски хубаво". В своя малко по-скромен стил мога да кажа, че представянето беше изключително сполучливо. Нещата, които видах и чух ме докоснаха и развълнуваха и за пореден път ме убедиха, че не съм сгрешил, като съм приел поканата за участие в сборника. В името на коректността трябва да кажа, кои други автори участват: Емил Андреев, Йордан Радичков, Пламен Валентинов, Цветан Дончев, Никола Стоянов, Виктория Иванова, Ели Лозанова, Габриел Герасимов, Димитър Цолов - Ренгеня, Владо Русев, Глигор от Добролево /псевдоним/, Димитър Палански - Черногледеца, Илияна Илиева - Пента, Николай Недялков - Оджака, Васил Габровски,   Георги Костадинов - Гогата, Николай Фенерски. Съдържанието включва: разкази, стихотворения, афоризми, северозападно хайку, северозападен тълковен речник. Художественото оформление на изданието е осъществено от Мария Иванова, илюстрациите са на 6-годишната Ивана Фенерска, а автор на корицате е Марио Беров.
Нямах възможност да се запозная предварително със съдържанието, но от нещата, които редакторът Николай Фенерски прочете пролича ясно сериозният замисъл на организаторите. Мястото, където сме родени и израснали, мястото, което някои днес наричат "Северозападнала България" може да бъде извор на вдъхновение, житейска философия, начин на живот и арена на битка за духовно и физическо оцеляване. Важното е, човек да не забравя своите корени, да помни откъде е тръгнал, да къта в сърцето си въгленче от домашното огнище. На някои им се налага да го пренесат до някой по-голям град, на други по тъжните друмища на емиграцията и изгнанието, но щом то е живо, щом то пари отвътре, значи душата диша, живее! 

Това е първата история на филма - подвижната забележителност на Бяла Слатина - Зиката

Изключително силно впечатление ми направи документалният филм "Резерват Северозапад", който е спечелил наградата на публиката при представянето си на София филм фест. Жалко, че от десет часа заснето видео са останали само 25 минути. Както самият сценарист Н. Фенерски отбеляза, той започва весело, но завършва тъжно. "Има ли смисъл да повтарям тая тъжна дума ... Смърт. Пусти села, разрушени детски градини и църкви. Свидетелстваме... Свидетелстваме... За последно."* Лентата започва с колоритните истории на татуирания здравеняк Зиката: "Ша ти изкопаа гроб, да ти а кеф да умреш!" и размислите на почерпения Мими Божков, за да продължи с личните трагедии на Павел Беров, чийто баща е пребит от комунистите, за това че е бил член на БЗНС Никола Петков и бай Сандо жестоко бит от кварталния милиционер, за това че не е искал да вкара земята си в ТКЗС-то. Поколението родено след 1990 година и на идея си няма, какво е ТКЗС, не знае, как прабабите им са били принудени да вкарат земята си насила в кооперациите, за това, как са гладували и са се трепали на полето за жълти стотинки. Повечето от партийните кадри, които пребиваха, потъпкваха, насилваха, пращаха по лагери вече не са между живите. Останаха децата им, внуците им. Голяма част от тях днес се смятат за елита на нацията. Някои от жертвите им, вече са простили, други не, но и едните и другите няма да забравят ужаса, болката, глада, мизерията, на които са били обречени. И тези истории не трябва да бъдат забравени! Никога!

Използвам своята лична медия, за да поздравя редактора, организаторите, авторите, дарителите и всички,останали които допринесоха сборника да стигне до читателите! Тук е мястото да благодаря още веднъж на Николай Фенерски, за поканата и за прекрасните илюстрации, с които неговата шестгодишна дъщеря е удостоила моите две стихотворения!

петък, 8 февруари 2013 г.

Алманахът "Резерват Северозапад" ІІ

Повечето мои постоянни читатели знаят, че голямата част от публикациите ми са в електронни издания. От време на време се случва, мои стихове и други произведения да излязат и на хартиен носител. Тези дни две мои стихотворения излязоха на страниците на втория брой от алманаха "Резерват Северозапад". Това са стихотворенията "Музикант" и "Тъжно Рождество".
Като начало "Резерват Северозапад" се появи на страниците на електронно издание "ЛитерНет", където представяше на един от северозападните диалекти родния ми град Бяла Слатина. По-късно се появи сайт с това заглавие - статичен, на свободен хостинг. От няколко години "Резерватът" има нов - професионален дизайн, динамичен е и се обновява редовно. В него може да прочетете някои хумористични умотворения и весели истории, повечето от които са разказани на северозападен диалект. 
Предварително искам да предупредя, че може да се натъкнете и на някоя псувня. В северозападния край, където и аз живея, рядко се случва да заменят псувните с евфемизми, а и те са част от сивото ни ежедневие. Отправят ги към кого ли не, към управляващите, към домашните животни. към благоверната съпруга, към дупките по шосетата и улиците. Не се стряскайте! Ако не ви се четат, просто не посещавайте сайта. Същият се намира на уеб-адрес: http://severozapad.org.
Хуморът, на който можете да се посмеете в "Резерват Северозапад" е свеж и няма нищо общо с "професионалните" простотии, които ни снасят разни звездосани шутове от различни телевизионни шоупрограми. Там нещата се свеждат до хумор без гащи, хумор под кръста и подигравки с кого ли не. В "Резервата" можете примерно да узнаете от преводно-тълковния речник на северозападните думи, какво означават думи като "скучубра", "пустиняк", "бачия", "чаркояк" и други. Хумористичните и сатирични материали носят свежестта на новите вицове разказани в компания, на оригинални хумористични афоризми, на духовити анекдоти. Много повече ми повдигат настроението публикации от рода на "Най-тежи мрътвец", "Северозападът гостува на Запада" и други, от яловите напъни на Слави Трифонов и компания, на "Комиците" и други подобни индивиди. Има и видеоматериали и аудиофайлове. Въобще, разнообразието е голямо. Нерядко в сайта се публикуват и критични оценки към хора и институции, които превръщат местата, в които живеем в резерват на закостенялата бюрокрация, на безперспективността, на завистта и омразата. 
Относно диалектните думи: На много места по света хората държат да запазят своя оригинален изказ, начин на общуване, самобитен фолклор. Смятам, че северозападния диалект, на който се говори из родния ми край има своето място в българската филология, история и въобще своето място под слънцето. Примерно в официалния македонски език, който на практика е български диалект, нашата диалектна дума "шпор", си е официално название на готварска печка.
Мненията, и на читателите, и на критиката са противоречиви: Едни го неглижират, други го харесват, трети му се възхищават, четвърти не могат да го понасят. Вероятно всеки си има своето основание. 
Защо приех да участвам със свои стихотворения в алманаха "Резерват Северозапад". Първо, защото поканата бе искрена, добронамерена и отправена от приятел. Второ - в момента, независимо от това, дали ми харесва или не, аз също съм част от въпросния резерват. Трето, защото, както и по-горе казах, хуморът, който сайтът и алманахът представят е свеж и безкрайно далеч от напъните на телевизионните шоута, които нерядко стават смешни в опитите си да разсмеят зрителите. 
Представянето на алманаха в Бяла Слатина ще се състои на 15-ти февруари от 18 часа в ресторант "Скът". На 18-ти ще бъде представен и във Враца, информация за което ще има в началото на другата седмица в сайта "Резерват Северозапад".. 
Ако след прочетеното по-горе, изявите желание да си поръчате книгата, тя е с корична цена 8 лева, а при доставка с куриер излиза 12 лева. Все още не знам, какво друго е включено вътре, освен моите две стихотворения. Зная, че в предишния първи брой имаше, освен свеж хумор и някои напълно сериозни публикации. Повече информация и за това, как да си поръчате "Резерват Северозапад" ще намерите на този линк.