четвъртък, 18 декември 2014 г.

Внимание! Реформи в образованието!

Докато този материал отлежаваше в компютъра ми, се случиха някои неща, които породиха у мен язвителни коментари. Вероятно реформата на реформите е тази, че министър Танев се е заканил да накара българските ученици да мислят. „Пардон да ощурее!!!” както често се извиняват по моя Северозападен край. Просто поредният господин велик реформатор е допуснал езикова грешка. Дечицата притежават активна мозъчна дейност, а плод на техните мисловни усилия са сентенции от рода на: „Ученето вреди сериозно на вас и другите около вас!” Вероятно има предвид, да накара подрастващите да мислят за неща свързани с учебния материал. Горкият човечец! По-добре да хване да си подаде оставката, докато не е станало    твърде късно, преди да са го осмели всички първокласници и жълти вестници. Поредният гаф в училище, а именно изнасилването на петокласник от по-голям батко, учащ в същото училище, ясно показа, за какво мислят някои български ученици. Тъй като това е само коментар ще спестя други примери. Така ще е, докато продължават да ни вменяват, че извратените хомосексуалисти са малцинство и докато дефилират по софийските улици да си правят самореклама! Ще продължава да е така, докато хлапетиите имат единствено и само права, а учителите се чудят как да въдворят ред и дисциплина, за да помогнат на останалите последни мохикани – добри и напредничави деца! След това „лирично” отклонение, уважаемият читател може да се запознае с моето скромно мнение за задаващите се проектореформи в образованието. Понеже не ми се занимаваше с разни тежки гемии, които редактират публицистични сайтове материалът е качен на страницата на "Резерват Северозапад". 

Неотдавна имах „удоволствието” да чуя по медиите, че се задава поредната реформа в родното ни образование! Целта на въпросната е, да изправи на крака агонизиращата образователна система, да мотивира учениците, да облекчи труда на учителите, да привлече в системата отпаднали ученици и педагогически кадри. Забелязвам, че обикновено подобни стъпки се посрещат със скептицизъм, недоверие и враждебност. Може би с основание...
Бих казал, че напъните на експертите са похвални, ако моят собствен опит и този на мои колеги не възразяваше срещу някои от приумиците представени под формата на нов законопроект. Един от основните проблеми е, че реформите ще се въвеждат от същите кадри, които десетилетия наред съсипват образователната система. Дали го правят умишлено или поради непригодност, не мога да кажа. Любимите им термини са „технологии”, „иновации”, „интеграция”, „европейско образование”, „оптимизация” и прочее от сорта. Ако хвърлим един поглед назад ще видим, че промяната имената на учебните предмети с нищо не подобри качеството на получаваните знания, не мотивира учениците, не подпомага труда на преподавателите. Нищо положително не донесе и задължителното целодневно образование внедрено в някои училища. Неотдавна една колежка, която работи в целодневен курс на обучение сподели, че за децата е изтощително да стоят по цял ден в училище, че губят концентрация, че не усвояват материала. Явно резултатите в доста учебни заведения, са негативни, но едва ли някой ще се сети да отмени въпросното задължително целодневно висене на учениците в школото.
Това са само някои от неуспешните напъни за промяна в образованието, които не доведоха до никакви положителни резултати. Една от идеите е, до четвърти клас да няма повтаряне на класове за слаби ученици. Вместо това, щяло да се въведе лятно обучение, за да усвоят пропуснатия материал. Дотук добре, но пак ли ще преминат в по-горния клас децата, които за трите месеца лятно обучение не успеят да усвоят нужния минимум знания. Вероятно десетки прогимназиални учители могат да споделят, как се работи с петокласници, които не могат да пишат, не умеят да събират, умножават и делят елементарни числа и нямат абсолютно никаква мотивация да учат. Самият аз съм работил с такива деца, които не са виновни, че родителите им нехаят, а в началните класове са ги избутвали по-нагоре, за да не слеят паралелки или да не закрият училището. Въпросните индивиди не пишат в клас, /просто защото не могат/, явяват се, не само без домашни, но и без каквато и да било подготовка. Същите системно пречат в часовете, защото им е скучно и това, което става в клас не ги интерсува. По мое мнение би било по-добре детето да повтори класа и да мине още веднъж материала, вместо да изпадне в ситуация като по-горната и да премине в прогимназията, без никаква основа.
Дали ще има текущи оценки от първи до четвърти клас: По времето, когато аз завърших начално училище изобщо нямаше текущи оценки. Поставяха една единствена в края на учебната година. С основание мога да твърдя, че такава практика пречи да се разбере, какви знания е показал ученикът по отделните предмети през годината и да насочи родителите да помогнат на детето. Добрата оценка е поощрение за показани знания и умения. Лошата е обективно оценяване на незнанието и незаинтерсоваността на обучаемия. В никакъв случай не трябва да се разглеждат като награда или наказание. Текущите оценки са начин за връзка между педагога и родителя, ако те бъдат премахнати, трябва да бъде въведен друг механизъм за връзка, който да информира родителите за постигнатите в учебните часове резултати.

За добрите резултати не са достатъчни само добре обзаведени класни стаи!


Идеята основното образование да приключва след седми клас не е нито добра нито лоша. Тя също има добри и лоши страни и те трябва внимателно да се обмислят. В началото на осемдесетте години на ХХ век, нас ни прехвърлиха да учим осми клас в гимназията, защото бяхме твърде голям випуск. Тогава някои преподаватели споделиха, че не сме подготвени за това, а един на шега ни нарече „башибозук”. Явно идеята търпи критики, но рядко някой се допитва до учителите. При всички положения, ако това бъде прието, ще трябва да се преструктурира учебния материал и да има определени знания, които ученикът задължително да усвоява преди да получи свидетелство за завършено основно образование.
Разделянето на средното образование на два етапа не е нещо ново. През осемдесетте години аз също преминах през форма на обучение разделена на две степени. Гимназиално образование до десети клас и Учебно-професионален комплекс /УПК/ с продължителност една учебна година. Акцентът падаше върху усвояването на знания, свързани с определена професия: оператор на металорежещи машини, шлосер-монтьор, автомонтьор, елетротехник, продавач-консултант, мебелист, строител и пр. В съвременната интерпретация на двустепенно образование е предвидено професионалното обучение да продължи две години. Всичко щеше да бъде наред, стига професионалните училища да могат да подсигурят нужната практика за усвояване на преподаваната професия. Когато мен ме обучаваха професионално, /завършил съм УПК в Строителен техникум/, имаше действащи държавни строителни предприятия. Там ходехме на практика и ни позволяваха да хванем мистрията или ръкохватката на електрожена, да свършим нещо полезно, да се научим на нещо. В строително-монтажен комбинат премина и двумесечният ни професионален стаж, след който държахме изпити за разряд – практика и теория. Други наши съвипускници работеха и се обучаваха в машиностроителни предприятия, дърводелски цехове, шивашки или текстилни заводи. Тогава условията бяха такива. Дълбоко се съмнявам, че собственик или управител на частно предприятие би взел тийнейджъри да проведат при него учебния си стаж. Част от причините са, че могат да похабят материали, да произведат некачествена продукция, да доведат до загуба на клиенти и пазари. Случвало ми се е да купя от магазина разклонител или щнур сглобени в часовете по производствена практика на електро-техникуми. Не зная, кой ги е проверил преди да ги пусне в търговската мрежа, но и в двата случая бяха опасни и негодни за битова употреба. Това за монтажа на щепсели и щекери в час по практика. А ако става въпрос за нещо по-сложно. Ако говорим за битова техника /бойлер, печка, прахосмукачка/, за стилни дрехи, които се изнасят извън България?! И аз да бях предприемач, и аз не бих взел ученици на практика. Така нещата опират до необходимостта от база за обучение. Явява се потребността от инвестиции в стотици хиляди левове за ремонт на сгради, за оборудване и учебни материали, при това без да се очаква, каквато и да било възвръщаемост. Просто те са необходими, за да могат юношите и девойките да постигнат нужния минимум знания и практически опит. По мои наблюдения, в сегашния си вариант, професионалните училища не подсигуряват нужния практически опит, ако и да разполагат с материално-техническа база. Това не е само мое мнение.

Демографския срив и поредицата от реформи доведоха десетки училища до запустение.

Дори държавата да положи нужните усилия и да инвестира гореспоменатите средства, дипломираните ще постъпят в предприятията като начинаещи, с минимална заплата и тепърва ще трябва да се учат, да усвояват различни производствени процеси. Няма съмнение, че това сериозно ще демотивира подрастващите и много от тях биха се замислили, дали да продължат обучението си след десети клас или направо да отидат в някое предприятие, сервиз, магазин, кафене или по-добре да потърсят реализация извън България. Замисляли ли сте се, колко хора дори с висше образование работят по строежите, карат таксита, мият чинии, гледат възрастни хора или ходят сезонно да помогнат за прибирането на реколтата някъде из страните от Европейския съюз?! Не един или двама от тях са ставали жертва на некоректни работодатели, били са грубо експлоатирани а немалко са заплатили като са похабили здравето си. Освен проблемите свързани с професионалната подготовка, остава открит въпроса с преструктурирането на учебния материал и човешките ресурси. Много е вероятно да се стигне до оптимизация, /както вече наричат съкращенията/. Логично е, след като учениците в основните училища ще ги напускат след седми клас или ще отиват в средните училища чак след десети. Няма съмнение, че стотици педагогически кадри ще трябва, или да бъдат преместени в други училища, или просто да преминат в редиците на безработните.
Питам се, дали експертите изготвили законопроекта са обмислили гореизложените от мен въпроси?! Риторичният отговор е: Едва ли! Пък и защо?! Досега не съм чул да има наказани или отстранени от длъжност за нескопосано изготвени учебни програми, тестове, задачи за зрелостни изпити. Няма наказани за одобряване на учебници, писани на недостъпно висок стил, пълни с излишна информация. Министерството на образованието от години не е направило почти нищо, за да въдвори ред и дисциплина в училищата, което прави труда на учителите борба на ръба на оцеляването. От това най-потърпевши са преподавателите, а последствията са основно за учащите. Но думите „ред” и „дисциплина” не звучат така атрактивно и вносно като „иновации”, „образователен континуум” и прочее, с каквито си чешат езиците родните ни експерти и политици.
Истината е, че канцеларските кадри не се интерсуват от това, което става в класните стаи. Там по топлите и удобни кабинети всеки е на някого човек и се е постарал да се бетонира, като продължи да трупа стажа си при перфектни условия. Как при това положение да повярвам, че замислените реформи, законопроект, или каквото са измислили там ще проработи?! Дори да бъде приет нов закон за образованието, не се ли въведат дисциплинарни мерки, не участват ли родителите, не се ли научат децата от най-ранна вързаст на елементарни нравствени правила, всичко ще си остане само хабене на време, пари и хартия! За съжаление!