петък, 27 май 2016 г.

Ледената планета

Стихотворението "Ледената планета" бе представено на литературно четене "Със словото на белослатинските творци" проведено в читалище "Развитие 1892" - Бяла Слатина на 23.05.2016. Участваха още творците Петър Доневски, Лъчезар Лазаров, Дамян Францов, Александра Евтимове. Задочно участие взе проф. Иван Байчев, като беше изпратил свои неща за четене. Събитието бе свързано с майските културни празници организирани от община Бяла Слатина и читалището. Аз прочетох три стихотворения, като това бе едното от тях. Освен него включих "На моята учителка" и сонета "Нежен благослов", които вече са представени в блога. Четенето бе заснето от кабелна телевизия "Ета-Рава". Този път си позволих да поставя илюстрация. Когато кликнете върху нея, може да проследите от къде е копирана. 
 

 
Каква нелепа орис ме споходи
по пътя към небесното Отечество,
отшелник из Вселената да бродя,
да страдам по изгубено човечество.

Безкрайно, цяла вечност се надявам,
и странник тъжен скитам сред тълпите,
и същността ми бавно вледенява
от ледения мрак сковал душите.

Студено слънце – северно сияние
 отблясъци разпръсква по земята,
ала в душите от студа сковани,
не може да проникне светлината.

И глас в пусниня екне над света,
от обич натежало откровение.
Пред светлия олтар на Любовта
сърцето ми изгаря всесъжение.