Премиерата

Пипалата на порноиндустрията се простират по всички краища на света. Много жени биват отвличани и принуждавани да се снимат. Но има доброволки, които с лека ръка се продават за пари. Тук е описана историята на една такава млада жена. Останала сираче, отгледана от баба си, тя се полакомява за повече пари, като се оправдава, че ще си позволи по-добро образование. На премиерата на първия й порно-филм неочаквано се появява бабата, която я отгледала. Възрастната жена се инати и не иска да си тръгне. Остава и гледа целия филм. Срамът, който преживява е много трудно да бъде понесен, изненадата е огромна. Шокът, който получава от видяното е с летален изход. Разказът е публикуван в "Словото".

Пролетното слънце разгони малките облачета и подари на всички един топъл и лъчезарен ден. В ранния следобяд един раздрънкан син автобус напредваше предпазливо по осеяния с дупки междуселски път. Най-сетне шофьорът облекчено въздъхна, направи завой и излезе на магистралата.

Както обикновено, в делничен ден нямаше много пътници. На една от седалките унесена в спомени, се бе присвила възрастна жена. Беше от онези, на които трудно можеш да определиш точната възраст, но със сигурност бе прехвърлила седемдесет. Това пътуване я караше да се връща назад в годините, в онзи ден, когато пак с автобус отидоха до града, за да купят сватбената премяна на единствената й дъщеря. Тя си спомняше за семейните празненства – сватбата, раждането на внучката, кръщавката. После зетя и дъщерята отидоха да живеят в големия град. Идваха си по веднъж-дваж в месеца. Баба Недялка с умиление си припомни, как държеше на колене внучката Елеонора.

Неочаквано дойде трагедията, която зачерни дома й, дъщерята Цонка и нейния съпруг Георги загинаха при автомобилна катастрофа. Тогава момиченцето беше на осем години. С преизпълнено от мъка сърце бабата успя да се пребори и да си извоюва правото да го отгледа и възпита. Много усилия й струваше, да му помогне да преодолее трагедията, да го научи да гледа напред. Баба Недялка работеше неуморно. След смъртта на съпруга си, тя бе останала единствената опора на сирачето. Докато живееше на село, детето беше нейната денонощна утеха, но ето че дойде време да учи в Гимназията. Разстоянието беше голямо и не можеше да пътува всеки ден. Настаниха Ели при далечни роднини, които да я наглеждат. За да не й липсва нищо, добрата старица копаеше по кооперативните и частните ниви, гледаше крави, през останалото време обработваше двора, за да има зимнинка. Тя се постара да подсигури на момичето всичко необходимо и то да живее като всички свои връстници. Само не харесваше късите поли и рязаните блузи, с които Елеонора се обличаше. Но тук забележките никак не помагаха. “Така ходят всички”, “това е модерно”, “ти живееш в петнайсти век”, такива бяха дежурните оправдания. Роднините бяха изпуснали детето, но тя не знаеше нищо, защото многото работа не й позволяваше да се задържи за дълго в града. В бележника имаше само отлични оценки и това я караше да се бори с двойни усилия.

Елеонора завърши с отличен успех и още същата година я приеха в Университета. Известни усилия трябваха на възрастната жена да се научи да произнася правилно името на специалността, която беше избрала – арт мениджмънт. Не след дълго внучката я извести, че ще работи в някаква агенция, за да поеме сама издръжката си. Бабата прие тази жертва със сълзи на умиление. Момичето вече си идваше в къщи все по-рядко. Бабата долавяше само откъслечни фрази: “приятеля ми”, “получих страхотно предложение”, “скъсахме с гаджето”, но от тях не можеше да сглоби цялостната картина. Възрастната жена почти се бе примирила с това, че малкото й момиченце е пораснало и може да се грижи само за себе си. Все пак продължаваше да праща колети или изчакваше Ели да си дойде, за да я натовари с препълнени чанти.

Един ден до нея неочаквано достигна новината – нейната внучка се е снимала във филм. Научи я от един съсед работещ в града. Той беше доста саможив и баба Недялка не можа да изкопчи много. Разбра, че ще има премиера на филма в салона на видео-агенцията. С големи усилия успя да накара човека да провери кога ще бъде представянето на филма, твърдо решена, че няма да го пропусне. Сега сърцето й тържествуваше, тя отиваше да види звездния миг на внучето си – на единствения близък човек, който съдбата й бе оставила.

От няколко часа в големия салон на агенция “Аура” цареше оживление. Пренаредиха масите и столовете, направиха последни проби на техническото оборудване. Така беше всеки път когато предстоеше представяне на нова видеопродукция. Петнайсетина минути преди началото на премиерата поканените се бяха събрали. Скупчени на групички беседваха или преглеждаха рекламните листовки.

Внезапно погледът на всички бе привлечен от появилата се на вратата възрастна жена. Беше над седемдесет годишна с бархетна тъмнокафява рокля, с очила с дебели рамки и черна забрадка, в ръцете си държеше саморъчно направено бастунче и натъпкана грубовата пазарска чанта. Цялата й същност излъчваше някакво нетърпеливо очакване. Елеонора се вкамени:

– Бабо, ти тук!? – Повече не успя да каже, устата й пресъхнаха, езикът трудно се подчиняваше. Старицата разцелува момичето и го притисна до себе си:

– Дойдох, чедо! Че може ли да не дойда?! Казаха ми, че си се снимала във филм. Нали това е първият ти филм?! Как няма да дойда?! – Внучката започна да увърта, да я моли, да я убеждава. Излагаше доводи, че не е удобно, че няма места, че ще стане късно и ще изтърве последния автобус:

– Като няма места права ще стоя! Пък автобусът като замине, ще нощувам у тетка ти Живка. – Възрастната жена се заинати. Скоро разбраха, че нищо не е в състояние, да я накара да си отиде:

– Не можеш да ме върнеш, аз съм те отчувала! Нищо не искам, на никого няма да преча! И щом свърши филма, веднага ще си тръгна! – Тя не можеше да разбере, защо нейното момиче, нейната красавица, нейната гордост и утеха упорства толкова в желанието си да я отпрати. Излишно беше да я убеждават. Баба Недялка се присви в един ъгъл до някакво саксийно растение за да не пречи. Тогава един непознат мъж на средна възраст се приближи и я покани на един свободен стол. Бабата го благослови и приседна, отпусна чантата и бастунчето на пода и застина в очакване.

Повечето от присъстващите осъзнаваха конфузната ситуация, но времето неумолимо напредваше. Продуцентът произнесе кратко слово за многообещаващото начало на една шеметна кариера. После лампите угаснаха, на видеостената светна заглавието на филма – “Девицата от Нон”. Действието се развиваше на един пълен с хора плаж, нейната внучка слиза по една метална стълба, лута се търси някого, разговаря с непознати мъже. Поканиха я да се качи в луксозна кола. После действието се пренесе в някаква равномерно осветена стая. На дивана седеше нейната внучка. Още от ранния пубертет Елеонора блестеше с такава красота, за която много жени плащаха хиляди долари, за да я придобият. Тя притежаваше стройна фигура, приятен овал на лицето, чувствени устни и топли кафяви очи. Светлокестеняви къдрици се спускаха по рамената, под блузата се открояваха едри сексапилни гърди. Още в началото на филма бабата се подразни от облеклото, което подчертаваше всички прелести на внучката й. Актрисата разговаряше с непознат мъж. Поради слабия си слух възрастната жена не чуваше добре разговора и не разбираше какво си говорят. Очевидно беше, че мъжът ухажва момичето. Девицата флиртуваше, усмихваше се, явно ситуацията й харесваше, показваше благоразположение към актьора с атлетична фигура. Баба Недялка очакваше романтична любовна история, но изведнъж с ужас видя, че внучката й започва да се съблича. Старицата се втрещи: “Как?! Нима това е възможно?!” Едва сега започна да й става ясно, защо Елеонора толкова настояваше тя да си отиде. Но нещата не спряха до тук, на екрана нейното момиче, вече почти без дрехи, събличаше непознатия мъж. Лицето на възрастната жена пламна. Тя искаше да стане и да избяга, но краката й се подкосиха и не можа дори да се вдигне от стола. Пред очите и една след друга се нижеха разнообразни интимни сцени и пози. Камерата ги показваше ту в близък, ту в далечен план. Бабата стана свидетел на такива извращения, каквито не бе и помисляла, че човек въобще може да извърши. Видеостената по необясним за нея начин бе приковала вниманието й, сърцето биеше до пръсване. Пред смаянияния й поглед нейното момиче се израждаше в някакво животно без срам, без чувства и без задръжки. Тя искаше да наведе глава и да скрие лице в шепите си, но и за това не намери сили. Седеше вкаменяла, осъдена да гледа не триумф, а позор. Детето, което бе държала на коленете си и за което бе изстъргвала калта изпод ноктите си, се бе превърнало в някаква гола, потна, разчорлена уличница, която се мяташе като змийорка в ръцете на своя мускулест партньор. Продукцията завърши с атрактивно фелацио и продължително задържа в кадър омазаната и олигавена физиономия на Елеонора. Баба Недялка усети, че стомахът и се сви на топка и направи кълбо напред.

Лампите светнаха. Възрастната жена изпитваше едно единствено желание – да избяга, да се скрие, да потъне в земята. Околните бяха забравили за нея. Всички обърнаха погледи към главното действащо лице във филма. Следваха поздравления, покани за интервю и шумотевица. Повечето наставаха от масите и наобиколиха актрисата. Ели не бе забравила за присъствието на бабата и пребледняла очакваше нейната присъда. Това, че не я забелязват, даде възможност на старицата да се окопити. Изгаряше от желание да отиде и да заплюе внучката си в лицето, но с големи усилия се въздържа. Изведнъж плътният й глас отекна под окачения таван и прекъсна празничната суетня:

– Господи, пожали ме! Такова ли изчадие отчувах?! – В залата настъпи тягостна тишина:

– Ти, уруспийо долна – продължи старицата – с тези ли мръсни уста ядеш, ма? С тези ли? – Елеонора се хвърли в краката й:

– Моля те, прости ми! Моля те! Моля те!

– За пари?! За пари го направи, нали?!

– Аз, бабо, аз, исках да уча в Германия... Исках... Моля те прости ми!

– Как ще се върна сега на село? С какви очи ще погледна хората? Утре цялото село ще приказва! Цялото село ще ни одумва! На това ли съм те научила? Така ли съм те възпитала? Това ще приказват за мене! Колко години блъскам като впрегатен добитък да те отчувам, да те изуча?! Така ли ми се отплащаш?!

– Аз, не исках! Аз, прости ми! Моля те! – Елеонора целуваше напуканите ръце на баба си и молеше за прошка:

– Господ да те прощава, чедо! Аз нямам сили! – Сълзите размазваха празничния грим, стичаха се по лицето й. Гостите на премиерата бавно започнаха да се изнизват. Баба Недялка се отправи към вратата на салона. На колене, с обляно в сълзи лице, с размазан грим, остана новата порнозвезда. Нямаше сили да се изправи, умираше от срам, чувстваше се осквернена от погледите на всички в залата. Тя не се бе притеснявала по време на снимките, нито когато всички гледаха филма. “Просто бизнес” си казваше и оправдаваше действията си с мисълта, че хиляди момичета го правят. Сега обаче й се искаше подът да се отвори и тя да пропадне някъде, за да не я гледат.

Възрастната жена се поклащаше към изхода. Душата й беше празна, пулсът кънтеше в недочуващите уши. Изведнъж, току пред вратата на залата тя изпусна чантата, и се хвана за сърцето, олюля се, и преди някой да успее да се притече на помощ, рухна на мокета:

– Бързо! Викайте линейка! – Присъстващите започнаха да вадят мобилните телефони. Скоро една от колите на Бърза помощ се понесе с тревожен писък по улиците на града. Елеонора държеше на колене главата на баба си и през сълзи я умоляваше:

– Недей, моля те! Не умирай! Моля те! – Едва сега тя бе разбрала, че не всичко на този свят се купува с пари:

– Докторе, ще се оправи ли? – Обърна се тя към нисичкия лекар с прошарена коса, който придружаваше носилката:

– Още нищо не можем да кажем. Симптомите показват инфаркт! – Изнесоха баба Недялка, а на внучката не позволиха да се качи в линейката.

На другия ден някои вестници отразиха накратко събитието, като писаха, че бабата на многообещаващата порноактриса Елеонора Балийска е починала вследствие на преживения шок след премиерата на филма.

Всъщност никой не успя да разбере, дали от шок или от преживения срам умря възрастната жена. Бляскавата кариера на Елеонора приключи още с първия филм. Тя получи един много тежък и поучителен житейски урок. За съжаление цената, която плати за него беше твърде висока. Младата жена никога не можа да си прости, че стана причина за смъртта на единствения човек, който я обичаше истински и който бе дал всичко от себе си, за да я направи човек.

Неосъщественият дует

Причините за написването на този разказ не се коренят само в отвращениято ми от чалгата като текстове, сценично поведение, начин на танцуване и прочее. Чалгата е нещо много повече от музика. Тя е начин на живот, модел на подражание, изкуствено създадени фалшиви образи и кумири. Това, че някои наши поп-фолк певици са започнали като момичета на повикване не пречи тийнейджърките да им се възхищават и да искат да станат като тях. Много девойки са готови да направят един куп компромиси, само за да могат да се потопят в слава и богатство. Затова реших да съпоставя ценностите на чалгата срещу ценностите на етичния обикновен човек, който не се продава и избягва компромисите. Разказът излезе през януари 2008 година на страницата на "Словото".

В полутъмната хотелска стая, зад спуснатите завеси иззвъня алармата на мобилен телефон и събуди една млада жена. Ако някой я погледнеше от по-близо, погрешно би могъл да си помисли, че е спящата красавица. Всъщност дамата не беше средновековна принцеса, а съвременно момиче от хай-лайфа – една от преуспелите напоследък фолк певици.

Камелия с усилия отвори очи, протегна се, после с голяма неохота отметна одеалото и седна на леглото. Въпреки, че навън беше светло, тя нямаше навик да става преди десет часа. Този път обаче се налагаше, трябваше да има достатъчно време да се приготви. Следваха хладен душ, подходящо облекло, грим. Певицата съзнаваше, че тази среща може да бъде съдбоносна за нея, че днешният ден може да реши по-нататъшната й кариера. Предишната вечер, след поредния концерт, докато вечеряше в ресторанта, тя чу нежния и лиричен глас на един млад човек, който се веселеше с компания в едно сепаре. Беше около трийсет годишен, гласът му беше обработен и майсторски си акомпанираше на акустична китара. Между популярните естрадни парчета и шлагери, певицата чу и няколко неизвестни песни, които без съмнение бяха негови, авторски творения. Сега този глас не преставаше да звъни в главата й. Тя бе обсебена от една мисъл – да го спечели, да го завладее, да му замае главата.

Слезе в кафенето при хотела: “Че кой не обича славата и парите?” Помисли си тя: “Особено, когато става въпрос за пари.” Усмихна се доволна от себе си. Да направят един дует с неговите авторски песни, да заснемат два-три клипа и тя отново ще обира овациите на публиката и лаврите по класациите. Докато си поръчаше кафе и натурален сок, Камелия започна да прехвърля през главата си събитията от последните няколко години. Още в пубертета се разочарова от живота, от скучното сиво еднообразие на малкото провинциално градче, в което съдбата й бе отредила да се появи на бял свят. Завърши елитна гимназия с уж престижна специалност, но не можа да намери никаква сносна и прилично платена работа. Освен това, като се хванеше при някой частник и скоро следваха неприлични предложения и задиряния.

Реши да си потърси късмета в големия град, но и там нещо не потръгна. Така ровейки се в многобройните обяви, попадна на една от многобройните: “Набираме компаньонки”. Това беше първия сериозен компромис със съвестта. Тя знаеше как си изкарват хляба въпросните труженички, но реши, че точно сега, когато е в разцвета на младостта си и прелива от хубост и сексапил е време да вземе от живота онова, което й се полага. Отиде на адреса и започна работа като компаньонка, или с други думи казано започна да проституира. Заредиха се безсънните нощи и полусънните делници, промеждутъците между обслужените клиенти. Като момиче от бранша Камелия печелеше добре. Нейните природни дадености бяха залог за успех от самото начало – изящно тяло, големи кафяви очи с форма на бадем и чувствени устни. Гарвановочерната коса се спускаше на меки вълни по гърба и рамената й. Усъвършенстваните и сексуални умения помогнаха да завърти и постоянна клиентела. Тя често със завист сподиряше с поглед, късметлийките, успели да хванат “златната рибка”. Момичетата от занаята, които успяваха да замаят някой бизнесмен или някоя богата мутра водеха по-различен живот изпълнен със скъпи коли, луксозни заведения, яхти и прочее.

Една вечер мобилният телефон иззвъня като на пожар, от фирмата я търсеха за някаква по-специална оферта. Когато се приближи до масата в ресторанта поклащайки предизвикателно ханша, момичето щеше да залитне от разкрилата се гледка. Отсреща с поглед на познавач я оглеждаше един мускулест мъжага около четиридесет годишен, с бръсната глава, окичен с поне килограм и половина злато във вид на ланци и пръстени. Камелия реши да използва всички възможни въдици, за да го улови. След вечерята в хотелската стая, тя даде всичко от себе си, за да го впечатли, за да му достави удоволствие, за да го задържи при себе си. И успя. Петър Гонев, или “Петелът” както беше известен в мутренските среди се хвана в мрежата и то без да се съпротивлява особено.

Така тя заживя жадуваният живот на момиче от хай-лайфа. “Пернатият”, както тайно го наричаше на ум, беше собственик на няколко бензиностанции със заведения за бързо хранене. Тя с охота задоволяваше неговите сексуални капризи и усещаше, как той все повече хлътва по нея. Една вечер докато вечеряха в луксозен ресторант я изби на настроение. Под влияние на алкохола изяви желание през почивката на оркестъра да седне на пианото. Като дете родителите я караха да учи пиано и солфеж. Въпреки, че имаше данни, Камелия не продължи в музикално училище и с лека ръка се отказа от музиката. Сега в заведението раздвижи пръсти по клавишите и подхвана една балада от американския филм “Бодигард”. На финала на песента от всички страни се чуха бурни овации. Когато се върна на масата завари Петела неузнаваем: “Ти, мое сладко момиче, не знаеш на какво си способна! Ти пееш като ангел, трябва да пееш! Целият свят трябва да те чуе!” Явно беше готов да постави света в краката й. Младата жена реши да се възползва от златния шанс, но не искаше само да бъде една от многото, смяташе, че е достойна да стигне върховете. Това трудно би могло да стане в друго направление освен поп-фолка. Мутрата се бръкна и плати за написването на текстовете, възнагради щедро музикантите за оригиналните фолк мелодии и обогати сценичния гардероб на певицата. С пари от неговата сметка бяха заснети клиповете на новоизлюпената фолк-звезда. Камелия проби с творческия псевдоним “Карма” и с песните – “Да пием друже на екс, ще те побъркам от секс”, “Любовта е заблуда, аз по тебе съм луда”. Карма въртеше кръшно тяло в оскъдно облекло и това караше мъжката аудитория да гласува за нея в различните топ класации. Любовникът й хвърли по някоя троха и на двама критици, които я обявиха за явление в света на фолк-музиката. Занизаха се призови места в конкурси, концерти, овации, писма от обожатели. Певицата издаде три успешни албума. Хитовете й гърмяха по сватби, ресторанти и дискотеки.

Лошото беше, че за това време успя да си обтегне отношенията със “златната рибка”. Една вечер намери бележка, че Петелът ще закъснее, защото ще ходи на снимките за нов рекламен календар с участието на видни топ модели. Тя не обърна внимание, но скоро разбра, че любовникът й вече е в интимни отношения с една от манекенките. Всичко приключи след опита да му вдигне луд скандал. Петър изслуша половинчасовите крясъци на певачката и твърдо каза:

– Искаш ли да ти напомня, откъде те взех?! Да ти кажа ли, че и парцалите на гърба ти пак съм ги купил аз?! Кой те облече в славата, в която се къпеш вече три години?! Кой те извади от боклука и те превърна от курва в звезда?! Не бях ли аз?! А сега си позволяваш да ми крещиш! Събирай си партакешите, и изчезвай, и да не съм те видял повече!

Светът на звездата Камелия-Карма се срина за броени дни. Продуцентът от студио “Екстра-фолк” откровено заяви, че не могат да инвестират в новия й албум. Просто песни от този тип вече са отегчили публиката и без атрактивни клипове трудно се харчат. Можел, в името на старата им дружба, да й уреди едно последно турне на синбек. Но ако измисли нещо ново и нетрадиционно, ако има някакви свежи идеи за нещо, което досега не е издавано, може да заповяда отново. Певицата реши да се възползва поне от тази възможност за турне. Блъскаше си главата да измисли нещо. За съжаление, напоследък бе живяла твърде нашироко и не беше успяла да спести много пари. Това бе сериозна пречка за успешното продължение на кариерата. Тя не можеше да финансра албума и клиповете си сама, а това предвещаваше тъжен финал.

И ето, че по време на това последно турне, докато вечеряше след концерта в един ресторант, тя чу този невероятен, топъл, лиричен глас. Той буквално я разтърси, и сега тя бе завладяна от желанието да спечели този човек, и да го въвлече в своя бизнес. Борис – така се казваше младият учител, купонясваше с колеги и приятели в едно сепаре. Именно неговите песни бяха това нетрадиционно и ново нещо, което продуцентът щеше без съмнение да хареса и да инвестира в един нов албум на Карма. Певицата си уреди чрез сервитьора един кратък разговор, за да уговори работна среща. Сега с нетърпение очакваше да се появи нейният нов герой. Нещо й подсказваше, че той ще приеме. Тя вече предвкусваше новите успехи и си представяше заглавията по вестниците.

Борис почти незабелязано влезе в кафенето, огледа се и се отправи към масата на своята нова позната. Имаше нещо особено в този млад човек с леко прошарена коса и тъжни пъстри очи, то беше неговото неповторимо излъчване, сякаш от цялото му същество струеше някаква невидима светлина. Докато той придърпа стола и седна, пулсът на Камелия се качи в гърлото. В този час се решаваше съдбата й, от тази среща зависеше бъдещето й на певица. Младата жена умееше да предразполага мъжете. Тя подхвана разговор за семейството му, за проблемите свързани с неговата работа. Оказа се, че има две деца, а жена му е безработна учителка. Самият Борис преподаваше музика в местната прогимназия. Всъщност пишеше песни още от ученическите си години. Въпреки емоционалната си натура музикантът беше примерен съпруг и баща. Рано бе скъсал със свиренето по кръчмите и се бе посветил на семейството си. Оплака се от лошото заплащане, от проблемите с децата, от липсата на перспективи в малкия град. Това обнадежди певицата. Тя го запита, дали не му се е искало да запише компактдиск с авторски песни, дали не е искал да излезе на голямата сцена:

– Ами, никога не съм мислил за такива неща. Моите песни едва ли стават за сцена. – Скромно отговори учителят:

– Не е вярно – премина в настъпление Камелия – твоите песни са абсолютни хитове! Повярвай ми, аз имам усет към тези неща! Ако излезем с тях на сцената, двамата в дует, ще оберем точките в класациите, аз имам опит, знам какво се търси, имам и връзки в няколко звукозаписни студия. – Тя се въодушевяваше и говореше все по-разпалено, като го гледаше в очите и се опитваше да стигне до сърцето му. Младият човек хвана главата си между двата юмрука, заби поглед в чашата с кафе и за неопределено време потъна в дълбок размисъл. Предложението беше съблазнително. Предоставяше му се възможност неговите песни да стигнат до повече хора. С парите които щеше да печели можеше да подсигури по-висок жизнен стандарт на семейството си. Представи си как ги води на почивка някъде по престижните курорти. В същото време прехвърляше през главата си всичко, което бе чувал за тази певица. Може ли да си позволи този компромис? Нямаше никакво съмнение, че тази жена се опитва да извлече изгода за себе си. А как ще реагира съпругата му? Все пак това беше сериозна възможност за кардинална промяна. След един успешен албум може да се отдели от чалгаджийката и да избере свой път. О, не, тя нямаше да го остави да си тръгне толкова лесно:

– Не става! – Отрони накрая той:

– Как?! Но това е шансът на живота ти! Птичето само веднъж каца на рамото! Помисли, какви пари ще изкарваш, как ще живее семейството ти, къде ще учат децата ти!? Ако ти е нужно време за размисъл, ето ти визитката ми. Като решиш ще ми се обадиш на мобилния:

– Казах ти вече, че не става! – Твърдо отстояваше своето Борис. Визитната картичка остана на масата. Камелия впрегна всички усилия, заля го с поток от обещания, от които и половината не беше в състояние да изпълни. Но Борис остана непреклонен:

– Не!

– Умри си в мизерията тогава! – През сълзи и през зъби процеди залязващата звезда:

– Как да ти кажа? Аз ще си умра в мизерията, вярно е. Но ще бъда близо до съпругата си и прекрасните си деца. Ще им дам цялата си любов, ще ги науча да живеят почтено. Аз ще се постарая да им дам най-достойния пример, че човек може да бъде щастлив, когато се задоволява с най-необходимото. Те ще разберат, че е по-добре да си беден и неизвестен учител, отколкото да се продаваш като пееш песни с цинични текстове.

– Толкова ли е важно това?!

– Аз не искам утре да ме спрягат по страниците на жълтите вестници – коя ми е любовница, къде съм се напил, какви долни гащи нося и прочее! Искам да живея мирно при семейството си! Искам да умра без угризения, че името ми е спрягано до това на една порочна жена, която е излязла на сцената с вулгарни песни и почти гола! Повече нямам какво да ти кажа! Надявам се да си ме разбрала добре, Карма! – Борис стана и отиде да си плати сметката. След това без да се обръща излезе от кафенето. Камелия захлупи лице на масата и избухна в ридания.

Два дни по късно Антония – съпругата на Борис влетя в апартамента като фурия и трясна вратата. Борис изненадано вдигна глава от книгата, която четеше:

– Какво има, миличко?

– Какво ли? Станал си медийна личност!

– Така ли?! Не може да бъде! – Вместо отговор младата жена хвърли на масата най-новия брой на един от жълтите вестници. На първа страница се мъдреше огромно заглавие “Провинциален даскал удари дузпата на Карма”. Учителят дори не си направи труда да прегледа статията. Бе пропуснал да й разкаже за случилото се, защото искаше първо сам да се успокои и да изглади мислите си. Той стана и нежно прегърна жената, която бе избрал за майка на децата си. Притисна я до себе си и каза:

– Спокойно, скъпа! Всичко свърши преди още да е започнало! Не може да бъде по-различно в един свят, в който курвите стават кумири!

След това хвърли вестника в кошчето за боклук и изведе семейството си на разходка в парка. Седнаха в едно скромно заведение – павилионче с чадъри, маси и столове. Децата бързо изпиха сокчетата и се заиграха на близката детска площадка. Антония и без обяснения разбра през какво изпитание е преминал съпругът й. Беше благодарна, че певицата и жълтите драскачи не успяха да разрушат хармонията между тях. Тя се усмихна, пресегна се през масата и взе ръката му в своята. По цялото му тяло се разля една необикновена топлина. Борис с цялото си сърце почувства стойността на своето щастие. Наистина животът му бе скромен, но бе изпълнен със смисъл и любов. Той за пореден път осъзна, че това богатство струва много повече от суетната, преходна слава и от спечеленото по нечестен начин богатство, че най-истинските неща на този свят нямат цена и не се купуват с пари.

Рождество Христово - български традиции /видео/

Този материал е реализиран през декември 1999 година с локална кабелна телевизия "ДЕБО" град Бяла Слатина. Прехвърлен е от видеокасета на комтактдиск. Въпросната телевизия смени собственика си, смени името си и вече от години не функционира. За публикуването на предаването съм получил разрешение от водещата Десислава. Причината да кача този материал е, че в много от случаите българските медии търсят да покажат само фолклорното, езическото в българските празници. Аз се постарах да пресъздам тези обичаи, но да подбера само онова, което не противоречи на християнството. Интервюто направено преди десетина години сред мои съграждани показа, че не са много добре запознати с националните ни традиции. Искрено се надявам днес да са се променили и да знаят повече. Качеството не е блестащо, но тогава възможностите на техниката не бяха на днешното ниво. Тъй като блогерът не позволява по-голям обем на видеофайловете от 100 mB използвах възможностите на Youtube. Ако случайно тук видеото не върви качествено можа да опитате в Youtube с помощта на този линк: Youtube

Видеоматериалът е направен по идея на Цветан Диковски. Той отговаря от православна гледна точка на въпроси:
От кога в исторически план се празнува празникът Рождество Христово?
От къде произлиза името Коледа?
От къде идва вярването в дядо Коледа?
Какви са българските обичаи и традиции на Рождество Христово?
Какъв е поздравът, с който се поздравяват християните на светлия празник?

Индиго

Повод за написването на това стихотворение стана годишнината от едно много печално събитие, което се разигра на коледен ученически купон пред дискотека "Индиго" в София. Често съм се питал, тия родители с кой акъл си пускат децата сами по тези заведения без контрол и без да има кой да ги пази? Но не смея да им задам въпроса директно, защото истината е много болезнена. Веднага ще стана по-чер от дявола. Каквито и съдебни дела да се водят, няма достатъчно строги мерки за родителско нехайство. Стихотворението е написано през декември 2002 година и в навечерието на Рождество Христово реших да го изпратя заедно с другото в "Словото". А дали някой ще се замисли? Само Бог знае.

Разтърси ни печална новината –
нелепа смърт деца добри отнела,
и колко ли са хората успели,
да осъзнаят в себе си вината?

Отново някой друг ще е виновен,
и друг ще обяснява пред света,
и ще поеме отговорността,
за този грях, оказал се съдбовен.

Ще го запомним – “Черно Рождество”,
ще палим свещ на тази тъжна дата,
но няма да съзнаваме вината
на цялото ни болно общество.

Не ще поправим общите безредия,
и своя апатичен сън ще спим,
и пак безотговорно ще мълчим
при всяка нова пагубна трагедия.

Отново глас в пустиня се издига
апелът ми за коренни промени.
За да запазим нашите безценни
деца, да не забравяме “Индиго”!

Тъжно Рождество

Това стихотворение е написано през 2002 година по повод Рождество Христово. Мисля, че вдъхновението за него се породи от новинарските емисии, които показваха, как разни бизнесмени и публични личности правят дарения на домове за сираци. Питам се само, къде ли са през останалото време на годината? Стихотворението излезе в средата на декември на страницата на виртуална библиотека "Словото".

Навън прелитат като пеперуди
снежинки леки, нежнобели, чисти,
потънали в отблясъци сребристи,
полята спят съня си непробуден.

Ще екнат утре тежките камбани,
за истинско, най-светло тържество.
За празника Христово Рождество
в дома Господен всички ще поканят.

Но кой ли ще се вслуша в този зов,
че празни, вкаменели са сърцата?
На думи само, тази светла дата
е ден на християнската любов.

Пак призиви за помощи се чуват,
деца сподавят тежките въздишки,
че някои ще тънат във излишък,
а други ще гладуват и студуват.

Отново нежни песни ще се пеят,
но могат ли да стоплят тези песни,
когато там, сред стаите си тесни
сирачета за обич ще копнеят?

И пак ще има светло тържество
за някои, а други ще тъгуват
и с болка на сърцето ще празнуват
поредното Христово Рождество.