Проникновенията на астрологията и чистотата на вярата

Вярата в зодии и хороскопи, гадаенето по звездите и планетите е нещо, с което израстнахме ние, с което израстнаха и поколенията след нас. В определен момент това суеверие се явява като симптом, превръща се в диагноза за духовните заболявания на обществото. Малцина, обаче осъзнават, каква вреда може да допринесе то, и за православния, и за суеверния атеист. Настоящият материал бе предназначен за сайта "Православно помагало", а излезе паралелно и в "Болна и здрава мистика". Благодарности на администратора за експресното публикуване!

В началото, с позволението на любезния читател, бих искал да разкажа нещичко от моята няколкогодишна учителска практика. То се случи през 2000 година, докато преподавах история в едно основно училище. Многократно ми се налагаше да скъсявам дистанцията между мен и подрастващите, с оглед да бъда максимално полезен. Веднъж, при подобен разговор, в един седми клас ми зададоха въпроса, на коя дата съм роден. Интуитивно усетих уловката. По непонятни за мен причини децата се интерсуваха от зодията. Сетих се за популярната песен на Кирил Маричков и отговорих: „Аха, искате да разберете, коя зодия съм?! Аз съм зодия щурец.” С това разговора на секундата приключи, но по-късно бяха питали класната си: има ли зодия щурец и след като няма, защо аз твърдя, че съм представител на тази зодия. Тогава нямаше как да им обясня, че моята православна вяра се дистанцира от астрологията. Едва ли щяха да ме разберат, а и рискувах да навляза в прекалено дълбоки религиозни води. Темата щеше да породи и други въпроси, чието място не беше в часовете по история. Ако в програмата бе предвиден урок за вярванията на древните халдеи и перси, обяснението щеше да си бъде съвсем на място. Но както знаем в образователната система продължават да служат кадри, за които религията е нещо вредно, а ние сме принудени да се съобразяваме с тях. Искаше ми се още тогава да им разкажа повече, да им обясня, защо не приемам зодиакалните знаци, защо не вярвам в хороскопи, но такива бяха обстоятелствата.

За съжаление, днес между привидно просветените православни се срещат и хора, които наред с вярата в Спасителя Иисус Христос, допускат, че зодиакалните знаци въздействат върху живота им: „Ами, виждаш ли, ние везните сме си такива...” Нерядко следят хороскопите по вестниците, склонни са да се подведат от писаното в тях. Тук вече убедително говорим за отстъпление от чистотата на вярата, по-точно за религиозен синкретизъм. Синкретизмът е форма на суеверие, при която се смесват елементи от различни вярвания и философски системи. Има вече десетки секти със синкретични учения по целия свят, включително и у нас. В споменатият по-горе вид религиозният тюрлюгювеч е битов и не е обвързан с някакво изповедание. Макар и такъв, той си остава вреден, отдалечава човека от Бога и води към духовна погибел.

Уместно е да хвърлим един бегъл исторически поглед, за да проследим зараждането на астрологията. Тя възниква още през третото хилядолетие преди Христа в древен Вавилон. Там жреците използвали система за гадаене, по звездите, планетите, луната и слънцето, търсели техни форми на въздейстие върху живота на човека, опитвали се да предскажат бъдещето на определени хора, семейства, нации. От религиозната практика на древните халдеи тя преминава в традициите и вярванията на различни народи: перси, египтяни, древни гърци, индуси, китайци, римляни и пр. При всеки от тях обаче, астрологията се обособява по различен начин или се преплита със собствените им езически култове. Проследяването на сходствата и различията е обект на по-задълбочено изследване, затова няма да ги разглеждаме с подробности. Валидна е вяра във влиянието на звезди, съзвездия, планети и други небесни тела върху живота на живите същества /не само хора/ на земята, опити за предсказване на бъдещи събития, гадаене, изчисления, комерсиализация. През Средновековието звездогадателите продължават своята практика. Те нерядко са покровителствани от местни феодални владетели, крале, императори. В началото астрономията и астрологията се разглеждат като части от една наука, едва след епохата на европейския Ренесанс ги разграничават. Възхвалявана, експлоатирана, отричана или дълбоко скривана астрологията достига до наши дни. Необезпокоявана от никого, тя заема своето място в нашите делници и празници. Формите, под които се изявява са най-различни: от краткия хороскоп във вестника или по радиото, до изготвянето на специален, скъпо платен бизнес-хороскоп, от вярването, че звездите предопределят бъдещето, до псевдонаучните изследвания на тази тема.

Вероятно, някои от вас, драги читатели, ще ме апострофират, че хората с векове са трупали знания, че звездите наистина оказват влияние върху характера и темперамента. Те ще потърсят аргументи, с които да докажат и възможно предсказване на бъдещето по небесните светила. Ще се намерят и такива, които ще ми приведат примери, ще цитират авторитети. И все пак, това с нищо не променя становището на Църквата, която категорично отхвърля вярата в зодии и хороскопи. Наред с полезните знания, натрупани през вековете, има и такива, които нанасят сериозна вреда и големи поражения. Това са различните магически практики, научните изследвания създали ядреното оръжие, както и тези, предприели да се ровят в генетичния код на живите същества, да го променят и модифицират. Между вредните науки и псевдонауки съвсем спокойно можем да поставим и астрологията.

Един от първите аргументи да отхвърлим гадаенето по съзвездията и небесните тела е, че то е остътък от древни, езически култове. В много от храмовете на Вавилон, Персия, Египет астрологията процъфтява наред с практикуването на магически, сатанински практики. Някои от тях под формата на скрито /окултно/ знание оцеляват до наши дни. Всеки християнин приел свето Кръщение се е отрекъл от дявола, от всичките му дела, от всичкото му служение, от всичката му гордост. С приобщаването си към Църквата, той е влязъл в съюз със Спасителя Иисус Христос, приел е Неговата изкупителна мисия, Неговата закрила, съчетал се е с Него. Обръщането към предсказанията на звездите и планетите по своята същност е отхвърляне на свещения съюз сключен при Кръщението, скрепен с печата на Миропомазването, отричане на Божията грижа за човека, прибягване до една не съвсем безобидна форма на гадаене. Като аргумент, че тази форма не е безобидна мога да приведа откъс от Василиевите молитви предназначени за страдащи от нечисти духове: „... или си звездогадател, или си домомагьосник... отстрани се и се махни!”. Още в Мойсеевото петокнижие Свещеното писание осъжда гадаенето във всичките му форми: "Не бива да се намира у тебе... предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа..." /Втор. 18:10-12/. В това число влиза и гадаенето по небесните светила. От векове Църквата смята този вид гадаене, правенето на хороскопи, опитите да се предсказват събития от личен и обществен характер за пагубно дело на хора, подведени под гибелното влияние на сатаната. Фактът, че ние им се доверяваме, красноречиво свидетелства за нашето отстъпление от Христа и влизането ни в съюз с лукавия.

Друг сериозен аргумент, поради който християнската Църква отхвърля вярата в зодиакалните знаци е този, че ни кара, да допуснем живота като предопределен или предварително начертан. Бидейки хора въведени в духовния живот на Православието, ние знаем, че за Бога няма тайни, че Той е неподвластен на времето и пространството. Без съмнение, Всеведущият знае предварително всяка крачка, която ще направим през земния си живот, всяка наша мисъл, всяка наша постъпка. Това, обаче, все още не означава, че Той предопределя живота ни. От първите страници на Библията научаваме, че човекът е сътворен по Божи образ и подобие /Бит. 1:26, 27/. Това не не е повод да допуснем, че Бог е материален, а именно обратното, че в човешкия дух са заложени качества и свойства валидни за неограничения Божи Дух. Едно от тези качества е свободната воля. Човек в процеса на своето духовно развитие получава знание за това, кое е добро, кое е зло. На базата на своята свободна воля той осъществява избора си, как да постъпва в определена ситуация. Това е свързано и с отговорността му като личност за неговите постъпки. И ако всемогъщият Бог не предопределя живота ни, абсурдно е да смятаме, че безлични и бездушни природни сили, небесни тела и други подобни го предначертават. Нима можем да приемем, че сме просто марионетки на една сцена?! Не смятам, че е логично и уместно. Подобен възглед води след себе си отричане от отговорността за нашите деяния и постъпки. Помислете си само, какво удобно самооправдание!? Аз съм извършил кражба, защото някой ми е предопределил да я извърша, защото на мен така ми влияе моята зодия или нещо друго от този сорт. По този начин в определен момент можем да стигнем до положение да обвиним Бога, зодиите, съдбата и прочее за непочтените дела и греховете извършени през земния ни живот. Е, това вече е в разрез не само религиозните, но и всякакъв род етични принципи. По една подобна логика можем да оправдаем дори най-тежките престъпления и да не търсим законно възмездие за тях.

Истина е, че всекидневно попадаме под различни влияния, като се започне от общуването помежду си, като се прибави слънчевата активност, та се стигне до информацията по електронните медии. Аз не отричам със стопроцентова категоричност, че небесните тела могат по някакъв начин да окажат мимолетно влияние върху човека. Възможно е, наистина да има такова въздействие. Тук обаче трябва да поставим ясното разграничение: дори по някакъв начин времето на нашето раждане и космическите тела да въздействат върху нас, това не бива да ни служи за самооправдание! Християнинът в своето духовно себеизграждане се стреми към съвършенство в любовта, противи се на злото, старае се да неутрализира всяко вредно и пагубно влияние. Като личност надарена с разум, той се научава да поема отговорност за своите постъпки, научава се да взема правилни решения съобразени единствено с нравствения кодекс на християнството. Християнството подсказва на човека, че е роден с определени заложби, които е препоръчително да развие и усъвършенства, които могат да му предоставят възможности за себереализация и препитание. Но от тук нататък всичко зависи от него. Животът му не е една дъска, на която всичко е написано предварително, а една празна черна дъска, на която той сам изписва линиите на своя живот. Именно затова тук вярата в зодиакалните знаци може само да навреди, а още по-голяма вреда носят нескопосно написани хороскопи и всякакъв вид подобна литература създадени с комерсиална цел.

Пародоксално бе да науча, че девойка е отхвърлила сериозното предложение на млад човек с изрядни качества, изхождайки от основанието, че зодиите им не си подхождат. Ами я си представете, че тази млада жена е изпуснала шанса на живота си, че после с години ще съжалява за изгубената възможност! Животът около нас ни показва, че човек изгражда характера си под влияние на родителите, училището, приятелите и още редица фактори. Не е трудно и невъзможно, дори по някакъв начин небесните тела да оказват влияние върху него, той да изгради характера си неподвластен на звездите. Дори е препоръчително и желателно да го направи. Вярно е, че без музикални заложби човек не може да стане Рихард Клайдерман, но това не би му попречило да стане един добър авиоконструктор, арихитект или писател. Една от целите на християнството е да превърне човека в личност, да му помогне да открие заложените у него дарби, да ги развие и усъвършенства. Именно тук сериозна вреда могат да се окажат някои книги с предписания базирани на астрологията. От подобни книги можем да научим, че дори да имаме заложби да рисуваме, нашата зодия ни препоръчва да се развиваме в съвсем друга насока. В тези книги можем да прочетем, че имаме лидерски качества, без да притежаваме такива, че сме неспособни да вземаме решения, че сме склонни към полигамия и още един куп подобни простотии. И ако само на йота повярваме, това би могло да ни помогне да провалим целия си живот. Може ли да има здраво семейство човек, който е повярвал, че зодията му го предразполага към изневяра и извънбрачни връзки. От собствени наблюдения съм стигнал до заключението, че такъв се наслаждава от пороците си и винаги намира самооправдание. Тук мога да приведа един куп примери свързани с други човешки слабости или пороци, които според астрологични писания са зададени на човека по рождение. Повече от ясно е, че подобни четива оказват деструктивно влияние не само върху морала, но и върху цялостното личностно изграждане на човека, че могат да провалят и съсипят целия му живот.

Ние хората сме склонни да се самооправдаваме за своите грехове, да прехвърляме вината върху външни фактори и обстоятелства. При това положение влиянието на зодиакалните знаци може да се окаже съвършено алиби за кариеризма, за сребролюбието и трупането на излишни богатства, за разврата и пиянството. Достатъчно е да кажем примерно: „ами то, ние от зодия близнаци сме си такива”, или „моята зодия ми е предопределила да бъда такъв”.

Интересен факт е, че хората непрекъснато търсят начин да разберат нещичко за човека, изхождайки от неговата зодия. Затова зодията фигурира в стандартните споменици /лексикони/, с които запълват свободното си време дори децата в начална училищна възраст. А това вече е сериозна диагноза. Какво би станало, ако децата в тази крехка възраст възприемат възгледа, че нещо е предопределило живота им, че някаква безлична сила – комбинация на няколко звезди в небето е предначертала съдбата им? Ако не всички, то поне част от тях ще се научат да търсят самооправдание за своите постъпки в зодиите или във влиянието на природните стихии. Няма нищо по-пагубно от това един разумен индивид да загуби чувството си за отговорност в най-ранна детска възраст. Ако това стане, той цял живот ще се самооправдава. Така или ще руши своя живот и живота на околните, или ще се остави да го носи течението и няма да реализира безценните дарби, които генетично Бог е заложил в него.

Безспорно, вярата в предопределение е пагубна, но не по-малко вредна може да се окаже и вярата в астрологични предсказания. Именно хороскопите са един от многобройните опити да се открехне завесата на бъдещето, да се предузнае, какво предстои да се случи. Истината е, че има хора, които не предприемат нито една сериозна крачка в живота си, без да се допитат до предсказанията на звездите. За някои може да се стори практично и мъдро, но всъщност това насърчава у човека неспособност да взема решения и да поема отговорност за стъпките в живота си. Няма точна статистика, но фактите показват, че много от онези, които правят хороскопи са шарлатани. Другата част от тях, /преминали специална подготовка/, съзнателно или не служат на дявола. За всички практикуващи, гадаенето на бъдещето по звездите, луната и планетите е доходоносен бизнес. Всеки суеверен е потенциален клиент, готов да плати, колкото му поискат, само и само да научи, какво предстои да му се случи, дали идния месец е удобен за започване на бизнес сделки и т. н. Дори за миг подобни хора не се замислят, какъв риск поемат, ако някой злоупотребява с тяхното доверие, ако някой ги лъже. Млада жена, служителка към фирма за поддръжка на импулсни телефони споделя с приятели: „Когато се обади някой да пита за хороскопа си, за предсказанията на звездите и прочее, аз хващам единият от няколкото подръчни вестници на бюрото си, намирам това, което го интерсува и просто му го прочитам...” Е, наивникът от другата страна на линията няма как да знае, че е напомпал телефонната си сметка, за да му четат вестникарски хороскопи. Както по-горе споменахме Библията осъжда гадаенето и опитите за предсказване на бъдещето /Втор. 18:10-12/. Вярно е, че в епохата на пророците и в разцвета на християнството е имало боговдъхновени хора, които са можели да надникнат в бъдещето, но са го правели по Божие допущение и то за да спасят човешки живот или за да предотвратят глобална катастрофа. Тези личности са имали мистичен начин да общуват с Бога или особен пророчески дар. Те не са търсели знаци по звездите и планетите, не са прибягвали до помощни средства. Тяхното пророкуване няма нищо общо с гадателските практики разпространени в различните векове и епохи, изцяло подвластни на дявола.

Факт е, че падналите духове също могат да проникнат през времето и да предвидят определени събития. Така многократно се случва гадателите да предузнаят фрагменти от бъдещето. Това способства за засилването на суеверията, базирани на звездните и планетарни предсказания, но съвсем не оневинява онези, които прибягват към тях. Такива хора сами се отричат от един безценен дар, даден от Твореца – свободната воля, правото на собствен избор, възможността разумно да направляват живота си. И ако направят погрешна стъпка, повлияни от предсказанията на здездогадателите, последствията си остават изцяло за тяхна сметка. Не съм чул за случай, астролог да е върнал парите или да е обезщетил някого за неверни предсказания. Светът неведнъж е ставал свидетел на масови психози в очакване апокалиптични събития, вследствие на нечии погрешни предсказания. Виждаме, че Земята и досега продължава да съществува, но пагубен резултат си остават поражения върху психиката, страхът, паниката, безредиците и уличните стълкновения. Като завършек на темата мога да добавя думите на изкусен гадател, който отказал да предскаже бъдещето на един добър човек и го отпратил с мъдрите думи: „Ако предстои да ти се случи нещо хубаво, то ще бъде за теб приятна изненада, ако те очаква нещо лошо, ти ще страдаш дълго преди то да се е случило”.

Надявам се, скъпи читателю, достъпно да съм успял да изясня, защо ние православните не принадлежим към нито една зодия, защо не търсим възможности за предсказване на бъдещето по звездите и планетите. Нашата принадлежност към Православието ни прави неподвластни на звездите, на съдбата и предопределението. Защото сме Христови! Това означава, да отхвърлим всичко светско, плътско, греховно, порочно и да се подготвим, за да можем в далечното бъдеще да станем жители на Вечността. Затова, когато някой ни запита, каква зодия сме, можем да намерим някоя полушеговита форма за отговор, или откровено да заявим, че това са глупости и древни измислици отхвърлени от науката. Разбира се, най-препоръчителния вариант е, да изповядаме вярата си. Знаем, че днес стотици хиляди хора прахосват милиони, за да задоволят любопитството си, за да се опитат да надникнат в бъдещето уповавайки се на звездите и планетите. Нека ние да не бъдем сред тях, нека бъдем достойни за нашия Спасител! Нека се подготвим подобаващо за срещата с Него в края на времената, когато всеки ще отговаря за вярата си, за делата си, за чистотата на живота си!

Кражба в църквата в Бяла Слатина

Предложих тази новина на един от православните сайтове, в който съм публикувал доста материали, но не я пуснаха. Не разбрах защо. Исках да споделя болката на цялата енория, на всички вцърковени в градчето. "Да ги пцуваме ли, да ги кълнем ли...", пишат моите приятели от "Резерват Северозапад". То в първия момент друго не му идва на човек. Дано се сетят да върнат ограбеното преди да ги е сполетяло Божието правосъдие!

На тринадесети март – Неделя Православна, белослатинският храм „Света преподобна Параскева” осъмна с разбита врата и ограбен. Крадците са изнесли пет бронзови светилника с различни размери и парите събрани на Тодоровден от продажба на свещи – около 150 лева. Взели са още водосветен кръст и два нагръдни кръста. През последните две седмици подобни набези бяха извършени и в други храмове в духовната околия – в селата Бъркачево и Попица. Храмът няма охранителна система, а в прицърковните сгради през последните дни не е имало никого. Явно крадците са обособена група и са държали обекта под наблюдение. Служащите при храма и енориашите са потресени.

Храм "Света Параскева" с нова визия на сайта

Още миналата година имах голямото желание да осъвременя дизайна на сайта на белослатинския енорийски храм "Света преподобна Параскева". От вчера това вече е факт. Страницата остава статична, но е по-удобна за навигация. В нея са добавени нови публикации в раздела за статии, нови икони на Марио Беров и една страничка на художника Васил Габровски, който е автор на всички витражи по прозорците и вратите на храма. Може да го разгледате на адрес http://svparaskeva.dveri.bg/*.

Молитва за взаимно опрощение /превод/

В навечерието на Сирни заговезни, преди началото на Великия пост реших да предложа на читателите един текст, на бележития руски автор Елдар Ахадов. Молитвата е публикувана на страницата на "Литературен свят".

Господи! Милостиви и Всеопрощаващи!
Във вечния Храм, където вярват в Теб,
където всеки проси за своите потребности,
и поменават отминалите, и се молят за близките си,
и просят опрощение, и се разкайват и плачат,
и се радват, и благодарят, и пак плачат.
В храма, в който водят децата и внуците,
където се връщат веднъж завинаги,
аз Те моля за здравето на живите,
за всички, които познавам и не познавам.
Господи, дари им здраве,
дай им време да поживеят на земята!
Не ги карай да бързат!
А ако са обидили някого или някой тях е обидил -
бъди между тях и ги примири,
да се опростят взаимно така,
както сам Ти си им простил…

Автор: Елдар Алихасович Ахадов
Превод от руски: Цветан Диковски

Бълбукане из блатото

Почти не минава месец без да гръмне по медиите някой скандал за побой в училище, за аморални интимни прояви, за наркотици и пр. Цигарите в устата на учениците вече не се броят за издънка. Лошата дисциплина в час се смята за нещо нормално. И постоянно ни уверяват, че системата работи, че се старае да подобри качеството на образованието, да подсигури бъдещето на децата ни. Вместо това се правят компромиси с цел оцеляване, с оглед запазване на статуквото. Компромисите почват от преминаване в по-горен клас без нужните знания, до въвеждане на цели нови реформи /например целодневното обучение/. В статията по-долу полагам старание да разгледам въпроса образование свързан с повечето останали социални сфери, с които той е неминуемо свързан. Статията излезе на страницата на "Литературен свят". Благодарности на редакторите за експресното публикуване.

Опитвам се да изплувам, напрягам сили, но неизвестно защо, затъвам все по-дълбоко. Но аз съм свикнал, така си бълбукам от години. Пък миризмата една такава приятна, на застояла вода, на зеленясало. Не мога да дишам без нея. Та това си е моето родно блато, то ме храни, то подсигурява всичко необходимо за съществуването ми. Аз съм част от него и не мога да си представя по никакъв начин, да ме преместят, да ме пратят в някой бистър поток. Ами, там водата няма ли да ме отнесе, ами какво ще ям?!

Не бих се учудил, ако някои от вас, драги читатели, познаят в тази алегорична картинка десетки държавни служби и ведомства. Институции ухаещи на бюрокрация, бълбукащи от мехурчетата на въздишки по миналото. Всъщност, имах пред вид българското образование. Смятам, че мога да си позволя да кажа истината, защото не одобрявам сегашното състояние на тази система. Бих предпочел да живея с перспективите за бъдещето и изпитвам горещо желание да видя нужните промени. Познавам системата добре и все пак прекарах в нея достатъчно малко време, за да не ме деформира. Забелязвам, че от година на година „дълбокомъдри” глави измислят реформи, изписват тонове хартия, правят нововъведения. Разбира се, със заветната цел, да се подобри качеството на образованието, да се издигнем на европейско ниво. Но резултати все няма и няма. Все повече затъваме в блатото на ниската успеваемост, лошата дисциплина, неизвинените отсъствия, на родителското безхаберие и пр.

Не зная какво мисли, многоуважаемият читател, но според мен, главният недостатък на всички реформи е, че се опитват да отстранят следствията. Дълбоките социални, психологически и ред други причини за неуспехите продължават да са налице. Ръководството на всяка една държава би трябвало да съзнава, че образованието заслужава своите приоритети, че днешните ученици са утрешните министри, служители, бизнесмени. Затова другите нации се стараят да подходят компетентно и да дадат на подрастващите най-добрите възможности. Това, обаче става с цялостни мерки, които касаят не само училищата и университетите, но и здравеопазването, семейната среда, медиите и прочее. Според моите наблюдения, тук подобно нещо досега не се забелязва.

Ако ми позволите, ще се постарая чрез комплексен подход да потърся причините за неуспехите. Визирам един важен факт, който трябва да вземем под внимание: образованието е свързано с всички останали сфери на социалния живот. Съобразим ли се с него, ще осъзнаем, че някои от причините водят началото далече преди раждането на бъдещия ученик и са неподвластни на образователните ведомства.

Например семейната среда. Въпреки, че се срещат и изключения, у нас рядко се споменава понятието семейно планиране. Въпросното планиране започва от трезва и реална преценка на отношенията с партньора, до пресмятане на възможностите за отглеждане и възпитаване определен брой деца, времето на тяхното зачеване, раждане и пр. Това, освен финансовите възможности за отглеждане на децата, включва и възпитателните умения на родителите, социалната среда, възможностите за добро образование, за професионална ориентация. Вярно е, че отглеждането на деца не е лесна работа, а страхът на нашенеца води до демографския срив, от който сме потърпевши всички ние. Но от друга страна, ако се върнем с едно две столетия назад в историята, ще видим, че нашите прабаби и прадядовци са създавали повече деца. Те не само са им давали живот, но са успявали да ги възпитат, да им вменят нравствени ценности, да ги въведат в най-необходимите знания за живота. В немалко от случаите, дори с цената на много жертви, подрастващите са получавали и прилично образование. Оказва се, че не е и толкова сложно.

Предполагам, че всеки от вас ще се съгласи, колко съществен момент е зачеването и износването на бебето. Съвременните млади двойки рядко си дават сметка, колко е важно, децата да бъдат заченати с любов, с позитивна мисъл за тяхното бъдеще. Немалка част от майките подценяват и отговорността си по време на бременността. Някои от тях пушат, ползват медикаменти, допускат стресови ситуации. Няма съмнение - всичко това оставя отпечатък върху още нероденото дете. Науката отдавна говори за вътреутробно възпитание на детето, но подобна мисъл е далеч от ума на съвременния български родител. Както е известно, той всичко си знае и само се опитайте да го посъветвате! Тежко ви и горко!

От дума на дума, стигаме до заветния миг - раждането на отрочето. Всяко дете се ражда с огромната потребност от любов и внимание, но бюрократичната система е отредила друго. Вместо да бъде обграден с любов и нежност, в първите си часове малкият човек е откъснат от майката, поставен в пластмасова ваничка, в голяма стая заедно с други бебета. На всичките му ревове и плачове служителката в бяла престилка отговаря само с умилителни погледи. Няма кой да го гушне, да го утеши, да го погали. Съгласете се, детето няма как да знае, че майка му е в съседната стая и че няма нищо страшно да остане за малко сам?! Само един Бог знае, какво става в този момент в малкото мозъче, но едно е сигурно, преживеният стрес оставя отпечатъци за цял живот. Един български академик на руска служба - Тодор Дичев акцентира върху този факт още преди повече от десет години. Проблемът и днес се визира от психолози и други специалисти, но бюрократичната здравна система едва ли ще намери воля да промени нещо по въпроса. Защото това би могло да коства на някои здравни работници статуквото, а ние знаем колко е ценно то.

В края на краищата, поживо поздраво, майката и детето се прибират в къщи. Тук е отредено да започне неговото отглеждане и изграждане като личност. Да ме прощават съвременните майки, но голяма част от тях си нямат понятие за онова, което бабите ни са наричали люлчина песен. Песента, която успокоява, приспива, възпитава нежни чувства. Само определена част от родителите разказват на децата си приказки с възпитателно и увлекателно съдържание. Семейната среда е съсредоточена не около домашното огнище, а около телевизора и компютъра, а всички знаем, каква духовна помия ни залива от там. Именно това е времето, през което детето трябва да се развива в семейна среда, да получи достатъчно любов и внимание. Този период нормално продължава поне до четиригодишната възраст, но кой ли ще остави майката четири години да се грижи за детето си?! Леле, че тя държавата ще се разори да плаща майчинство и детски надбавки! Изградената преди десетилетия система вмени на родителите, че държавата трябва да се грижи за децата им, за тяхното здраве, за тяхното образование и възпитание. А мама и татко трябва да бачкат, щото трудът е висша добродетел и не може току тъй да ги оставим да мързелуват. Повече от логично е, че една леличка в детските ясли, една възпитателка не може да даде на всяко детенце в групата необходимата любов в тази пълнота, в която би я дарила една майка. Можем да не се съмняваме, че това също оставя отражение за цял живот върху психиката на малките питомци. Но я се опитайте да промените системата! О, чака ви яростен отпор от страна на чиновници, възпитатели, служители и прочее! Днес все още има родители, които се жертват и остават да отглеждат децата си. Но в много случаи и на тях се гледа с подозрение и враждебност. Ами я си представете, че всички постъпват като тях? Какво ще работят служителките в детските ясли?!

С позволението на уважаемия читател, отчитам един фактор, който бе изведен преди месеци по националната телевизия от н. с. д-р Мария Папазова за вредата от задължителните детски ваксини, някои от които съдържат тежки метали. Едно от местата в организма, които ваксините поразяват е детския мозък, но да бъдат подменени с друго средство, да бъдат спряни, означава някои хорица да си жертват доходния бизнес. Това без съмнение означава и реформи в здравната система и неминеума промянана статуквото. Титулувани здравни работници посрещнаха на нож информацията за наличието на токсични съставки във ваксините, а майките бяха толкова объркани, че не знаеха как да реагират и какво да предприемат. И все пак, тъй като познавам лично доктор Папазова, аз съм убеден в правотата на нейните думи. Всяко вредно въздействие върху детския мозък в най-крехката възраст, се ще отрази върху възможностите за възприятие, концентрация, помнене и прочее във времето, когато поотрасналото вече детенце ще срича над читанката, или ще се опитва да научи стихотворение, да реши задача. Съзнателно или не, пропускаме да го отчетем като фактор, а после се опитваме да отстраним последствията, без дори да сме си направили труда, да потърсим причините. Отчитането на тези факти още веднъж доказва, че е нужен комплексен подход. Въпросът е: има ли някой желание да го реализира?!

Убеден съм, драги читателю, че сте добре запознат с етапите от обучението на децата. Идва момента от развитието им, когато трябва да тръгнат на детска градина. Без съмнение там ще научат един куп важни неща, ще получат предучилищна подготовка, ще се научат да броят, да пишат ченгелчета и лулички, да рисуват, да апликират, да рецитират. Наред с това ще научат от другарчетата си и немалко вредни неща. Защото ако в едно семейство родителите избягват да псуват и не говорят цинизми пред детето, в друго това се смята за нещо нормално. Освен това, малките ще имат възможност да обменят важна „секретна” информация свързана с интимните отношения на възрастните. Не е нормално деца в тази възраст да говорят за секс, но е факт, че го правят. Естествено, не е задължително възпитателките да знаят за това, но съм склонен да заподозра, че умишлено си затварят очите. Представете си какво би станало, ако родителите сметнат, че посещението в една детска градина вреди?! Ако наистина обичат децата си, най-малкото ще ги преместят. А техният пример може да последват и други. Някъде по това време успешно започва да се прекъсва връзката със семейството. Майките губят контрол върху ситуацията, авторитетът им е частично изместен от този на учителката. Това е неизбежно за успеха на учебно-възпитателния процес, но се отразява зле върху отношенията дете - родител.

Всеки от нас е изживял с трепет първите стъпки през прага на родното школо. Преди да стигна до този момент, няма как да не обърна внимание върху изкривения възглед на много от родителите за училището. Те смятат, че щом са нахранили, облекли, подсигурили учебни пособия на детето, са си свършили работата. От тук нататък останалото е работа на учителите, „щото на даскалята за това им плаща държавата”. Пропускам размера на мотивиращото трудово възнаграждение, получавано от учителите. Всъщност, те са принудени да балансират между претоварените учебни програми, нескопосно написаните учебници, страха от загубата на работата, настроенията на директора, външните намеси и проверки от различни институции и още един куп фактори. В крайна сметка, всички те оставят отпечатък върху общуването им с подрастващите. Ако детето в къщи не получава достатъчно любов и внимание, то няма как да потисне тази своя потребност. Но учителят няма физическата възможност да отдели по десет минути на всички ученици, защото времето му е строго разчетено. За да запази дисциплината в учебните часове му се налага да бъде строг и взискателен. Всички опити да свали гарда и да прояви емоции ще бъдат използвани от учениците в ущърб на дисциплината. И ако не получават любов в къщи, а не могат да я получат и в училище, то тази потребност остава незадоволена и несъмнено оставя отпечатък върху формирането на детската личност. Това няма как да не се отрази на резултатите от цялостния учебно-възпитателен процес, както на индивидуално ниво, така и на ниво група, клас, училище. Факт е, че и децата и родителите имат права, но никой не се сеща, да поеме своите задължения. Добро решение би било, да има специално оформен документ, който разпределя функциите на родителя и образователната институция. Но ако има регламент, при който родителите на детето може да понесат санкции за своето нехайство?! Аз съм дълбоко убеден, че повечето от тях категорично ще отхвърлят подобно предложение и ще положат всички усилия да запазят статуквото.

За да не отегчавам читателя, няма да цитирам цялата басня за орела, рака и щуката, но в системата на образованието се намесват интересите на няколко съсловия и всяко от тях тегли колата към себе си.

За учителите и техния стремеж да си запазят хляба, вече споменах. В повечето случаи обаче, тях ги разглеждат като пасивни изпълнители. Никой не ги пита, дали една реформа е подходяща, дали е уместна, дали е полезна за децата. А те са най-близо, именно те пият вода от извора.

Другото важно съсловие е тромавият чиновнически апарат, който обслужва образованието. Там почти няма случайни хора, там всички са много важни специалисти, незаменими кадри, без които системата просто ще се срине. Много от тях от десетилетия не са влизали в класна стая като преподаватели и нямат идея какво се случва там. Това не им пречи да ръсят дълбокоумни сентенции за европейския характер на образованието, за интегрирано образование, за образователен континуум и прочее. Те са част от хората, които много държат на статуквото, защото именно то им подсигурява работа и трудово възнаграждение. Една част се стараят да имитират реформи, като например подмяната имената на някои учебни дисциплини. Вече вместо „природознание” имаме „човек и природа”. Въпросът е: допринесе ли това за успеваемостта на учениците и за по-доброто качество?!

Несъмнено, интереси в образованието имат и многобройните книгоиздателства, ангажирани с отпечатването на учебни пособия. И ако другите драпат само за заплатите си, тук вече имаме чиста проба бизнес интереси. А когато става въпрос за пари, какво значение имат мненията на учителите. Я си представете, че учителите, примерно по физика, отхвърлят няколко непонятни за подрастващите учебници! Това ще обърка плановете, и на авторите, и на фирмите издателки. Я по-добре да си караме по изпитаната стара система, пък даскалите все някак ще се оправят!

Косвени интереси, свързани с подрастващите, имат и някои други среди от българския бизнес. Какво ще правят собствениците на барове и нощни клубове, ако бъдат забранени детските дискотеки?! Ами ако на подрастващите им се вмени, да не посещават питейни заведения преди завършване на средно образование?! Колко тонове алкохол ще останат непродадени? Ами че това си е загуба на милиони левове приходи за собствениците.

Това са само част от важните фактори, които несъмнено се отразяват върху учебно-възпитателния процес. Те се подсилват от един сериозен вакуум. Усеща се липсата на нравствени критерии, на ценностна система, която да посочи на децата верния път, да ги подготви за живота. Повече от всякога подрастващите имат нужда от вменяване на етични принципи, които да им бъдат ориентир в отношенията с околните, да ги превърнат в градивни личности.

Всеки човек се ражда с исконната потребност да дава и да получава любов. Що се отнася до децата, те изпитват неистов глад за любов и внимание. Когато отрочето не може да я получи в къщи, а не могат да му я предоставят и в училище, логично е то да търси друг начин за задоволяването на тази потребност. Остават улицата, неформалните групи, интернет-пространството. Така кръгът от негативни фактори, влияещи върху мотивацията, способностите за възприятие, ценностната система и прочее се разширява. Към тях, без съмнение, спадат телевизията, примера на възрастните и по-големите, съвременната жанрова музика, обществения живот. Трябва ли тогава да се учудваме, че немалко подрастващи посягат към наркотиците, отдават се на различни пороци, стават част от криминалния контингент.

Факт е, че когато се прави статистика, се отчитат само следствията - печалните резултати. По-голямата част от причините се премълчават. Защото това изисква първо известна доза самокритика и второ истинско желание за промяна, за реформи, за скъсване със статуквото. Докато всеки си брани коматчето или кокала, докато всеки гледа да не си развали рахата, докато всеки прехвърля вината върху другите, промяна не може да се очаква. Защото, уважаеми читатели, за да се постигне тази цялостна оздравителна реформа, трябва да се вземат под внимание всички споменати фактори и редица други, които няма как да бъдат отразени в една единствена статия. Тук не може с подробности да бъде разгледано и висшето образование, но е факт, че и там има нужда от неотложни реформи. Една от причините е, да могат кадрите, които излизат от аудиториите да намерят своето достойно място в живота и успешна реализация.

Постигането на целта, несъмнено изисква солидни инвестиции, но преди всичко добра воля от страна на всички заинтерсовани институции, а не на последно място и от родителите. В противен случай ще продължаваме да си бълбукаме, да се опитваме да плуваме и ще затъваме все по-дълбоко и по-дълбоко заедно с децата си и за тяхна сметка.