Задължителният вот /писмо до Председателя на НС/

През последните дни от медиите научих, че предложението за задължително всеобщо гласуване по време на избори, което не бе включено в Националния референдум от октомври 2015 се обсъжда в пленарна зала на българския парламент. От новинарските емисии разбрах, че въпросното предложение е одобрено на първо четене, което сериозно ме обезпокои. Затова реших да се обърна към Председателя на Народното събрание на Република България със следното заявление: 

Госпожо Председател,

Във връзка с обсъжданото в пленарна зала на НС на Република България предложение, българският избирател задължително да гласува при провежданите в България избори, бих искал да изразя своето мнение и да Ви призова, да не допускате законодателни промени, несъвместими с демократичните принципи и общочовешки ценности. 

Въпросът за задължителното гласуване трябваше да бъде включен в проведеният през 2015 година Национален референдум. Така българският избирател щеше ясно да каже на политиците, че нямат право да го задължават. Смятам, че изключването му от референдума бе сторено предумишлено и с цел, да може все пак да бъде натрапен при законодателни промени в Парламента. 

Ако българките политици искат да си осигурят избирателна активност, препоръчвам да накарат институциите: прокуратура, съд, полиция, държавна, областна и прочее администрация да заработят в полза на обикновения български гражданин. Друга препоръка: да се въведат строги санкции за покупко-продажба на гласове и контролиран вот. Тези явления, които у нас се практикуват безнаказано от години отблъскват от урните почтените избиратели. Да се издигат кандидатурите на достойни, интелигентни хора с висок морал, към които народът е готов да прояви доверие. 

Смятам, че да ме задължават чрез закон да отида да гласувам граничи с принуда и е несъвместимо с принципете на демокрацията. Още по-несъвместимо е, когато за това се налагат и санкции, тогава граничи с насилие. Покойният ми баща е принуждаван да гласува при управлението на Тодор Живков и не само той. С предвидената от Вашите проекти законодателна промяна, Вие ще ни върнете именно във времето на тоталитарния строй, когато гражданите целокупно маршируваха с престорена усмивка на първи май и девети септември, а насаме ругаеха всички управници и комунистически дерибеи. С такъв акт, парламентът ще отблъсне още повече български избиратели и ще загуби доверието на голяма част от интелигентните български граждани. 

Ако досега съм бил политически активен и съм участвал в изборите за парламент, президент и местна власт, законодателен акт, който ме принуждава, ще ме накара да променя позицията си. Така или няма да отида да гласувам, или ще пусна невалидна бюлетина, или писмено ще изразя по циничен начин мнението си за българският „политически елит”. Ако някой си позволи да ме наказва или санкционира за това, че не съм гласувал, ще си търся правата по съдебен път, включително и в международен съд. Ако подобно нещо се случи, то би могло само да ме мотивира да поема по пътя на интелигенцията, която емигрира от страната, за да не търпи анархията и мизерията, на която я подхвърлят българските управници вече повече от двайсет и пет години. 

Призовавам Ви, да направите необходимото, предложението за въвеждане на задължителен вот и последващите санкции, да не бъдат приети от Парламента! Ако сте български избраници, Вие трябва да се съобразявате с нас, а не да ни използвате само по време на избори! 

Б. Слатина, 11.03.2016 г. 

С уважение: Цветан Диковски

Денят на Освобождението 3-ти март

Националния празник 3-ти март е ден, който всеки ще отбележи /или няма да отбележи/ по различен начин. Едни ще посетят музей, лобно място, тържество. Други ще използват свободния ден да си свършат неотложната работа в къщи. Преди години написах едно есе и го  публикувах в един общински вестник: "За духовния смисъл на думата свобода " - просто щракнете на горния линк и го прочетете! Не бих искал да се повтарям. Тук само ще добавя няколко снимки, които би трябвало да ни карат да сведем глави пред паметта на ония, които проляха кръвта си, за да можем днес да се смятаме за свободни. А доколко сме наистина свободни, това е отделен въпрос. Честит празник, уважаеми читатели!

 

 Самарското знаме 

 

 

Първият паметник на загиналите в Руско-Турската освободителна война в Пловдив

 

Паметникът на връх Шипка, издигнат в памет на загиналите опълченци и руски воини.

  

Мавзолеят костница в град Плевен

 

Мавзолеят костница в Гривица, съхранил костите на загинали румънски воиници

Анатематизми срещу враговете на Църквата /клип/

 

В случай, че по някакви причини не успеете да възпроизведете видеото, може да го изгледате на ТОЗИ ЛИНК.

Със сигурност публикуването на този клип ще предизвика негативна реакция от страна, както на инославни, така и на друговерци, а също и на безбожници. Убеден съм, че не един или двама ще се почувстват лично засегнати. Затова искам да уточня, че анатематизмите публикувани в продукцията, не съм ги съставил или измислил аз, а са дело на духовни лица и са минали през одобрението на висшия клир на БПЦ. Както личи от текста, вероятно това е станало преди 1944 година.  Зная също, че молебенът, от който са извадени се отслужва на малко места в България, изключително в манастири и единично в някои храмове. В много от случаите, това скандализира медиите и хората извън Църквата, и започват обвиненията в нетолерантност, клерикално мракобесие и прочее светски скудоумия. Публикуването на клипа не цели да анатемоса, а по-скоро да напомни на някои хора, че са попаднали под осъждането на Църквата за разпростарняване на идеи противни на вярата, за гонения срещу Православието и вярващите.

Едни от докачливите на тема толерантност са пасторите и членовете на протестантските секти. В наше присъствие те винаги лицемерят, че имаме общи ценности. Когато „евангелизират” и разпространяват своите идеи обикновено започват с думите: „Ние се ръководим само от Библията, ние не се кланяме на икони...” Тоест, позволяват си да ни хулят и плюят, пък после, ние сме нетолерантни. Не са единични случаите да водят съдебни дела срещу хора, обвинили ги в сектантство. Да не говорим за онези, които обикалят от улица в улица, за да навират в лицата на хората прогнилата си доктрина –Свидетели на Йехова и Мормоните. Повечето от тях не знаят, че Църквата ги е анатемосала и то не сега, а преди векове, още по-времето на Вселенските събори.

В анатематизмите са споменати хората, които проповядват атеизъм. Никой никого не може да задължи да вярва, но аз се родих и израснах във време, когато атеистичните власти забраняваха ходенето на църква, преследваха, заплашваха, уволняваха от работа. Много хора и днес ни плюят наричат ни фанатици, откачалки и се подиграват с нашите ценности. Във филмови продукции и телевизионни предавания се гаврят със сана на свещениците, с техните слабости и с елементи от нашата вяра. Сматам, че такива индивиди напълно заслужават да бъдат осъдени.

Нашето ежедневие изобилства от хора със свръхестествени способности – врачки, гледачки, ханъм ходжи, магьосници и развалячи на магии, спиритисти, контактьори с извънземни и прочее. Голяма част от тях извличат финансова изгода от нещастието на хората с услуги като магьосване, разваляне на магии, предсказване на бъдещето, баене и други от сорта. Още Свещеното писание е предало тези хора на осъждане, но понеже с времето те не само не изчезват, но стават все по-изобретателни, затова се е наложило и те да бъдат предадени на анатема. Тя е валидна за всички съвременни магове, врачки, баячки, леячки на куршум , гледачки на боб и прочее от сорта, както и на тези, които се обръщат към тях, особено онези, които искат да прозрат бъдещето.

Знаем, че с установяването на комунистическия режим 1944 година много свещенослужители са изтезавани, съдени без основание, пращани по затворите или избивани. Техните палачи и мъчители Църквата също предава на анатема заедно с неверниците, завладели страната ни през ХІV век, безчинствали, насилвали, грабили и налагали с огън и меч своята вяра векове наред. Техните потомци и досега притесняват християните в района на Родопите, покровителствани от т. нар. Движение за права и свободи. Питам се, как да не ги анатемоса Църквата?! Не питая никакви негативни чувства към кротките и трудолюбиви мохамедани, които с труд и пот заработват насъщния, тях Бог ще ги съди по други закони.

Списъкът може да бъде допълнен с още доста категории, но засега спирам до тук. И пак уточнявам, че не аз анатемосвам, защото не е в моите правомощия! Не аз, а Църквата Христова с дадената й от Бога власт за това!

Новият блог - Молитвослов

Преди доста време отворих още един блог към www://wordpress.com/ . Първоначално идеята ми беше да качвам там литературни произведения на православна тематика. Сега реших, че е по-добре да събера там молитви, които да бъдат на разположение на православни християни при нужда. Адресът на блога е:
 https://orthodoxglory.wordpress.com/
В него можете да намерите: Публикации с молитвени текстове и мултимедия, основни неща препоръчителни за всеки православен християнин, утринни молитви, вечерни молитви, благодарствени молитви, молитви за изцеление, Киприянови молитви, Василиеви молитви, просителни молитви, заупокойни молитви, кратки молитвени текстове и литературни текстове, формулирани като молитви. Някои от молитвите са намерени в мрежата, други са преписани от молитвеници и свещеническия "Требник".
Молитвата е съкровена беседа на човешката душа с Бога, храна за душата, дихание на човешкия религиозен дух. Тя е и най-древното познато в историята средство за изцеление. Надявам се, информацията, която ще откриете там да бъде от полза за читателите.

За дарителството и украсата в храмовете

Кое е красиво, естетично, грозно, пошло и пр. определяме най-често ние - хората. Неща, които за едни са красиви и естетични, на други им изглеждат пълен боклук. Все пак има неща, които са се наложили като критерии с течение на векове и ние трябва да си сверяваме часовника. Идеята за тази статия ми дойде след като се наложи да изхвърля от един храм десетки грозни и прашни изкуствени цветя, след като от години ме дразнят разни сувенирни икони, поставени не на място, след като за пореден път намирам на връвчицата за дарения чорапи и тениски. Статията излезе на страницата на православен портал "Двери на Православието". Претърпяла е малки корекции, с които съм съгласен. 

Българите притежават вроден естетически вкус, усещане за красота и хармония. Доказателство за това са творенията на великите художници, композитори, архитекти и пр. оставили следи по нашите земи. Доколко естетическите критерии от миналото са успели да се запазят до наши дни? Сложен въпрос, с многозначен отговор...

Преди известно време нашият енорийски свещеник се оплака от една възрастна жена. Госпожата посещаваше службите от години, като участваше и в малкия църковен хор. Тя никога не пропускаше да натрапи всекомпетентното си мнение по всички въпроси, както и да обсъди нравите и поведението на околните. Същата дошла и вдигнала лют скандал, заради някакви изкуствени рози в пластмасова ваза, дарени от нея. От уважение отецът съхранил цветята, но ги преместил в олтара и вече не в същата ваза. „Как може?! Да ми разделиш моите рози от моята ваза!?” - разфучала се мирянката. Като човек добродушен и кротък свещенослужителят се постарал да я успокои, но това не е единичен случай и по тази причина реших да не го премълча.

Откакто съм приел Православието като начин на живот съм посетил десетки храмове и манастири. Виждал съм много добре уредени църкви, но също и накичени като панаирджийски сергии, натруфени с грозни и излишни неща. Една голяма част от тези „украси” са дарения от благочестиви и усърдни християни, към които, при цялото си уважение, не мога да не отправя своите забележки.

Даренията за храма датират още от старозаветните времена. Библейският текст свидетелства, че е било отредено да се дава десятък за скинията, а по-късно и за храма (Левит 27:30-33). От него се поддържали сградите, набавяли се нужните неща за култа, издържали се свещениците и левитите. Когато израилтяните отстъпвали от Мойсеевия закон и изпадали в идолопоклонство, служителите при Йерусалимския храм трябвало да се издържат със земеделие и скотовъдство, от което западал богослужебният ред.

Дарителството било на първо място сред добродетелите, проявени в древната Йерусалимска Църква. Вярващите продавали имотите си и донасяли придобитото в нозете на апостолите за нуждите на бедните, вдовиците и сираците, за нуждите на цялата общност (Деян. 4:34 – 37). Това се запазва като практика през вековете. Всеки е дарявал според възможностите си. На места се съхранила и традицията да се дава една десета от доходите за храма. При нас няма такова изискване. Църквата и клира се издържат от треби, от продажба на свещи и дребни религиозни атрибути. Където има възможност, храмовете получават наеми от земи или помещения. Това в повечето случаи е недостатъчно, но ние оставяме всеки да даде колкото може и никой никого не задължава.

Дарителите се разделят на три основни категории: ктитори – такива, които даряват пари за построяването на храмове и манастири. Втората категория приложници – християни, които допринасят за зографисването или вътрешното благоустройство на построените вече култови сгради. И хора, които подпомагат храма и свещенството, след като строежът е отдавна приключил – дарители. В някои храмове могат да се видят надписи по ъглите на иконите и стенописите – „дарение от ...” съответно името на вложителя. Някои даряват пари, други помагат с доброволен труд, с материали, с превоз, трети подсигуряват богослужебни одежди, утвар и пр. През вековете хората винаги са се стремяли да отделят най-доброто от това, което имат! Тази традиция е запазена до наши дни, но напоследък по моите наблюдения нещата явно започват да се изкривяват.

Без съмнение всеки храм има нужда от средства за ремонт, от свещенически одежди, от богослужебни книги, от нови килими и пр. Голяма част от тези неща се купуват с пари от дарения. В други случаи дарителите проучват нудите на храмове и манастири и купуват необходимото. Хората, които нямат възможност да купят потир, дискос, нови полиелеи и пр. просто пускат своята лепта в касичките за волни пожертвувания, а свещениците ги разпределят според потребностите. Нерядко парите отиват за покриване на текущи сметки: ток, телефон, отопление и пр., в което няма нищо лошо. Уместно е, когато на кутията пише, че даренията са за ремонт на храма, църковното настоятелство да ги употреби изключително за тази цел, а не за утвар, одежди или благочестива литература. Има и казус, който се нарича воля на дарителя. Пожертваните средства да се използват за дейност или закупуване на инвентар изрично указани от приносителя: нова дограма, настилка в двора, озеленяване и пр. Всички бихме искали да влезем в добре уредена църква, стенописите да не са олющени и опушени, да има ред, да има хубава настилка, естетични, килими и покривки. Към малките дарения спадат различни вещи. Това може да бъдат гоблени, покривки, хавлиени кърпи и др. Тези неща най-често след описване от църковното настоятелство се събират. Част от тях може да се използват за благотворителен базар или за нуждите на клира.  Тук му е мястото да спомена, че човек би трябвало добре да помисли, преди да си похарчи парите за някакво дарение, преди да вземе нещо от къщи и да го остави пред иконата! Случвало се е да виждам оставени чорапи, дрехи и бельо, които нямат нищо общо с култа. На въженца пред иконите висят тенекиени накити, пластмасови дрънкулки и джунжурии, пръстени и броеници и какво ли още не. В противовес на традицията, според която се подарява най-доброто, мнозина разчистват старите скринове от излишни вехории. Така църквите се сдобиват с купища покривки, карета, перденца, гобленчета, възглавнички и пр. Често дарителите се сърдят, ако перденцата и покривките не бъдат поставени някъде на видно място. В някои от случаите донесените неща са захабени от стоене по скринове и ракли, с петна или разръфани краища. Но това не тежи на съвестта на щедрите люде, които са намерили начин да се отърват от излишния тесктил в гардеробите си. Всеки, който дарява би трябвало да си помисли, с какво дарението ще допринесе за благоустройството на храма! Ако е килим, дали се вписва в общия интериор. Ако е икона, дали е в същия стил като цялостната иконопис. Препоръчително е да се допитат до свещениците, за да може, дареното от тях да има наистина практическа стойност. Вярно е, че на всекиго ще му бъде приятно, като влезе в храма, да види нещо, което той е подарил или е изработил със собствените си ръце. И все пак не може всички събрани покривки, гоблени и прочее да намерят място по стените, аналоите, масичките и т. н. Затова е уместно приносителите да не проявяват нахалство и да оставят служащите при храма да определят, кое за какво да използват!

Специално внимание бих искал да обърна на даренията, които спадат към естетическата категория „кич”: Всъщност кичът е навсякъде около нас под формата на дрехи, аксесоари, накити, стоки за бита и пр. В храма той идва най-често във вид на някаква украса: щамповани покривки, пластмасови рамки, кръстчета, статуетки и пр. Немалко от тези неща се продават като сувенири: кръстове, домашни иконостасчета, стойки за кандила, диптихи и триптихи. Ако една подобна вещ става за подарък или за спомен от посетен манастир, тя няма как да послужи за украса в наоса на храма, а още по-малко в олтара.

Един от най-често даряваните кичозни атрибути са изкуствените цветя. Някои са придружени от вази или саксии, нерядко пластмасови. Тези имитации са мъртви, нерядко грозни, трудни за почистване и напълно неуместни в един дом за молитва. Най-вече, защото са изкуствени, фалшиви. По традиция в иконописта и дърворезбата се влагат естествени материали. Църковната живопис не търпи синтетика или пластмаса, същото се отнася за мозайките и всичко останало, което украсява храмовия интериор. Ако искате да подарите цвете, купете една калия, един карамфил, една роза, или някакво друго според възможностите си, но обезателно естествено! Наистина то ще увехне след време, както всички естествени цветя, но ще бъде истинско, живо, такова каквото Бог го е създал.

Накрая бих искал да се спра конкретно на празничната украса през един по-специален период от годината, а именно около Рождество Христово. Според мен и още доста колеги богослови, коледните и новогонишните аксесоари са напълно неприложими в православния храм. Ако в един магазин украса с мигащи лампички, гирлянди, елхови клонки и други е уместна, в храма тя не се вписва в общия интериор, а освен това е част от езически обичаи и привнесени от Запад традиции. Ако в домашна обстановка една окичена с гирлянди и стъклени играчки елха изглежда естествено и на място, то в храма се явява чужда на исконната православна традиция. Още по-нелепи са украси с дядо Коледа, белобради джуджета и други от сорта, каквито съм виждал поставени в православни църкви. Всичко това няма нищо общо нито със завещаната от отците вяра, нито с църковните правила, нито с християнското благочестие. Ако някой иска да създаде празнично настроение в храма, може да го направи по друг начин, примерно с повече запалени кандила или свещи.

Нека не забравяме, че основното предназначение на храма е дом за молитва! Всичко,

включено в интериора трябва да подпомага молитвеното настроение, да не смущава, да не отвлича вниманието и да не отклонява християнина от вярата! Такава е традицията установена в Православието. В другите изповедания, чиито вярвания ние не приемаме, могат да правят каквото си искат, да украсяват молитвените си зали с каквото решат. Ако искат с елха, ако искат с плакати, ако искат с гирлянди, това си е тяхна работа. Не е необходимо и ние да не им подражаваме в тези деяния.

Първостепенното в живота на всеки християнин е: да обича и почита Бога, да изпълнява Неговите закони и заповеди, и да се грижи за спасението на душата си! Важно условие се явява и чистотата на вярата, освободена от външни практики и езически суеверия! За да пазим Православието чисто, не е достатъчно само да посещаваме службите в неделните и празнични дни, искат се знания, налага се да положим усилия и да се просветим! Иска се вярата ни да бъде придружена от дела на благочестие и милосърдие! Изисква се да бъдем жива частица от общността Църква и от нейния духовен живот! Затова е важно да слушаме свещениците и духовните наставници, да се стремим към съвършенство и спасение в невидимия, духовен мир, за който свидетелства на много места Свещеното писание. А това, само по себе си, изключва всичко излишно, непотребно и вредно което би ни отклонило от пътя Господен!