Напоследък нямам време за писане. Опитвам се да оцелявам биологически, а при това положение духовното нерядко отстъпва на заден план. И все пак уважението към читателите си не съм изгубил. Затова реших да пусна три стихотворения в Моята библиотека. Те са писани назад във времето и са плод на настроения различни от тези, които ме вълнуват сега. Стихотворението "Зов" е вдъхновено от едно пътуване до Дряновския манастир.
В полите на вековния Балкан,
там дето Янтра кръшно се извива,
зад каменни стени с портал кован
издига се една обител жива.
Камбанен звън я всеки ден оглася,
и в храм свещен мъждукат кандила.
Тя спомени от век на век пренася
за личности — духовни светила.
Оставили в историята диря,
преминали през огън и вода,
и заменили с пушката Псалтира,
загинали във бой за свобода.
Те носели в сърцата си едничка
надежда, че преди да си отидат
от този свят в една неравна битка,
народът героизма им ще види.
И делото на общото въстание
до нов успешен край ще изведе,
и ще се свършат тежките страдания,
ще дойде нов, свободен, светъл ден.
Пристъпих и положих горско цвете,
прекръстих се, в молитва коленичих,
в сандъчето с праха от вековете
затрепка с пламък вощена свещица.
И с тих и властен глас ме призова
обителта при нея да остана,
и нов духовен меч да изкова,
и воин, и монах в едно да стана.
Тогава се почувствах недостоен,
но нещо още тегли ме натам.
Защо ли пак се лутам неспокоен
и търся своя път и място сам?
