На втори май бях поканен от Общинската младежка организация в Бяла Слатина, да изнеса беседа за християнския празник Гергьовден. На сказката се запознах с няколко момичета от общинската организация на Червения кръст към БЧК в родния ми град Бяла Слатина. Девойките учтиво ме поканиха на тяхното мероприятие по повод международния ден на Червения кръст и Червения полумесец. Наистина имаше какво да се види. Написах този кратък материал за празника и го качих в сайта Национална мрежа за хора с увреждания. Не ми остава нищо, освен да поздравя тези млади хора и да им пожелая, да преуспеят делата им. Снимките ще оставя без коментар, защото мисля, че красноречиво говорят за събитието.Денят е осми май – международен ден на Червения кръст и Червения полумесец. Няма как да забравя, че имам специална покана, да посетя благотворителния концерт на Общинската младежка организация на Червения кръст в Бяла Слатина. На площад „Демокрация” пред Читалищния комплекс публиката не е много. Не се опитвам да търся причини. Казвам си полушеговито: „дано като не сме много, поне да сме качествени!”
Младежите успяха да ме изненадат, не само с ентусиазма си, но и с добрата организация и оригиналните решения. Едно от тях беше – деца да рисуват с боички върху опънато платно. Както разбрах, по-късно тези рисунки щяха да бъдат изрязани, поставени в рамка и продадени с благотворителна цел на местни бизнесмени. В програмата участват танцовите състави на Читалищния комплекс и на СОУ „Хр. Ботев” с. Галиче, както и индивидуални музикални, и танцови изпълнения. Инициативата продължи около час, но за този един час, младежите успяха силно да повдигнат духа на насъбралото се множество. Събраните малко над сто и двадесет лева са началото на една благотворителна кампания, която ще осигури един слънчев първи юни за много деца в неравностойно положение. Организаторите получиха поздравления от общинското ръководство в лицето на заместник кмета – г-жа Цанкова и други от присъстващите. Трогателно беше тяхното колективно изпълнение на песента „Ако до всяко добро същество застане поне още едно...”, с която завърши празника.
Малко по-късно, разглеждайки направените снимки, се замислих за онзи знак който обедини тези млади хора в тяхната кауза. Кръстът – символ на страдание, но и символ на изкупление, символ на позорна смърт, но и символ на Възкресение. Кръстът – червен като кръвта на загиналите и ранените по фронтовете, като кръвта пролята на Голгота, като цвета на залязващото слънце сякаш присъства в живота ни, за да напомня, че на този свят все още има страдание и болка, все още има несправедливости срещу които трябва да се борим. Преди две хилядолетия един дървен кръст – една римска бесилка обедини вярата на милиони хора по целия свят. Днес един червен кръст символ на медицинската помощ, на оздравяването, на милосърдието, на благотворителността, на трогателната взаимопомощ обедини в едно усилията на тези младежи и раздвижи както общинската управа, така и немалко други ентусиасти да вземат участие в концерта, в рисуването, в дарителството.
Много ми се искаше, площадът да бъде изпълнен с хора, да има повече събрани пари. Но зная, че всяко начало е трудно. Особено във време, когато към всяка новина се прилепва думата „криза”. И как ще я прогоним, като не сме я прогонили от душите си, а там тя е най-дълбока и най-страшна. Мисля си, че именно това е начинът – да отделим от времето си, от средствата си, от интелектуалния си потенциал. Да участваме със своите танцови, творчески, музикални, поетични и други дарования. Да го направим от сърце, доброволно и безкористно. Ако всеки млад човек у нас отдели по един час, да засади дръвче, да почисти част от улицата, на която живее, да посети болен, да дари поне един лев за благотворителност. Убеден съм, че това ще помогне да преодолеем тъмнината, сковала душите и сърцата на хилади хора. Истина е, че ако до всяко добро същесто, застане поне още едно, животът на милиони хора ще се промени към по-добро.
Това което се случи този ден на площад „Демокрация ” в Бяла Слатина успя да ми вдъхне увереност, че родният ми град има бъдеще, че все още има будни млади хора, които със символа на кръста ще понесат факела на надеждата и ще успеят да го обновят и въздигнат. В този паметен ден те го направих под знака на кръста – символ на победата над смъртта и на живоносното Възкресение...
