понеделник, 24 януари 2011 г.

За великите мислители и образа в огледалото

Когато една система страда от творческо, духовно и всякакъв тип безплодие, когато нейното настояще и бъдеще зависи от хора, заели постовете си чрез политически протекции. Когато бюрокрацията командва парада, когато... Статията, която предлагам на любезния читател излезе на страниците на електронно списание "Литературен свят". Написана е по повод предложената от началника на РИО Смолян реформа - да прибират за проверка тетрадките на учениците.

Преди няколко дни попаднах на телевизионен репортаж, за някакъв Велик мислител - шеф на инспекторат по образованието, измъдрил, да прибира за проверка тетрадките на учениците. Мотивите: да провери, как учениците водят записки по учебния материал и дали учителите си изпълняват съвестно задълженията.

Бих запитал този Велик мислител: отколко време не е помирисвал класна стая, за да разбере, как се работи при сегашните екстремни условия? Да осъзнае, какво значи се изправиш срещу планина мързел, стена от нехайство, барикада от социални проблеми. Но, както знаем, Великите мислители винаги имат по-различна съдба от останалите. Те смело тръгват да градят кариера, да пробиват пътища нагоре и накрая, разбира се, постигат целта си. А като седнат върху някое небесно светило и погледнат от там, всичко им се вижда толкова лесно за управление. Натиснеш копчето, прас един подпис и… Но удобното звездно кресло не винаги е достатъчно, за да покажат, колко са велики. Затова трябва периодично да излюпват някакви реформи, та ако не цялата Вселена, поне Галактиката да разбере, докъде се простира тяхното величие. Затова, скъпоценни читателю, по мое мнение, много нашумели реформи представляват ефектни фойерверки, целящи да покажат, че някой нещо върши. А какво точно и каква е файдата от него, какви ще са последствията? Е, това вече е отделен въпрос.

Вероятно, ти, който си правиш труда да прочетеш тези редове, ще ме апострофираш с възклицания: Ама те сегашните ученици ходят с по една тетрадка на училище. Те са неграмотни и не пишат в часовете. Учителите поставят тенденциозни оценки. Тетрадката е огледало за душата на ученика. Да! Прав си! Много си прав! Особено за последното, че тетрадката е огледало за душата на ученика. Готов съм да приема и още един куп твои възражения. И все пак при цялата твоя правота, аз смятам, че това е излишно нагнетяване на напрежение и с нищо няма да подобри качеството на образованието.

Писането в час, системното водене на записки и прочее, освен усилия от страна на учителя, изисква и мотивация от страна на всеки един ученик. А ако безценният образователен обект не притежава подобна мотивация? Ами и самият министър не би могъл да го накара. Въпросната обучаема единица ще продължи да ходи на училище с една навита на масур, приличаща на баница тетрадка. Само ще подхвърля един факт, че познавам семейства, които живеят в такава бедност, че трябва да се разорят, за да купят на децата си всички жизнено необходими принадлежности за ограмотяване. Но този мой аргумент едва ли ще трогне някой бюрократясал Велик мислител. Защото тези велики и дълбокомъдри, никак не обичат да им се възразява. Защото те всичко знаят, ами как, седнали са на самата луна или ощо по-високо?! А това е сериозен аргумент, нали?! И разбира се, реформата влиза в ход. А кой ще излезе виновен при нарушения? Просто си нямам на идея кой ще опере пешкира. Защото може да констатират безброй лошо водени тетрадки, но да няма виновни.

Убедено заявявам, че образователната система управлявана от Велики мислители си има редица сериозни недостъци. Един от тях е, че се опитва да постави всички под един общ знаменател, че не отчита индивидуалните особености на всяко едно населено място, на всяко отделно училище, на всеки преподавател и персонално на всеки ученик. Именно тук се получава голямото разминаване с истината. Всяко едно дете се ражда с определени таланти, заложби, способности и възможности за възприятие. Всяко дете се развива в определена социална среда - семейство, приятели. Върху всяко дете обществото упражнява различна степен на влияние. Това, което е приложимо като образователен критерий в едни случай, не върши никаква работа в друг. Един фактор, който е налице в едно столично училище, тотално отсъства в селско школо с маломерни паралелки. Стремежът към уеднаквяване, към моделиране на всички обучаеми по някакво общо клише убива всеки творчески порив, всяка свобода на духа, всяка уникална индивидуалност. Ами, нека вземем за пример несравнимия бард Владимир Висоцки. В ранните му години учителката го е отстранила, за да не разваля общата хармония при пеене. Но, питам се, колко ли от останалите ангелогласни са изпяли поне частица от това, което дари на света неговия хриплив баритон?

С позволението на любезния читател, ще се върна назад в годините, през които аз бях ученик - времето преди 1986, с желязната дисциплина, с възхода на соцреализма. Още тогава имаше подрастващи, които ходеха с една тетрадка на училище. Това обаче не им попречи да завършат успешно образованието си и никой не им го даде даром. Днес може някои от тях да допускат правописни грешки, но това не им пречи да бъдат прекрасни хлебари, монтьори, строители и пр. Дотолкова са им стигали амбициите и те са ги постигнали. Нищо че тяхното духовно огледало е била една малко оръфана тетрадчица. Ако някой е могъл да надзърне в тези тетрадки и ако имаше дарбата да чете между редовете, щеше да разбере, че и на тези юноши не им е било никак лесно. Едни от тях в свободното си време са помагали в тежкия труд на своите родители, други са били от разбити семейства и не е имало кой да се погрижи достатъчно за тях. А това са проблеми актуални и днес.

Питам се: каква ли оценка би поставил Великият мислител, ако вземеше в ръце някои мои тетрадки, които намирам огризани от мишките по тавана? По онова време, на всяка родителска среща родителите ми слушаха едно дежурно оплакване: „Цветан в час не пише, а рисува.” И в тетрадките ми наистина имаше повече изрисувани отколкото изписани страници. Това ми стана емоционален отдушник още в началното училище. Беше някаква реакция срещу отхвърлянето, срещу недоразбирането от страна на родители и учители. Това обаче, не ми пречеше да чета много художествена литература, да осъмвам над книгата, да развия една прилична обща култура. Напук на това, че не станах отличник, аз все пак успях да изградя себе си по свой начин. Това беше моята индивидуална натура. Ако тогава някой бе открил, че имам дарба, сега вероятно вместо да пиша щях да рисувам. Това, че украсявах тетрадките си с герои от любими книги и филми, че се опитвах да развия техника на рисуване, не ми попречи да си завърша образованието. Мога убедено да кажа, че рисуването и по-късно музиката помогнаха да изградя у себе си онази склонност, която помогна да завърша университет и отново да открия пътя на творчеството. Факт е, обаче, че нито един учител не забеляза дарбата и амбицията. Факт е, че дори един измежду тях не прочете между редовете и изрисуваните страници един творчески порив, който можеше да бъде развит, да даде плодове. Никой не посъветва родителите ми с думите: „детето има афинитет към рисуването, посъветвайте се със специалист!” Всички виждаха само негативното - „Цветан не пише в часовете…”. Повече от убеден съм, че и настоящите Велики мислители не са се научили да четат между редовете. Ако си бяха направили труда да се научат, щяха да развият съвсем други умения и нямаше да драпат за постове.

И все пак, драги читателю, това, че не съм си водил системно записките, не ми е попречило да се развия като интелект. Какъв ли щях да бъда, ако бях си писал старателно плановете в тетрадката, ако си бях решавал редовно домашните по математика? Простете, не мога да си го представя! Направо тръпки ме побиват при мисълта, че съм могъл да бъда смачкан в общия кюп. Ами че някои предмети просто не ми бяха интересни. Препочитах разказните предмети, не обичах царицата на точните науки. Въпрос на вътрешна нагласа. Но смятам, че тя в голяма степен допринесе да се оформя като творческа личност. И нямам основане да се срамувам от това, че не бях отличник. Просто бях себе си. И сега предпочитам да бъда себе си. И това е една от причините днес повечето от Великите мислители да не ме обичат, да ме избягват или да се опитват да ме вкарат в „правия” път.

Тетрадката е огледало, в което се оглежда душата на ученика, това е безспорен факт. Разчитането на образа обаче е нещо повече от изкуство и изисква да имаш голяма любов, да носиш горещо сърце. Само така ще можеш да вникнеш в детските пориви, терзания, копнежи, мечти, интимни трепети. Дълбоко се съмнявам в способностите на канцеларската бюрокрация да усети всички тези важни, индивидуални за всеки един ученик духовни фрагменти.

Според мен, една от основните цели на Великия мислител е да уеднакви всички подрастващи в рамките на своите виждания, в границите на стандартните клишета. Целта е, да потиска творческата индивидуалност на младите, да им оскубе перушината, да ги натика в стандартни калъпи. Защото, я си представи, безценни читателю, че им остави крилете! Ами че тези деца утре ще реализират мечтите си, ще летят в космоса, ще правят изобретения, ще създават изкуство, ще променят света. А ако наистина го постигнат, те с лекота ще отлетят по-високо от върха на пирамидата, където немалко „велики” се изкачват с пълзене на четири лапи. Това никой бюрократ никога не би допуснал. А подобряването качеството на образованието е само претекст, за осъществяването на истинската цел - превръщането на обществото в стадо, в тълпа, в съвкупност от безлични консуматори. То е подходящо алиби за налагането на една удобна, бездуховна, задължителна за всички норма. И само да сте посмели да се отклоните от нея! Мислете му!