През 1997 година Министерството на образованието въведе СИП религия след повече от четиридесет години атеизъм. В община Бяла Слатина бе организирана само една група по религия - в началното училище в село Търнава. Още докато пътувах, за да преподавам религия си задавах въпроса: дали може в това село да бъде възстановен и отворен храмът, за да мога да заведа децата на служба. Тази моя мечта се изпълни само преди два дни. Новината е предоставена на общинския информационен сайт "Вестител". Излъчена е и в новинарската рубрика на общинско кабелно радио Бяла Слатина. Събитието е отразено и от кабелна телевизия "Ета-Рава".
В неделя – 24 юли, за първи път след повече от двайсет години, храмът в село Търнава отвори врати за неделно богослужение. След смъртта на последния свещеник – отец Симеон през осемдесетте години на ХХ век църквата „Свети апостол и евангелист Лука” затваря врати. Идват само свещеници от близкия град Бяла Слатина за извършване на погребения и помени. След демократичните промени всеобщата безстопанственост сполетява и този храм. Вратите са разбити, имуществото системно е разграбвано. Благодарение на усилията на църковното настоятелство от края на деведестте години започва поетапно възстановяване. Първо най-неотложните ремонти – покрива, улуците, прозорците. Няколко будни души търсят начин чрез проекти, дарения и други средства да върнат благолепието на църквата в родното си село. След 2006 година започват да се провеждат кратки служби на Възкресение Христово с литийно шествие около храма.
След назначаването на новия енорийски свещеник – отец Галин Каменов, е взето решение да се отвори храма за богослужение. Така в тази паметна неделя с тържествен звън новата камбана извести на жителите на село Търнава, че започва неделното богослужение. Гост на историческото събитие бе протойерей Любомир Казашки – внук на последния свещеник в селото. Присъстваха църковни настоятели, църковнослужители и няколко богомолци. Отслужен бе тържествен водосвет и неделна утреня. Ще бъдат необходими още много усилия и средства да се устрои храма с всичко необходимо за извършване на света Литургия. За целта настоятелите разчитат на държавата но биха се радвали и на щедри дарения. И свещеникът и настоятелите хранят надежди да привлекат християните от селото за участие в богослуженията и да възобновят изгубената вече традиция.
