Владика с нетленни мощи покровителства Търновград

Една публикация от времето, преди да напусна Велико Търново - 1998 година. Излезе на страниците на областния вестник "Новини". Повод да я предложа на читателите е предстоящия храмов празник на Търновския катедрален храм.

Всяка година с тържествена света Литургия отбелязва своя празник Великотърновския катедрален храм „Рождество Богородично”. В началото на ХХ век тук се издига друга църква, строена от Кольо Фичето /1800 - 1881/.

Майсторът завършва строежа й през 1844 година. Тя е била във византийски стил с отделна камбанария. Много видни търновци, търговци и занаятчии са помогнали със средства за нейното построяване. За съжаление този храм е разрушен от земетресение през 1913 година. На същото място известно време функционира малък параклис. Строежът на новия храм започва през 1924 година. Десет години по-късно той добива вида, в който го познаваме и днес. Зографисването на храма се ръководи от проф. Никола Кожухаров, участват изявени търновски майстори резбари и зографи. Средствата за зографисването са осигурени от Търновския Митрополит Софроний /1888 - 1961/. В притвора на катедралата се намира гробът на Митрополит Климент /1840 - 1901/ известен от историята и със светското си име Васил Друмев.

Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега му от гроба, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено. То е било съхранило във вид на нетленни мощи. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество.

Чудотворната икона на Божията Майка от Арбанаси

Реших да предложа на читателите една от първите ми публикации. Още през 1998 година на страниците на областния вестник "Новини" - Велико Търново разказах по-важното от историята на чудотворната икона на Божията Майка от Арбанаси. Смятам, че историята и днес продължава да е актуална. А що се отнася до чудесата, те са неизменна част от живота на хората, които вярват и търсят Бога.

Всяка година на петнадесети август отбелязва своя храмов празник манастирът „Света Богородица” в Арбанаси. Основите на обителта са положени още по времето на братята Асен и Петър. На това място е имало църква, посветена на св. Богородица. Веднъж синът на един богат търговец тежко заболял. Бащата купил една голяма икона на Божията Майка като дар за църквата. Когато занесъл иконата в храма и свещеникът се помолил над детето, то напълно оздравяло. Мълвата за чудото привлякла към това място стотици болни и страдащи от близо и далеч. Голяма част от тях получили изцеление на своите немощи. Не след дълго тук се събрали монахини и основали манастир.

При падането на България под османско иго манастирът бил ограбен и разрушен. Игуменката спасила чудотворната икона, като я заровила до оградата на гробището.

Около 1680 година млад ратай минал край развалините на манастира. Той чул плач на жена, уплашил се и изтичал да съобщи на господаря си. Хората дошли и по плача открили и извадили чудотворнатна икона на света Богородица. Събрали средства и възстановили светата обител.

През 1798 година село Арбанаси било отожарено от турците. Изгорен бил и манастирът, но иконата отново оцеляла. Чак през 1840 година монахът Зотик от Преображенския манастир възобновил манастира „Свети Никола” вместо стария „Света Богородица”.

След срутването на енорийската църква „Св. Димитър” манастирският храм „Света Богородица” отново се изпълнил с народ. Събрани били и средства за възстановяването на манастира.

И до днес в светата обител се съхранява преминалата през мрачните столетия и оцеляла от огъня чудотворна икона на пресвета Богородица.

Пред иконата всекидневно преминават стотици поклонници и всеки търси помощ и изцеление на своите немощи. Чудеса не спират да стават и днес, но всеки получава според вярата си.

Писмо до Съвета за електронни медии на Република България

Седмици наред слушам как една протестантка представя изкривено и изопачено Православие по Българското национално радио. и няма кой да я спре. Накрая реших да се обърна към Съвета за електронни медии, като използвах контактната форма в официалния сайт на СЕМ за подаване на сигнали. Няколко дни след подаването на сигнала все още нямам отговор. От сайта "Бъди верен" се съгласиха да направят писмото достояние на повече хора.

Уважаеми дами и господа!

От няколко месеца имам възможност да проследя в предаването "Рано в неделя" на програма "Хоризонт" на БНР рубриката "Духовен поглед", която се води от г-жа /или госпожица/ Румяна Иванова. В обръщенията си към служателите въпросната говори от името на Православието и православната Църква. За обикновеният слушател не би направило впечатление, но за човек свързан от десетилетия с Православието веднага излизат наяве нередностите:

1. Румяна Иванова не познава добре православното вероучение.

2. Румяна Иванова не ползва православния превод на Библията, а си служи с добре познатият архаичен превод разпространяван от българските протестанти.

3. Румяна Иванова изопачава православното вероучение и въвежда в заблуда хората, които не го познават.

4. Румяна Иванова най-вероятно принадлежи към някоя от регистрираните в България протестантски общности и като такава няма право да представя изопачено Православие.

5. Румяна Иванова няма необходимото за целта православно богословско образование.

6. Вярно е, че рубриката не носи православно заглавие, но когато някой говори за Православието и от името на Православието би трябвало да го представя в истинската му светлина.

7. Като православен християнин, публицист, православен богослов и човек стремящ се към духовното, намирам, че рубриката "Духовен поглед" е насочена срещу традиционното за България Православие, като цели да всее смут и объркване сред хората, които не го познават добре.

8. Имаше предавания, в които бяха канени и православни теолози, например ас. Стоян Янъков – преподавател в СУ "Климент Охридски". Не е ли възможно, когато се организира рубрика и става въпрос за Православие да канят него или някой друг православен, а не протестантката Румяна Иванова?

9. Уточнявам, че нямам нищо лично против Иванова, просто държа на чисто, истинно и неподправено Православие!

10. Смятам, че има сериозно нарушение на религиозните и конституционни права на православните християни в България.

Обръщам се към Вас с молба: да вземете мерки и да не позволявате да се подиграват с традиционното за страната ни Православие, което векове е било стълб и крепило на българската духовност, дори в годините на мрачното Османско владичество.

С уважение: теолог-публицист Цветан Диковски

Отвори врати храмът в село Търнава

През 1997 година Министерството на образованието въведе СИП религия след повече от четиридесет години атеизъм. В община Бяла Слатина бе организирана само една група по религия - в началното училище в село Търнава. Още докато пътувах, за да преподавам религия си задавах въпроса: дали може в това село да бъде възстановен и отворен храмът, за да мога да заведа децата на служба. Тази моя мечта се изпълни само преди два дни. Новината е предоставена на общинския информационен сайт "Вестител". Излъчена е и в новинарската рубрика на общинско кабелно радио Бяла Слатина. Събитието е отразено и от кабелна телевизия "Ета-Рава".

В неделя – 24 юли, за първи път след повече от двайсет години, храмът в село Търнава отвори врати за неделно богослужение. След смъртта на последния свещеник – отец Симеон през осемдесетте години на ХХ век църквата „Свети апостол и евангелист Лука” затваря врати. Идват само свещеници от близкия град Бяла Слатина за извършване на погребения и помени. След демократичните промени всеобщата безстопанственост сполетява и този храм. Вратите са разбити, имуществото системно е разграбвано. Благодарение на усилията на църковното настоятелство от края на деведестте години започва поетапно възстановяване. Първо най-неотложните ремонти – покрива, улуците, прозорците. Няколко будни души търсят начин чрез проекти, дарения и други средства да върнат благолепието на църквата в родното си село. След 2006 година започват да се провеждат кратки служби на Възкресение Христово с литийно шествие около храма.

След назначаването на новия енорийски свещеник – отец Галин Каменов, е взето решение да се отвори храма за богослужение. Така в тази паметна неделя с тържествен звън новата камбана извести на жителите на село Търнава, че започва неделното богослужение. Гост на историческото събитие бе протойерей Любомир Казашки – внук на последния свещеник в селото. Присъстваха църковни настоятели, църковнослужители и няколко богомолци. Отслужен бе тържествен водосвет и неделна утреня. Ще бъдат необходими още много усилия и средства да се устрои храма с всичко необходимо за извършване на света Литургия. За целта настоятелите разчитат на държавата но биха се радвали и на щедри дарения. И свещеникът и настоятелите хранят надежди да привлекат християните от селото за участие в богослуженията и да възобновят изгубената вече традиция.

Сайтът на поета Йоло Кръстев с нов облик

Преди няколко години излезе антологията "Китка", поместила произведения на творци от белослатниския край. След като я прочетох, установих, че едно четиристишие се е врязало в паметта ми, без да запомня автора му. Прегледах още веднъж антологията и така открих за себе си поета и журналист Йоло Кръстев. Благодарение на неговите близки успях да прочета и други негови стихове. За съжаление, този човек, който бе помогнал на различни хора да публикуват свои творби, не бе успял да издаде стоя книжка със стихове. Тогава реших, с позволението на съпругата и дъщерята на Кръстев, да създам сайт с негова авторска поезия. Първоначално дизайнът беше съвсем аматьорски, по-късно го усъвършенствах. Използвахме свободния хостинг на www.hit.bg През последните няколко дни осъвремених още веднъж изгледа на страницата, за да отговаря на най-съвременните критерии. Тази оптимизация, обаче изисква и по-съвременни браузъри за разглеждане. Препоръчителни са Mozilla Firefox; Google Chrom; Opera; Wyzo или по-новите версии на Internet Explorer /например версии 8 и 9/. Сайтът може да бъде разглеждан и със стандартните браузъри на Linux, както и със Safari предназначен за MAC OS. Давам всички тези препоръки, защото при по-стари операционни системи и предишни версии на Internet Explorer линковете на менютата отказват да функционират. Сайтът може да бъде разгледан на този линк:

WWW.IOLOKRUSTEV.HIT.BG

А ето и едно стихотворение. Надявам се, то да провокира интереса ви към философската, заредена с дълбока емоция и неподправена духовност поезия на Йоло Кръстев:

ДОБЪР ВЕЧЕР

Ако се срещнем – как ще се
разминем,
ще можем ли да не сведем
очите?
Нали и въгленът за миг не
стине,
осъмва топлина дори в
скалите …
Недей ме отминава
мълчаливо,
аз искам да ти кажа”Добър
вечер”.
Човешко е любов да си
отива,
но трябва ли да бъдем чужди
вече?
Отговори ми тихо”Добър
вечер”,
разлюбени, с добро да се
разминем
в посоките насрещни
и далечни,
ако посоки по – нататък
има.

Автор: Йоло Кръстев