Бързо, лесно и вкусно, приготвено за пикник

Драги читатели! Този материал е за хора, които обичат да релаксират сред Природата, да си организират походи с велосипеди и трекинги пеш, да се наслаждават на спокойствието в гората и песента на птиците. Всички, които са си правили пикник на Природа, знаят, че когато са храниш там, всичко ти се струва много вкусно. Може да си вземете готова храна, или някаква сухоежбина, но има и вариант, да си приготвите нещо на място с продукти донесени от къщи и подръчни ресурси.

Когато пътуваш с кола, нещата са много по-лесни. Може да си вземеш преносимо барбекю или холандска чугунена тенджера. Може да си носиш по-голямо количество продукти и така да нахраниш повече хора.

В този материал, ще се занимаем с възможностите при случаите, когато се движим пеш с раница или пътуваме с велосипед. Тогава възможностите стават по-ограничени, но винаги можем да си приготвим нещо необичайно, да експериментираме, да се насладим на простички и вкусни кулинарни решения.

Като начало ще изложим няколко важни правила за безопасност: Готвенето на природа, особено ако не разполагаме с газов котлон,  е свързано с палене на огън.

  

 

 За да обезопасим паленето на огън, първо изкопаваме чимове и правим огнище, а после затрупваме въглените със същите чимове.

 Първо и най-важно правило: Много да внимаваме, да не предизвикаме пожар. За целта трябва да си подготвим място оградено с камъни, да вкопаем огнище в почвата или да си подсигурим достатъчно вода, за да сме сигурни, че по време на готвенето или след като си тръгнем, нищо няма да предизвика пожар.

Второ и не по-малко важно правило: Да се съобразим с мястото и времето, където ще си правим пикник. Има природни паркове и резервати, където паленето на огън целогодишно е категорично забранено. В тези случаи, ако ни хванат, че нарушаваме правилата, ни очакават глоби и санкции. Дори да не се намираме на територията на някой природен резерват, има месеци през лятото, когато паленето на огън в гората, полето и планината е забранено и за това също могат да ни глобят. За хората, които ценят и уважават Природата, максимата, че правилата са, за да бъдат нарушавани, по никакъв начин не важи. Такива хора никога не биха допуснали да причинят дори замърсяване, а още по-малко пожар.  

Трето и много важно правило: Да внимаваме, да не се изгорим боравейки с огъня, жарта или някоя портативна версия на печка.  Освен да не си докараме някоя степен на изгаряне по ръцете и други части на тялото, трябва да внимаваме с открития огън, да не си опърлим косата, веждите, включая бради, мустаци и други окосмени части от тялото. Огънят се разгаря внезапно при пориви на вятъра, лумва неочаквано изведнъж и съскащия звук от опърлянето, придружен със специфичната миризма идват неочаквано. Това ще ни развали удоволствието и ще ни прати при нашия фризьор, който ще се чуди, как да отстрани последствията. Затова косата трябва да е прибрана, вързана, покрита с шапка или кърпа. Обслужването на огъня е препоръчително да става от почетно разстояние, на което огънят не може да ни опърли.

Четвърто важно правило: Ако ще ловим риба, препоръчително е, това да става законно с необходимия риболовен билет, както и да се съобразим с периода през годината, когато рибата си хвърля хайвера, а риболовът е забранен. Всички забрани е препоръчително да се спазват, не само защото могат да ни глобят, а и защото те целят да предпазят рибата и други водни обитатели от изчезване. Моите впечатления са, че рибарите нито се съобразяват с тези забрани, нито пазят местата, където рибаруват от замърсяване.

Петото важно правило се отнася, ако намерим в гората, на полето или в планината гъби. В тези случаи трябва да берем само гъби, които добре познаваме и да не се предоверяваме на книги ръководства и пр. От преглеждането на подобна литература съм установил, че по снимките се срещат видове гъби, които си приличат като две капки вода. Има една шега, че отровните гъби биват орландовки и пироговки. Преведено означава, че могат да ни пратят или в болницата или на оня свят.

Правилото за гъбите важи и за всички непознати растения – плодове, листа, грудки, корени и прочее. Препоръчително да събираме, приготвяме и консумираме само тези, които добре познаваме.

Шесто и също много важно правило: Когато напуснем мястото, освен че трябва обезопасим угасените въглени от огъня и да ги заровим за по-голяма безопасност, трябва да съберем всички консервни кутии, полиетиленови торбички, пластмасови бутилки, всички метални опаковки, всички чашки и прибори за еднократна употреба, всичкия амбалаж и остатъци от храна. Мястото трябва максимално да изглежда така, като че ли не сме си правили пикник. В раницата или дисагите на колелото трябва да предвидим полиетиленова торба, в която да съберем и отнесем от мястото всички отпадъци. Впоследствие всичко може да отиде в първия попаднал ни контейнер за боклук.

Не трябва да бъркаме пешия туризъм, нощувките на палатка, риболова, приятните пикници с бушкрафт. Нелепо е, някой да си помъкне всичко в раницата от къщи, да си прави разходки на Природа и пикници, да снима клипове и да разправя, че е бушкрафтър, сървайвалист и пр. от сорта.  Истинските бушкрафтъри ходят с много малко екипировка и си подсигуряват почти всички ресурси за хранене чрез лов, риболов и събиране на ядивни растения, яйца на диви птици, гъби и пр. Те не носят палатки, а си строят заслони и колиби за нощувка. Още по-малко пък носят видеокамери, за да снимат клипове, с които да се фукат из социалните мрежи. Нашите разходки нямат много общо с това, освен че излизаме сред Природата, за да се насладим на спокойствието, хармонията и тишината.

 Ресурси за разпалване на огън и приготвяне на храна:

Много важен ресурс за всички дейности сред Природата е качественият нож. По сайтове и магазини се предлагат различни марки с цени от 30  до 600, че и повече лева. Един читав неръждаем, туристически нож с острие до 10 – 12 сантиметра би ни свършил чудесна работа. Дали ще бъде сгъваем или с фиксирано острие е върпос на лични предпочитания, но вторият тип дава повече възможности за дялане, цепене на разпалки и пр. Не харчете повече от петдесет – шейсет лева за нож! Винаги съществува реална опасност да го изгубите. Колкото е по-скъп, толкова повече ще съжалявате. В този ред на мисли, е добре да имате и някакъв резервен в раницата.   

За сечене на разпалки е препоръчително да разполагаме с малка брадвичка, но ако намерим сухи клони, може да ги чупим с ръце и крака. Сгъваемо трионче също би било полезно. Както казахме, да не се хвърляме на скъпи артикули, особено ако ги ползваме по два пъти в месеца или по-рядко.

 

Лопатка от арсенала на някогашната съветска армия и кована брадвичка, купена от битака. Нискобюджетно и ефикасно.

Що се отнася за безопасността, една малка лопатка ни е изключително необходима. С нея ще си подготвим огнището, а после ще заровим въглените и ще подсигурим против пожар. По битаците се срещат понякога войнишки шанцови инструменти от времето на реалния социализъм на прилична цена. В различните сайтове се предлагат и маркови, но са по-скъпи. 

Евтината магнезиева запалка иска някаква прахан или кълчища. По-добра работа вършат нескобюджетните, но ефективни газови запалки.

За разпалване на огън, специалистите по бушкрафт ползват магнезиеви запалки /огнива/. Паленето на огън с тях иска известни умения и някои други ресурси. Ние можем спокойно да си купим евтина газова запалка. С наличието на блокче сух спирт, разпалването на огън се превръща в детска игра.

 

Посудата за готвене също е важен и необходим ресурс. В магазини и сайтове се предлагат съдове от алуминий, неръждаема стомана, титан и пр. Котлета, тигани, чайници и какви ли още не съдове на атрактивни цени. Аз залагам на нискобюджетни канчета, купени по битаците и на канчетата от манерката. Вие ще се съобразите с финансите си и броя на хората, за които ще трябва да приготвите храна.

 

 Каквото и да готвим, където и да ходим при всички случаи ще имаме нужда от вода. Затова трябва да предвидим поне по три – четири литра на човек, а лятото и повече.Това включва вода за пиене и готвене. Манерки, туби или термоси по ваш избор.

 

 Тази щипка е купувана по времето на реалния социализъм, но върши работа. Ако можете да намерите по-дълга, ще ви пари по-малко.

Ако готвите на скара или открита жар, много важно средство, е щипка за обслужване на скара. Колкото по-дълга, толкова по-добре. Има вариант да си направим от зелена чаталеста пръчка, но иска време и известни умения за дялкане с нож.

 

 Освен щипката е добре да разполагаме с поне един чифт здрави, работни ръкавици. Трябва да внимаваме, да не са от синтетична материя, защото може да се разтопят, когато ги зъдържите до жарта и огъня. Освен това са незаменими за чупене на разпалки и други дейности, при които може да си издраскаме и изцапаме ръцете.

 

За любителите на месото, може да добавим една малка сгъваема скара, която лесно се прибира в раницата.

За да не ни е безвкусна храната е препоръчително да си вземем сол. Всички останали подправки са по лични предпочитания.

По подразбиране е ясно, че трябва да разполагаме с прибори за хранене. Ако не искаме да се храним с ръце, а и ръцете ни не са достатъчно чисти, е добре да имаме в наличност лъжица и вилица.

Хубаво е също да предвидим някаква покривка, върху която да сложим продуктите за готвене и готовата храна. Като допълнение може да вземем и някой изчетен отдавна, но чист вестник.

 

Начини на приготвяне на храна на открито:

 

 Варене: За да си сварим супа, борш или нещо друго от сорта, ще ни трябват повече ресурси. Решение са дехидратирани продукти, които може да се подготвят в къщи с дехидратор. Като съд за готвене може да използваме разпространените походни котленца, но може и някоя друга подходяща съдинка. Не е задължително да виси отгоре над огъня, но е по-удобно. Неприятна подробност е, че при всяко готвене на открит огън, посудата се опушва, както е видно от снимката по-горе. За почистване трябва да разполагаме с повечко вода, препарати за миене и пясък или кухненска топка тел.

 

 Печене: Най-често за печене се използа жар и по-рядко открит огън. Начин за печене е в домакинско алуминиево фолио. Някои продукти като картофи и други кореноплодни могат да се заровят директно в жарта. Може да печем върху жар или огън в подходящ съд, намазан с мазнина по избор.

С камъни, тухли и подходящи средства може да си направим нещо като пещ или печка. Печка може да се оформи и от глина, като тя предварително се омесва и се оформя каркас от зелени пръчки.

Начин за печене е върху нагорещени камъни. Иска подходящи камъни, които няма да се пукнат от високата температура. Така може да изпечем месо, колбаси, сланина, риба, хляб, яйца и др. Задължително преди това трябва хубаво да измием плоския камък, затова трябва да разполагаме с ресурс от вода.

Може да си изпечеч шишчета, като вземем метални шишчета от магазина или си приспособим от зелени пръчки. По този начин може да си изпечем месо, парчета колбаси и сланина.

Вариант за печене, който не съм пробвал е да увием продуктите – примерно риба или месо в зелени листа и така да ги изпечем.

За да изпечем каквото и да било на жар, първо трябва да стъкмим един хубав огън, а после върху останалата от него жар да приготвим храната. За целта ни е нужна качествена широколистна дървесина, достатъчно суха. Клони и съчки от дъб, бук, явор, ясен и пр. са прекрасен ресурс. Дървесината не трябва да е гнила, защото и да получим жар, тя бързо ще угасне. Жарта не е подходяща за варене и пържене, защото постепенно изгасва.

Пържене, паниране и задушаване: Пържената, панираната и задушена храна е по-вкусна, но ако не разполагаме с достатъчно вода и препарати за миене, за да измием съдовете след приключването на пикника, трудно ще почистим използваната посуда. Иначе може да го направим и на открит огън и на газов котлон.

 

Опушване: Използва се по-скоро за консервиране на месо, колбаси, сланина и риба. Мненията по отношение на този начин на обработка на храната са противоречиви, по отношение на това, доколко е здравословна. Иначе се оформя нещо като колиба от зелени клони, в която се повесват парчетата месо, сланина или риба за опушване и отдолу се запалва огън по такъв начин, че да отделя повече дим, отколкото пламък. Ако ръката ви издържа температурата, там, където се опушват продуктите, значи всичко е наред. За това, колко време трябва да се опушва, потърсете алтернативна литература или информация в интернет.

Решенията предложени в статията могат да се използват за еднодневно излизане на пикник, но може да бъдат приложени и когато сте на поход за по-дълго време.

 Печене на жар:

Печенето може да става на малка скара, на шиш или директно върху жарта. След като продуктите станат готови, просто ги одухвате от пепелта и въглените, и ги слагате в подходящи съдове за консумация. Препоръчително да не са пластмасови, защото, ако е останал някой въглен, залепнал за печивото, ще стопи посудата и ще направи дупка. Печенето на жар изключва използването за гориво на каквито и да било пластмаси, найлони, текстил и други от сорта.

 За любителите на месото повечето неща са ясни. Тук се съсредоточавам върху варианти за хора, които предпочитат млечно-вегетарианска храна.

Не съм сигурен, колко неща могат да се изпекат на жар, но като кулинарно решение са приятни и различни по вкус от другите начини на приготвяне. Тук съм поместил снимки на моите кулинарни екперименти.

 

 Тук около питката се пекат чушки на жар, може да си ги нарежем в салатата или да ги комбинираме с нещо друго вкусно.

 

 Гъбите не са брани в гората, а са купени от магазина. Култивираните гъби също могат да бъдат вкусни.

 

 Картофи нарязани и положени върху жарта, заедно с две глави кромид лук. Не е върха на кулинарията но поне на мен ми хареса.

 

 Освен картофи и лук, една тиквичка внася разнообразие от нещата, с които сме свикнали в ежедневието.

 

 Един патладжан изпечен на жар, може да има интересен вкус.  Дали е готов може да се определи визуално, същото се отнася за гъбите, картофите и всичко останало.

   

 Сиренето изпечено директно върху жарта, после има невероятен вкус. За целта ни трябва качествено, истинско сирене. Имитационните продукти не вършат работа.

 

 Така изглежда готовото изпечено сирене, заедно с двата картофа, които се изпекоха заровени в жарта. За да проследим дали са готови картофите, може да ги боднем с вилица, за да видим, дали са омекнали.

 Много вкусна става зелена млечна царевица изпечена, заровена директно в жарта. За съжаление, не съм имал нужния ресурс, за да си направя. Иначе съм опитвал.

 

 Друг начин да приготвим картофи на жар е в домакинско, алуминиево фолио.

 Ако ще печем картофи във фолио, за предпочитане е, то да е по-дебело. Нарязваме картофите, малко кромид лук и малко мазнина, посоляваме и увиваме във фолиото. Времето за печене е поне двайсет – трийсет минути. Но тук винаги е различно. Зависи от горивото, от това, дали има вятър, от количеството на жарта и пр.

 По-рядко съм пробвал варене на открит огън.

 

 Варене на гъби на открит огън. После може да се оползотвори бульона, като се отдели в канче. Може да си направите и супа, ако обичате супи.

 

 Това са готовите сварени гъби и бульона от тях.

 Ако си намерите коприва, може да си приготвите нещо вкусно от нея. На първо място се отделят листата и се запарва във вряла вода. След това се нарязва що годе на ситно.

 

 Запържва се в подходящ съд и към края се добавя брашно.

 

 Подправя се с налични подправки, в случая куркума и сол.

 Когато готвите на Природа е добре да умеете да импровизирате. Един от екпериментите ми беше печката на скитниците /на английски hobo stove/. Има ги да се продават готови по сайтовете. Материалите варират от неръждаема ламарина, до титан. Биват сглобяеми, сгъваеми и цели – като моята. Такава печка може да се направи от консервни кутии и разни ламарини. Недостатък на сглобяемите мини-печки е, че може да им изпогубим частите, а когато хубавичко се опушат, прибирането им в калъфа е „върховно удоволстивие”. Избрах най-нискобюджетния вариант – консервна кутия от кучешка храна. Използвах само нож и фалци, за да видя, дали ще стане с нож и мултитул.

 

Печката на скитника – хобо стоув е много икономична откъм ресурси. С клечки, шишарки и други дребни неща може да сготвите обяд за двама души. Недостатъкът вече е известен, посудата и самата печка се опушват. Важно е да има откъде да се подават кпечки и съчки, както и откъде да излизат огъня и дима. Отдолу трябва да има отвори за въздух и отпадане на пепел и жар.

 

 Тук печката в действие вече приготвя пуширани яйца. Преди това в канчето си изпекох и една малка питка.

 На нея може да варим, пържим, задушаваме, панираме и пр.

Правилата за безопасност важат и за тази печка, ако и да не съвсем е готвене на открит огън.

 Ако имате възможност да пържите, мога да препоръчам грузински мчади, които се правят от царевично брашно, вода, съвсем малко олио и сол на вкус. Аз използвах рецепта без олио. Просто се забърква едно гъсто тесто и се правят малки питки, такива, които при пържене да могат да се обръщат без да се разпадат. Запържват се до златисто. Когато си го приготвих, не разполагах с камера, за да снимам. Но рецептата е свалена от интернет и може да я намерите.

 Отделям специално внимание за приготвянето на хляб на открито.

За пренасяне на брашното ползвам пластмасови бутилки. Те не се късат, както би могло да се случи на различните хартиени или полиетиленови пликове. На онези, които имат опит е известно, че в домашни условия се меси с мая или квас. Това обаче, иска време тестото да втаса. В повечето случаи няма кой да го чака. Така че на полеви условия омесваме без набухвател или ползваме сода бикарбонат. При всички случаи няма да разполагаме с голям съд за месене или с маса. Най-често тестото се забърква в канче или подходяка купичка, а после, както е в съда що годе се омесва с една ръка. Аз обикновено слагам първо затоплена вода, а после добавям солта, содата и накрая брашното. За бъркане си отрязвам една пръчка и обелвам кората с ножа. Може хлябът да бъде и без сода, само вода, брашно и сол. По ваш избор може да импровизирате с царевично, пълнозърнесто, ръжено и пр. брашно. Винаги се получава нещо различно и вкусно. Ако ще печете хляба на пръчка, тестото трябва да е твърдо, за да не се разтече от пръчката. В тези случаи слагам първо брашното, а после добавям водата. Някъде го наричат хляб банок, но защо трябва да си кривим устата с чуждици, като можем да кажем пърленка. 

За улеснение на хората, които никога не са месили хляб, ще добавя нещо като рецепта. За тестото ни трябва около една и половина чаена чаша брашно, кафеeна лъжичка сол и кафeена лъжичка сода. Вода се сипва половин чаена чаша, а ако е нужно се добавя допълнително. Водата се затопля предварително до температура около трийсет градуса. Указаната по-горе половин чаена чаша се сипва в канчето, което използваме като съд за месене. Добавят се солта и содата. Постепенно, малко по малко се добавя брашното, като се бърка с дървена пръчка, от която сме обелили кората. Когато тестото се сгъсти, се омесва с една ръка, както е в канчето. Ако си носите някаква дъска за рязане, може да го месите и върху нея. Като престане да поема брашно, го увивате в чиста кърпа да престои десетина, двайсет минути.За да не се залепи тестото за канчето или другия съд в който ще го печете, преди да го поставите, намажете съда отвътре с олио или зехтин, а после поръсете с брашно.

 

 Една проста пълнозърнеста пърленка, която се пече директно върху жарта.

 

 Това е крайният резултат.

  

Тук замесеното със сода твърдо тесто се пече на пръчка непосредстено до огъня.

 

 Питка от содено тесто се пече в канче върху жарта. Това за онези, които смятат, че няма да е достатъчно хигиенично печенето върху жар.

 

 Вариат за печене в канче върху нагрята в огъня тухла. За да се изпече хлябът от двете страни, канчето се обръща. Нужно е известно време тухлата да поеме горещината от огъня.

 

 Тук питката пърленка се пече в канче на огъня. Това може да се направи и на печка хобо стоув.

  

 Печене на хляб в канче върху жарта. Изисква канчето да се обръща, за да се изпече хлябът от двете страни.

 

 В този случай тухлата се нагрява върху огъня и изпича питката в канчето. Необходимо е известно време, за да се загрее хубаво тухлата. Може да се направи и върху плосък камък.  

 

 Начин да приготвим хляб в консервна кутия. Хлебчето се поставя в кутията и тя се върти, за да се изпече хлебчето отвсякъде.

 

 Друг начин за печене в консервна кутия или канче е да поставим дъсчица /или в случая две дъсчици/, които да пазят долната повърхност на хляба от загаряне.

 

 Поставя се върху въглените. После около кутията или канчето се подсипва жар и така не се налага да въртим съда. Кутията може да бъде с капак, но в случая става и без такъв.

  

 Най-вкусният хляб, замесен със сода се изпича в две консервни кутии, като едната служи за подница, а другата за връшник. Около голямата кутия се подсипва жар. Хлябът се пече дълго до четиридесет минути.

 

 Може отдолу да се постави камък, който да поеме горещината от огъня.

 

 Крайният резултат изглежда много апетитно и е много ароматен. Иначе е обикновен соден хляб.

  Много вкусни стават яйцата приготвени на открито. Те са най-нискобюджетнотно ястие, но пък са вкусни и хранителни, затова им отделям специално внимание.

 

 Печене на яйца върху въглените.

 Първи вариант – изпечени директно върху жарта с черупките. Някъде ги наричат яйца „шел” от английското shell – черупка, мида. Предупреждавам, ако имате други възможности, да използвате тях. Винаги има риск, някое от яйцата да се пръсне от горещината. Иначе е много просто. Пробива се дупка голяма колкото монета от пет стотинки, за да не се разхвърчи яйцето от високата температура. Пробиваме от долния край, където по подразбиране би трябвало да се намира въздушната камера на яйцето. Все пак това правило не е задължително. Може да се окаже, че камерката е на друго място. Ако видим, че яйцето започва да излиза от черупката с малко ножче пробиваме до долу. Целта е да пробием ципата и въздухът да излезе. Повярвайте ми, въздушната камера може да се разшири до положение повече от половината съдържание да излезе навън. Няма как да го съберете от жарта. Колкото до времето за печене, то горе-долу съвпада с минутите за варене. Яйцата се обелват и подправят със сол и други подправки по избор.

 

 Пуширани яйца – просто кипваме вода в подходящ съд и чукваме яйцата вътре. След това ги изваждаме и преместваме в друг съд. Може да останат и в същия, като просто излеем водата. Подправяме със сол и други подправки по избор.

 

 Варени яйца. Мисля, че тук няма на какво да ви науча. Дали ще бъдат рохки или твърдо сварени зависи от времето, което ще ги държите в канчето.

 

 Яйца печени във фолио.

 Най-вкусните яйца, които съм си приготвял на Природа, са изпечените във фолио. Вземаме си от къщи фолио. Оформяме от него нещо като малка тавичка. Колкото е по-дебело фолиото, толкова по-лесно ще ни бъде. Поставяме така оформената тавичка върху жарта, като гледаме да е хоризонтална. После просто чукваме яйцата отгоре. Аз съм пекъл така най-много три. За повече порции ще трябва да се оформят повече тавички. Няма как да ги пресипете, ядат се директно от фолиото. Подправят се със сол и каквото предпочитате. В моя случай куркума.

Печени яйца, обвити в глина: Друг начин на приготвяне е да се забърка глинеста почва, яйцата да се обмажат отвсякъде, така че да се образува слой, който да ги предпази от пръсване при нагряване. Заравят се в жарта  и така се пекат. Тук ще трябва малко време да се загрее глината, топлината да стигне до яйцето. После глината и черупките се махат, яйцата се подправят и се косумират. Това не съм го пробвал поради липса на подходяща пръст по местата, където съм си правил пикник.

Друг начин е да се изпекат върху нагорещен плосък камък. Нужно е известно време да се загрее камъка. Може да се ползва плоско парче бетон или тухла. Задължително трябва хубаво да се измие. Важно е също да се постави в идеално, хоризонтално положение. После яйцата просто се чукват отгоре и се пекат директно. Това също не съм го пробвал. Просто нямах достатъчно вода за да измия тухлата, която намерих.

 От налични ресурси в Природата може да си направим чай. Аз съм си правил от глог, от жълт кантарион и от шипки. Повече от ясно е, че трябва да познавате билките. Иначе може да намерите и лайка, и мента, и бял равнец и други билки, според мястото, където си правите пикник.

 

 Тук се приготвя чай от шипки върху жарта.

 Както сигурно знаете, чаят от шипки и други плодове трябва да се вари, за разлика от билковите чайове, които минават само със запарване.

Стига да имате желание да експериментирате и импровизирате, може да измислите и други вкусни неща. Аз просто ви дадох някои идеи.

За всеки случай в кутия, несесер или друго подръчно средство си стъкмете една походна аптечка! Това в случай, че се порежете, изгорите, ужили ви насекомо или почувствате някакъв дискомфорт. Превързочни материали, обезболяващи и средства против ужилване от насекоми, както и други неща по ваша преценка.

И не забравяйте противопожарната безопасност. Пазете Природата, за да може и други да й се радват и наслаждават 

Ами... Да ви е сладко!

Докторат

В края на следването ми в Университета ми предложиха сделка с дявола. Ако приемеш монашество ще станеш асистент и ще отидеш на специализация в чужбина. Категорично отказах. Човек не дава монашески обети с цел да спечели титли и облаги. Но това не е изолиран случай. много хора са влезли в научните среди с нечии протекции. Не една жена, с амбиции да прави научна кариера, е получавала неприлични предложения от "научни" кадри и прочее да продаде тялото си в замяна на бленуваната научна титла или преподавателско място. Състояниието на висшето ни образование и човешкия материал, който влиза и излиза от висшите ни учебни заведения не подлежи на коментар. В този дух е и публикуваната по-долу история. В малко редактиран вид я пуснах в сайта "ХуЛите". Очаквам да излезе и на други места, където съм я предложил.

Биляна се събуди рано, някъде около пет часа сутринта. Загледа се в очертанията на прозореца зад леките завеси. Някъде там, над хоризонта, скрит зад силуетите на жилищните блокове, бе започнало полека да се развиделява. Обикновено използваше това време преди ставане, за да си събере мислите. Съпругът й Михаил се събуждаше около половин час по-късно.

Сети се за всички случки от вчера и започна да си вдига настроението: Да, най-после някакво движение напред. Най-после обърнаха внимание и на нейната кандидатура. Деканът лично се обади, да съобщи новината. Че как няма да се обади?! Нали точно такива като нея, носят приходи на Колежа. Представи си, как поставя подписа си под важен документ, а под парафа се чете „д-р Б. Стаменова”. Усмихна се със задоволство. Беше на път да реализира една от най-големите си мечти – да стане доктор на науките. Е, вярно, че трябваше да се бръкне с повече от две хилядарки, но пък, какви възможности само се откриват пред нея. Сега, в случай, че се освободи място за асистент в Колежа, вече ще може да кандидатства и заслужено да го заеме. Когато предната вечер чу новината, съпругът й – Мишо повдигна рамене и скептично подхвърли:

– Много хубаво, дарлинг*! Мнооого хубаво! А знаеш ли какво зубрене те чака?! Какво писане и недоспиване ти предстоят, имаш ли си някаква представа?! И аз не знам, за к`во ти трябва тая диплома, ама като смяташ, че имаме излишни пари... – Биляна не си направи труда, да му опонира или да го разубеждава. Преживяните заедно с него повече от десет години семеен живот я бяха научили, че е напълно безсмислено.

Погледна светещите стрелки на часовника и видя, че наближава шест сутринта. Включи нощната лампа, стана, наметна халата и отиде в кухнята, да направи закуска на детето. Над цвърчащите в тигана панирани филийки продължаваше да прехвърля през главата си темите, структурата на всяка една от тях, литературата, която може да използва. През вратата на кухнята надникна недоспалата физиономия на дъщерята Сълзица.

– Добро утро, мамо! Пак ли филийки? – Направи гримаса на неодобрение. – Не може ли да ми дадеш пари и да си купя нещо от лавката?!

– Добро утро, маме! Ако искаш, в хладилника има течен шоколад. Може да си намажеш филийки с него.

– Амиии... добре. Така май става. – Минути по-късно дванайсет годишната красавица закусваше филийки с течен шоколад и отпиваше мляко от зелена чаша на бели точки. От опит Биляна знаеше, че това не е подходящо време за разговори и наставления. Какво ли ставаше в тази малка руса главица? Питаше се младата жена. За възрастта си момичето беше сред най-високите и се открояваше с елеганта структура на тялото. Въпреки това майката забелязваше с тревога, как често застава пред огледалото, как се върти и се оглежда. Дали беше просто суета или вече трупаше комплекси?

Бащата влезе набързо в кухнята. Без много приказки прибра няколко филийки в един плик и подхвърли ключовете от колата на масата:  

– Приятен ден, сладурчета! – Биляна вече приключваше с грима и прическата пред огледалото в банята, той я целуна набързо за довиждане и затвори вратата след себе си. Още веднъж се огледа пред голямото огледало в коридора. Заоблена, но все пак стегната, стройна фигура, чуплива кестенява коса, пронизващи зелени очи, чувствени устни. Направо все едно, слиза от корицата на списание.

– Чао, мамо! – Стрелна я със зелени като нейните очи дъщерята:

– Чао, маме! Да не забравиш, че от шест след обяд имаш урок по английски!

– Няма. – Вратата хлопна и се чу шумът от асансьора.

Няколко минути по-късно Биляна изкара колата от гаража и потегли към Колежа. Не се налагаше да дава отчет на никого, тъй като беше с ненормиран работен ден. Администраторката я посрещна с привидна любезност, опита се да имитира и нещо подобно на усмивка.

– Значи, госпожо Стаменова, кандидатурата Ви е одобрена. Формулировката на темата ще я съгласувате допълнително с научния си ръководител. Тук обаче нямате никакъв избор. В момента професор Василев изнася лекции в чужбина, доцент Желязков вече работи с един докторант, а доцент Бонева се готви да стане професор.

– Това какво означава?! – Биляна интуитивно долавяше нещо нередно, оставаше със смътното чувство, че се опитват да я прецакат. Искаше да изкопчи повече информация, да е наясно с всичко. В края на краищата тя си плаща за тази докторантура.

– В момента от катедрата може да Ви поеме само доцент Тръпкова. Тя вече знае и е готова да работи с Вас. Можете да се свържете с нея на този телефон. – И подаде едно лепливо листче с получетливо написан телефонен номер.

След като излезе, Биляна се свърза по мобилния с доцентката, уговориха се да се видят на следващия ден след обяд. После с усилие се измъкна от претъпкания паркинг и подкара към работата. Вечерта на фона на новините по телевизията набързо обясни на Михаил, как стоят нещата. Сълзица беше в детската стая и се занимаваше с нещо на компютъра. Всичко, което гледаха родителите по телевизята беше „тъпо”, „изнервящо”, „смотано” и пр. Все пак не пропусна вечерята и обичайния разговор за това, как е минал деня и как вървят нещата в училище.

На другия ден се срещнаха с научната ръководителка в барчето на Колежа. Доцент Донка Тръпкова беше невисока, слаба малко над шейсетте, леко прегърбена, с нескопосано боядисана коса и доста безвкусно облечена. Цялата картинка се допълваше от изгърбен нос, тънки устни и физиономия нацепена от бръчки. От нея лъхаше на нещо недодялано, нещо простовато. Това не й пречеше да демонстрира самочувствие и да показва, че тя командва парада. Все пак успяха да се уговорят за темата на дисертацията и на два листа да нахвърлят нещо като план, по който ще се разпредели материала на монографията. Биляна плати сметката. Малко преди да станат от масата, Тръпкова придоби изражение на страшно притеснена и замоли:

– Биляна, скъпа, ще мога ли да Ви замоля за нещо? – Младата жена бе добър и отзивчив човек:

– Да. Разбира се, госпожо Тръпкова. Стига да е по моите сили и възможности...

– Вие нали сте с колата?

– Да... с колата съм...

– Ще може ли набързо да минем да приберем внучето ми от детската градина.

– Разбира се... С удоволствие... – Не че изпитваше удоволствие да отиде почти до другия край на града, където се оказа, че живее доцентката, но нали трябваше да води някаква политика.

По пътя научната ръководителка се отпусна и стана много приказлива.

– Вие, Стаменова, сте златно момиче! И сте прекалено интелигентна, за да работите в този статистически център. Имате данни. Мястото Ви е в преподавателския състав на Колежа. – Биляна я изгледа с недоверие:

– Напълно сериозно говоря, скъпа! Само да минете защитата. Не се притеснявайте за това! Аз ще подредя нещата, всичко да мине без проблеми. Та само да минете защитата и веднага ще Ви проправя път. Ето съвсем скоро доцент Бонева ще стане професор, главен асистент Манолов ще стане доцент и ще освободи едно асистентско място. Защо да не го заемете Вие. – Младата жена си помисли, че Тръпкова е много мила, но отвътре започна да я гложди и да й подсказва, че нещо не е наред. Спряха пред детската градина, взеха внучето, после го откараха до апартамента, където живееше дъщерята на преподавателката. През цялото време тя не спираше да сипе медени приказки и обещания.

В къщи я чакаше неприятен разговор с Михаил. Той седеше на дивана в хола и довършваше някакъв разговор по телефона. От това, което чу, ставаше въпрос за научния ръководител на съпругата му. Той прокара ръка по прошарената си коса, и кафявите му очи сякаш станаха по-тъмни. Около половин ден бе загубил да проучва доцент Тръпкова. Според достоверните му източници тя била с много нисък коефициент на интелигентност, но станала преподавател, защото мъжът й бил кадърен професор. Последният се беше споминал само година по-рано. Доверени хора убедително твърдяха, че той е подготвил научните трудове и всичко необходимо, за да й проправи път в научните среди. Биляна го опонира, че това били завистливи злословия. Разказа му за разговора в колата. Съпругът беше много скептичен. Поглади нервно тънката си брадичка катинарче и процеди през зъби:

– Ще видим...

Още на следващия ден младата жена се зае да събира литература. Остави готвенето в ръцете на съпруга. Започна да отделя по-малко време и на дъщеря си. Няколко дни по-късно, по време на обедната почивка, мобилният телефон иззвъня. Беше доцент Тръпкова. Много притеснена тя я молеше, ако може да мине, да прибере внучето от детската градина. Имала лекции до късно и не знаела дали ще успее. Биляна беше много раздразнена, но се съгласи. После още веднъж си припомни, че доцентката е единствената й алтернатива да реализира мечтата си. Излезе по-рано от работа, взе внучето и го качи в колата. Благославяше на ум преподавателката с всички възможни епитети, така й се бе вдигнало кръвното, че сама се учуди, как не направи катастрофа. Остави „пратката” на дъщерята и с тотално скапано настроение подкара към къщи.  

През следващите седмици, тази грижа за внучето на Тръпкова почти неусетно се превърна в задължение. Освен това тя започна да я търси и за други услуги. Кутиите с бонбони, бутилките марков алкохол, другите почерпки станаха нещо обичайно. Случваше се, да иска услуги и от съпруга й. Поведението на доцентката обтягаше семейните взаимоотношения.

Веднъж Тръпкова разбра, че ще пътуват за Горна Оряховица и веднага реши да се възползва. Сестра й живееше в едно близко село. Трябваше да я извозят до въпросното село, а на връщане да напълнят почти целия багажник с домашни консерви и свинско месо. Докато се прибираха, неканената спътничка злословеше по адрес на сестра си, колко била глупава, че се омъжила за този селяндур, провалила си живота. От разговорите по пътя, тя за пореден път затвърди мнението, че е много ощетена умствено.

Относно ролята си на научен ръководител, Тръпкова не ограничаваше своята докторантка. Материалът се трупаше на файлове в компютъра. Колкото повече напредваха с дисертацията, толкова повече растяха и претенциите на доцентката. Подаръците по различни поводи вече не се брояха за нищо. През лятото се възползва от тяхното летуване на морето, за да посети отново сестра си. Транспортните услуги също бяха станали нещо обичайно. Нерядко ползваше и мобилния телефон на Биляна, защото нейният бил с някакъв лимит.

Биляна презираше доцентката от дъното на душата си, но в случая нямаше никакъв избор. Неведнъж бе мислила, дали да не зареже всичко, но бе хвърлила толкова труд, че сърце не й даваше. Оформяше готовите раздели на монографията на флашпамет, а другата информация стоеше в компютъра. На няколко пъти доцентката уж се опита да помогне като напише някоя и друга страница към дисертацията. После питаше, кой е писал тези глупости. Биляна се постара, да отклони всяко нейно желание, да внася писмен принос в научния й труд.

Когато всичко бе готово и дисертацията бе събрана на флашпамет, младата жена я занесе на Тръпкова. Седмица по-късно доцентката се обади видимо притеснена:

– Скъпа, случи се нещо ужасно! Флашката с дисертацията е изчезнала от бюрото ми в катедрата. Не знам, как е станало. Всички разпитах. Никой нищо не знае. Много съм разстроена! Много съжалявам! – Биляна вече не я слушаше. Не знаеше, да се ядосва ли, да плаче ли. Беше гласувала доверие на научния си ръководител, беше предала единствения екземпляр от месеци къртовски труд. Сега съжаляваше. Съжаляваше, че въобще се е захванала, че не се отказа, когато мъжът й я посъветва, че повече от година е лишила детето си от грижи, за да угажда на тази изкукуригала вещица. Налагаше се да сглобява всичко отново. Още преди й бе минавало през ума, че Тръпкова цели да я провали или да я компрометира. А може би просто искаше да протака, за да може да черпи облаги.

Започна да събира необработените части на дисертацията си и да ги редактира. Ядосваше се, че се хвана на тази въдица, че пропусна да запази екземпляр за себе си, но нали се притесняваше от компютърни вируси... Скоро разбра, че в статистиката предстоят съкращения и че има голяма вероятност, да я освободят. Предлог лесно можеха да си намерят. От достоверен източник подразбра, че се очаква аспирантура по държавна поръчка. Отиде до Колежа да провери. На информационното табло видя и обявени работни места за инспектори на два факултета.

Администраторката този път беше много любезна. Оказа се, че според вътрешния правилник на Колежа може да се прехвърли защитата на дисертацията по държавна поръчка. Поинтерсува се и за работните места. Сигурна бе, че доцентката е знаела за тях, но умишлено не й е казала.

– Колежке, и двете места са вакантни и можете да заемете, което си изберете от тях. Заплащането не е високо и затова няма много желаещи, а работа има в изобилие.

– Ами, ако може ще кандидатствам за мястото във физическия факултет.

– Напишете си молбата и я оставете при мен. Смятам, че след седмица ще можете да започнете. Но имам едно важно условие. – Биляна се подготви психически, да й поискат рушвет или някаква услуга. Беше дочула за подобни практики в Колежа, за корупция пред която авантаджийските истории в нейния случай бледнееха.

– Какво условие?! – Със свито сърце запита тя:

– Доцент Тръпкова да не научава нищо, докато не започнете работа. – Сякаш камък й падна от сърцето.

– Бъдете сигурна, че ще го спазя. – Сега настроението на Биляна коренно се промени. Вярно, че заплатата не е голяма, но ще бъде в кухнята на Колежа, а от тук нататък може да има възможността да смени и научния ръководител. Особено научния ръководител.

След десетина дена я назначиха на новото работно място. От статистиката бързо я освободиха и без това очакваха съкращения. Докато прехвърляше документацията, за да влезе в час с всичко, на вратата се почука.

– Влез! – В кабинета нахълта доцент Тръпкова.

– Ах, скъпа! Толкова се радвам! Честито! Направо си нямаш на идея, колко се радвам!

– И аз се радвам, доцент Тръпкова. Одобриха молбата ми за дисертация по държавна поръчка.

– Наистина ли? Браво! Аз съм с теб, миличка... Няма да те изоставя...

– Доцент Тръпкова, Вие няма да получите хонорар. Аспирантурата е държавна поръчка.

– Нищо скъпа. За теб ще го направя и без хонорар. Просто искам да ти помогна... Наистина го искам! Ти го заслужаваш...

– Но аз вече се насочих към друг научен ръководител. Имам и одобрен план, върху който работя. Ще ползвам досегашната структура, малко ще разместя, малко ще редактирам и...

– Скъпа, как можа?! Това си е живо предателство! Аз толкова направих за теб... Аз щях да стоя до край, да защитавам интересите ти... Всичко бях подготвила. – Биляна усещаше, как нещо в гърдите й клокочи и се кани да излезе. Искаше от дъното на душата си да излее всичко, което се бе събирало през последните месеци, но разбра, че няма да има никаква полза от това. Знаеше, че администрацията на Колежа е гнездо на стършели, че постъпката й може да бъде изтълкувана повратно и само с безизразен глас отрони:

– Съжалявам, доцент Тръпкова. Наистина съжалявам. Това ми предложиха от катедрата. Сега бихте ли ме извинили, защото имам неотложна работа! – Трудно можеше да се опише трагичната физиономия на бившата научна ръководителка. През зъби доцентката пожела успех и се измъкна от кабинета с походка на пребито куче.

Вечерта, когато разправяше случката в къщи, всички много се смяха. Сълзица се отнесе с известно недоверие:

– Наистина ли оная дърта кокошка Тръпкова няма да ни досажда повече?!

– Да, миличко.! Наистина. Отървахме се. – Биляна придърпа дъщеря си на дивана до себе си и нежно я притисна.

– Не бъди толкова сигурна. – Подхвърли съпругът Мишо. –  От такива като леля Тръпкова лесно отърване няма. Все пак се надявам, да си направила нужните изводи от цялата тази история. Преди да се хванеш на това хоро и през ум не ми е минавало, че може да преживея подобно нещо. Имах моменти, в които малко оставаше да я стисна за гърлото. Но от тук нататък ще ти напомня, че освен докторантурата, имаш и задължения към семейството си! Нали така, госпожо кандидат-доктор на науките?!

– Прости ми, скъпи! Ще се постарая да съчетавам науката с работата и домашните задължения. В края на краищата всичко това ме научи, че вие сте най-важното нещо в живота ми. – Тримата се събраха на дивана, прегърнаха се и дълго време мълчаха. От близкото военно поделение заискряха фойерверки, сякаш за да отбележат края на тази трагикомична и почти научна история.

_____________________________________________________

* дарлинг (англ.) – my DARLING –  мили мой, мила моя

Да си припомним за жертвите на терора

Христос възкресе!

Тази година, когато камбаните забият тържествено, за да възвестят най-светлия християнски празник. Когато всички дружно ще си разменяме шарени яйца и ще се гощаваме с агнешко и козунаци. Вероятно повечето от нас ще пропуснат факта, че тази година на Възкресение Христово се навършват 98 години от най-кървавия атентат в историята на България – този в софийския храм „Света Неделя” извършен на 16.04.1925 година.  

По горе - Една от най-разпространените снимки на църквата "Света Неделя" след фаталната експлозия

Атентатът е дело на военната организация  /ВО/ към Българската комунистическа партия /БКП/. Целта на терористите е, с един удар да бъде ликвидиран целия управляващ елит на България во главе с цар Борис ІІІ.  Атентатът е извършен по време на опелото на ген. Константин Георгиев – убит два дни по-рано от комунистите. Въпреки пъклените замисли, царят оцелява. По стечение на обстоятелствата, той закъснява за опелото.  Общият брой на загиналите  е 213 души – загинали при взрива или починали по-късно от раните си. Броят на ранените възлиза към 500. Освен загиналите военни и видни личности, под оглушителния грохот загиват много цивилни граждани, включително жени и деца. Оцелелите членове на правителството обявяват военно положение. Следват жестоки репресии срещу комунистите, но белият терор отнема живота и на невинни хора, само заради това, че са с леви убеждения.

За атентата има писани статии и изследвания. Затова няма да разглеждам събитията в подробности. Който иска да научи повече просто да се порови с търсачката Google.

По времето на реалния социализъм атентатът се изучаваше в учебниците, включен в уроците, целящи да превърнат терористите и съветските агенти в герои. Някои от съучастниците, избягнали смъртната присъда, впоследствие бяха възвеличени и удостоени с власт и почести.   

Бюстът на Петър Абаджиев - един от главните организатори на атентата и до днес "краси" ценъра на Пазарджик 

За нас днес остава задължението да помним тази дата на национална трагедия и да не допускаме никога повече подобни неща да се случват в България!

Нека си спомним за жертвите на червения и белия терор!

Вярно, че от Лазаровден до Томина неделя не може да се отслужва панихида, но  всеки от нас може да запали свещичка и да каже кратка молитва. Нека се помолим за душите на невинно загиналите под рухналия купол на църквата „Света Неделя”!

Бог да прости убитите и да вразуми безбожните съвременници!

Вечная памят! Вечная памят! Вечная памят!