Молитва за теб… (превод)

Един ден, докато се ровех в мрежата се натъкнах на тази "Молитва за теб". Свикнал съм, да споделям нещата, които ми харесват и които смятам за полезни, с хората които обичам. Затова я преведох и я пуснах сайта "Национална мрежа за хора с увреждания", а след това и в блога. Сърдечни благодарности на автора г-н Эльдар Ахадов за великодушното разрешение, за приятелското отношение и за своевременното уточнение на истинското заглавие на текста! Тук поставам линк към страницата от която преведох текста, за да може читателят да я прочете и в оригинал придружена с подходящо озвучаване. По-късно Эльдар ми писа, че е открил клип от неизвестен създател, който е изпалзвал превода и е направил клипче на "Молитва за теб" в Youtube. А ето и самия превод:

Моля Те, Господи,
дай на човека,
който сега чете тези редове
всичко, което иска от Теб!
Дай му го в пълна мяра,
както само Ти умееш да даваш!
И нека той бъде щастлив във всичките си дни,
а ако това е невъзможно,
поне малко, колкото може!
Надари го с крепко здраве
и любовта на близки хора,
с разбиране и съчувствие…
Направи така, че душата му
да е озарена от любов
към всичко съществуващо!
Предпази го от злословие,
от завист и обиди,
от войни и смърт,
от телесна и духовна болка!
А ако всичко това не може да бъде избегнато,
не го оставяй и тогава, дай му утеха!
Съхрани за него всичко,
което му е скъпо на тази земя,
ако е късно да се помолим за това,
не му отнемай паметта…
Не зная дали този,
който сега чете тази молитва,
с която се моля за него, вярва в Теб,
но дори и да не вярва, помогни му!
Нека да чувства, че не е самотен,
че е нужен и любим!
О, добри и всемилостиви мой Господи!
Изпълни това мое желание!
Изпълни го, за да мога,
в мига преди да затворя очите си, да кажа:
“Благодаря ти, Господи!
Ти чу молитвите ми!”

Автор: Эльдар Алихасович Ахадов

Превод от руски: Цветан Диковски

3-ти март – Размисли за духовния смисъл на думата свобода

Този материал излезе през 2004-та година на страниците на общинския белослатински вестник "Белослатински глас". В навечерието на 3-ти тм март я изпратих в портал Православие БГ и в Национална мрежа за хора с увреждания. Честит начионален празник, скъпи читатели! И преди началото на Великия пост нека се опростим взаимно!

Има една заветна дума, която по своето съдържание се отличава от останалите думи в българския език. Тя е украсявала знамето на Априлското въстание, заради нея знайни и незнайни герои са обикаляли страната в тъмните нощи, за да организират революционни комитети. Заради нея стотици наши предци са грабвали пушките и са тръгвали да леят кръвта на поробителя. С тази думичка на уста храбрите опълченци, свършили мунициите, са грабвали камъни и дървета, телата на убитите си другари, за да защитят Шипченския проход. Тази думичка – свобода е събуждала, омагьосвала, разтърсвала душите, превръщала покорния селянин в смел воин, кроткия учител в комита. Реки от кръв са се пролели, за да може свободата да изгрее като ясно слънце над изстрадалото ни Отечество.

Тази наша национална свобода, платена с кръвта на хилядите ранени и загинали по бойните полета, се оказва, обаче, трън в очите на тогавашната напреднала и цивилизована Европа. Няколко западни държави наричани в учебниците по История “Велики сили” не смогват да понесат, че тук в сърцето на Балканите, една малка държавица с вековно минало ще има свой път на развитие, ще кове своя история. И те не се посвениха да се поругаят над нашата свобода. Под благовидни предлози, че искат “европейски мир”, че търсят начин да избегнат етнически конфликти, че се стараят да ограничат влиянието на Русия, те разпокъсаха сраната ни на парчета, “сякоха без да ни питат”, както отбелязва в една своя реч държавникът Стефан Стамболов. Същите тези подстрекаваха срещу нас нашите съседки по време на Съединението, да ни ударят в гръб. Някои от тях бяха наши врагове и през двете световни войни. Възприемаха ни като противници и през годините на студената война. Техните правителства винаги търсеха своята изгода, с цената на безброй погубени души, на хиляди жертви. Тяхната стратегия и днес не се е променила, не са променили и отношението си към нас. И днес целят да ни поставят в зависимост, да сринат нашата икономика, за да могат да просперират за наша сметка. Но напук на тях България оцеля през огъня на войните и продължава да съществува и днес.

През всичките тези години, наред с външните противници, Родината имаше и своите вътрешни врагове. Това бяха хората, търсещи да се облагодетелстват за сметка на държавата, да живеят на чужд гръб. Именно заради тях Ботевият четник Кольо Черкеза издига глас: “Ботьов, Ботьов, що не станеш, да видиш какъв се е кучор накучил?!” И тези негови думи, изречени в очите на управляващия елит през далечната 1926-та година, звучат актуални и до днес. Какъв се е кучор накучил и продължава да се кучи, лъже и маже, хапе и граби, а народа продължава да търпи и да превива покорно глава.

Вековният опит доказва, че човек не може да бъде истиски свободен, докато не се освободи от тиранията на злото в себе си. Народът не може да усети свободата си, докато го лъжат и живеят за негова сметка. Страшно е, когато човек е роб в душата си! Тогава никой не може да го спаси и освободи!

Нека на тази паметна дата 3-ти март, когато си спомняме, за всички, отдали живота си за това свято дело – Освобождението на България, да направим една равносметка и да се запитаме: Какво означава националната свобода за нас днес? Какво значи човек да е свободен? Свободни ли сме наистина?

Сирна неделя

Това стихотворение разглежда една прекрасна християнска традиция като човешка емоция. Писано е през 2005-та година. Жалко, че само на този ден се сещаме да простим и да поискаме прошка. Публикувано е в Национална мрежа за хора с увреждания.

Бих искал, да помоля, да простиш
мълчанието, нощите безсънни!
Аз чувствам се разкаян. Ето виж –
в страдание денят ми пак осъмна!

Бих ти поискал прошка за това,
че любовта ти знаех, но отминах.
Отхвърлена от мене как живя?
Не питам, сам не се разбирах.

Бих ти дарил половината си дни,
мечтите си да можеш да постигнеш.
Животът, който в теб едва кълни,
да можеш да родиш и да възпиташ.

Бих те обсипал с пламенни слова,
но тази вечер туй е без значение.
Единствено за прошка те зова!
Нали е празник днес – Всеопрощение...

Мартеница

Това стихотворение е написано през 2005-та година. Въпреки, че фолклорният обичай за подаряване на мартеници няма нищо общо с християнството, аз реших да подаря на своите читатели една "мартеница" - едно лирично любовно стихотворение. Предназначено е за сайта Национална мрежа за хора с увреждания.

Усукала две нишки във едно,
червено-бяло шнурче от сукно,
на моята ръка завърза ти,
за сбъдване на нежните мечти.
На възел върза моя малък свят –
за здраве, за успех и благодат.
С прегръдка и целувка ме дари
и ме погали с две очи добри:
“Поспри за малко!” тихо промълви:
“Житейските си грижи забрави!”
Ех! Свят червено-бял от сняг и кръв
ме покорява, прави ме такъв,
че искам да се чувствам променен,
от две очи и две ръце пленен!
Завинаги до тебе да се спра
и в плам червено-бял да изгоря...

На забравените

Не зная дали има духовна институция подобна на нашата Българска Православна Църква. Управлявана и до днес от атеисти, които тънат в борба за власт и материални придобивки, тя се опитва да оцелява благодарение на усилията на обикновените християни и доблестни свещеници, много от които живеят в бедност и недоимък. Как бих могъл да очаквам от епископи безбожници да канонизират убитите от комунистическия режим свещенослужители. Просто и дума не би могло да става за това. Стихотворението излезе на страниците на Моята библиотека.

За тях няма писани служби в Минея,
и никой не знай где костите им тлеят.
И само малцина по-възрастни хора
за техния подвиг със страх още спомнят.
Добри християни и хора изрядни,
за своята вяра готови да паднат.
Властта им казала: „Дойде часът!“
И ги предала на затвор и на съд.
На черните властници зли атеисти
престъпна се сторила вярата чиста.
Достойни свещеници и архимандрити
избили без съд и присъда в горите.
Но светлия подвиг на тез християни
в затвора измъчвани и бити с тояги,
за който малцина от нас днес си спомнят,
е все пак оставил следа във историята.
И макар, че у нас днес цари атеизъм,
а вярата смята се за фалш и снобизъм,
макар, че децата в пороци отглеждаме,
витае сред хората светла надежда.
Защото всехвалните новомъченици,
на правата вяра горещи светлици
окрилят сърцата сс чутовния подвиг,
и за България денонощно се молят.
И макар да си нямат ни дата, ни служба,
те имат награда неземна заслужена.
И нека там в рая с псалми и песни
за нас се застъпят пред Бога небесни!