петък, 23 септември 2011 г.

Осветен бе храмът в село Еница

Тази публикация е предназначена за "Църковен вестник". Но я открих на официалния сайт на Българската патриаршия. Изпитвам удовлетворение, че още един православен храм бе изваден от забвение и запустение. Мога само да поздравя г-н Симеон Желязков за благочестивото дело!

През лятото на 2008 година, след дълги години на запустение и разруха, започва ремонтът на храм „Свети Атанасий Велики” в село Еница – Врачанска епархия. Инициативата е на кмета – г-н Симеон Желязков. Той взема присърце желанието на православните християни от енорията, храмът да бъде възстановен и в него да могат да се отслужват празнични и неделни служби. Благородното дело изисква хиляди левове. Част от средствата са издействани по програми, но една голяма част от тях са събрани от дарители. Подменена е покривната конструкция, подменен е сводът, изпадалата мазилка е изкърпена, избледнелите и изпочупени стъклопласти са сменени с искряща алуминиева дограма. Външният облик е напълно променен, боядисване, естетически издържана ограда, надпис над входа. Интериорът на църквата е изцяло обновен – нов иконостас, нови икони, частично възстановяване на стенописите, нов архиерейски трон. За възрастните богомолци са монтирани удобни престоли за сядане с подвижни седалки. Доставени са всички необходими за богослуженията светилници и църковна утвар.

На първи септември 2011 година, в началото на църковната Нова година всичко наоколо свети от чистота, в двора на храма са наредени дълги маси и столове за предстоящото тържество. Службата започва с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Калиник. Придружават го викарийният епископ Киприян, свещеници от Враца и врачанският катедрален хор. В богослужението вземат участие архиерейският наместник на Белослатинска духовна околия прот. Тодор Дудов, свещ. Теодор Димитров, който обслужва енорията и други свещенослужители от съседни енории. Официален гост е кметът на община Кнежа – Симеон Шарабански, както и хора от местната интелигенция. Не липсват и представители на медиите. След кратката утреня е отслужен тържествен водосвет, следва освещаване на храма и света Литургия. Около десет и половина всичко отвън е готово за тържеството. В двора на църквата е благословен курбан – дарение от кмета на селото. В обстойна проповед Митрополит Калиник припомня моменти от историческото минало на Еница, от Възраждането, от духовния живот в енорията. След това господин Желязков в тържествена реч прави равносметка на трудното, но благородно дело – възстановяването на храма, като изброява голяма част от дарителите. В това число влизат, както фигури от обществения и политическия живот, така и обикновени граждани, както хора от селото и общината, така и дарители от столицата.

Храм “Свети Атанасий” е строен през периода 1941 – 1944 година от майстор Васил Стоянов Изворски. Изключително важен е приносът на енорийския свещеник Петко Данчев, а за строежа тогава помагат според възможностите си всички жители на селото. Преди тук е имало дгуга църква от времето на османското владичество, но през първата половина на ХХ век тя е в много лошо състояние и се налага да я разрушат.

Във всеки случай възраждането на духовния живот в Еница ще изисква време и немалко усилия. Има надежда, защото отец Теодор от Кнежа е пътувал до тук, за да преподава СИП религия училището. Без съмнение е успял да привлече вниманието на децата и на някои млади хора. Все още има и възрастни, които са били редовни богомолци в годините, когато храмът е бил действащ. Това, че в този ден бе препълнен свидетелства за духовната радост на еничани и за тяхното желание да бъдат част от единното цяло на Българското Православие. В края на този тържествен ден отново си припомних думите на едно двайсетгодишно момиче, които чух малко преди да започне ремонта. „Ние не искаме да ходим при сектантите, защото държим на българските християнски традиции!” Тези думи ми вдъхват надежда, че скоро този храм може да се изпълни с богомолци, че рушеното с години може да възкръсне от пепелта.

сряда, 7 септември 2011 г.

Владика с нетленни мощи покровителства Търновград

Една публикация от времето, преди да напусна Велико Търново - 1998 година. Излезе на страниците на областния вестник "Новини". Повод да я предложа на читателите е предстоящия храмов празник на Търновския катедрален храм.

Всяка година с тържествена света Литургия отбелязва своя празник Великотърновския катедрален храм „Рождество Богородично”. В началото на ХХ век тук се издига друга църква, строена от Кольо Фичето /1800 - 1881/.

Майсторът завършва строежа й през 1844 година. Тя е била във византийски стил с отделна камбанария. Много видни търновци, търговци и занаятчии са помогнали със средства за нейното построяване. За съжаление този храм е разрушен от земетресение през 1913 година. На същото място известно време функционира малък параклис. Строежът на новия храм започва през 1924 година. Десет години по-късно той добива вида, в който го познаваме и днес. Зографисването на храма се ръководи от проф. Никола Кожухаров, участват изявени търновски майстори резбари и зографи. Средствата за зографисването са осигурени от Търновския Митрополит Софроний /1888 - 1961/. В притвора на катедралата се намира гробът на Митрополит Климент /1840 - 1901/ известен от историята и със светското си име Васил Друмев.

Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега му от гроба, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено. То е било съхранило във вид на нетленни мощи. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество.

петък, 26 август 2011 г.

Чудотворната икона на Божията Майка от Арбанаси

Реших да предложа на читателите една от първите ми публикации. Още през 1998 година на страниците на областния вестник "Новини" - Велико Търново разказах по-важното от историята на чудотворната икона на Божията Майка от Арбанаси. Смятам, че историята и днес продължава да е актуална. А що се отнася до чудесата, те са неизменна част от живота на хората, които вярват и търсят Бога.


Всяка година на петнадесети август отбелязва своя храмов празник манастирът „Света Богородица” в Арбанаси. Основите на обителта са положени още по времето на братята Асен и Петър. На това място е имало църква, посветена на св. Богородица. Веднъж синът на един богат търговец тежко заболял. Бащата купил една голяма икона на Божията Майка като дар за църквата. Когато занесъл иконата в храма и свещеникът се помолил над детето, то напълно оздравяло. Мълвата за чудото привлякла към това място стотици болни и страдащи от близо и далеч. Голяма част от тях получили изцеление на своите немощи. Не след дълго тук се събрали монахини и основали манастир.

При падането на България под османско иго манастирът бил ограбен и разрушен. Игуменката спасила чудотворната икона, като я заровила до оградата на гробището.

Около 1680 година млад ратай минал край развалините на манастира. Той чул плач на жена, уплашил се и изтичал да съобщи на господаря си. Хората дошли и по плача открили и извадили чудотворнатна икона на света Богородица. Събрали средства и възстановили светата обител.

През 1798 година село Арбанаси било отожарено от турците. Изгорен бил и манастирът, но иконата отново оцеляла. Чак през 1840 година монахът Зотик от Преображенския манастир възобновил манастира „Свети Никола” вместо стария „Света Богородица”.

След срутването на енорийската църква „Св. Димитър” манастирският храм „Света Богородица” отново се изпълнил с народ. Събрани били и средства за възстановяването на манастира.

И до днес в светата обител се съхранява преминалата през мрачните столетия и оцеляла от огъня чудотворна икона на пресвета Богородица.

Пред иконата всекидневно преминават стотици поклонници и всеки търси помощ и изцеление на своите немощи. Чудеса не спират да стават и днес, но всеки получава според вярата си.

вторник, 2 август 2011 г.

Писмо до Съвета за електронни медии на Република България

Седмици наред слушам как една протестантка представя изкривено и изопачено Православие по Българското национално радио. и няма кой да я спре. Накрая реших да се обърна към Съвета за електронни медии, като използвах контактната форма в официалния сайт на СЕМ за подаване на сигнали. Няколко дни след подаването на сигнала все още нямам отговор. От сайта "Бъди верен" се съгласиха да направят писмото достояние на повече хора.
Уважаеми дами и господа!

От няколко месеца имам възможност да проследя в предаването "Рано в неделя" на програма "Хоризонт" на БНР рубриката "Духовен поглед", която се води от г-жа /или госпожица/ Румяна Иванова. В обръщенията си към служателите въпросната говори от името на Православието и православната Църква. За обикновеният слушател не би направило впечатление, но за човек свързан от десетилетия с Православието веднага излизат наяве нередностите:

1. Румяна Иванова не познава добре православното вероучение.

2. Румяна Иванова не ползва православния превод на Библията, а си служи с добре познатият архаичен превод разпространяван от българските протестанти.

3. Румяна Иванова изопачава православното вероучение и въвежда в заблуда хората, които не го познават.

4. Румяна Иванова най-вероятно принадлежи към някоя от регистрираните в България протестантски общности и като такава няма право да представя изопачено Православие.

5. Румяна Иванова няма необходимото за целта православно богословско образование.

6. Вярно е, че рубриката не носи православно заглавие, но когато някой говори за Православието и от името на Православието би трябвало да го представя в истинската му светлина.

7. Като православен християнин, публицист, православен богослов и човек стремящ се към духовното, намирам, че рубриката "Духовен поглед" е насочена срещу традиционното за България Православие, като цели да всее смут и объркване сред хората, които не го познават добре.

8. Имаше предавания, в които бяха канени и православни теолози, например ас. Стоян Янъков – преподавател в СУ "Климент Охридски". Не е ли възможно, когато се организира рубрика и става въпрос за Православие да канят него или някой друг православен, а не протестантката Румяна Иванова?

9. Уточнявам, че нямам нищо лично против Иванова, просто държа на чисто, истинно и неподправено Православие!

10. Смятам, че има сериозно нарушение на религиозните и конституционни права на православните християни в България.

Обръщам се към Вас с молба: да вземете мерки и да не позволявате да се подиграват с традиционното за страната ни Православие, което векове е било стълб и крепило на българската духовност, дори в годините на мрачното Османско владичество.

С уважение: теолог-публицист Цветан Диковски

вторник, 26 юли 2011 г.

Отвори врати храмът в село Търнава

През 1997 година Министерството на образованието въведе СИП религия след повече от четиридесет години атеизъм. В община Бяла Слатина бе организирана само една група по религия - в началното училище в село Търнава. Още докато пътувах, за да преподавам религия си задавах въпроса: дали може в това село да бъде възстановен и отворен храмът, за да мога да заведа децата на служба. Тази моя мечта се изпълни само преди два дни. Новината е предоставена на общинския информационен сайт "Вестител". Излъчена е и в новинарската рубрика на общинско кабелно радио Бяла Слатина. Събитието е отразено и от кабелна телевизия "Ета-Рава".

В неделя – 24 юли, за първи път след повече от двайсет години, храмът в село Търнава отвори врати за неделно богослужение. След смъртта на последния свещеник – отец Симеон през осемдесетте години на ХХ век църквата „Свети апостол и евангелист Лука” затваря врати. Идват само свещеници от близкия град Бяла Слатина за извършване на погребения и помени. След демократичните промени всеобщата безстопанственост сполетява и този храм. Вратите са разбити, имуществото системно е разграбвано. Благодарение на усилията на църковното настоятелство от края на деведестте години започва поетапно възстановяване. Първо най-неотложните ремонти – покрива, улуците, прозорците. Няколко будни души търсят начин чрез проекти, дарения и други средства да върнат благолепието на църквата в родното си село. След 2006 година започват да се провеждат кратки служби на Възкресение Христово с литийно шествие около храма.

След назначаването на новия енорийски свещеник – отец Галин Каменов, е взето решение да се отвори храма за богослужение. Така в тази паметна неделя с тържествен звън новата камбана извести на жителите на село Търнава, че започва неделното богослужение. Гост на историческото събитие бе протойерей Любомир Казашки – внук на последния свещеник в селото. Присъстваха църковни настоятели, църковнослужители и няколко богомолци. Отслужен бе тържествен водосвет и неделна утреня. Ще бъдат необходими още много усилия и средства да се устрои храма с всичко необходимо за извършване на света Литургия. За целта настоятелите разчитат на държавата но биха се радвали и на щедри дарения. И свещеникът и настоятелите хранят надежди да привлекат християните от селото за участие в богослуженията и да възобновят изгубената вече традиция.