Това е една авторска песен, която съчиних със съпровод на китара през 2003 година. Тя излезе в публичното пространство на авторската вечер в Читалище "Развитие 1892", на 22.05.2012 г. Представянето бе заснето от кабелна телевизия "Ета-Рава". Литературната вечер беше много интересна, освен творците от града бяха поканени хора от Враца и София. Атмосферата беше задушевна и изпълнена с духовност. Имах удоволствието да се запозная с нови творци, с богата творческа биография. Само дето не обичам да пея с озвучаване и микрофони. Не съм много сигурен как е прозвучало.
Устни червени – чаша ненапита,
и поглед нежен бавно ме оплита!
Отпия ли, не ще да знам насита.
Но питам се: Ще бъдеш ли честита?
*********
Пр. Всеки има своя съдба,
всеки води своя борба,
всеки носи свой кръст суров,
всеки търси капка любов!
*********
А любовта в сърцето ми не пита,
а тласка ме към тебе упорита.
Напомня ми, че младостта отлита.
Ала не знам, ще бъдеш ли честита!
*********
Пр.
*********
И моят дух бездомен дълго скита,
да търси обич чиста, неприкрита,
ала свещени правила зачита.
Той пита пак: Ще бъдеш ли честита?
*********Пр.
