Тази песен е с дата на написване 2002 година. Вече няколко пъти съм я пял по различни поводи. Последният път беше в Читалище "Развитие 1892" на авторската вечер 22.05.2012 година. Да кажа, че съм безумно влюбен в родния си град ще бъде неистина, но все пак, ако хората бяха малко по-вярващи, ако търсеха духовнотно, тук щеше да се живее по-приятно. Песента е музицирана за съпровод на китара и претърпя няколко редакции. Последната е от последните няколко месеца. На снимката е едно от училищата в града - прогимназия "Св- Климент Охридски", където съм завършил основното си образование.
Мой роден град, на света неизвестен,
с плодни поля пълни с хляб всяка есен.
Мой роден град, как цъфтиш ти напролет,
птици над теб пеят песни на воля.
*********
Пр. Ти, Бяла Слатино, стара легенда си,
от вековни дървета нашепвана,
от ливадите сбрали роса.
Ти живееш навеки в сърцата ни,
и оставяш гореща следа!
*********
Мой малък град, град на трудови хора
сила ни дай за живот и за полет.
Дай ни любов, дето стопля сърцата.
Пътя суров да огрей светлината.
*********
Пр.
*********
Мой свиден град, засиял под звездите,
дай мир и хляб и любов във душите.
Сила ми дай, да обичам до века
тази земя и труда и човека.
*********
Пр.
