събота, 2 август 2014 г.

Гневът Божи се изля над Бяла Слатина

От снощи родният ми град - Бяла Слатина е в центъра на новинарските емисии.  Причината е, че Божият гняв се изля над главите на някои от моите съграждани. Тук съм поместил кадри от наводнените части на града, които улових с обектива на моя фотоапарат.  Всъщност в този момент водата вече отчасти се е оттеглила, но кога ще се оттече напълно, никой не знае.



В района на рибарниците от южната страна на река Скът. Тук хората са вдигнали дига, за да не влизя водата в двора им. 


 

Улиците приличат на реки.



Движението е изцяло замряло. 

 

Канализачията безуспешно се мъчи да поеме мътната вода.




Като ме видя че снимам, един възрастен човек - инвалид ме помоли да снимам наводненото му мазе. Дай Боже да успеят да му помогнат! В кварталите няма ток, защото много мазета са наводнени, а там има и електроинсталаия. 


 
Деца карат велосипеди из наводненото пространство пред блоковете на бившият завод "Подем".

 
 
Наводненият хипермаркет от веригата "Текон" и паркинга пред него.


Потопеното пространство на автогарата и училищните автобуси, накиснати във водата.

 
Наводнените квартали от северната страна на реката.

 

Потопеният склад за бяла техника до река "Скът".



На някои места хората са извеждани с лодки от наводнените домове. 


Приливната вълна е разрушила панелна ограда, а този панел е наклонил електрическия стълб.



Наводненият мотел "Сарая Макади".



Бившето Държавно Автостопанство или още фирма "Сирена" е залято от пороя.



Наводнена слънчогледова нива. 



Кулата на гарата и целият район Герена са заляти от водата. 


 

Няколко роми газят придошлата вода и проверяват дали има шансове за успешен риболов.

Имаше и други снимки, които направих, но избрах тези. Те са безсилни да покажат изцяло чвешката трагедия. Някои хора изгубиха част от имуществото си, други стоки за хиляди левове, трети домашните си животни. Някои все още съ мъчат да отводнт мазетата си. Съчувствам им, но не мога да им помогна повече. 
Големият ми късмет е,  че живая на другия край на града, където водата не може да стигне. Дали моите съграждани ще осъзнаят, че когато човек живее далече от Бога, може да му се случи нещо лошо - дълбоко се съмнявам.  Никой не се сети да се помоли, да направи молебен да спрат тези стихии. Колко жалко! Вразуми Боже народа български!!!