събота, 6 юни 2009 г.

Черешова задушница

В деня, в който възнасяме към Бога молитви за упокой душите на нашите починали близки, поздравявам посетителите на блога с това стихотворение. То излезе на страницата Национална мрежа за хора с увреждания

Пълнят плод разлистени градини,
и ухаят цъфнали липи,
нейде там зад небесата сини
всеки наш покойник близък спи.

Над гробове бледи вощеници
трепкат с нежен пламък в утринта.
Капят тихо восъчни сълзици
и засъхват на петна в пръстта.

Дим кадилен вятърът отвява,
с воплен глас свещеникът реди,
имената скъпи изброява –
наши близки братя и деди.

И в молитва топла оживява,
този свят на мъртвите застинал,
и надежда светла озарява,
всеки дух от този свят отминал.

Вечността в обятия потайни
от лъчи венец на святост сплита
и денят полека ни омайва
с дъх на слънце и варено жито...