петък, 23 декември 2011 г.

Рождество

Това стихотворение може да звучи малко тривиално, но си мисля, че точно отразява настроението на Рождественските празници. Публикувано е в брой 33 от 2011 година на списание "Божествени искрици". Повече за списанието и неговия издател можете да прочетете ТУК. Нека бъде поздрав за всички читатели и посетители на блога!

В прегръдката на леден студ сковани
дърветата очакват пролет нова.
Запяват сладкогласните камбани,
за да възпеят рождество Христово.

И в храма богомолци върволица,
в сърцата си понесли радостта,
принасят жертви - вонщени свещици,
за здраве, за любов и мир в света.

В мъгла от дим кадилен ароматен
отново еква ангелско хваление:
"Да бъде слава Богу в небесата,
между човеците благоволение!"

понеделник, 5 декември 2011 г.

Конкурс за илюстрация

Скъпи приятели, читатели и посетители на блога!

Забележителният руски поет и писател Елдар Алихасович Ахадов обявява конкурс за илюстрации към негови произведения. За повече информация посетете личната страница на твореца:

МИРЬІ ЭЛЬДАРА

събота, 15 октомври 2011 г.

Иконом Георги Ангелов - Кротък и смирен по сърце

Мога да кажа, че се чувствах задължен да издиря и публикувам биографията на свещеника, потопил ме в кръщелния купел и произнесъл над мен кръщелната формула "Кръщава се Божият раб...". Ето, че успях да реализирам своя замисъл на страниците на 17 брой на "Църковен вестник" от 2011 година. Нека бъде вечна паметта на отец Георги, Бог да го прости!

снимка 1 - графичен портрен на иконом Георги Ангелов

Ставрофорен иконом Георги Иванов Ангелов е роден на 14.04.1919 г. в Бяла Слатина. Родителите му Иван Ангелов Тошев и Василка Тошева са земеделци. Начално и основно образование получава в родния си град. Средно образование завършва през 1938 година в гимназията в град Оряхово. След това следва Полувисш Пастиро-богословски Институт в Черепиш.

През 1940 година се венчава за Милка Лукова Григорова. Скоро след това е ръкоположен за свещеник от Врачански Митрополит Паисий.

През 1942 година се ражда дъщеря му Веселка. Същата година отец Георги е командирован в град Кавала – Гърция като военен свещеник. Отвратен от зверствата на някои български офицери, подава писмено заявление, да бъде отзован от военното подразделение. През времето прекарано в Гърция презвитерата събира храна и я раздава на гладуващите гръцки деца.

През 1943 година отец Георги е отзован и се връща във Врачанска епархия. Получава назначение като енорийски свещеник в село Бутан /Врачанско/. Там той служи около четиринадесет години.

През 1943 се ражда големият му син Валентин, а през 1947 и малкият син Иван.

По времето, докато служи в Бутан, митрополит Паисий забелязва неговите изключителни духовни и интелектуални качества. Архиереят го убеждава да продължи образованието си. Така отец Георги записва задочно Духовната Академия в София. Дипломира се през 1953 година.

снимка 2 - храм "Св. преп. Параскева", Бяла Слатина

През 1954 година получава офикия протойерей и е назначен за архиерейски наместник в родния си град Бяла Слатина. В началото на шейсетте години е удостоен с офикия иконом, а през 1966 година и със ставрофорен иконом.

Иконом Георги Ангелов е архиерейски наместник в Бяла Слатина до 1975 година. Тогава е върнат отново в село Бутан. Следват чести премествания и назначения като енорийски свещеник в различни села – Крива Бара, Хърлец и др. Последното му местослужение е отново в енория Бутан.

снимка 3 - храм "Свето Възнесение Господне", с. Бутан

През 1982 година получава тежък инсулт. Умира на 25.02.1989 година в Бяла Слатина и е погребан в белослатинския гробищен парк.

Твърде рано отец Георги познава скръбта на опечален родител. На четири години умира големият му син Валентин /вследствие на лекарска грешка/. На трийсет и седем годишна възраст умира и дъщеря му Веселка.

Докато е архиерейски наместник в Бяла Слатина отец Георги служи с иконом Йосиф Каменов, прот. Александър Дянков и иконом Николай Каменов. Той е много добър църковен певец – тенор и за енориашите е удоволствие да слушат, как се надпяват с отец Николай Каменов /бас/. В определен период от време пее на обществени начала и в градския хор на Бяла Слатина. Изпитва особен пиетет към небесния си покровител свети Георги Победоносец. Познат е на хората като духовит човек и уважаван от всички като духовник с богата ерудиция, и обаятелен проповедник. Той е безкрайно толерантен към инославни и иноверци, но не одобрява слепия фанатизъм. В своята пастирска дейност съблюдава закона на любовта, а не буквата на закона. Винаги акцентира върху това, че болните и немощните не трябва да съблюдават строг пост.

снимка 4 - архиерейското наместничество в Бяла Слатина

Георги Ангелов не се занимава с политика и стои настрана от ежбите и борбите за власт. Той разказва на близките си следния случай от времето, през което е енорийски свещеник в Бутан: На Богоявление 1943 година, докато обикаля да ръси по домовете, той влиза в един дом и вижда двама млади мъже, за които селото знае, че са партизани и полицията ги търси. Свещеникът поръсва къщата и всички в нея със светена вода, след което си излиза. Вечерта някой неспокойно чука на прозореца му. Когато излиза, вижда бащата на партизаните. „Отче, предаде ли ги?” със сълзи на очите пита той. „Кого?” невъзмутимо пита свещеникът. „Момчетата... синовете ми?!” „Нищо не съм видял!” Отсича и приключва разговора Божият служител. По този начин дава да се разбере, че не само не ги е предал на полицията, но и никога не би го сторил. Поведението му показва на бащата, че не е препоръчително повече да се говори за това и той се отправя спокоен към къщи. Този достоен човек, обаче проявява своята благодарност. След деветосептемврийския преврат 1944 година отец Георги е задържан от комунистите. Бащата на двамата партизани отива и свидетелства в негова защита с думите: „Той навремето спаси синовете ми, когато се криеха у дома, а полицията ги търсеше!” Свещеникът е изведен от ареста и освободен с почести.

Въпреки тази паметна случка репресии от страна на комунистическата власт не липсват. През периода 1959 – 1960 година в Бяла Слатина е кмет Христо Нинчев – брат на Цола Драгойчева. Последният е обсебен от фикс идеята, да накара отец Георги да хвърли расото, което духовникът категорично отказва. Започват репресии от битов характер – не дават работа на презвитерата. Дори когато се опитва да постъпи в селското стопанство, я уволняват. Единственото основание е това, че съпругът й е свещеник. Така той трябва да издържа цялото си семейство със скромната заплата от осемдесет и три лева. Партията не позволява на дъщеря му да следва, което я тормози и угнетява до края на живота й.

Отец Георги оставя прекрасни впечатлиния у хората, които имат възможността да го познават от близо. За него в спомените си отбелязва иконом Николай Каменов: „добър свещеник и добър администратор. Кротък и смирен по сърце.”

Биографичните данни за иконом Георги Ангелов са предоставени от сина му Иван Ангелов и записани от богослов Цветан Диковски.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Денят на поезията и музиката

Тази фотосесия не съм я правил аз. Копирах я от профила на Валентина Бобойчева във "Фейсбук". Събрали сме се да отбележим деня на поезията и музиката 1 октомври. Нашето литературно кафене "Китка" се събра в заведението "Жилас", за да споделим пак в рими, акорди и проза това, което ни тревожи и вълнува. Събитието е заснето от локална кабелна телевизия "Ета-Рава". Организирахме го съвместно с библиотеката на читалище "Развитие 1892", Бяла Слатина. От местните творци взеха участие Росица Стойкова, Лъчезар Лазаров, Красимира Милчева, Цвета Стефанова, Александра Валентин, Александра Евтимова, и аз с авторски песни. Чаша вино, споделени мисли, наздравици, мисля, че се получи. Другото, ще го кажат зрителите на "Ета-Рава", които ще имат честта да ни гледат. Благодарности на Валя Бобойчева за поканата и за снимките. Благодарности на приятелите от творческата интелигенция, затова, че имаме възможност да бъдем заедно, затова, че ги има. Защото за да има стих, песен и музика, трябва да има кой да ги напише. Бъдете живи и здрави, приятели! Бог да ви благослови!









аа

петък, 23 септември 2011 г.

Осветен бе храмът в село Еница

Тази публикация е предназначена за "Църковен вестник". Но я открих на официалния сайт на Българската патриаршия. Изпитвам удовлетворение, че още един православен храм бе изваден от забвение и запустение. Мога само да поздравя г-н Симеон Желязков за благочестивото дело!

През лятото на 2008 година, след дълги години на запустение и разруха, започва ремонтът на храм „Свети Атанасий Велики” в село Еница – Врачанска епархия. Инициативата е на кмета – г-н Симеон Желязков. Той взема присърце желанието на православните християни от енорията, храмът да бъде възстановен и в него да могат да се отслужват празнични и неделни служби. Благородното дело изисква хиляди левове. Част от средствата са издействани по програми, но една голяма част от тях са събрани от дарители. Подменена е покривната конструкция, подменен е сводът, изпадалата мазилка е изкърпена, избледнелите и изпочупени стъклопласти са сменени с искряща алуминиева дограма. Външният облик е напълно променен, боядисване, естетически издържана ограда, надпис над входа. Интериорът на църквата е изцяло обновен – нов иконостас, нови икони, частично възстановяване на стенописите, нов архиерейски трон. За възрастните богомолци са монтирани удобни престоли за сядане с подвижни седалки. Доставени са всички необходими за богослуженията светилници и църковна утвар.

На първи септември 2011 година, в началото на църковната Нова година всичко наоколо свети от чистота, в двора на храма са наредени дълги маси и столове за предстоящото тържество. Службата започва с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Калиник. Придружават го викарийният епископ Киприян, свещеници от Враца и врачанският катедрален хор. В богослужението вземат участие архиерейският наместник на Белослатинска духовна околия прот. Тодор Дудов, свещ. Теодор Димитров, който обслужва енорията и други свещенослужители от съседни енории. Официален гост е кметът на община Кнежа – Симеон Шарабански, както и хора от местната интелигенция. Не липсват и представители на медиите. След кратката утреня е отслужен тържествен водосвет, следва освещаване на храма и света Литургия. Около десет и половина всичко отвън е готово за тържеството. В двора на църквата е благословен курбан – дарение от кмета на селото. В обстойна проповед Митрополит Калиник припомня моменти от историческото минало на Еница, от Възраждането, от духовния живот в енорията. След това господин Желязков в тържествена реч прави равносметка на трудното, но благородно дело – възстановяването на храма, като изброява голяма част от дарителите. В това число влизат, както фигури от обществения и политическия живот, така и обикновени граждани, както хора от селото и общината, така и дарители от столицата.

Храм “Свети Атанасий” е строен през периода 1941 – 1944 година от майстор Васил Стоянов Изворски. Изключително важен е приносът на енорийския свещеник Петко Данчев, а за строежа тогава помагат според възможностите си всички жители на селото. Преди тук е имало дгуга църква от времето на османското владичество, но през първата половина на ХХ век тя е в много лошо състояние и се налага да я разрушат.

Във всеки случай възраждането на духовния живот в Еница ще изисква време и немалко усилия. Има надежда, защото отец Теодор от Кнежа е пътувал до тук, за да преподава СИП религия училището. Без съмнение е успял да привлече вниманието на децата и на някои млади хора. Все още има и възрастни, които са били редовни богомолци в годините, когато храмът е бил действащ. Това, че в този ден бе препълнен свидетелства за духовната радост на еничани и за тяхното желание да бъдат част от единното цяло на Българското Православие. В края на този тържествен ден отново си припомних думите на едно двайсетгодишно момиче, които чух малко преди да започне ремонта. „Ние не искаме да ходим при сектантите, защото държим на българските християнски традиции!” Тези думи ми вдъхват надежда, че скоро този храм може да се изпълни с богомолци, че рушеното с години може да възкръсне от пепелта.

сряда, 7 септември 2011 г.

Владика с нетленни мощи покровителства Търновград

Една публикация от времето, преди да напусна Велико Търново - 1998 година. Излезе на страниците на областния вестник "Новини". Повод да я предложа на читателите е предстоящия храмов празник на Търновския катедрален храм.

Всяка година с тържествена света Литургия отбелязва своя празник Великотърновския катедрален храм „Рождество Богородично”. В началото на ХХ век тук се издига друга църква, строена от Кольо Фичето /1800 - 1881/.

Майсторът завършва строежа й през 1844 година. Тя е била във византийски стил с отделна камбанария. Много видни търновци, търговци и занаятчии са помогнали със средства за нейното построяване. За съжаление този храм е разрушен от земетресение през 1913 година. На същото място известно време функционира малък параклис. Строежът на новия храм започва през 1924 година. Десет години по-късно той добива вида, в който го познаваме и днес. Зографисването на храма се ръководи от проф. Никола Кожухаров, участват изявени търновски майстори резбари и зографи. Средствата за зографисването са осигурени от Търновския Митрополит Софроний /1888 - 1961/. В притвора на катедралата се намира гробът на Митрополит Климент /1840 - 1901/ известен от историята и със светското си име Васил Друмев.

Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега му от гроба, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено. То е било съхранило във вид на нетленни мощи. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество.

петък, 26 август 2011 г.

Чудотворната икона на Божията Майка от Арбанаси

Реших да предложа на читателите една от първите ми публикации. Още през 1998 година на страниците на областния вестник "Новини" - Велико Търново разказах по-важното от историята на чудотворната икона на Божията Майка от Арбанаси. Смятам, че историята и днес продължава да е актуална. А що се отнася до чудесата, те са неизменна част от живота на хората, които вярват и търсят Бога.


Всяка година на петнадесети август отбелязва своя храмов празник манастирът „Света Богородица” в Арбанаси. Основите на обителта са положени още по времето на братята Асен и Петър. На това място е имало църква, посветена на св. Богородица. Веднъж синът на един богат търговец тежко заболял. Бащата купил една голяма икона на Божията Майка като дар за църквата. Когато занесъл иконата в храма и свещеникът се помолил над детето, то напълно оздравяло. Мълвата за чудото привлякла към това място стотици болни и страдащи от близо и далеч. Голяма част от тях получили изцеление на своите немощи. Не след дълго тук се събрали монахини и основали манастир.

При падането на България под османско иго манастирът бил ограбен и разрушен. Игуменката спасила чудотворната икона, като я заровила до оградата на гробището.

Около 1680 година млад ратай минал край развалините на манастира. Той чул плач на жена, уплашил се и изтичал да съобщи на господаря си. Хората дошли и по плача открили и извадили чудотворнатна икона на света Богородица. Събрали средства и възстановили светата обител.

През 1798 година село Арбанаси било отожарено от турците. Изгорен бил и манастирът, но иконата отново оцеляла. Чак през 1840 година монахът Зотик от Преображенския манастир възобновил манастира „Свети Никола” вместо стария „Света Богородица”.

След срутването на енорийската църква „Св. Димитър” манастирският храм „Света Богородица” отново се изпълнил с народ. Събрани били и средства за възстановяването на манастира.

И до днес в светата обител се съхранява преминалата през мрачните столетия и оцеляла от огъня чудотворна икона на пресвета Богородица.

Пред иконата всекидневно преминават стотици поклонници и всеки търси помощ и изцеление на своите немощи. Чудеса не спират да стават и днес, но всеки получава според вярата си.

вторник, 2 август 2011 г.

Писмо до Съвета за електронни медии на Република България

Седмици наред слушам как една протестантка представя изкривено и изопачено Православие по Българското национално радио. и няма кой да я спре. Накрая реших да се обърна към Съвета за електронни медии, като използвах контактната форма в официалния сайт на СЕМ за подаване на сигнали. Няколко дни след подаването на сигнала все още нямам отговор. От сайта "Бъди верен" се съгласиха да направят писмото достояние на повече хора.

Уважаеми дами и господа!

От няколко месеца имам възможност да проследя в предаването "Рано в неделя" на програма "Хоризонт" на БНР рубриката "Духовен поглед", която се води от г-жа /или госпожица/ Румяна Иванова. В обръщенията си към служателите въпросната говори от името на Православието и православната Църква. За обикновеният слушател не би направило впечатление, но за човек свързан от десетилетия с Православието веднага излизат наяве нередностите:

1. Румяна Иванова не познава добре православното вероучение.

2. Румяна Иванова не ползва православния превод на Библията, а си служи с добре познатият архаичен превод разпространяван от българските протестанти.

3. Румяна Иванова изопачава православното вероучение и въвежда в заблуда хората, които не го познават.

4. Румяна Иванова най-вероятно принадлежи към някоя от регистрираните в България протестантски общности и като такава няма право да представя изопачено Православие.

5. Румяна Иванова няма необходимото за целта православно богословско образование.

6. Вярно е, че рубриката не носи православно заглавие, но когато някой говори за Православието и от името на Православието би трябвало да го представя в истинската му светлина.

7. Като православен християнин, публицист, православен богослов и човек стремящ се към духовното, намирам, че рубриката "Духовен поглед" е насочена срещу традиционното за България Православие, като цели да всее смут и объркване сред хората, които не го познават добре.

8. Имаше предавания, в които бяха канени и православни теолози, например ас. Стоян Янъков – преподавател в СУ "Климент Охридски". Не е ли възможно, когато се организира рубрика и става въпрос за Православие да канят него или някой друг православен, а не протестантката Румяна Иванова?

9. Уточнявам, че нямам нищо лично против Иванова, просто държа на чисто, истинно и неподправено Православие!

10. Смятам, че има сериозно нарушение на религиозните и конституционни права на православните християни в България.

Обръщам се към Вас с молба: да вземете мерки и да не позволявате да се подиграват с традиционното за страната ни Православие, което векове е било стълб и крепило на българската духовност, дори в годините на мрачното Османско владичество.

С уважение: теолог-публицист Цветан Диковски

вторник, 26 юли 2011 г.

Отвори врати храмът в село Търнава

През 1997 година Министерството на образованието въведе СИП религия след повече от четиридесет години атеизъм. В община Бяла Слатина бе организирана само една група по религия - в началното училище в село Търнава. Още докато пътувах, за да преподавам религия си задавах въпроса: дали може в това село да бъде възстановен и отворен храмът, за да мога да заведа децата на служба. Тази моя мечта се изпълни само преди два дни. Новината е предоставена на общинския информационен сайт "Вестител". Излъчена е и в новинарската рубрика на общинско кабелно радио Бяла Слатина. Събитието е отразено и от кабелна телевизия "Ета-Рава".

В неделя – 24 юли, за първи път след повече от двайсет години, храмът в село Търнава отвори врати за неделно богослужение. След смъртта на последния свещеник – отец Симеон през осемдесетте години на ХХ век църквата „Свети апостол и евангелист Лука” затваря врати. Идват само свещеници от близкия град Бяла Слатина за извършване на погребения и помени. След демократичните промени всеобщата безстопанственост сполетява и този храм. Вратите са разбити, имуществото системно е разграбвано. Благодарение на усилията на църковното настоятелство от края на деведестте години започва поетапно възстановяване. Първо най-неотложните ремонти – покрива, улуците, прозорците. Няколко будни души търсят начин чрез проекти, дарения и други средства да върнат благолепието на църквата в родното си село. След 2006 година започват да се провеждат кратки служби на Възкресение Христово с литийно шествие около храма.

След назначаването на новия енорийски свещеник – отец Галин Каменов, е взето решение да се отвори храма за богослужение. Така в тази паметна неделя с тържествен звън новата камбана извести на жителите на село Търнава, че започва неделното богослужение. Гост на историческото събитие бе протойерей Любомир Казашки – внук на последния свещеник в селото. Присъстваха църковни настоятели, църковнослужители и няколко богомолци. Отслужен бе тържествен водосвет и неделна утреня. Ще бъдат необходими още много усилия и средства да се устрои храма с всичко необходимо за извършване на света Литургия. За целта настоятелите разчитат на държавата но биха се радвали и на щедри дарения. И свещеникът и настоятелите хранят надежди да привлекат християните от селото за участие в богослуженията и да възобновят изгубената вече традиция.

петък, 8 юли 2011 г.

Сайтът на поета Йоло Кръстев с нов облик

Преди няколко години излезе антологията "Китка", поместила произведения на творци от белослатниския край. След като я прочетох, установих, че едно четиристишие се е врязало в паметта ми, без да запомня автора му. Прегледах още веднъж антологията и така открих за себе си поета и журналист Йоло Кръстев. Благодарение на неговите близки успях да прочета и други негови стихове. За съжаление, този човек, който бе помогнал на различни хора да публикуват свои творби, не бе успял да издаде стоя книжка със стихове. Тогава реших, с позволението на съпругата и дъщерята на Кръстев, да създам сайт с негова авторска поезия. Първоначално дизайнът беше съвсем аматьорски, по-късно го усъвършенствах. Използвахме свободния хостинг на www.hit.bg През последните няколко дни осъвремених още веднъж изгледа на страницата, за да отговаря на най-съвременните критерии. Тази оптимизация, обаче изисква и по-съвременни браузъри за разглеждане. Препоръчителни са Mozilla Firefox; Google Chrom; Opera; Wyzo или по-новите версии на Internet Explorer /например версии 8 и 9/. Сайтът може да бъде разглеждан и със стандартните браузъри на Linux, както и със Safari предназначен за MAC OS. Давам всички тези препоръки, защото при по-стари операционни системи и предишни версии на Internet Explorer линковете на менютата отказват да функционират. Сайтът може да бъде разгледан на този линк:

WWW.IOLOKRUSTEV.HIT.BG

А ето и едно стихотворение. Надявам се, то да провокира интереса ви към философската, заредена с дълбока емоция и неподправена духовност поезия на Йоло Кръстев:

ДОБЪР ВЕЧЕР

Ако се срещнем – как ще се
разминем,
ще можем ли да не сведем
очите?
Нали и въгленът за миг не
стине,
осъмва топлина дори в
скалите …
Недей ме отминава
мълчаливо,
аз искам да ти кажа”Добър
вечер”.
Човешко е любов да си
отива,
но трябва ли да бъдем чужди
вече?
Отговори ми тихо”Добър
вечер”,
разлюбени, с добро да се
разминем
в посоките насрещни
и далечни,
ако посоки по – нататък
има.

Автор: Йоло Кръстев

петък, 17 юни 2011 г.

Да забраним тютюнопушенето в храмове и манастири

Скъпи приятели - читатели и посетители на блога. Предлагам на вашето внимание един текст, който адресирах до премиера и до още няколко държавни инстанции, да въведат в сила европейските изисквания за забрана на тютюнопушенето за храмовете и манастирите в България. Ако някой от вас желае да подкрепи инициативата, може да изтегли файла с текста на писмото и адресите, да попълни данните си и да го изпрати до същите инстанции, а по негово собствено желание и до някои други институции. В прикачения файл ще намерите и адресите. По свое желание може да помогнете в инициативата да се включат и други хора, други вярващи, интелигентни, образовани, ваши приятели и въобще хора от цяла България. От сърце благодаря за съдействието и подкрепата! Текстът е споделен в Национална мрежа за хора с увреждания. Благодарности на портал "Бъди верен", който съдейства писмото да стигне до повече хора и се включи в инициативата! Благодарности на електронна библиотека "Православно помагало" и блогът на Кина Златева, които също публикуваха текста на писмото.
Изтеглянето на файла става с помощта на ТОЗИ ЛИНК.

Отворено писмо до Министър-председателя, до Министъра на здравеопазването, до Министъра на културата и до Председателя на Народното събрание на Република България

Господин Министър-председател, дами и господа,

Във връзка с актуалните дебати и европейските изисквания, да се забрани тютюнопушенето на обществени места, бих искал да отправя към Вас и подчинените Ви институции следното предложение: Да бъде подготвена и обнародвана специална наредба /или друг нормативен акт/ за забрана на тютюнопушенето в сградите на храмове, манастири, молитвени домове, както и всякакъв вид сгради и обекти с култово-религиозно предназначение, в прилежащите им дворове, административни и складови помещения, а също и в гробищните паркове. От църквите и другите вероизповедания да се изиска, поставянето на съответните забранителни табели и надписи, валидни, както за служителите, така и за посетителите на храмовете. Контролът по изпълнението на закона или наредбата да се възложи на компетентните органи. Това се явява необходимост от гледна точка на факта, че служащите при храмовете не винаги са в състояние да следят за поведението на присъстващите, особено на големи празници, когато се събират много хора /например православният Великден/.

Едно от важните основания за подобна забрана е фактът, че немалко от българските храмове, манастирски комплекси и други култови сгради са паметници на културата и като такива са обект на посещение за чуждестранни туристи. Можем да си представим, как се представя страната ни пред културна Европа, когато виждат свещенослужители и други лица да пушат в култови сгради и средища.

Немалка част от храмовете и манастирските комплекси са обект на поклонение. От чисто етична гледна точка е недопустимо тютюнопушенето на места, където хората идват, за да окажат особен вид религиозна почит и благоговение.

Ако законът забранява употребата на цигари и друг вид тютюневи изделия в училища, музеи и на други обществени места, не е ли повече от необходимо, да се забрани тютюнопушенето в религиозните средища, които трябва да бъдат образец за чистота, където се проповядва висока етика и дълбока хуманност?! Смятам, че това е допълнително, но важно основание, да не се допуска злоупотреба с цигари в храмовете и прилежащите им дворове, в манастирите и всички останали молитвени домове, както и на местата, където се почита паметта на покойниците.

Известно е, че тютюнопушенето създава опасност от възникване на пожари, а това поставя в риск ценни и автентични сгради, с прилежащите им културни ценности. Известни са случаи от недалечната история на пожари в култови средища, например в жилищните помещения на Рилския манастир. Особено пожароопасни са складовите помещения, в които се съхраняват восъчни и парафинови обредни свещи.

Смятам, че подобна наредба не е в разрез с религиозните права на нито едно от регистрираните у нас вероизповедания, дори ще допринесе за повишаването на техния авторитет.

Смятам, че тютюнопушенето от страна на духовни лица и външни посетители на храмовете накърнява достойнството на религиозните институции и е оскърбително за хората, които търсят в религията упование и висока нравственост.

С уважение: Цветан Диковски

вторник, 14 юни 2011 г.

Черешова задушница и Петдесетница /видео/

Черешова задушница и Петдесетница from Tsvetan Dikovski on Vimeo.

Представям на уважаемите читатели и посетители на блога моето участие в предаването "Матине с Рава" по локална телевизия "ЕТА РАВА". Водещи Ирена Мицковска и Теменуга Станчева, оператор Николай Алексиев. Предаването е излъчено на 12 юни 2011 година /Петдесетница/.
Беседата за празника е предшествана от TV-репортаж, представящ лошото състояние на някои гробищни паркове в община Бяла Слатина. Репортажът е сниман на Черешова задушница и затова беседата започва с коментар за състоянието на гробищните паркове. Ако някой проявява интерес, може да го изгледа с помощта на ТОЗИ ЛИНК.
Участието ми засяга православния празник Петдесетница, понятие за Църква, Кръщението и други.
Материалът се публикува с изричното разрешение на телевизия "ЕТА РАВА".
Извинявам се за известното неудобство със звука. Ако имате проблеми с гледането в блога, може да опитате във VIMEO.

събота, 4 юни 2011 г.

Международният конкурс "Озарение"

Неотдавна моят приятел - руският писател и поет Елдар Ахадов сподели с мен, че организира свой литературен конкурс. Днес вече мога да го поздравя с успешното приключване на конкурса и да публикувам едно кратко съобщение за резултатите от него. Мога само да му пожелая, конкурсът да се утвърди като традиция и разбира се много нови творчески успехи и литературни награди! Съобщението е предоставено от самия Ахадов и е отразено от "Моята библиотека" и "Културните новини" на портал "ЛитерНет".

Резултати от поетичния конкурс „Озарение”:

Приключи първият международен, рускоезичен, поетичен конкурс „Озарение” организиран от авторския сайт „Миры Эльдара” /„Световете на Елдар”/, принадлежащ на известния руски писател и поет Елдар Алихасович Ахадов.

В конкурса взеха участие с творбите си 485 литератори от Русия, Украйна, Белорусия, Узбекистан, Германия, САЩ, Израел, Финландия, Австралия и други страни. Конкурсът продължи три месеца. Произведенията на трийсетте участници-финалисти бяха предложени за гласуване от посетителите на авторския сайт. Читателското гласуване определи десет печеливши творци лауреати. Участниците бяха наградени с парични премии, а също и със специално приготвени поименни дипломи, грамоти и благодарствени писма.

Първо място в конкурса спечели стихотворението „Ако ти се присъни...” на световно известния писател Тимур Зулфикаров – носител на премия „Хъртли-Мерил” /Холивуд – САЩ/ за най-добър сценарий, „Най-добрия роман на Европа” /Великобритания/, „Ясна Поляна” /2004 г./, „Най-добра книга на годината” /2005 г./ и премия Антон Делвиг /2008 г./.

Второ място зае Дина Крупская – известна московска преводачка на англоезична литература, литературен редактор, поетеса, една от създателките на редица списания за деца и юноши, носител на литературна премия по името на Корней Чуковски.

Трето място получи стихотворението на литератора и драматург от Омска област Игор Косицин, чиито пиеси жънат успехи в омските и московски театри.

петък, 3 юни 2011 г.

Размисли за културата на Северозапада

Този материал бе предназначен за страницата  "Резерват Северозапад" и бе написан на подобаващия северозападен диалект. Не разбрах, какво стана с него и дали ще излезе там. Аз го споделих с читателите на "Национална мрежа за хора с увреждания". Мисля, че темата е актуална още повече, че вчера бяха честванията по повод втори юни, денят на загиналите за свободата на България. 

Винаги съм вярвал, че нашия северозападен край е обитаван от хора изключително интелигентни и културни. Дори е създаден цял сайт, който се занимава с неговия диалект, навици и други особености. Но културата винаги е на първо място. Фактът се доказва от следната впечатляваща гледка. 
Един ден като минавах през центъра на северозападното село Търнава видях тази иключителна и феноменална гледка. Насред площада стои възправен войнишкия паметник огрян от лъчите на лятното слънце и държи в ръка обърната празна бутилка от водка.


Тази гледка ме накара дълбоко да се замисля: Какво ли е искал да каже тоя индивид, който е поставил това шише в ръката на воина. 
Може да се предположи, че е имал желание да го облекчи, като му даде да си пийне и така да се сети за жената, за родното място и челядта, да му стане умилно и да му олекне. Да може поне за малко да забрави ужаса на войната. 
Може да се предположи също, че тоя войник е свършил мунициите и по почина на опълченците, защитници на Шипченския проход, е грабнал първата попаднала му бутилка и е тръгнал с нея в атака. Тежко ми и горко на врага. Няма съмнение, че пред такова тежко въоръжение противникът се е изнесъл в паническо бягство. 
Има и друга версия, че просто на воина му е било много студено и просто е рекъл да пийне, за да се стопли. Тя се предполага от факта, че е облечен в шинел и сигурно е измръзнал.
Някой може да си каже, че това не е бутилка от водка, а направо бомба. И с нея тоя смел български воин е изтребвал противника до крак. 
Като се позагледах малко в шишето и си помислих: Дали това не е някоя нова реклама на водка. Производителите, дето я произвеждат тази скоросмъртница, да са сменили стратегията. Така вместо разголени жени и еротични намеци, да са решили да се възползват от културното наследство на родината. Тази мисъл ми хрумна, защото отдалече се вижда, че бутилката е от най-рекламираната водка “Флирт”.



И дълго се чудих, докато чаках автобуса, и се питах: Кой ли ще да е този умник, дето е сложил това шише за "прослава" на българския воин? Защо ли не ми го дадат на мене този тиквеник, да му счупя бутилката в кухата глава, та дано се сети, че такива войници – наши прадеди - са умирали в окопите и са оставили костите си по бойните полета, за да може той днес да расте в свободна и независима държава. Дори за това, да може свободно да се напие, та после да се покатери на паметника, за да му постави празното шише в ръката. Явно такава ни е цялата култура, защото такива са ни управниците по села и градове, такива, които за нищо не ги е грижа, а още по-малко за културата на населението. 
Вероятно същите тези биха ми възразили: “Каква култура бе, братче, хората нямат какво да ядат?” Като се замисля, че именно те докараха народа до просешка тояга, ми идват на езика едни такива цветисти и нецензурирани... Е, хубаво, че подопечните индивиди, като нямат какво да ядат, поне имат какво да пият...

понеделник, 30 май 2011 г.

Участие в литературно четене

Минаха повече от десет дни от участието ми в творческата среща, както я нарече В. Бобойчева "Творческото ято на среща с приятели". Тя се проведе на 19 май 2011 година в рамките на майските културни празници. Мога да изразя своето задоволство и благодарност от нея. От страна на творците от Белослатинския край присъстваха: Росица Стойкова, Лъчезар Лазаров, Александра Валентин, Дамян Францов, Цвета Стефанова, Красимира Милчева, Анелия Карабенчева, Александра Евтимова. Всеки от тях прочете по някое стихотворение, разказ, есе и се постара да докосне сърцата на присъстващите, да им подари един необикновен миг в забързаното ежедневие. Възможност за изява получи и композитора Иван Попов - неостаряващият бард. Задочно взеха участие с изпратени свои творби Христо Петров, който учи в Холандия, Димитрина Найчева, която живее и работи в САЩ, Полина Тодорова. Осезаемо се усещаше отсъствието на неколцина надарени творци като Людмил Рашев, Пенка Чернева, Цоньо Неделкин, Николай Фенерски и др.
Организаторите се бяха постарали максимално да създадат приятна и задушевна обстановка. Освен озвучаването и презентацията, която представяше всеки един уникален творец, прекрасно музикално оформление създадоха младите китаристи Цветан и Дениз от школата по изкуства при Читалището.
Аз се постарах да се вместя във времето предоставено на всеки един от участниците /пет минути/ със стихотворенията "Непреходност", "На живота", "Молитва за България".
Изказвам своята благодарност на екипа на Читалище "Развитие 1892" и на всички, които организираха и подготвиха срещата, на публиката, която дойде да чуе нашите изповеди, на младите музиканти, които създадоха творческата обстановка, на Яна Любомирова за снимките и разбира се на всички участници - творците от Бяла Слатина!

Повече снимки от събитието може да видите в албума на Яна Любомирова в Picasa.

вторник, 24 май 2011 г.

Духовният антицърковен поглед на БНР

Няма как да остана равнодушен, когато някой се опитва да представя Православието в изкривен вид. Това се случва от известно време и то по националното радио. Материалът е предназначен за сайта Национална мрежа за хора с увреждания, където помествам периодично материали на православна тематика. Целта е, не да оплюя медията, а да предупредя хората.

Не зная, какво мисли уважаемият читател по въпроса за електронните медии, но колкото повече ги гледам и слушам, толкова повече ме отблъскват и отдалечават от себе си.

До болка ми се е провряло през главата основното правило в журналистиката, което гласи, че добрата новина е лошата новина. Така медиите вместо да се стараят да вдъхнат оптимизъм, се надпреварват да се ровят в бакиите на обществото със заветната цел да си повишат рейтинга. Две мнения по въпроса няма за това, че успяват да задоволят потребността на българина от най-разнообразни гадости. Защото търсенето определя предлагането. Ако някой ми възрази, че нямам основание да ги критикувам, ще има пълното право. На такова аморално и бездуховно общество му се полага именно такава журналистика.

Тук обаче, с позволението на любезния читател, искам да поставя акцент върху някои други медийни изяви, които се занимават пряко или косвено с християнството, с духовния живот, с вярата на хората. От години слушам всякакъв род духовно неграмотни журналисти да обясняват на зрителите и слушателите, какво е Православие, що е духовен живот и прочее. Новинарските емисии изобилстват от прояви на невежество от страна на водещи журналисти. Така можем да се наслушаме на бисери от рода на „сврехестественият огън наречен благодатен” и други подобни.

Ако питаме самите тях – журналистите, ще получим отговор, че се стараят да ни информират пълноценно. За голямо съжаление, те не правят изключение от цялата затънала в невеж атеизъм пасивна маса. В своята некомпетентност, вместо да вникнат в дълбоката духовност на Православието, те старателно го представят изпразнено от духовно съдържание, дезориентират масовия потребител на информация и нанасят сериозна вреда. Невежите духовно журналисти обикновено не пропускат да свържат църковни празници с езически обичаи и традиции. Вместо в началото на Великия пост да акцентират върху истинската му същност, голямата част от тях се занимават с чужди на Църквата фолклорни традиции /например кукери/. Същото е валидно и за празници като Рождество Христово, Богоявление, Благовещение, Лазаровден и други. Опитите, мои и на други православни, да ги посъветваме или се посрещат на нож, /кои сме ние да им даваме акъл/, или с обяснението, че искат да разгледат празниците от всички гледни точки. Жалкото е, че при тези опити „да ни информират пълноценно” пропускат най-важното. Но не бих се учудил ако го правят и умишлено. Дълбочината на духовността дава криле за устрем към добро, към морал, към съвършенство, а това са неща, чужди на глобалната общност от консуматори, с промити от реклами мозъци. Мълчаливият индивидуален подвиг е далечен и чужд за всички любители на сапунени интриги, криминални кръвопролития и гръмки сензации. Затова и не представлява интерес за медиите.

Още по-непредвидими и арогантни се явяват завоалираните атаки срещу Православието от страна на неправославни. От няколко месеца насам многократно ми се случва да попадам на рубрика по БНР – програма „Хоризонт”, която е от порядъка на няколко минути и се излъчва рано сутрин в неделя. Тя носи гръмкото заглавие „Духовен поглед”. Имаше предавания, в които материалите се представяха от православни богослови. Съдържанието им включваше жития на светци и други поучителни неща от духовния живот на православната Църква. Напоследък, обаче, в рубриката се изказва лице, което по всичко личи, че няма нищо общо с Православието. Много често водещата Румяна Иванова започва с думите „православната Църква празнува”. Следват още две-три изречения за това, което празнува Църквата, след което обикновено следват критики срещу Православието и реплики, които могат само да отдалечат хората от него. По всичко личи, че Иванова не е православна, а най-вероятно е протестант. Тази антиправославна пропаганда се изобличава от самия начин на изразяване, от подтемите и от други важни компоненти: Румяна Иванова съзнателно избягва да ползва за личности канонизирани от Църквата определената им титла „свети” или „светец”. За нея светите апостоли Петър и Павел са само Петър и Павел. „Павел пише в своето послание...” като че ли въпросният свети апостол Павел й се явява едва ли не първи братовчед. Цитираните библейски текстове нямат нищо общо с автентичния православен превод на Библията, /който добре познавам/, по-скоро това е широкоразпространената протестантска Библия. Друг факт, който изобличава протестантската пропаганда по националното радио са редовните нападки срещу Православието. Това включва критики срещу богослужението и богослужебния ред, срещу вековни порядки в Църквата, призиви да се причестяваме с пластмасови лъжички и други подобни от рода простотии.

Задавам си въпроса, след като не е православна, кой дава право на Румяна Иванова да говори на теми свързани с Православието? След второто предаване, в което чух нейни изяви, аз се свързах с хора приближени до висшия клир и предупредих за това, което се случва. Отговориха ми, че епископи от светия Синод на БПЦ са обърнали внимание на БНР за антиправославната пропаганда, но националната медия е независима и свободно е предоставила ефир за антицърковна дейност.

Моята цел не е да всявам религиозна омраза, както някои биха могли да ме обвинят. По-скоро бих искал да предпазя хората извън Църквата и неукрепналите в православната вяра от посегателство. Защото именно в техните души се цели тази пропаганда. Когато някой се представя за православен, а сее антиправославни лозунги, аз няма как да остана равнодушен и да си замълча, защото смятам, че това е посегателство върху моите религиозни права.

Да ме прощават БНР и другите медии, но засега основното което виждам да прокарват повечето от тях е бездуховност, аморалност и объркване. И колкото и да се опитват да ме убедят, че рубриката е „Духовен поглед”, по своята същност тя си остава една изпразнена от истинско духовно съдържание, антиправославна петминутка.

четвъртък, 5 май 2011 г.

Йеховисти организират лекция в Бяла Слатина

Преди няколко дни с ужас установих, че една от най-агресивните секти си организира лекция в читалищния комплекс в родния ми град. Имах "честта" да се натъкна на сектантите, които нагло досаждаха на една жена в частен магазин, въпреки нейните обяснения, че не желае да има нищо общо с тях. За мен това си е чиста проба форма на психически тормоз. Възнамерявах да публикувам тази статия в сайта на общината "Вестител", но общинското ръководство отказа съдействие. Явно не осъзнават истинската опасност от сектите. Използвам единствената медия, която смятам за независима - личният ми блог, за да предупредя поне читателите си.

Тъй като живо се интерсувам от проблема и следя какво се случва, аз много добре зная, че Свидетели на Йехова не са в града от вчера. Още преди повече от десет години, изнесох информация за тях в местния печат. По онова време техните мисионери се занимаваха основно с разпространяване на списанията „Стражева кула” и „Пробудете се!”. Успявайки да заинтригуват някои хора от местната интелигенция същите периодично си провеждат с тях индивидуални срещи и беседи. Убеден съм, че през всичките тези години, те са продължили да поддържат контакти със своите познати в града.

С изумление установих, че представители на това религиозно движение организират беседа в картинната галерия на Читалищния комплекс в Бяла Слатина. Попаднах на раздавани от тях покани, както и на резпространени цветни списания.

На първо място възниква въпросът: секта ли са Свидетели на Йехова? Общността притежава законна регистрация и по либералните закони на България, има право да развива дейност. За общностите, които се крият зад имена като: култове, деноминации, фондации, неправителствени организации, търговски сдружения и други, понятието секта е трудно приложимо, защото е твърде остаряло. Освен това са много чувствителни и само да ги докачиш, веднага тръгват да си търсят правата и да водят съдебни дела. И въпреки всичко, Свидетели на Йехова не са секта, те са нещо много по-опасно и по-организирано. Според осъвременената терминология можем да ги наречем деструктивно религиозно движение.








Това са броеве от безплатните списания на сектата, които се подиграват с традиционното за България Православие, всяват смут и религиозен антагонизъм. Когато ви удостоят с подобно четиво, не се бавете да го пратите в контейнера за боклук!

Общността е създадена през 80-те години на деветнайсти век в САЩ от Чарлз Тейз Ръсел. Същият основава акционерно дружество и става негов президент, като развива активна дейност за привличане на нови последователи. Възползвайки се от ситуацията по време на Първата световна война адептите на движението печелят популярност като се обявяват в защита на мира. Смятам, че всеки цивилизован човек би го направил без да принадлежи към определена общност. Това, разбира се спомага да привлекат много симпатизанти.

Противоречия с традиционното християнство: Свидетели на Йехова отричат вярата в троичен Бог – Света Троица /Отец Син и Свети Дух/. Отхвърлят и учението за двойнствената богочовешка природа на Иисус Христос. Свидетелите обещават на последователите си щастлив живот тук на земята. Употребяват изопачен превод на Библията, който коренно се разминава със синодалния и по-стария протестантски превод. В тази тяхна свещена книга името на Иисус Христос е заменено с Йехова, а има и други подправени текстове. Принципно Йехова е неправилна вокализация на името /jhvh/, с което древните евреи наричат Бог Отец. Според специалистите хебраисти правилната вокализация е Яхве, а не Йехова. Друго разминаване с традиционното църковно учение: те проповядват, че Светият Дух /третото лице на триединния Бог/ е само действаща сила на Бог Отец. Според тях, противно на всички исторически и библейски свидетелства Иисус Христос е разпнат на стълб, а не на кръст. Всички извън общността са войска на сатаната. Интепретирайки тенденциозно библейския текст от книга Деяния на светите апостоли 15-глава 28-ми стих и старозаветната книга Левит 7-ма глава 26-ти стих, „свидетелите” забраняват кръвопреливането, като при евентуална екстремна ситуация обричат последователите си на сигурна смърт. Тъй като основната цел на движението е пълна власт над човечеството, те са и най-агресвни по отношение привличане на последователи. Техните проповедници са много добре обучени и търсят индивидуален подход към всеки. Списанията им „Стражева кула” и „Пробудете се!” се раздават безплатно под път и над път, като може да ги намерите и в пощенската си кутия. В своята дейност с приоритет се насочват към млади хора, към медицински кадри, към образовани и интелектуалци.

Наясно сме, че за да могат да си позволят подобна пропаганда Свидетели на Йехова разполагат с огромен финансов ресурс. Това логически поражда въпроса, откъде идват парите? Едва ли ще е само от дарения. Още през 1996 година българският академик на руска служба Тодор Дичев изнесе в публичното пространство информация, че зад култовете, деноминациите и прочее религиозни организации стоят ЦРУ, Пентагона и Моссад. Според думите му те лобират и финансират някои от големите политически сили у нас. Именно затова им бе предоставен свободен пазар на религиите. През деветдесетте години на двайсти век йеховистите осъдиха България в Страсбург и придобиха правото на законна регистрация. След либерализирането на закона за вероизповеданията, вече нищо не можеше да ги спре.

Може някой да каже, че това е мое субективно мнение, но аз смятам, че също имам правото да го кажа: Това, че една религиозна общност притежава законна регистрация, още не е основание да получи пълен достъп до медиите. Не мисля, че заради законната регистрация всеки е длъжен да се съобразява с тях. Смятам, че по усмотрение на определени властимащи органи много неща могат да им бъдат отказани, особено ако гражданството протестира. Защото не само йеховистите имат права.

От националните медии периодично научаваме, че в големи градове на България проповедници и адепти на движението са били подлагани на побой, на психически и физически тормоз. Това допълнително ги кара да претендират за ореол на мъченици, на преследвани и онеправдани. Има и международни организации, които ги защитават основавайки се на разни документи за правата на човека.

Оповестих датата на лекцията в читалищния комплекс, не за да им направя реклама, а за да знаят хората, какво точно се провежда там. В поканите никъде не пише, кой организира мероприятието. Традиционното Православие винаги се легитимира: Св. Синод, БПЦ, Църковно настоятелство и пр. В случая имаме само една хартийка 11 на 8 сантиметра със заглавие: „Колко реален е Бог за теб?” Следва текстът на поканата: „Каним ви да научите, какво каза Библията по този въпрос.” Никъде не пише, кой го организира, кои са лекторите, какво точно застъпва беседата. Именно в това е уловката. Зная, че болшинството жители на града са атеисти, но за онези, които биха проявили интерес, това е въвеждане в заблуда, защото си нямат на идея, кой ги кани. Убедено смея да твърдя, че и „Свидетели на Йехова” и всички останали като тях са една недооценена опасност. Особено, когато притежават лобита във всички струкури на властта.

Тъй като вече се получиха оплаквания от агресивна пропаганда, при която граждани не са могли да се освободят от облъчването на „свидетели”, затова е редно да се запитаме, какво да направим, когато ни спрат на улицата, дойдат да ни досаждат в магазина, офиса и прочее. Най-добре е щом разберете кои са, да се постараете да се оттървете от тях. Предупреждавам, че не е лесно, защото са прилепливи и агресивни! Ако задържите по някакъв начин вниманието им, трудно ще се оттървете. На първо място: не спорете с тях! Подготовката им е много добра и дори да сте чели Библията, те ще се наслаждават на своето превъзходство, а не е изключено и да ви подведат. По добрият начин е, на тяхната „приятно досадна” компания да отговаряте от гледната точка на арогантен атеист. На второ място: не ги слушайте! Подложете на сарказъм и осмиване всичко което ви казват, убедително им покажете, че това, което те говорят не ви интерсува! Залейте ги с поток от думи, разправяйте им клюки, вицове, сапунени сериали, просто те не трябва да вземат думата! На трето място: не допускайте грешката ди ги поканите в дома си! Ако проявите благоразположение и те научат, къде живеете, ще започнат периодично да ви посещават, независимо дали ги каните или не. Дадете ли им думата, няма да млъкнат и няма да си тръгнат лесно. На четвърто място: избягвайте насилието! В този случай почти нищо няма да спечелите освен симпатиите на тълпата, а може и да ви приберат в полицията. Не мислете, че тези хора имат вид на престъпници! Напротив, те са добре облечени, с добри обноски. Ако се държат зле, никой не би ги последвал.

Уместно е да си зададем въпроса: защо са тук „Свидетели на Йехова” и всички останали като тях? Не е трудно да се досетим: Целта е религиозно разделение, подчинение на външни интересеи, ерозиране на българското национално самосъзнание и в края на краищата на държавността.

В този материал изразявам позицията си на православен християнин, на богослов, който е изследвал проблема в детайли, на човек, който също има своето право на глас и своите религиозни и човешки права!

неделя, 1 май 2011 г.

Възкресение Христово 2011 /видео/

Възкресение Христово 2011 from Tsvetan Dikovski on Vimeo.

Този видеоматериал е излъчен по локална кабелна телевизия ЕТА-РАВА, Бяла Слатина на 24.04.2011 г. Възкресение Христово в предаването "Матине с Рава". Водещ Ирена Мицковска, оператор Николай Алексиев. Разглежданите теми са по идея на Цветан Диковски. Материалът е качен в сайта на телевизията и във Vimeo. Ако имате затруднения с гледането на видеото опитайте с този линк в сайта на Vimeo.

Публикува се с изричното разрешение на кабелна телевизия ЕТА-РАВА.

събота, 16 април 2011 г.

Значение на Възкресението Христово /видео/

Значение на Възкресението Христово from Tsvetan Dikovski on Vimeo.


Този видеоматериал е излъчен на Възкресение Христово 2010 година по локална кабелна телевизия ЕТА-РАВА, град Бяла Слатина в неделното предаване "Матине с Рава". Разговорът включва въпроси по идея на Цветан Диковски. За публикуванета на материала е взето специално разрешение от телевизията. Водещи: Ирена Мицковска и Теменуга Станчева. Поради ограничените възможности на блогера за качване на видео, използвах сървъра на Vimeo.com. Надявам се видеото да върви с добро качество. Това е резервен линк, с който може да изгледате предаването в сървъра на Vimeo.com.

четвъртък, 17 март 2011 г.

Проникновенията на астрологията и чистотата на вярата

Вярата в зодии и хороскопи, гадаенето по звездите и планетите е нещо, с което израстнахме ние, с което израстнаха и поколенията след нас. В определен момент това суеверие се явява като симптом, превръща се в диагноза за духовните заболявания на обществото. Малцина, обаче осъзнават, каква вреда може да допринесе то, и за православния, и за суеверния атеист. Настоящият материал бе предназначен за сайта "Православно помагало", а излезе паралелно и в "Болна и здрава мистика". Благодарности на администратора за експресното публикуване!

В началото, с позволението на любезния читател, бих искал да разкажа нещичко от моята няколкогодишна учителска практика. То се случи през 2000 година, докато преподавах история в едно основно училище. Многократно ми се налагаше да скъсявам дистанцията между мен и подрастващите, с оглед да бъда максимално полезен. Веднъж, при подобен разговор, в един седми клас ми зададоха въпроса, на коя дата съм роден. Интуитивно усетих уловката. По непонятни за мен причини децата се интерсуваха от зодията. Сетих се за популярната песен на Кирил Маричков и отговорих: „Аха, искате да разберете, коя зодия съм?! Аз съм зодия щурец.” С това разговора на секундата приключи, но по-късно бяха питали класната си: има ли зодия щурец и след като няма, защо аз твърдя, че съм представител на тази зодия. Тогава нямаше как да им обясня, че моята православна вяра се дистанцира от астрологията. Едва ли щяха да ме разберат, а и рискувах да навляза в прекалено дълбоки религиозни води. Темата щеше да породи и други въпроси, чието място не беше в часовете по история. Ако в програмата бе предвиден урок за вярванията на древните халдеи и перси, обяснението щеше да си бъде съвсем на място. Но както знаем в образователната система продължават да служат кадри, за които религията е нещо вредно, а ние сме принудени да се съобразяваме с тях. Искаше ми се още тогава да им разкажа повече, да им обясня, защо не приемам зодиакалните знаци, защо не вярвам в хороскопи, но такива бяха обстоятелствата.

За съжаление, днес между привидно просветените православни се срещат и хора, които наред с вярата в Спасителя Иисус Христос, допускат, че зодиакалните знаци въздействат върху живота им: „Ами, виждаш ли, ние везните сме си такива...” Нерядко следят хороскопите по вестниците, склонни са да се подведат от писаното в тях. Тук вече убедително говорим за отстъпление от чистотата на вярата, по-точно за религиозен синкретизъм. Синкретизмът е форма на суеверие, при която се смесват елементи от различни вярвания и философски системи. Има вече десетки секти със синкретични учения по целия свят, включително и у нас. В споменатият по-горе вид религиозният тюрлюгювеч е битов и не е обвързан с някакво изповедание. Макар и такъв, той си остава вреден, отдалечава човека от Бога и води към духовна погибел.

Уместно е да хвърлим един бегъл исторически поглед, за да проследим зараждането на астрологията. Тя възниква още през третото хилядолетие преди Христа в древен Вавилон. Там жреците използвали система за гадаене, по звездите, планетите, луната и слънцето, търсели техни форми на въздейстие върху живота на човека, опитвали се да предскажат бъдещето на определени хора, семейства, нации. От религиозната практика на древните халдеи тя преминава в традициите и вярванията на различни народи: перси, египтяни, древни гърци, индуси, китайци, римляни и пр. При всеки от тях обаче, астрологията се обособява по различен начин или се преплита със собствените им езически култове. Проследяването на сходствата и различията е обект на по-задълбочено изследване, затова няма да ги разглеждаме с подробности. Валидна е вяра във влиянието на звезди, съзвездия, планети и други небесни тела върху живота на живите същества /не само хора/ на земята, опити за предсказване на бъдещи събития, гадаене, изчисления, комерсиализация. През Средновековието звездогадателите продължават своята практика. Те нерядко са покровителствани от местни феодални владетели, крале, императори. В началото астрономията и астрологията се разглеждат като части от една наука, едва след епохата на европейския Ренесанс ги разграничават. Възхвалявана, експлоатирана, отричана или дълбоко скривана астрологията достига до наши дни. Необезпокоявана от никого, тя заема своето място в нашите делници и празници. Формите, под които се изявява са най-различни: от краткия хороскоп във вестника или по радиото, до изготвянето на специален, скъпо платен бизнес-хороскоп, от вярването, че звездите предопределят бъдещето, до псевдонаучните изследвания на тази тема.

Вероятно, някои от вас, драги читатели, ще ме апострофират, че хората с векове са трупали знания, че звездите наистина оказват влияние върху характера и темперамента. Те ще потърсят аргументи, с които да докажат и възможно предсказване на бъдещето по небесните светила. Ще се намерят и такива, които ще ми приведат примери, ще цитират авторитети. И все пак, това с нищо не променя становището на Църквата, която категорично отхвърля вярата в зодии и хороскопи. Наред с полезните знания, натрупани през вековете, има и такива, които нанасят сериозна вреда и големи поражения. Това са различните магически практики, научните изследвания създали ядреното оръжие, както и тези, предприели да се ровят в генетичния код на живите същества, да го променят и модифицират. Между вредните науки и псевдонауки съвсем спокойно можем да поставим и астрологията.

Един от първите аргументи да отхвърлим гадаенето по съзвездията и небесните тела е, че то е остътък от древни, езически култове. В много от храмовете на Вавилон, Персия, Египет астрологията процъфтява наред с практикуването на магически, сатанински практики. Някои от тях под формата на скрито /окултно/ знание оцеляват до наши дни. Всеки християнин приел свето Кръщение се е отрекъл от дявола, от всичките му дела, от всичкото му служение, от всичката му гордост. С приобщаването си към Църквата, той е влязъл в съюз със Спасителя Иисус Христос, приел е Неговата изкупителна мисия, Неговата закрила, съчетал се е с Него. Обръщането към предсказанията на звездите и планетите по своята същност е отхвърляне на свещения съюз сключен при Кръщението, скрепен с печата на Миропомазването, отричане на Божията грижа за човека, прибягване до една не съвсем безобидна форма на гадаене. Като аргумент, че тази форма не е безобидна мога да приведа откъс от Василиевите молитви предназначени за страдащи от нечисти духове: „... или си звездогадател, или си домомагьосник... отстрани се и се махни!”. Още в Мойсеевото петокнижие Свещеното писание осъжда гадаенето във всичките му форми: "Не бива да се намира у тебе... предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа..." /Втор. 18:10-12/. В това число влиза и гадаенето по небесните светила. От векове Църквата смята този вид гадаене, правенето на хороскопи, опитите да се предсказват събития от личен и обществен характер за пагубно дело на хора, подведени под гибелното влияние на сатаната. Фактът, че ние им се доверяваме, красноречиво свидетелства за нашето отстъпление от Христа и влизането ни в съюз с лукавия.

Друг сериозен аргумент, поради който християнската Църква отхвърля вярата в зодиакалните знаци е този, че ни кара, да допуснем живота като предопределен или предварително начертан. Бидейки хора въведени в духовния живот на Православието, ние знаем, че за Бога няма тайни, че Той е неподвластен на времето и пространството. Без съмнение, Всеведущият знае предварително всяка крачка, която ще направим през земния си живот, всяка наша мисъл, всяка наша постъпка. Това, обаче, все още не означава, че Той предопределя живота ни. От първите страници на Библията научаваме, че човекът е сътворен по Божи образ и подобие /Бит. 1:26, 27/. Това не не е повод да допуснем, че Бог е материален, а именно обратното, че в човешкия дух са заложени качества и свойства валидни за неограничения Божи Дух. Едно от тези качества е свободната воля. Човек в процеса на своето духовно развитие получава знание за това, кое е добро, кое е зло. На базата на своята свободна воля той осъществява избора си, как да постъпва в определена ситуация. Това е свързано и с отговорността му като личност за неговите постъпки. И ако всемогъщият Бог не предопределя живота ни, абсурдно е да смятаме, че безлични и бездушни природни сили, небесни тела и други подобни го предначертават. Нима можем да приемем, че сме просто марионетки на една сцена?! Не смятам, че е логично и уместно. Подобен възглед води след себе си отричане от отговорността за нашите деяния и постъпки. Помислете си само, какво удобно самооправдание!? Аз съм извършил кражба, защото някой ми е предопределил да я извърша, защото на мен така ми влияе моята зодия или нещо друго от този сорт. По този начин в определен момент можем да стигнем до положение да обвиним Бога, зодиите, съдбата и прочее за непочтените дела и греховете извършени през земния ни живот. Е, това вече е в разрез не само религиозните, но и всякакъв род етични принципи. По една подобна логика можем да оправдаем дори най-тежките престъпления и да не търсим законно възмездие за тях.

Истина е, че всекидневно попадаме под различни влияния, като се започне от общуването помежду си, като се прибави слънчевата активност, та се стигне до информацията по електронните медии. Аз не отричам със стопроцентова категоричност, че небесните тела могат по някакъв начин да окажат мимолетно влияние върху човека. Възможно е, наистина да има такова въздействие. Тук обаче трябва да поставим ясното разграничение: дори по някакъв начин времето на нашето раждане и космическите тела да въздействат върху нас, това не бива да ни служи за самооправдание! Християнинът в своето духовно себеизграждане се стреми към съвършенство в любовта, противи се на злото, старае се да неутрализира всяко вредно и пагубно влияние. Като личност надарена с разум, той се научава да поема отговорност за своите постъпки, научава се да взема правилни решения съобразени единствено с нравствения кодекс на християнството. Християнството подсказва на човека, че е роден с определени заложби, които е препоръчително да развие и усъвършенства, които могат да му предоставят възможности за себереализация и препитание. Но от тук нататък всичко зависи от него. Животът му не е една дъска, на която всичко е написано предварително, а една празна черна дъска, на която той сам изписва линиите на своя живот. Именно затова тук вярата в зодиакалните знаци може само да навреди, а още по-голяма вреда носят нескопосно написани хороскопи и всякакъв вид подобна литература създадени с комерсиална цел.

Пародоксално бе да науча, че девойка е отхвърлила сериозното предложение на млад човек с изрядни качества, изхождайки от основанието, че зодиите им не си подхождат. Ами я си представете, че тази млада жена е изпуснала шанса на живота си, че после с години ще съжалява за изгубената възможност! Животът около нас ни показва, че човек изгражда характера си под влияние на родителите, училището, приятелите и още редица фактори. Не е трудно и невъзможно, дори по някакъв начин небесните тела да оказват влияние върху него, той да изгради характера си неподвластен на звездите. Дори е препоръчително и желателно да го направи. Вярно е, че без музикални заложби човек не може да стане Рихард Клайдерман, но това не би му попречило да стане един добър авиоконструктор, арихитект или писател. Една от целите на християнството е да превърне човека в личност, да му помогне да открие заложените у него дарби, да ги развие и усъвършенства. Именно тук сериозна вреда могат да се окажат някои книги с предписания базирани на астрологията. От подобни книги можем да научим, че дори да имаме заложби да рисуваме, нашата зодия ни препоръчва да се развиваме в съвсем друга насока. В тези книги можем да прочетем, че имаме лидерски качества, без да притежаваме такива, че сме неспособни да вземаме решения, че сме склонни към полигамия и още един куп подобни простотии. И ако само на йота повярваме, това би могло да ни помогне да провалим целия си живот. Може ли да има здраво семейство човек, който е повярвал, че зодията му го предразполага към изневяра и извънбрачни връзки. От собствени наблюдения съм стигнал до заключението, че такъв се наслаждава от пороците си и винаги намира самооправдание. Тук мога да приведа един куп примери свързани с други човешки слабости или пороци, които според астрологични писания са зададени на човека по рождение. Повече от ясно е, че подобни четива оказват деструктивно влияние не само върху морала, но и върху цялостното личностно изграждане на човека, че могат да провалят и съсипят целия му живот.

Ние хората сме склонни да се самооправдаваме за своите грехове, да прехвърляме вината върху външни фактори и обстоятелства. При това положение влиянието на зодиакалните знаци може да се окаже съвършено алиби за кариеризма, за сребролюбието и трупането на излишни богатства, за разврата и пиянството. Достатъчно е да кажем примерно: „ами то, ние от зодия близнаци сме си такива”, или „моята зодия ми е предопределила да бъда такъв”.

Интересен факт е, че хората непрекъснато търсят начин да разберат нещичко за човека, изхождайки от неговата зодия. Затова зодията фигурира в стандартните споменици /лексикони/, с които запълват свободното си време дори децата в начална училищна възраст. А това вече е сериозна диагноза. Какво би станало, ако децата в тази крехка възраст възприемат възгледа, че нещо е предопределило живота им, че някаква безлична сила – комбинация на няколко звезди в небето е предначертала съдбата им? Ако не всички, то поне част от тях ще се научат да търсят самооправдание за своите постъпки в зодиите или във влиянието на природните стихии. Няма нищо по-пагубно от това един разумен индивид да загуби чувството си за отговорност в най-ранна детска възраст. Ако това стане, той цял живот ще се самооправдава. Така или ще руши своя живот и живота на околните, или ще се остави да го носи течението и няма да реализира безценните дарби, които генетично Бог е заложил в него.

Безспорно, вярата в предопределение е пагубна, но не по-малко вредна може да се окаже и вярата в астрологични предсказания. Именно хороскопите са един от многобройните опити да се открехне завесата на бъдещето, да се предузнае, какво предстои да се случи. Истината е, че има хора, които не предприемат нито една сериозна крачка в живота си, без да се допитат до предсказанията на звездите. За някои може да се стори практично и мъдро, но всъщност това насърчава у човека неспособност да взема решения и да поема отговорност за стъпките в живота си. Няма точна статистика, но фактите показват, че много от онези, които правят хороскопи са шарлатани. Другата част от тях, /преминали специална подготовка/, съзнателно или не служат на дявола. За всички практикуващи, гадаенето на бъдещето по звездите, луната и планетите е доходоносен бизнес. Всеки суеверен е потенциален клиент, готов да плати, колкото му поискат, само и само да научи, какво предстои да му се случи, дали идния месец е удобен за започване на бизнес сделки и т. н. Дори за миг подобни хора не се замислят, какъв риск поемат, ако някой злоупотребява с тяхното доверие, ако някой ги лъже. Млада жена, служителка към фирма за поддръжка на импулсни телефони споделя с приятели: „Когато се обади някой да пита за хороскопа си, за предсказанията на звездите и прочее, аз хващам единият от няколкото подръчни вестници на бюрото си, намирам това, което го интерсува и просто му го прочитам...” Е, наивникът от другата страна на линията няма как да знае, че е напомпал телефонната си сметка, за да му четат вестникарски хороскопи. Както по-горе споменахме Библията осъжда гадаенето и опитите за предсказване на бъдещето /Втор. 18:10-12/. Вярно е, че в епохата на пророците и в разцвета на християнството е имало боговдъхновени хора, които са можели да надникнат в бъдещето, но са го правели по Божие допущение и то за да спасят човешки живот или за да предотвратят глобална катастрофа. Тези личности са имали мистичен начин да общуват с Бога или особен пророчески дар. Те не са търсели знаци по звездите и планетите, не са прибягвали до помощни средства. Тяхното пророкуване няма нищо общо с гадателските практики разпространени в различните векове и епохи, изцяло подвластни на дявола.

Факт е, че падналите духове също могат да проникнат през времето и да предвидят определени събития. Така многократно се случва гадателите да предузнаят фрагменти от бъдещето. Това способства за засилването на суеверията, базирани на звездните и планетарни предсказания, но съвсем не оневинява онези, които прибягват към тях. Такива хора сами се отричат от един безценен дар, даден от Твореца – свободната воля, правото на собствен избор, възможността разумно да направляват живота си. И ако направят погрешна стъпка, повлияни от предсказанията на здездогадателите, последствията си остават изцяло за тяхна сметка. Не съм чул за случай, астролог да е върнал парите или да е обезщетил някого за неверни предсказания. Светът неведнъж е ставал свидетел на масови психози в очакване апокалиптични събития, вследствие на нечии погрешни предсказания. Виждаме, че Земята и досега продължава да съществува, но пагубен резултат си остават поражения върху психиката, страхът, паниката, безредиците и уличните стълкновения. Като завършек на темата мога да добавя думите на изкусен гадател, който отказал да предскаже бъдещето на един добър човек и го отпратил с мъдрите думи: „Ако предстои да ти се случи нещо хубаво, то ще бъде за теб приятна изненада, ако те очаква нещо лошо, ти ще страдаш дълго преди то да се е случило”.

Надявам се, скъпи читателю, достъпно да съм успял да изясня, защо ние православните не принадлежим към нито една зодия, защо не търсим възможности за предсказване на бъдещето по звездите и планетите. Нашата принадлежност към Православието ни прави неподвластни на звездите, на съдбата и предопределението. Защото сме Христови! Това означава, да отхвърлим всичко светско, плътско, греховно, порочно и да се подготвим, за да можем в далечното бъдеще да станем жители на Вечността. Затова, когато някой ни запита, каква зодия сме, можем да намерим някоя полушеговита форма за отговор, или откровено да заявим, че това са глупости и древни измислици отхвърлени от науката. Разбира се, най-препоръчителния вариант е, да изповядаме вярата си. Знаем, че днес стотици хиляди хора прахосват милиони, за да задоволят любопитството си, за да се опитат да надникнат в бъдещето уповавайки се на звездите и планетите. Нека ние да не бъдем сред тях, нека бъдем достойни за нашия Спасител! Нека се подготвим подобаващо за срещата с Него в края на времената, когато всеки ще отговаря за вярата си, за делата си, за чистотата на живота си!