Няма как да остана равнодушен, когато някой се опитва да представя Православието в изкривен вид. Това се случва от известно време и то по националното радио. Материалът е предназначен за сайта Национална мрежа за хора с увреждания, където помествам периодично материали на православна тематика. Целта е, не да оплюя медията, а да предупредя хората.Не зная, какво мисли уважаемият читател по въпроса за електронните медии, но колкото повече ги гледам и слушам, толкова повече ме отблъскват и отдалечават от себе си.
До болка ми се е провряло през главата основното правило в журналистиката, което гласи, че добрата новина е лошата новина. Така медиите вместо да се стараят да вдъхнат оптимизъм, се надпреварват да се ровят в бакиите на обществото със заветната цел да си повишат рейтинга. Две мнения по въпроса няма за това, че успяват да задоволят потребността на българина от най-разнообразни гадости. Защото търсенето определя предлагането. Ако някой ми възрази, че нямам основание да ги критикувам, ще има пълното право. На такова аморално и бездуховно общество му се полага именно такава журналистика.
Тук обаче, с позволението на любезния читател, искам да поставя акцент върху някои други медийни изяви, които се занимават пряко или косвено с християнството, с духовния живот, с вярата на хората. От години слушам всякакъв род духовно неграмотни журналисти да обясняват на зрителите и слушателите, какво е Православие, що е духовен живот и прочее. Новинарските емисии изобилстват от прояви на невежество от страна на водещи журналисти. Така можем да се наслушаме на бисери от рода на „сврехестественият огън наречен благодатен” и други подобни.
Ако питаме самите тях – журналистите, ще получим отговор, че се стараят да ни информират пълноценно. За голямо съжаление, те не правят изключение от цялата затънала в невеж атеизъм пасивна маса. В своята некомпетентност, вместо да вникнат в дълбоката духовност на Православието, те старателно го представят изпразнено от духовно съдържание, дезориентират масовия потребител на информация и нанасят сериозна вреда. Невежите духовно журналисти обикновено не пропускат да свържат църковни празници с езически обичаи и традиции. Вместо в началото на Великия пост да акцентират върху истинската му същност, голямата част от тях се занимават с чужди на Църквата фолклорни традиции /например кукери/. Същото е валидно и за празници като Рождество Христово, Богоявление, Благовещение, Лазаровден и други. Опитите, мои и на други православни, да ги посъветваме или се посрещат на нож, /кои сме ние да им даваме акъл/, или с обяснението, че искат да разгледат празниците от всички гледни точки. Жалкото е, че при тези опити „да ни информират пълноценно” пропускат най-важното. Но не бих се учудил ако го правят и умишлено. Дълбочината на духовността дава криле за устрем към добро, към морал, към съвършенство, а това са неща, чужди на глобалната общност от консуматори, с промити от реклами мозъци. Мълчаливият индивидуален подвиг е далечен и чужд за всички любители на сапунени интриги, криминални кръвопролития и гръмки сензации. Затова и не представлява интерес за медиите.
Още по-непредвидими и арогантни се явяват завоалираните атаки срещу Православието от страна на неправославни. От няколко месеца насам многократно ми се случва да попадам на рубрика по БНР – програма „Хоризонт”, която е от порядъка на няколко минути и се излъчва рано сутрин в неделя. Тя носи гръмкото заглавие „Духовен поглед”. Имаше предавания, в които материалите се представяха от православни богослови. Съдържанието им включваше жития на светци и други поучителни неща от духовния живот на православната Църква. Напоследък, обаче, в рубриката се изказва лице, което по всичко личи, че няма нищо общо с Православието. Много често водещата Румяна Иванова започва с думите „православната Църква празнува”. Следват още две-три изречения за това, което празнува Църквата, след което обикновено следват критики срещу Православието и реплики, които могат само да отдалечат хората от него. По всичко личи, че Иванова не е православна, а най-вероятно е протестант. Тази антиправославна пропаганда се изобличава от самия начин на изразяване, от подтемите и от други важни компоненти: Румяна Иванова съзнателно избягва да ползва за личности канонизирани от Църквата определената им титла „свети” или „светец”. За нея светите апостоли Петър и Павел са само Петър и Павел. „Павел пише в своето послание...” като че ли въпросният свети апостол Павел й се явява едва ли не първи братовчед. Цитираните библейски текстове нямат нищо общо с автентичния православен превод на Библията, /който добре познавам/, по-скоро това е широкоразпространената протестантска Библия. Друг факт, който изобличава протестантската пропаганда по националното радио са редовните нападки срещу Православието. Това включва критики срещу богослужението и богослужебния ред, срещу вековни порядки в Църквата, призиви да се причестяваме с пластмасови лъжички и други подобни от рода простотии.
Задавам си въпроса, след като не е православна, кой дава право на Румяна Иванова да говори на теми свързани с Православието? След второто предаване, в което чух нейни изяви, аз се свързах с хора приближени до висшия клир и предупредих за това, което се случва. Отговориха ми, че епископи от светия Синод на БПЦ са обърнали внимание на БНР за антиправославната пропаганда, но националната медия е независима и свободно е предоставила ефир за антицърковна дейност.
Моята цел не е да всявам религиозна омраза, както някои биха могли да ме обвинят. По-скоро бих искал да предпазя хората извън Църквата и неукрепналите в православната вяра от посегателство. Защото именно в техните души се цели тази пропаганда. Когато някой се представя за православен, а сее антиправославни лозунги, аз няма как да остана равнодушен и да си замълча, защото смятам, че това е посегателство върху моите религиозни права.
