неделя, 26 ноември 2023 г.

Бързо, лесно и вкусно, приготвено за пикник


Драги читатели! Този материал е за хора, които обичат да релаксират сред Природата, да си организират походи с велосипеди и трекинги пеш, да се наслаждават на спокойствието в гората и песента на птиците. Всички, които са си правили пикник на Природа, знаят, че когато са храниш там, всичко ти се струва много вкусно. Може да си вземете готова храна, или някаква сухоежбина, но има и вариант, да си приготвите нещо на място с продукти донесени от къщи и подръчни ресурси.

Когато пътуваш с кола, нещата са много по-лесни. Може да си вземеш преносимо барбекю или холандска чугунена тенджера. Може да си носиш по-голямо количество продукти и така да нахраниш повече хора.

В този материал, ще се занимаем с възможностите при случаите, когато се движим пеш с раница или пътуваме с велосипед. Тогава възможностите стават по-ограничени, но винаги можем да си приготвим нещо необичайно, да експериментираме, да се насладим на простички и вкусни кулинарни решения.

Като начало ще изложим няколко важни правила за безопасност: Готвенето на природа, особено ако не разполагаме с газов котлон,  е свързано с палене на огън.



  
 
 За да обезопасим паленето на огън, първо изкопаваме чимове и правим огнище, а после затрупваме въглените със същите чимове.

 Първо и най-важно правило: Много да внимаваме, да не предизвикаме пожар. За целта трябва да си подготвим място оградено с камъни, да вкопаем огнище в почвата или да си подсигурим достатъчно вода, за да сме сигурни, че по време на готвенето или след като си тръгнем, нищо няма да предизвика пожар.

Второ и не по-малко важно правило: Да се съобразим с мястото и времето, където ще си правим пикник. Има природни паркове и резервати, където паленето на огън целогодишно е категорично забранено. В тези случаи, ако ни хванат, че нарушаваме правилата, ни очакават глоби и санкции. Дори да не се намираме на територията на някой природен резерват, има месеци през лятото, когато паленето на огън в гората, полето и планината е забранено и за това също могат да ни глобят. За хората, които ценят и уважават Природата, максимата, че правилата са, за да бъдат нарушавани, по никакъв начин не важи. Такива хора никога не биха допуснали да причинят дори замърсяване, а още по-малко пожар.  

Трето и много важно правило: Да внимаваме, да не се изгорим боравейки с огъня, жарта или някоя портативна версия на печка.  Освен да не си докараме някоя степен на изгаряне по ръцете и други части на тялото, трябва да внимаваме с открития огън, да не си опърлим косата, веждите, включая бради, мустаци и други окосмени части от тялото. Огънят се разгаря внезапно при пориви на вятъра, лумва неочаквано изведнъж и съскащия звук от опърлянето, придружен със специфичната миризма идват неочаквано. Това ще ни развали удоволствието и ще ни прати при нашия фризьор, който ще се чуди, как да отстрани последствията. Затова косата трябва да е прибрана, вързана, покрита с шапка или кърпа. Обслужването на огъня е препоръчително да става от почетно разстояние, на което огънят не може да ни опърли.

Четвърто важно правило: Ако ще ловим риба, препоръчително е, това да става законно с необходимия риболовен билет, както и да се съобразим с периода през годината, когато рибата си хвърля хайвера, а риболовът е забранен. Всички забрани е препоръчително да се спазват, не само защото могат да ни глобят, а и защото те целят да предпазят рибата и други водни обитатели от изчезване. Моите впечатления са, че рибарите нито се съобразяват с тези забрани, нито пазят местата, където рибаруват от замърсяване.

Петото важно правило се отнася, ако намерим в гората, на полето или в планината гъби. В тези случаи трябва да берем само гъби, които добре познаваме и да не се предоверяваме на книги ръководства и пр. От преглеждането на подобна литература съм установил, че по снимките се срещат видове гъби, които си приличат като две капки вода. Има една шега, че отровните гъби биват орландовки и пироговки. Преведено означава, че могат да ни пратят или в болницата или на оня свят.

Правилото за гъбите важи и за всички непознати растения – плодове, листа, грудки, корени и прочее. Препоръчително да събираме, приготвяме и консумираме само тези, които добре познаваме.

Шесто и също много важно правило: Когато напуснем мястото, освен че трябва обезопасим угасените въглени от огъня и да ги заровим за по-голяма безопасност, трябва да съберем всички консервни кутии, полиетиленови торбички, пластмасови бутилки, всички метални опаковки, всички чашки и прибори за еднократна употреба, всичкия амбалаж и остатъци от храна. Мястото трябва максимално да изглежда така, като че ли не сме си правили пикник. В раницата или дисагите на колелото трябва да предвидим полиетиленова торба, в която да съберем и отнесем от мястото всички отпадъци. Впоследствие всичко може да отиде в първия попаднал ни контейнер за боклук.

Не трябва да бъркаме пешия туризъм, нощувките на палатка, риболова, приятните пикници с бушкрафт. Нелепо е, някой да си помъкне всичко в раницата от къщи, да си прави разходки на Природа и пикници, да снима клипове и да разправя, че е бушкрафтър, сървайвалист и пр. от сорта.  Истинските бушкрафтъри ходят с много малко екипировка и си подсигуряват почти всички ресурси за хранене чрез лов, риболов и събиране на ядивни растения, яйца на диви птици, гъби и пр. Те не носят палатки, а си строят заслони и колиби за нощувка. Още по-малко пък носят видеокамери, за да снимат клипове, с които да се фукат из социалните мрежи. Нашите разходки нямат много общо с това, освен че излизаме сред Природата, за да се насладим на спокойствието, хармонията и тишината.

 Ресурси за разпалване на огън и приготвяне на храна:



Много важен ресурс за всички дейности сред Природата е качественият нож. По сайтове и магазини се предлагат различни марки с цени от 30  до 600, че и повече лева. Един читав неръждаем, туристически нож с острие до 10 – 12 сантиметра би ни свършил чудесна работа. Дали ще бъде сгъваем или с фиксирано острие е върпос на лични предпочитания, но вторият тип дава повече възможности за дялане, цепене на разпалки и пр. Не харчете повече от петдесет – шейсет лева за нож! Винаги съществува реална опасност да го изгубите. Колкото е по-скъп, толкова повече ще съжалявате. В този ред на мисли, е добре да имате и някакъв резервен в раницата.   

За сечене на разпалки е препоръчително да разполагаме с малка брадвичка, но ако намерим сухи клони, може да ги чупим с ръце и крака. Сгъваемо трионче също би било полезно. Както казахме, да не се хвърляме на скъпи артикули, особено ако ги ползваме по два пъти в месеца или по-рядко.

 


Лопатка от арсенала на някогашната съветска армия и кована брадвичка, купена от битака. Нискобюджетно и ефикасно.

Що се отнася за безопасността, една малка лопатка ни е изключително необходима. С нея ще си подготвим огнището, а после ще заровим въглените и ще подсигурим против пожар. По битаците се срещат понякога войнишки шанцови инструменти от времето на реалния социализъм на прилична цена. В различните сайтове се предлагат и маркови, но са по-скъпи. 


Евтината магнезиева запалка иска някаква прахан или кълчища. По-добра работа вършат нескобюджетните, но ефективни газови запалки.

За разпалване на огън, специалистите по бушкрафт ползват магнезиеви запалки /огнива/. Паленето на огън с тях иска известни умения и някои други ресурси. Ние можем спокойно да си купим евтина газова запалка. С наличието на блокче сух спирт, разпалването на огън се превръща в детска игра.

 


Посудата за готвене също е важен и необходим ресурс. В магазини и сайтове се предлагат съдове от алуминий, неръждаема стомана, титан и пр. Котлета, тигани, чайници и какви ли още не съдове на атрактивни цени. Аз залагам на нискобюджетни канчета, купени по битаците и на канчетата от манерката. Вие ще се съобразите с финансите си и броя на хората, за които ще трябва да приготвите храна.

 


 Каквото и да готвим, където и да ходим при всички случаи ще имаме нужда от вода. Затова трябва да предвидим поне по три – четири литра на човек, а лятото и повече.Това включва вода за пиене и готвене. Манерки, туби или термоси по ваш избор.

 


 Тази щипка е купувана по времето на реалния социализъм, но върши работа. Ако можете да намерите по-дълга, ще ви пари по-малко.

Ако готвите на скара или открита жар, много важно средство, е щипка за обслужване на скара. Колкото по-дълга, толкова по-добре. Има вариант да си направим от зелена чаталеста пръчка, но иска време и известни умения за дялкане с нож.

 


 Освен щипката е добре да разполагаме с поне един чифт здрави, работни ръкавици. Трябва да внимаваме, да не са от синтетична материя, защото може да се разтопят, когато ги зъдържите до жарта и огъня. Освен това са незаменими за чупене на разпалки и други дейности, при които може да си издраскаме и изцапаме ръцете.

 


За любителите на месото, може да добавим една малка сгъваема скара, която лесно се прибира в раницата.

За да не ни е безвкусна храната е препоръчително да си вземем сол. Всички останали подправки са по лични предпочитания.

По подразбиране е ясно, че трябва да разполагаме с прибори за хранене. Ако не искаме да се храним с ръце, а и ръцете ни не са достатъчно чисти, е добре да имаме в наличност лъжица и вилица.

Хубаво е също да предвидим някаква покривка, върху която да сложим продуктите за готвене и готовата храна. Като допълнение може да вземем и някой изчетен отдавна, но чист вестник.

 

Начини на приготвяне на храна на открито:

 


 Варене: За да си сварим супа, борш или нещо друго от сорта, ще ни трябват повече ресурси. Решение са дехидратирани продукти, които може да се подготвят в къщи с дехидратор. Като съд за готвене може да използваме разпространените походни котленца, но може и някоя друга подходяща съдинка. Не е задължително да виси отгоре над огъня, но е по-удобно. Неприятна подробност е, че при всяко готвене на открит огън, посудата се опушва, както е видно от снимката по-горе. За почистване трябва да разполагаме с повечко вода, препарати за миене и пясък или кухненска топка тел.

 


 Печене: Най-често за печене се използа жар и по-рядко открит огън. Начин за печене е в домакинско алуминиево фолио. Някои продукти като картофи и други кореноплодни могат да се заровят директно в жарта. Може да печем върху жар или огън в подходящ съд, намазан с мазнина по избор.

С камъни, тухли и подходящи средства може да си направим нещо като пещ или печка. Печка може да се оформи и от глина, като тя предварително се омесва и се оформя каркас от зелени пръчки.

Начин за печене е върху нагорещени камъни. Иска подходящи камъни, които няма да се пукнат от високата температура. Така може да изпечем месо, колбаси, сланина, риба, хляб, яйца и др. Задължително преди това трябва хубаво да измием плоския камък, затова трябва да разполагаме с ресурс от вода.

Може да си изпечеч шишчета, като вземем метални шишчета от магазина или си приспособим от зелени пръчки. По този начин може да си изпечем месо, парчета колбаси и сланина.

Вариант за печене, който не съм пробвал е да увием продуктите – примерно риба или месо в зелени листа и така да ги изпечем.

За да изпечем каквото и да било на жар, първо трябва да стъкмим един хубав огън, а после върху останалата от него жар да приготвим храната. За целта ни е нужна качествена широколистна дървесина, достатъчно суха. Клони и съчки от дъб, бук, явор, ясен и пр. са прекрасен ресурс. Дървесината не трябва да е гнила, защото и да получим жар, тя бързо ще угасне. Жарта не е подходяща за варене и пържене, защото постепенно изгасва.



Пържене, паниране и задушаване: Пържената, панираната и задушена храна е по-вкусна, но ако не разполагаме с достатъчно вода и препарати за миене, за да измием съдовете след приключването на пикника, трудно ще почистим използваната посуда. Иначе може да го направим и на открит огън и на газов котлон.

 


Опушване: Използва се по-скоро за консервиране на месо, колбаси, сланина и риба. Мненията по отношение на този начин на обработка на храната са противоречиви, по отношение на това, доколко е здравословна. Иначе се оформя нещо като колиба от зелени клони, в която се повесват парчетата месо, сланина или риба за опушване и отдолу се запалва огън по такъв начин, че да отделя повече дим, отколкото пламък. Ако ръката ви издържа температурата, там, където се опушват продуктите, значи всичко е наред. За това, колко време трябва да се опушва, потърсете алтернативна литература или информация в интернет.

Решенията предложени в статията могат да се използват за еднодневно излизане на пикник, но може да бъдат приложени и когато сте на поход за по-дълго време.

 Печене на жар:

Печенето може да става на малка скара, на шиш или директно върху жарта. След като продуктите станат готови, просто ги одухвате от пепелта и въглените, и ги слагате в подходящи съдове за консумация. Препоръчително да не са пластмасови, защото, ако е останал някой въглен, залепнал за печивото, ще стопи посудата и ще направи дупка. Печенето на жар изключва използването за гориво на каквито и да било пластмаси, найлони, текстил и други от сорта.

 За любителите на месото повечето неща са ясни. Тук се съсредоточавам върху варианти за хора, които предпочитат млечно-вегетарианска храна.

Не съм сигурен, колко неща могат да се изпекат на жар, но като кулинарно решение са приятни и различни по вкус от другите начини на приготвяне. Тук съм поместил снимки на моите кулинарни екперименти.

 


 Тук около питката се пекат чушки на жар, може да си ги нарежем в салатата или да ги комбинираме с нещо друго вкусно.

 


 Гъбите не са брани в гората, а са купени от магазина. Култивираните гъби също могат да бъдат вкусни.

 


 Картофи нарязани и положени върху жарта, заедно с две глави кромид лук. Не е върха на кулинарията но поне на мен ми хареса.

 


 Освен картофи и лук, една тиквичка внася разнообразие от нещата, с които сме свикнали в ежедневието.

 


 Един патладжан изпечен на жар, може да има интересен вкус.  Дали е готов може да се определи визуално, същото се отнася за гъбите, картофите и всичко останало.

   


 Сиренето изпечено директно върху жарта, после има невероятен вкус. За целта ни трябва качествено, истинско сирене. Имитационните продукти не вършат работа.

 


 Така изглежда готовото изпечено сирене, заедно с двата картофа, които се изпекоха заровени в жарта. За да проследим дали са готови картофите, може да ги боднем с вилица, за да видим, дали са омекнали.

 Много вкусна става зелена млечна царевица изпечена, заровена директно в жарта. За съжаление, не съм имал нужния ресурс, за да си направя. Иначе съм опитвал.

 


 Друг начин да приготвим картофи на жар е в домакинско, алуминиево фолио.

 Ако ще печем картофи във фолио, за предпочитане е, то да е по-дебело. Нарязваме картофите, малко кромид лук и малко мазнина, посоляваме и увиваме във фолиото. Времето за печене е поне двайсет – трийсет минути. Но тук винаги е различно. Зависи от горивото, от това, дали има вятър, от количеството на жарта и пр.

 По-рядко съм пробвал варене на открит огън.

 


 Варене на гъби на открит огън. После може да се оползотвори бульона, като се отдели в канче. Може да си направите и супа, ако обичате супи.

 


 Това са готовите сварени гъби и бульона от тях.



 Ако си намерите коприва, може да си приготвите нещо вкусно от нея. На първо място се отделят листата и се запарва във вряла вода. След това се нарязва що годе на ситно.

 


 Запържва се в подходящ съд и към края се добавя брашно.

 


 Подправя се с налични подправки, в случая куркума и сол.

 Когато готвите на Природа е добре да умеете да импровизирате. Един от екпериментите ми беше печката на скитниците /на английски hobo stove/. Има ги да се продават готови по сайтовете. Материалите варират от неръждаема ламарина, до титан. Биват сглобяеми, сгъваеми и цели – като моята. Такава печка може да се направи от консервни кутии и разни ламарини. Недостатък на сглобяемите мини-печки е, че може да им изпогубим частите, а когато хубавичко се опушат, прибирането им в калъфа е „върховно удоволстивие”. Избрах най-нискобюджетния вариант – консервна кутия от кучешка храна. Използвах само нож и фалци, за да видя, дали ще стане с нож и мултитул.

 


Печката на скитника – хобо стоув е много икономична откъм ресурси. С клечки, шишарки и други дребни неща може да сготвите обяд за двама души. Недостатъкът вече е известен, посудата и самата печка се опушват. Важно е да има откъде да се подават кпечки и съчки, както и откъде да излизат огъня и дима. Отдолу трябва да има отвори за въздух и отпадане на пепел и жар.

 


 Тук печката в действие вече приготвя пуширани яйца. Преди това в канчето си изпекох и една малка питка.

 На нея може да варим, пържим, задушаваме, панираме и пр.

Правилата за безопасност важат и за тази печка, ако и да не съвсем е готвене на открит огън.


 Ако имате възможност да пържите, мога да препоръчам грузински мчади, които се правят от царевично брашно, вода, съвсем малко олио и сол на вкус. Аз използвах рецепта без олио. Просто се забърква едно гъсто тесто и се правят малки питки, такива, които при пържене да могат да се обръщат без да се разпадат. Запържват се до златисто. Когато си го приготвих, не разполагах с камера, за да снимам. Но рецептата е свалена от интернет и може да я намерите.

 Отделям специално внимание за приготвянето на хляб на открито.

За пренасяне на брашното ползвам пластмасови бутилки. Те не се късат, както би могло да се случи на различните хартиени или полиетиленови пликове. На онези, които имат опит е известно, че в домашни условия се меси с мая или квас. Това обаче, иска време тестото да втаса. В повечето случаи няма кой да го чака. Така че на полеви условия омесваме без набухвател или ползваме сода бикарбонат. При всички случаи няма да разполагаме с голям съд за месене или с маса. Най-често тестото се забърква в канче или подходяка купичка, а после, както е в съда що годе се омесва с една ръка. Аз обикновено слагам първо затоплена вода, а после добавям солта, содата и накрая брашното. За бъркане си отрязвам една пръчка и обелвам кората с ножа. Може хлябът да бъде и без сода, само вода, брашно и сол. По ваш избор може да импровизирате с царевично, пълнозърнесто, ръжено и пр. брашно. Винаги се получава нещо различно и вкусно. Ако ще печете хляба на пръчка, тестото трябва да е твърдо, за да не се разтече от пръчката. В тези случаи слагам първо брашното, а после добавям водата. Някъде го наричат хляб банок, но защо трябва да си кривим устата с чуждици, като можем да кажем пърленка. 

За улеснение на хората, които никога не са месили хляб, ще добавя нещо като рецепта. За тестото ни трябва около една и половина чаена чаша брашно, кафеeна лъжичка сол и кафeена лъжичка сода. Вода се сипва половин чаена чаша, а ако е нужно се добавя допълнително. Водата се затопля предварително до температура около трийсет градуса. Указаната по-горе половин чаена чаша се сипва в канчето, което използваме като съд за месене. Добавят се солта и содата. Постепенно, малко по малко се добавя брашното, като се бърка с дървена пръчка, от която сме обелили кората. Когато тестото се сгъсти, се омесва с една ръка, както е в канчето. Ако си носите някаква дъска за рязане, може да го месите и върху нея. Като престане да поема брашно, го увивате в чиста кърпа да престои десетина, двайсет минути.За да не се залепи тестото за канчето или другия съд в който ще го печете, преди да го поставите, намажете съда отвътре с олио или зехтин, а после поръсете с брашно.

 


 Една проста пълнозърнеста пърленка, която се пече директно върху жарта.

 


 Това е крайният резултат.

  


Тук замесеното със сода твърдо тесто се пече на пръчка непосредстено до огъня.

 


 Питка от содено тесто се пече в канче върху жарта. Това за онези, които смятат, че няма да е достатъчно хигиенично печенето върху жар.

 


 Вариат за печене в канче върху нагрята в огъня тухла. За да се изпече хлябът от двете страни, канчето се обръща. Нужно е известно време тухлата да поеме горещината от огъня.

 


 Тук питката пърленка се пече в канче на огъня. Това може да се направи и на печка хобо стоув.

  


 Печене на хляб в канче върху жарта. Изисква канчето да се обръща, за да се изпече хлябът от двете страни.

 


 В този случай тухлата се нагрява върху огъня и изпича питката в канчето. Необходимо е известно време, за да се загрее хубаво тухлата. Може да се направи и върху плосък камък.  

 


 Начин да приготвим хляб в консервна кутия. Хлебчето се поставя в кутията и тя се върти, за да се изпече хлебчето отвсякъде.

 


 Друг начин за печене в консервна кутия или канче е да поставим дъсчица /или в случая две дъсчици/, които да пазят долната повърхност на хляба от загаряне.

 


 Поставя се върху въглените. После около кутията или канчето се подсипва жар и така не се налага да въртим съда. Кутията може да бъде с капак, но в случая става и без такъв.

  


 Най-вкусният хляб, замесен със сода се изпича в две консервни кутии, като едната служи за подница, а другата за връшник. Около голямата кутия се подсипва жар. Хлябът се пече дълго до четиридесет минути.

 


 Може отдолу да се постави камък, който да поеме горещината от огъня.

 


 Крайният резултат изглежда много апетитно и е много ароматен. Иначе е обикновен соден хляб.

  Много вкусни стават яйцата приготвени на открито. Те са най-нискобюджетнотно ястие, но пък са вкусни и хранителни, затова им отделям специално внимание.

 


 Печене на яйца върху въглените.

 Първи вариант – изпечени директно върху жарта с черупките. Някъде ги наричат яйца „шел” от английското shell – черупка, мида. Предупреждавам, ако имате други възможности, да използвате тях. Винаги има риск, някое от яйцата да се пръсне от горещината. Иначе е много просто. Пробива се дупка голяма колкото монета от пет стотинки, за да не се разхвърчи яйцето от високата температура. Пробиваме от долния край, където по подразбиране би трябвало да се намира въздушната камера на яйцето. Все пак това правило не е задължително. Може да се окаже, че камерката е на друго място. Ако видим, че яйцето започва да излиза от черупката с малко ножче пробиваме до долу. Целта е да пробием ципата и въздухът да излезе. Повярвайте ми, въздушната камера може да се разшири до положение повече от половината съдържание да излезе навън. Няма как да го съберете от жарта. Колкото до времето за печене, то горе-долу съвпада с минутите за варене. Яйцата се обелват и подправят със сол и други подправки по избор.

 


 Пуширани яйца – просто кипваме вода в подходящ съд и чукваме яйцата вътре. След това ги изваждаме и преместваме в друг съд. Може да останат и в същия, като просто излеем водата. Подправяме със сол и други подправки по избор.

 


 Варени яйца. Мисля, че тук няма на какво да ви науча. Дали ще бъдат рохки или твърдо сварени зависи от времето, което ще ги държите в канчето.

 


 Яйца печени във фолио.

 Най-вкусните яйца, които съм си приготвял на Природа, са изпечените във фолио. Вземаме си от къщи фолио. Оформяме от него нещо като малка тавичка. Колкото е по-дебело фолиото, толкова по-лесно ще ни бъде. Поставяме така оформената тавичка върху жарта, като гледаме да е хоризонтална. После просто чукваме яйцата отгоре. Аз съм пекъл така най-много три. За повече порции ще трябва да се оформят повече тавички. Няма как да ги пресипете, ядат се директно от фолиото. Подправят се със сол и каквото предпочитате. В моя случай куркума.

Печени яйца, обвити в глина: Друг начин на приготвяне е да се забърка глинеста почва, яйцата да се обмажат отвсякъде, така че да се образува слой, който да ги предпази от пръсване при нагряване. Заравят се в жарта  и така се пекат. Тук ще трябва малко време да се загрее глината, топлината да стигне до яйцето. После глината и черупките се махат, яйцата се подправят и се косумират. Това не съм го пробвал поради липса на подходяща пръст по местата, където съм си правил пикник.

Друг начин е да се изпекат върху нагорещен плосък камък. Нужно е известно време да се загрее камъка. Може да се ползва плоско парче бетон или тухла. Задължително трябва хубаво да се измие. Важно е също да се постави в идеално, хоризонтално положение. После яйцата просто се чукват отгоре и се пекат директно. Това също не съм го пробвал. Просто нямах достатъчно вода за да измия тухлата, която намерих.

 От налични ресурси в Природата може да си направим чай. Аз съм си правил от глог, от жълт кантарион и от шипки. Повече от ясно е, че трябва да познавате билките. Иначе може да намерите и лайка, и мента, и бял равнец и други билки, според мястото, където си правите пикник.

 


 Тук се приготвя чай от шипки върху жарта.

 Както сигурно знаете, чаят от шипки и други плодове трябва да се вари, за разлика от билковите чайове, които минават само със запарване.

Стига да имате желание да експериментирате и импровизирате, може да измислите и други вкусни неща. Аз просто ви дадох някои идеи.

За всеки случай в кутия, несесер или друго подръчно средство си стъкмете една походна аптечка! Това в случай, че се порежете, изгорите, ужили ви насекомо или почувствате някакъв дискомфорт. Превързочни материали, обезболяващи и средства против ужилване от насекоми, както и други неща по ваша преценка.

И не забравяйте противопожарната безопасност. Пазете Природата, за да може и други да й се радват и наслаждават 

Ами... Да ви е сладко!