петък, 17 юли 2009 г.

Гонение

Още едно стихотворение с религиозна насоченост, също публикувано във "Всемирното Православие". Дали наистина вярата е в състояние на гонение, поне аз оставам с такива впечатления. Тук са вложени лични емоции, но вероятно много са имали подобни преживявания, при които са подлагали на саркастична критика тяхната вяра. Независимо от всички международни и нашенски закони, дискриминацията е факт. Дори подигравките в "Шоуто на Слави" могат да бъдат приети като форма на гонение. За съжаление няма адекватна политика. Поне засега...

Аз виждам, че светът не ни обича,
а може би му пречим със гласа си,
говорейки, че времето изтича
и че ще плаща всеки за греха си.

И често с подигравки ни спохождат
хлапета, недоносени деца
на атеизма, хулите пробождат
чувствителните вярващи сърца.

Търпим и носим кръста си достойно,
оплювани, мълчим, вървим напред.
Ранени тежко с думи непристойни,
сърцата пазят Новия завет.

Уви, и днес е време на гонение,
и пак се подиграват над Христа,
и може би всеобщото падение,
тъй ще дочака края на света!

Исихия

Това стихотворение също е писано през периода на силни емоции преди няколко години и излезе на страницата на "Всемирното Православие". Много колеги теолози и специалисти смятат, че знаят какво точно са преживявали исихастите и до какво е достигала тяхната аскеза. Аз дълбоко се съмнявам в това. Убеден съм, че за да разбереш какво точно е исихия, трябва да я преживееш. Но нека оставим дървените философи да си филосовстват.

Бе сякаш в мрака лъч на провидение,
що не оставя никакво съмнение,
начало на едно преображение.

И лутах се и скитах по земята,
понесъл вечна истина позната –
Господен път и път към светлината.

Но срещах само хорската насмешка
и скверни подигравки – думи тежки,
безверие и страсти нечовешки.

Не търсех слава, нито земно щастие,
а лек за своите греховни страсти.
Вий може би сте прави исихасти!

И пак дерзая да се преоткрия,
душата – тази огнена стихия
да слея с Божи Дух във исихия...

Вяра

Това стихотворение е написано преди няколко години. То е един от първите ми текстове, които излязоха на страницата на "Всемирното Православие". Благодаря на екипа за поканата!

Отблясък от вечни духовни пожари
пулсира в сърцето ми огнена вяра.
Тя сутрин на крак за молитва ме вдига,
душата ми храни от вечната Книга.
Когато се спъна по пътя неравен
и падна, тя пак на нозе ме изправя.
И щом се отпусне духът ми в униние,
ръка ми подава: “Стани, ще ти мине!”
Когато се вгледам в живота суетен
и мисли за радости земни сърцето,
тя тихо ми шепне: “Внимавай човече!
Греховният свят е на гибел обречен,
с богатството, блудството, светската слава
ще гние сред пламъци адски в забрава.
Преходна измама е земната радост,
следа не остава от нейната сладост.
Когато напуснеш живота след време,
от земното нищичко няма да вземеш.
Надежда ще имаш по пътя си светъл
еднствено в праведност и добродетел.
Опазиш ли своя завет пред Твореца,
очаква те в края на пътя венецът,
изплетен от нашия Господ Спасител,
от смъртната сянка велик Изкупител.
Наистина пътят е тесен неравен,
но краят му – лествица стръмна е славен.”
Окрилян от нея, духът ми в молитва
към белите облаци в утрото литва,
и в земен поклон, поглед вперил в небето,
за всички и всичко се моли сърцето.
Прекръствам се пак, и все тъй на колене,
и светла надежда възкръсва у мене.
И тръпне душата ми в тих благослов,
и няма съмнение – Бог е любов!

неделя, 5 юли 2009 г.

Life /Живот/ - клипче от V-box

Това клипче, озвучено с една от любимите ми балади на "Foreigner" много ми хареса и реших да го споделя с моите приятели. Свалено е от V-box. Така мога да го покажа на хората, които обичам и които също ме обичат.