петък, 17 юли 2009 г.

Исихия

Това стихотворение също е писано през периода на силни емоции преди няколко години и излезе на страницата на "Всемирното Православие". Много колеги теолози и специалисти смятат, че знаят какво точно са преживявали исихастите и до какво е достигала тяхната аскеза. Аз дълбоко се съмнявам в това. Убеден съм, че за да разбереш какво точно е исихия, трябва да я преживееш. Но нека оставим дървените философи да си филосовстват.

Бе сякаш в мрака лъч на провидение,
що не оставя никакво съмнение,
начало на едно преображение.

И лутах се и скитах по земята,
понесъл вечна истина позната –
Господен път и път към светлината.

Но срещах само хорската насмешка
и скверни подигравки – думи тежки,
безверие и страсти нечовешки.

Не търсех слава, нито земно щастие,
а лек за своите греховни страсти.
Вий може би сте прави исихасти!

И пак дерзая да се преоткрия,
душата – тази огнена стихия
да слея с Божи Дух във исихия...