понеделник, 18 май 2020 г.

Нова интернет измама с изнудване


В тази публикация бих искал да обърна внимание на читателите върху появила се неотдавна интернет измама, разпространявана по електронната поща. Като начало нямах намерение да ви занимавам с това, но досадниците започнаха да прекаляват.Не съм я предлагал за публикуване, защото в много електронни издания разглеждат проблема. Реших да предложа моя поглед върху нещата и скромния си опит.
/Забележка добавена на 27.05.2020 г./ За да бъда честен пред читателите си, искам да кажа, че въпреки изразения в материала скептицизъм по отношение работата на институциите, на 22.05.2020 г. получих отговор от Върховна касационна прокуратура. Докладната записка беше препратена до местното РПУ. От там ме повикаха, да доизяснят случая и за да допълнят преписката. Вероятно по-натам събраният материал ще бъде предаден на отдела за киберпрестъпления към ГДБОП.

Хакерите съвсем не изглеждат по този начин. Те имат имена и лица, който остават скрити за техните жертви. Изображението цели да подсили това, че те са откъм тъмната страна на киберпространството и че в много случаи остават анонимни.


Вероятно и вие като мен получавате често съобщения, че печелите от лотария, в която никога не сте участвали или писма от някоя „банка”, че ще ви бъде закрит акаунта, ако не предприемете някакви действия. Цитирам буквално последното съобщение: „Ъжаляваме да ви информираме, че акаунтът ви е спрян поради липса на актуализация на вашите данни.” После следват указания да изтеглиш някакъв съмнителен, прикачен файл, да го отвориш и да актуализираш данните си. Машинописната грешка в началото на съобщението е прекалено очевидна. Друг вариант е да кликнеш върху линк, за да направиш същата актуализация. Като нямам регистрация в PayPal, а последните банкови сметка спрях да поддържам преди години, редовно пращам подобни инсинуации директно в папката за спам. Пък и не е здравословно, да отварям прикачени файлове и линкове от някакви банки, в които нямам нито сметки, нито акаунт. Все пак, вредителите работят на случаен принцип и има поне малка вероятност, да намерят подходяща жертва.




Един ден обаче, открих в пощата си и-мейл с тематично заглавие, че някой си имал някаква информация за моя онанизъм. Брех, да му се не види!!! Чак ме заинтригува... Като отворих писмото, се натъкнах на нов за мен вид измама, която беше гарнирана с чиста проба изнудване. Като начало: „Здравейте!” Звучи цивилизовано и възпитано, но какво става по-долу: „Аз съм хакер, който има достъп до вашата операционна система.
Това означава, че имам пълен достъп до вашия акаунт.”
Звучи странно, какво ли пък толкова за хакване има в моята изстрадала операционна система. „Гледам те вече няколко месеца. Йеее! Толкова ли съм красив, че някой да ме гледа няколко месеца?! Дали пък няма да ми излезе късметът?! Факт е, че сте били заразени със злонамерен софтуер чрез сайт за възрастни, който сте посетили.” Въх, сайт за възрастни! Като цяло нямам навика да посещавам детски сайтове с анимационни филмчета, картинки за оцветяване или някоя нова онлайн игра. Посещавам сайтове с информация, която би могла да ми бъде полезна и може да ме обогати интелектуално. Ако става въпрос за порнография, то музикалните TV-канали дават достатъчно свежа, разголена плът, с която да си плакнем очите. Същото важи и за болшинсвото наши съгражданки, които ходят из улиците разголени като магистрални труженички. В такъв контекст сайтовете с интимно съдържание стават почти безсмислени. После следва малко уточнение: „Троянски кон ми предоставя пълен достъп и контрол над компютър или друго устройство.
Това означава, че мога да видя всичко на екрана ви, да включа камерата и микрофона, но вие не знаете за това.”
Като цяло, от обща култура, знам какво е вирус „троянски кон” и съм чувал за подобен зловреден софтуер. Само че Тъпчо Глупаков, който се представя за хакер също не знае, че нямам инсталирани нито камера, нито микрофон, та просто не виждам, как може да включи несъществуващи устройства чрез неговата троянска кранта. „Имам достъп и до всичките ви контакти и цялата ви кореспонденция.” Леле, мале! То моето една такааава кореспондееенция... Поне да задирях популярна кинозвезда или някоя екзотична тийнейджърка, пък то, само скучни нравоучителни имейли, писма от редактори и честитки за празници. Какво ли пък толкова интригуващо е намерил „хакерчо”, в моята електронна поща?  

Аха, сетих се, сайт за възрастни, тоест за навършили осемнайсет години. Доколкото ми е известно, след подобни предупредителни банери, може съвсем спокойно да си разглеждате сайта. И дете на пет години може да потвърди, че е пълнолетно.

По-нататък излиянията на Тъпчо стават конкретни: „Направих видео, което показва как се задоволявате в лявата половина на екрана, а в дясната половина виждате видеото, което сте гледали.” А, това ли било, гледал съм порно и съм правил солови изпълнения пред камерата. Много интересно, как го е записал, като изобщо нямам инсталирана уеб-камера? Е, когато в тийнейджърските си години ми приличаше да правя подобни „интимни” изпълнения, беше жалко и скучно. Тогава нямаше нито интернет, нито огромни бази данни с порнография, нито канали с еротично съдържание по телевизията. Можехме да си набавим по втория начин някое оръфано от разглеждане порносписание, карти с голи жени или по късните доби да изгледаме някоя видеокасета с нецензурно съдържание. Всичко това се заклеймяваше като плод на загниващия, упадъчен капитализъм. Блажени години, хеви метълът беше млад и аз също! Горкичкият „хакер”, да ми причини толкова безсънни нощи, да се опитвам да разбера, как ме е снимал без камера! Поне да ми го беше пратил този клип. „С едно щракване на мишката мога да изпратя това видео до всички ваши и-мейли и контакти в социалните мрежи. Мога също да публикувам достъп до цялата ви електронна поща и съобщения, които използвате.” Това, като заплаха звучи вече сериозно, но тук сър Глупаков отново блъфира. Откъде ли би могъл да знае, че съм ликвидирал почти всички акаунти в социални мрежи.”Фейсбук” и другите клюкарници са пълно затриване на време, а дезинформацията и глупостите съставят повече от 95 % от общото съдържание. Преди повече от две години приключих с регистрациите във всички социални мрежи, а в онези, които не успях да я закрия, заличих всичката информация за себе си. Колкото до контактите в електронната поща. Не смятам, че някой от моите приятели ще се върже, ако някой му прати от мое име и-мейл с нецензурно съдържание. Отношенията ми с хората, с които кореспондирам са на доста високо ниво. Приятелите ми ще решат по-скоро, че някой злоупотребява с моето име и ще ме уведомят незабавно. В следващите редове тъпият „хакер” пристъпва вече към чисто изнудване: „Ако искате да предотвратите това, прехвърлете сумата от (1200 лв.) На моя биткойн адрес (ако не знаете как да направите това, пишете на Google: Купете биткойн).” Леле, викам си, колко е скромен! Направо да хванеш, па да го разцелуваш. Друг би поискал вероятно десетина бона. 
 
Хубава картинка. Но в действителност, биткойните нямат златно покритие. Който и да ме убеждава, че са защитени от инфлация, бих му препоръчал да се гръмне.


През живота си не съм помирисвал биткойни и не бих си купил, защото, както повечето конвертируеми по света валути, няма златно покритие. Тук проблем е също, че няма държава-гарант, която да застане зад тази виртуална валута. Все пак, не след дълго получих писмо с идентично съдържание, в което поисканата сума беше 1100 лева. И в двата случая следва поместен биткойн портфейл, на който да бъде приведена скромната сума: „3DbxURXctan4U5zkNeD1zA8wPRm142Z7jW”, „15rHFEZqt1dJb8eBwCxA4Fnd1K8uWYQCi9”, но това са само два от биткойн портфейлите. Мога да добавя: „1N3piaTFdQ2B82HG5fmRPSDm6TH3RJnqwD”, „0xD1617D2259B8c5Ebf9AE336C34b48D0B4e173feF”. Има и други, отишли в папката за спам. Това би могло да значи, че различни изнудвачи използват идентичен текст или че един престъпник има повече биткойн сметки. Продължението звучеше нагло и заплашително: „След получаване на плащането, ще изтрия видеоклипа и никога повече няма да ме чуете.
Давам ви 72 часа да платите.
Имам известие за четене на това писмо и таймерът ще работи, когато видите това писмо.”
Че няма „да го чуя” – то аз и така не го чух. Ако го бях чул, примерно по телефона, щяха да го отнесат майка му и всичките му женски роднини под петдесет годишна възраст. Опитът ми да го наругая прилично с един отговор по електронната поща, удари на камък. И-мейлът беше невалиден, а нищо чудно да е изпозвал и програма от типа на „Outlook express”. Следваше препоръка да не подавам жалби където и да било, защото и-мейлът не може да бъде проследен. Надявам се, все пак сметките /биткойн-портфейли/, да могат да бъдат следени.

След като установих, че Тъпчо Глупаков ме изнудва, като блъфира по не особено интелигентен начин, веднага се свързах със системния администратор на електронната поща. От там ме увериха, че „хакерът”, няма никакъв достъп нито до операционната система, нито до електронната ми поща, нито до каквото и да било. Препоръчаха ми да не отварям прикачени файлове и линкове пействани в писмото. Ето това горещо препоръчвам и на моите читатели. Подадох по електронната поща сигнал до Главна прокуратура и Министерство на вътрешните работи. Надявах се, да се възползват от биткойн-портфейла, поместен в писмото. Засега нямам отговор. Всъщност и не очаквам да ми отговорят. В тази държава институциите не работят, поне що се отнася до обикновените хора. Иначе, ако попадне в лапите им някой беззащитен човечец, ще го разкатаят, за да покажат, как съвестно си вършат работата.

Нещата обаче не се изчерпаха с тези две писма, защото преди няколко дни открих в и-мейла, към един поддъран от мен статичен сайт, подобно писмо на руски език. Някакъв друг „хакер” ме уведомяваше, че е проникнал в системата ми, използвайки слабо място в рутера, чрез който получавам интернет. Бил го хакнал и поместил някакъв зловреден код. Имал достъп до и-мейла. Индивидчо няма как да знае, че този и-мейл се използва основно за връзка с администратора на статичния сайт. Направил бил пълно копие на харддиска ми. Ашколсун! Че, за какво ли му е?! Имал всичките ми контакти включително и номерата на телефоните. Като капак, аз никога не държа записани телефонни номера на харддиска на компа, но заплахата би подействала, ако става въпрос за смартфон или някакво подобно устройство. Имал намерение да блокира компютъра и да поиска неголяма сума в биткойни, но бил шокиран от сайтовете, които посещавам. Аха, явно пак става въпрос за порно. Моите възприятия нямали нищо общо с тези на нормалните хора. Въпросният, ме уведоми, какъв тотален извращенец съм. Охо! Най-после да науча нещо ново за себе си. Та бил направил скрийншот* със сайтовете, „които съм посещавал” и съответно как правя солови секс-изпълнения. Както и в предишния случай е повече от ясно, че няма как да ме снима при отсъствието на уеб-камера. Всъщност, заплахата би могла да подейства, в случай че става въпрос за мобилно устройство с вградена снимачка. Но пък въпросният скрийншот щял да впечатли всеки от моите познати. Та 500 щатски долара била черезвичайно скромна сума, с която да си подсигуря неговото мълчание. Но приемал плащане само в биткойни. Следва един от поместените по-горе „портфейли”: „1N3piaTFdQ2B82HG5fmRPSDm6TH3RJnqwD”. За всеки, който не използва биткойни се препоръчва да провери в „Google-търсачката”, как се купува въпросната виртуална валута. Въпросният ми даваше 48 часа да платя, след което щял да унищожи всичко. Ако не получел исканата сума „Хакерчо” заплашваше да блокира устройствата ми и да разпрати скрийншота до всичките ми контакти. Бил качил цялото съдържание на пощата ми и на харддисковете ми на някакъв далечен сървър, до който само той имал достъп. Ако си форматирам диска, това нямало да помогне. Да не се опитвам да се свържа с него, защото и-мейлите се генерирали на случаен принцип. Ако си платя, както казваме по нашенско „като поп”, щял да ме остави на мира. Това била честната му дума на хакер. Леле, какво достойнство! Направо да му се възхитиш и да ръкопляскаш! То пък аз нямам никакво намерение да плащам, нито като поп, нито като клисар, просто защото е очевидно, че въпросният „хакер” лъже и блъфира. После, направо възхитително, индивидът ме съветва в бъдеще да си обновявам регулярно антивирусната програма, за да не попадна пак в подобна ситуация. И като заключение: „Не злобейте срещу мен! Всеки има своята работа. Късмет!” Брей, то това хакерството било работа! Аз пък не знаех. Какъв съм невежа. Чак да се изчервя от срам. И накрая ми пожелава късмет. Чак да се просълзи човек.

Няма да се спирам и на идентично по съдържание писмо, което получих вчера на личния ми и-мейл, този път на английски. Само ще уточня, че компютърът ми продължава да работи безупречно въпреки архаичния си вид и изтърканата операционна система. Което значи, че освен за камерата и скрийншотовете, „хакерът” блъфира и за това, че може да блокира компа и всички устройства към него.

Пиша всичко това, за да мога да предпазя читателите си от изнудвачи, хакери и псевдохакери. След като са поразрових в интернет, прочетох няколко статии, които описват въпросната интернет измама. Въпросните хакери били африканци от Нигерия и Гана. За превод изпозвали Google-преводач. И на мен ми замириса на онлайн-превод, но не бях съвсем сигурен. При онлайн превода изобилстват грешки като объркани родове и числа, както и други, очивидни за познаващите правописа на родния език. Оказа се, че отделни изнудвачи са успели да се докопат до паролите на някои потребители. Според специалисти е станало по-скоро чрез социалните мрежи и търговски сайтове, отколкото през и-мейла. Много хора ползват едни и същи пароли за „Фейсбук” и за електронната си поща. При мен системата не сработи, защото нямам камера и микрофон, нито навика да маструбирам пред монитора. Но всеки има своята тъмна страна, която крие от обществото. Аз никого не осъждам, ако гледа порнография или задоволява по друг начин потребностите си. Нито имам право, нито съм безгрешен, за да съдя и клеймя когото и да било. Но ако някой наистина разполага с камера и има подобни навици, той би могъл да се подведе по лъжите на подобни мними и истински хакери. Може да изпадне в паника и в края на краищата, да плати. Въпреки широката кампания срещу телефонните измами, броят на ужилените от измамници с хиляди левове расте всеки ден. Разбрах от статиите, които прочетох, че има и случаи, при които жени са изнудвани със заплахата, че ще бъдат разпространени нецензурни техни снимки от сайтове за интимни запознанства. Това, което можете да направите е, да се свържете веднага с администратора! Колкото до полицията, не мисля, че ще свършат някаква работа да ви защитят. При предишната руска „романтична” измама изпратих сигнал до ГДБОП киберпрестъпления. Дори не получих отговор. Дали произлиза от това, че има много подобни измами. А може би, защото разкривайки подобна измама блюстителите на закона няма как да блеснат пред обществото. А дали не е, защото институциите в тази държава почти не работят. Казвам почти, защото същите ловци на киберпрестъпници, преди време изправиха пред съда мой познат, който беше свалил някакво тийнейджърско порно като торент. За хората, които не знаят, при торентите вторичните потребители теглят торента от предишния потребител. Това се нарича сийдване. Така въпросният бе осъден за разпространение на детско порно. Човечецът дори не е знаел, че други любители на еротиката теглят филмчето от компа му. Тук имало закони, видите ли?! Иначе у нас и разпространението на порно и проституцията са незаконни, но процъфтяват необезпокоявани. Но, това е България! Бизнесът си е бизнес!

Без проблем копирах тази снимка от произволен сайт. Въпреки, че беше "най-приличната", се наложи да я цензурирам. Някой може да свали по подобен начин и ваши неприлични селфита.


Затова препоръчвам, да съберете, колкото се може повече информация! Има десетки статии на различни езици за интернет измамите и за това, как да ги разпознаем и да се защитим от тях. Постарайте се да не ползвате регистрациите си за „Фейсбук”, „Гугъл” и пр. за онлайн пазаруване или разглеждане на не особено надеждни сайтове! Най-малкото ще привлечете повече спам в пощите си, а може да откраднат и паролата ви. Сложете друга парола на електронната си поща, която да не съвпада с тези за социалните мрежи, сайтовете за пазаруване или обяви, в които имате регистрация. Сменяйте често паролите си и поставяйте дълги и надеждни комбинация от букви и числа. Ако някой се е добрал до паролата на и-мейла ви, трябва да сте наясно, че той наистина има достъп до контактите ви и може да пише от ваше име до приятели и познати, което може да предизвика скандал. Може да смени паролата и да ви лиши от достъп до ценна за вас информация. Като цяло, избягвайте да се снимате разсъблечени или разголени пред уеб-камера свързана към компютър или с мобилно устройство, свързано към интернет! Виртуалният секс по скайп или през някоя уеб-мрежа за флиртуване може да ви излезе през носа. Много е вероятно да ви снимат и да използват кадрите за изнудване. А може и просто да ги качат за забавление в някой сайт с нецензурно съдържание. Разбира се, без ваше съгласие. За всеки случай, покривайте обектива на уеб-камерата или на мобилното устройство със стикер или нещо друго подходящо! Независимо дали сте мъж или жена, не се изкушавайте да качвате свои еротични снимки в сайтове за запознанства или за интимни контакти! Много лесно някой може да ги копира от там и да ви изнудва или да ви превърне в популярно зрелище. Същото е валидно и ако тайно практикувате „най-древната” професия – проституцията. Ако сте пълнолетен мъж, избягвайте да флиртувате с непълнолетни, леки момичета, да търсите виртуален секс или да се разголвате! Същото е валидно и когато става въпрос за комуникация с момчета-тийнейджъри с различна от традиционната сексуална ориентация, юноши-травестити и пр. Не изпращайте на невръстни никакви снимки, клипове или линкове със сексуално съдъжание! Имайте пред вид, че тези индивиди често крият истинската си възраст! Така може съвсем реално да попаднете под ударите на закона или да бъдете изнудвани. За някои хора това може да се окаже доходоносен бизнес. Гледането на порно като цяло не се смята за престъпление, като се изключи притежаването на детска порногафия. При все това, не е невъзможно някой наистина да проследи, какви ги вършите и да ви изнудва или да ви направи за резил. Зловреден софтуер за следене наистина съществува. Той може да бъде инсталиран без ваше знание при ремонт на устройството, на служебния ви телефон, за да ви следят шефовете или от злонамерени хора, на които по невнимание сте предоставили достъп до системата си. Може да го свалите също от някой и-мейл с призив да си актуализирате акаунта, като свалите прикачен файл или кликнете върху поместен линк. Ако получите съобщение от банка, че трябва да си актуализирате акаунта, да се запознаете с новите условия или някакви други промени: В случай, че нямате нищо общо с банката, нещата са ясни. Пращате писмото в папката за спам. В случай, че имате нещо общо с банката като сметка, кредит или по друг начин се ползвате от услугите й, вместо за сваляте файлове или да отваряте линкове, направете си труда да посетите най-близкия офис или се свържете по телефона с представител на финансовата институция! Малко сигурност никога не е излишна. Убеден съм, че няма да съжалявате. Ако някой ви заплашва, изнудва, тормози или ви притеснява чрез и-мейл, социална мрежа, скайп или по какъвто и да било друг начин, /вас или хора от семейството ви/, потърсете незабавно връзка с полицията! Най-добре го направете директно в близкото подразделение на МВР! Ако имате приятел или познат, който работи в системата, не се колебайте, да се възползвате от помощта му! Понякога и тези си вършат работата. Дано имате късмет!

Този юнак се пробва как изглежда в женски дрехи и си прави сефли. Дали близките от семейството му знаят за това екзотично хоби?!


Помнете: децата ви трябва да са наясно с всички интернет капани, в които могат да попаднат! Не ги хокайте, а по-скоро търсете начин да разговаряте и да създадете топли отношения на любов и доверие!

При всеки, дори малък опит да ви създават проблеми по електронната поща или чрез соцална мрежа се свържете веднага с администратора!


Аз вече го направих и сега съм спокоен. Е, почти спокоен...




_____________________________________



* Скрийншот е изображение, снимано от потребител, което записва видимите обекти на монитора, дисплея на телефона, или всякакво друго устройство, което изобразява някаква картина.

четвъртък, 19 март 2020 г.

Зимно пончо от вълнено одеяло


След като реализирах проекта си за зимно пончо, което да обличам при моите зимни трекинги извън града, реших да споделя идеята с повече хора. Затова запитах г-н Стоян Стоянов, има ли място, където се публикуват материали свързани с живота сред Природата, а той ми предложи да го публикувам в неговия блог като гост-автор. И така, материалът вече е качен в блога Xenos-bushcraft - блог за бушкрафт и оцеляване. Сърдечно благодаря на г-н Стоянов за отзивчивостта, да предложи моя материал на своите читатели!

Пончото като специфична дреха се появява в пределите на Южна Америка много преди пристигането на испанските колонизатори. Названието навлиза в испанския език от езика на племето Кечуа. Характерно е за инките и обитателите на Андите. Смята се за традиционна дреха в пределите на Колумбия, Боливия, Перу, Чили и Еквадор. Различните индиански племена го изработват с различни цветове и орнаментировка. В класическия си вид то е представлявало правоъгълно парче плат с отвор за главата.
Носи се като връхна дреха за запазване температурата на тялото в студено време. Дължината и ширината му варират.
В средата на двадесети век този традиционен за Латинска Америка атрибут става популярен по целия свят. Основното, което взаимстват, е отвора за главата и отсъствието на ръкави. Иначе формата му е доста разнообразна – от квадратна до овална или ромбоидна, конусовидна пелерина и пр. Има също и много варианти на пончо-дъждобран от искуствени и промазани материи. Вероятно интересът се дължи на факта, че много хора са сметнали пончото за удобна и практична дреха. То е било облекло за лов и риболов, за яздене и пътуване на дълги разстояния, както и за всекидневна работа. Пончото става атрибут на герои от известни уестърни. Един от най- емблематичните модели е този, с който Клинт Истууд участва в популярни кинопродукции.

 Пончото на Клинт Истууд вече се предлага в търговската мрежа.

В началото на зимата ми дойде идеята да си направя пончо за моите разходки сред природата. Тъй като ги организирам за един ден и не нося много багаж, сметнах, че този тип връхно облекло ми импонира. Доста се порових в Интернет, докато попаднах на няколко интересни варианта. Спрях се на един, който, освен че топли е и нискобюджетен – от порядъка на трийсетина лева. За основа се използва военно одеяло от старите, които все още се срещат по складовете, а нерядко се предлагат и по битаците, заедно с мешки, манерки, сухарни торби и пр. След известно  търсене си набавих нужното одеяло. Една от причините да избера такъв тип одеяло е неутралният цвят – сив. По магазините за нови стоки и тези за дрехи втора ръка не ми попадна нищо подходящо. Разбира се, всеки би могъл да използва друг цвят одеяло, например зелено или кафяво.
След като скицирах модела, намерих и шивач с достатъчно мощна шевна машина, който да го ушие. Той вече имаше свой готов вариант на кройка за качулката, който ме устройва. След няколко дни можех да се порадвам на новата придобивка и да си  направя първата разходка в извънградска среда. Така установих, че дрехата, освен че топли, предпазва от вятър и от слаб дъжд. Под полите на пончото се помества окачената на колана екипировка – манерка, нож, авариен комплект или походна аптечка. Под него може да се носи и чанта с презрамка или неголяма раница от порядъка на 10 – 20 литра.

Като начало се определят размерите. Всички размери по скиците са в сантиметри. Реших да запазя оригиналната дължина от порядъка на 210 см. Останалото го свърши шивачът по скицата, която му оставих. Ширината е 138 см. Измерва се с леко разперени встрани ръце от китката, по дължината на ръката, над двете рамене и зад врата, по дължината на другата ръка, до другата китка. Целта е, да осигури възможност, дланите да остават извън пончото, като в същото време, при спуснато състояние, то покрива тялото до пояса. Тук всеки може да подходи индивидуално. Изрязва се нужната ширина. В моя случай съм предвидил и около два сантиметра за подгъв. В оригиналния си изтъкан вид одеялото няма нужда от странични подгъви и оверлок, но след като се среже те са неизбежни.



Определят се дължините на предната и задната част. Идеята ми беше да стига някъде малко над коленете. Задната част остава с десетина сантиметра по-дълга.




Заобля се в четирите краища, като ъглите се изрязват. Това най-добре ще го направи шивач с подходящ линеал, но може да си го направите и сами с шаблон.. Размерът на отвора се определя, след като се измери обиколката на главата. При мен е с диаметър 25 см. Главата трябва свободно да влиза през него. Има и вариант да се стесни около шията и да се закопчава с едно или две копчета. Спрях се на този с по-широкия отвор. Центърът на отвора трябва да се фиксира в пресечната точка на осовите линии по дължина и ширина. Очертава се с шаблон и се изрязва. Предвиждат се един-два сантиметра за подгъв. Разкроеното пончо се минава по всички ръбове и около врата на оверлок, а след това се прави и подгъв.

 
От останалия плат се разкроява и ушива качулката от три части. Тази кройка не е задължителна, може да се направи и от две парчета. Нещата зависят и от материала, който ще остане от одеялото.  Първо всички парчета се минават на оверлок. После се съшиват. Извитата част на кройката на двете странични парчета се пада откъм тила. Накрая ръбовете от плата, които са обърнати навътре, се подгъват и се пришиват нагоре към плата. Това е за да не подпират в главата. Качулката се подгъва в предната част около лицето /2 сантиметра/, за да може да се пристяга с шнурче.


 Качулката се пришива паралелно на отвора за главата. През подгъва в предната й част се прокарва шнурчето за пристягане. Вече може да го наметнете през главата и да се огледате в близкото огледало.

Лицева част на пончото  


 Гръб на пончото

Едно от предимствата на пончото е, че може да се ползва и за завивка при необходимост. В случая качулката пада върху отвора за главата и го покрива. По желание може да се пришие джоб или да се сложат копчета с илици, които да затварят долната част при ветровито време. Ако се наложи, може да се привърже в областта на кръста с колан или въженце. При силен дъжд, върху него може да се облече и пончо дъждобран. В случая е нужно, размера на вълненото пончо да бъде по-малък, за да може дъждобранът да го покрие.
Освен из пущинаците го пробвах в градска среда. Намирам, че е удобно и за градски условия. А това, че привлича внимание не е проблем, стига да не ви пука от реплики: „Какъв е тоя опънджак?”, „Да не си станал мексиканец?” и пр.

Това съм аз с пончото 

Така изглежда пончото с вдигната качулка

сряда, 4 март 2020 г.

Авторитетите в Православието и духовните старци

Като начало се връщам към един емблематичен герой от романа на Ф. М. Достоевски "Братя Карамазови" - старецът Зосима. Заобиколен от духовни ученици, отдаден на ближните, достоен и мъдър. В един момент старецът умира. Всички очакват от тялото му да се разнесе благоухание, да се превърне в нетленни мощи. За голямо разочарование, от тленните останки на покойния монах замирисва на разложение и тлен. Много от неговите ученици са разочаровани от дъното на душата си. Монасите се опитват да успокоят множеството. И все пак светец или грешник е бил старецът Зосима. Това е въпрос, който би могъл да развълнува много съвременници, които подражават, цитират, или  се опитват, да превърнат съвременни духовни старци в гурута. Благодарности към екипа на ЛитерНет, който одобри и публикува статията в мартенския брой на електронното списание към портала. Там материала излезе със съвсем незначителни корекции, затова не съм го прекопирал в редактирания му вид. Ако го намирате за полезен, може да го споделите в социалните мрежи. 



Свети Амвросий Оптински е един от плеядата доблестни старци, просияли в Оптинската света обител. Смята се, че именно той е прототипът на стареца Зосима от романа на Достоевски.

През последните десетилетия в пределите на Българската православна Църква стана много актуално, /почти модерно/, да се търси наставлението на духовни старци, да се издават книги за живота им, да се публикуват и четат техни мъдри мисли. Издигането на старците в култ би могло да бъде много полезно, но води след себе си и някои негативи:
Една зимна неделя след Литургията беседвах с млад мъж, който разказа за свои проблеми свързани с нечисти духове. Споделих своя религиозен опит и му препоръчах да ползва Василиеви молитви /1/, като ги чете на глас за себе си. Веднага присъстващ мой колега богослов ме апострофира: Някой си старец Порфирий бил казал, че тези молитви трябвало да се четат само от свещеник. С това се постара да провали усилията ми, да помогна на страдащия младеж. Нахоках въпросния колега, но едва ли успях да променя начина му на мислене. Присноблаженият старец няма как да не знае, че е имало християни, които не са били духовни лица, а са изцерявали неизлечимо болни с молитвите си: св. Трифон, св. Пантелеймон, св. Безсребреници Козма и Дамян, и много други. Никой не би могъл да лиши православния християнин от възможността, да търси помощ непосредствено от Бога, независимо за какви молитви става въпрос. В случая, частното мнение на стареца Порфирий противоречи на древния опит на Църквата.
Друг негативен случай е от съседна енория, където един мъж посещава периодично Атон. Там се ползва от съветите на неизвестен за мен духовен старец. Не мога да кажа, че въпросният го е наставлявал да безчинства, но този мирянин системно, от години злослови срещу свещеника, срещу презвитерата и срещу децата им. Подлага на критика реда в храма, начина на служение и други неща, коeто не му влиза в правомощията. Често дава съвети и разпореждания, без да има нужният ценз и благословия за това. Една от глупостите, която излезе от устата му е, че църковните свещи не трябва да се духат, а задължително да се гасят с пръсти.
Подобни случаи повдигат актуално въпроса за авторитетите в православната Църква и мястото на духовните старци в религиозния живот на християните.


Старецът Силуан Атонски отдавна е канонизиран за светец.

Най-общо понятие за духовен старец: Първата форма на духовно наставничество е известна още от Стария завет, където е описано, че св. пророк Илия, св. пророк Елисей, св. пророк Йеремия имат свои ученици.
В Новия завет, вдъхновените от Светия Дух апостоли поддържат служението на наставници. Посланията на св. апоспол Павел свидетелстват, че той се обръща към своите възлюбени чеда, за да ги поучи във вярата. Същото е валидно и за други апостолски послания.
Като обособена форма на служение старчеството се появява, със зараждането на монашеството през IV-ти век и основаването от св. Антоний Велики и св. Пахомий на монашески братства. Православното старчество или наставничество не винаги е обвързано с духовен сан. За старец може да се смята и не толкова престарял монах или свещенослужител, но човек обогатен с мъдрост и духовен опит. В девическите манастири респективно това е била монахиня. В определен момент дейността на благочестивите духовници се простира извън пределите на братството – над миряни и благочестиви поклонници. Понякога християни, търсещи съвършенство и мъдрост, са прибягвали до духовното наставничество на хора упражняващи по-особен вид аскеза, например стълпници /2/ или юродиви /3/. В практиката на Църквата е имало и старци, които са служели като енорийски свещеници. За някои от прославените старци се знае, че освен мъдри са били, прозорливи, а някои са имали и други духовни дарби. Наставлението обикновено се е предавало по време на изповед, беседа или по-рядко чрез писмено послание. Освен чрез поучение, духовните наставници са проповядвали чрез своя личен пример и начин на живот.
Широко е разпространено схващането, че старецът се явява проводник на божествена благодат и източник на боговдъхновена мъдрост. Някои виждат в думите им проява на божествена воля. В България, след няколко десетилетия властващ атеизъм, приемствеността е прекъсната и традицията на духовното старчество е изгубена, но все пак се запазват някои форми на наставничество във вярата. В съвременен план старчеството се проявява в няколко основни направления:

Старците като учители и наставници: Търсенето наставлението на духовни старци днес, не е нещо ново. Имало го е през вековете у нас и в други православни страни. Малцина обаче знаят, че старчеството в манастирите е една от многото форми на служение наред с готвенето, паленето на кандилата, метенето на двора, цепенето на дърва за огъня. То се явява най-отговорното служение, при което духовникът предоставя своите знания, опит, мъдрост и даровете на благодатното свещенство в услуга на хората. Духовното наставничество се възлага на монаси, преминали през повечето видове послушание в манастира – от тежката физическа работа, през всенощните бдения, през системното изучаване догматите и правилата на Църквата, през тежката аскеза на строг пост и непрестанна молитва. Макар и напреднали в духовния живот, старците са подчинени на игумена на манастира или скита, в който се подвизават. Същият следи зорко, за избягване на всичко, което би могло да навреди на името на манастира, на миряните и на авторитета на свещенството.
Едно от главните служения на възрастните духовници е като изповядващи свещеници. Всеки свещенослужител има право да извърши тайнството, но в манастири и по-големи енории, това се изпълнява от по-опитни.
Освен за изповед, духовните старци постоянно биват търсени за съвети, които често излизат извън границите на религиозния живот. Немалко миряни задават въпроси от рода на: дали да кандидатстват за някаква работа, дали да заминат за чужбина, дали да се преместят в друго населено място, дали да се оженят /респ. омъжат/ за определен партньор и пр. Често стоварват върху плещите на старците отговорността за важни решения, от които зависи целият им по-нататъшен живот. Ако един послушник или млад монах в манастир може да се отдаде на безпрекословно послушание, то за останалите е важно, да се научат да се възползват от свободната си воля. Свободната воля е един от най-големите дарове, които човек е получил при своето сътворение. Според учението на Църквата, тя е част от Божия образ, заложен у него. Свободната воля се възпитава от ранно детство до зряла възраст, за да се научи човекът да познава добро и зло, правилно и неправилно, и да може да взема самостоятелни, отговорни решения. Няма никаква гаранция, че благословията от старец за нова работа, ще спести проблеми с работодателя, с колегите, финансови затруднения и пр. Никой не може да ме убеди, че ако духовният наставник препоръча определен жених или девойка, те ще бъдат най-подходящите. Хармонията в християнския брак се крепи на вековни ценности, но не само на тях. Решаващи могат да се окажат някои неподозирани слабости, намесата на родителите или на странични хора. Важен фактор в отношенията може да се явят здравословното състояние или доходите. Затова е необходимо, всеки да се научи, сам да взема важните решения в живота си и да не прехвърля отговорността върху други, независимо колко са духовно издигнати. Наред с това има християни, които досаждат на старците с маловажни въпроси, та се стига до иронични забележки към такива индивиди: ”Отче ще благословите ли да си изсекна носа?”
Добре запознатите с правилата на Църквата и придобили опит служители, могат да бъдат полезни със съвети засягащи постите, молитвените правила, поклонническите пътувания, възпитанието на децата, проблеми в интимния живот. Със своя авторитет те могат да изгладят някои семейни пререкания и да помирят децата с техните родители. Духовните съвети могат да бъдат безценни по отношение на милосърдието и благотворителността. Когато се доверява на определен старец, християнинът разчита не само на съветите му, но и на неговото молитвено застъпничество. Един истински духовен старец никога не би си позволил да осъжда и критикува енорийски свещеници пред техните пасоми. Духовният старец във всичко е проникнат от искрена любов и уважение към всички хора, дори към тези, които не принадлежат към Църквата. При все това винаги е готов, обосновано да защити православната вяра от нападки. Духовният старец се отнася със снизхождение, но и със строгост към греховете на своите духовни чеда. Той съзнава, че в съвременния свят изпитанията и изкушенията са неизброими и дава ценни съвети, как да се борят с тях. Както бе споменато и по-горе, старците избягват всякакви похвали и суетна слава: „Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.” /Лука 17:10/
Фактът, че се срещат подобни духовно извисени служители, съвсем не означава, че трябва да игнорираме енорийските свещеници. Ако и да не са живели в монашеска аскеза, те са подготвени по всички въпроси засягащи християнската догматика, етика, история и богослужение. На много от въпросите ни свързани с вярата, можем да получим от тях нужния ни отговор. На тях също им е дадена благодатта да служат на своите пасоми.
Към казаното по-горе за свободната воля мога да допълня, че никой старец, свещеник или наставник няма право да обсебва живота на някой християнин и да му налага, какви житейски решения да взема: дали някой ще приеме монашество или духовен сан, дали ще се ожени /респ. омъжи/, към какво образование /респ. професия/ ще се насочи. Всичко това човек трябва да решава сам, следвайки сърцето си, използвайки разума, опита и свободната си воля. Дори да допусне грешки, това е неговият живот и той сам трябва да го подрежда и изгражда. Опитите някой духовник да се разпорежда с живота на своя пасом, да го товари с непосилни духовни подвизи, да му налага неоснователни забрани, да изисква прекалено подробни изповеди и пр. са сериозна диагноза. Всичко това показва, че не трябва да се доверяваме на този наставник.

Героят на Достоевски от "Братя Карамазови" - старецът Зосима - илюстрация.

Старците като прозорливци и прорицатели /4/: В средите извън Църквата от десетилетия насам се наблюдава нездрав интерес към хора със свръхестествени способности. Възползвайки се от това, много ясновидци, магове, гадатели, врачки и пр. си докарват прилични доходи. В християнските среди през вековете също е имало хора с благодатни дарове на прозорливост, които са можели да предскажат бъдещето, да четат мисли и др. Със сигурност мога да кажа, че сред съвременните християни има такива, които проявяват интерес към свръхестественото. Някои го правят от любопитство, други подтикнати от някакви житейски проблеми.
Без съмнение и днес, макар и рядко, се срещат прозорливи духовни лица, както и такива, които могат да надникнат отчасти в бъдещето. Духовно издигнатите личности се стараят да прикриват подобни благодатни дарове и да използват своята прозорливост само в угода на християните. Те никога не парадират със способностите си, като въздават слава единствено на Бога, който им ги е дал, не за тяхна прослава, а за да могат по-добре да послужат на своите братя и сестри. Те строго порицават онези, които проявяват светско любопитство към техните дарби и бързо им показват вратата. Такива хора с твърда ръка заклеймяват всякакви опити някой да узнае, какво предстои да се случи в бъдеще. Ако искат да предпазят някого от грозяща го опасност, намират заобиколен начин да го направят.
Повишеният интерес към свръхестественото, може да навлече на християните големи неприятности. Независимо дали търсят разрешение на здравословен проблем или житейска несполука, рано или късно системното търсене ще ги отведе при някоя персона извън Църквата. Освен че ще заплатят пари за любопитството си, те ще попаднат и под осъждане, защото Православието от векове е предало подобни индивиди на анатема.

Старците като целители: Едно от служенията, заради които християни прибягват до помощта на благодатни старци, е за изцеление на свои духовни и телесни немощи. У нас по-малко и повече зад граница са познати случаи на изцеление чрез молитвите на извисени духовници. Ще подчертая, че в познатата от векове църковна литература, след случаите на изцеления, духовните лица, по чиито молитви е бил изцерен болния, не са отдавали това на себе си. Те винаги са казвали, че са грешни и немощни люде и че Бог е този, който е изцерил страдащия. Ако и някои духовни лица да имат голямо дръзновение пред Бога, то славата за извършеното чудо принадлежи на Всевишния Бог – Вечен и Единосъщен познат в три Лица. И в древност, и днес благочестивите духовници са знаели, колко вредна може да бъде суетната слава и са бягали от всякакви почести. Проникнати от дълбоко смирение, не един или двама от тях са забранявали на изцерените, да разказват за случилото се.
Със сигурност зная, че има стотици страдащи хора, които биха дали мило и драго да си върнат здравето. Няма нищо лошо в това, да търсят изцеление при духовници, известни със своето дръзновение пред Бога. Това, разбира се, могат да бъдат и старци. При търсенето си не трябва да се стигат до инсинуации, да карат свещеници и монаси, през ден да им четат молитви за изцеление, или да им досаждат за дребни здравословни неразположения.
Някои заболявания могат да бъдат излекувани чрез средствата на съвременната медицина – алопатична, хомеопатия, както и нетрадционна – билколечение, акупресура и пр. Да се стига до крайности, да се отрича науката и нейните постижения граничи с ерес.  

Подражанието в духовния живот: Неизброими са случаите, при които, /най-често млади/ християни си избират някакъв образец за подражание. В голяма част от случаите това се явява някой просиял със своите подвизи монах, пустинник, мъченик за вярата и пр. Те се основават на Посланието на св. апостол Павел до Евреите: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.” /Евр. 13:7/ Подражанието в религиозния живот може да се окаже духовно самопрелъстяване и да доведе до непредсказуеми последствия. В цитирания по-горе текст се казва: „подражавайте на вярата им”, а не подражавайте на начина, по който са живели! Това означава, да се стремим да водим чист и богоугоден живот, независимо дали сме избрали да се посветим на монашество, или сме решили да създадем семейство. И двата пътя са благословени от Бога и могат да бъдат форма на служение. Да създадеш, отгледаш и възпиташ деца християни, в днешния потънал в бездуховност и пороци свят, е истински подвиг.
За да подражаваме на някой монах или отшелник, живял през Средновековието, ние трябва да се поставим в същите условия на живот, трябва да имаме същите учители, които непосредствено да ни предадат своя опит. Четенето на духовна литература е богоугодно и полезно, но човек не може да подрежда живота си само по книгите. Във века на мобилните комуникации не можем да игнорираме света около себе си и да живеем като отшелници и пустинници. Вече почти няма място, което човекът да не е осквернил със своето присъствие. Като изключим Атон и някои монашески обители със строг устав, в повечето мъжки манастири се допуска на службите да присъстват жени. В девическите манастири също могат да идват на поклонение или на служба мъже. Това означава, че съблазните са неизбежни.
По времето, когато бях студент и аз съм изпадал в съблазънта на подражанието. Бях решил, че ще стана свещеник, като бях избрал за подражание отец Йоан Кронщадски. Една от особеностите на неговото служение е, че той е предпочел, отношенията със собствената му съпруга, да бъдат като на брат със сестра. Трябваше да мине време, преди да разбера, че сред християнките, които познавам, няма да намеря такава, която да се лиши от дара, да бъде обичана като жена и да стане майка. С течение на времето осъзнах, че аз самият, нито съм подготвен, нито имам нужните духовни сили да водя такъв живот.
Независимо, дали имаме подходящ наставник и душеприказчик, трябва всячески да се стремим да избягваме изкушението да подражаваме. Ако се посветим на монашество, трябва внимателно да изберем обителта, в която ще се заселим! Не бива да забравяме, че там освен службите и молитвите ни чака немалко физическа работа, което е напълно в реда на нещата! И в манастирите и в енорийските църкви духовният живот се подрежда според църковните правила и Типика /5/, а в манастирите и според монашеските устави. Преди да поемем по който и да било път, трябва внимателно да обмислим и да преценим своите духовни сили и възможности.


Свещеното Писание - първи, главен и неоспорим авторитет в Православната Църква.

Основни авторитети в православната Църква: Повишеният интерес към духовните старци и тяхното издигане в култ, свидетелства за дълбока криза, засягаща българското Православие. За християните, които се стремят към духовно усъвършенстване, не са достатъчни неделните проповеди в храмовете. Те четат книги, ровят из Интернет, изучават Библията в търсене на верния  път. Култът към старците свидетелства за нуждата от хора с дръзновение пред Бога, проводници на небесна благодат, вдъхновени от божествена мъдрост! Немалко християни, недоволни от своите енорийски свещеници, ходят на църква в други енории или посещават някой манастир. Към духовните търсения се прибавя, четене творенията на старци и установяване на личен контакт с тях. В един момент на старците започва да се гледа като гурута, техни мисли започват да се цитират като общовалидни за религиозния живот на цялата Църква. Нерядко и богослови и обикновени християни си позволяват да използват думи на старци, в защита на свои частни мнения по църковни въпроси.
Именно затова трябва да уточним, кои са основните авторитети в православната Църква:
Първи и главен авторитет, това е Свещеното писание. Библейският кодекс от седемдесет и седем книги е првеведен на повечето говорими по света езици. И в църковната догматика, и извън нея, когато се излага вероучително или нравствено правило, се привежда цитат от Библията. Когато говорим за боговдъхновеността на библейските книги, смятаме, че в тях се съдържат божествени истини, предадени чрез изразните средства на човешката реч. Неоспоримият авторитет на Свещеното писание засяга отношенията между човека и неговият Творец – Бога, междучовешките взаимоотношения, отношението към сътвореният от Бога свят и пр. Българският православен превод на Библията трябва да присъства във всеки дом и не само да укасява библиотеката, а да бъде настолна книга за всеки възрастен християнин.
Вторият авторитет в Църквата е Свещеното предание. В края на евангелието според Йоан се казва:  ”Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги.” /Йоан 21:25/ Базирайки се на тези думи Църквата издига авторитета на Свещеното предание – дела извършени от Иисус Христос и Неговите ученици, които не са описани в свещените библейски книги, но са запазени като устно предание. Освен делата в това число влизат проповеди, мисли и наставления, казани при определени случаи от Спасителя и апостолите. Свещеното предание има спомагателен характер и винаги, когато се използва, то се подкрепя с цитати от Библията.
В богословските факултети се изучава дисциплината Патрология, която се занимава с творенията на църковните отци, учители и писатели. Патрологията е предвидена, защото в някои от творенията на църковни отци са съхранени елементи от Свещеното предание. Това съвсем не означава, че всичко, което са писали светите отци е непременно Свещено предание. Разбира се, повечето творения са изпълнени с мъдрост и могат да бъдат изключително полезни за четене.

Седмият Вселенски събор, осъдил иконоборството и дефинирал догмата за почитта към светите икони. 

Просветените православни християни знаят, че в Църквата върховният авторитет принадлежи на Вселенските събори. От самото начало, основаната от Христос Общност, взема своите важни решения, с участието на апостолите и свещенослужителите. Това се вижда от апостолския събор, проведен в Йерусалим около 50-та година, описан в книгата Деяния не светите апостоли петнадесета глава. Вселенските събори са седем на брой, проведени от четвърти до осми век: I-ви – 325 г. в Никея; II-ри – 381 г. в Константинопол; III-ти – 431 г. в Ефес; IV-ти – 451 г. в Халкидон; V-ти – 553 г. в Константинопол, VI-ти – 680 – 681 г. в Константинопол и VII-ми – 787 г. в Никея. На съборите присъстват духовни лица, представители на цялата Църква. По време на заседанията те вземат важни решения с догматическо и канонично съдържание. Именно на Вселенските събори са съставени вероопределенията свързани с вярата в Светата Троица, в Господ Иисус Христос, отношението към света Богородица и нейното участие в Божествения промисъл, присъствието на две естества /божествено и човешко/ в Иисус Христос, отношението към свещените изображения – икони и др. Наред с догматическите вероопределения тези събори изработват канонически правила за устройването на реда и благочестието в Църквата – за свещенослужителите и отношенията между тях, за миряните и пр.
Освен Вселенските събори, в Църквата са проведени и поместни събори, които също са завещали съответните канонични правила, получили одобрението на цялата Църква. Такива са Лаодикийски /341 г./, Антиохийски /341 г./, Сердикийски /349 г./ и др. Общият им брой е около десет, като последният е проведен 861 година в Константинопол. За решенията приети на тях и каноничните правила е важно впоследствие да получат одобрение от всички поместни църкви. Като пример можем да посочим, че на извънредно заседание на поместния събор в Константинопол 870 г. Българската Църква получава статут на автономна архиепископия.
Към каноничните правила одобрени на Вселенските и поместни събори са добавени и такива, съставени от някои древни отци на Църквата. Такива са св. Атанасий Велики /295 – 373 г./ св. Василий Велики /329 – 373 г./, св. Григорий Богослов /329 – 389 г./  и др. В сборнинка с канонични правила те са общо тринайсет души. Правилата са извадки от техни творения и послания, писани с цел изясняване на различни случаи свързани с отношенията между християните, с благочестието и морала.
След разцеплението на Църквата на Православие и Римокатолицизъм през 1054 година един от най-големите авторитети остава Всеправославният събор. На такъв събор може да бъде определен статута на някоя поместна Църква или да се вземат канонични решения засягащи цялото Православие.
Съборният принцип на управление и до днес е валиден за цялата Православна Църква. Текущите решения се вземат от поместния св. Синод на съответната Църква. Като пример може да посочим отхвърлянето на т. нар. Истамбулска конвенция като рушаща добрите нрави и морала от св. Синод на БПЦ.
При по-специални случаи и извънредни ситуации се свиква Църковно-народен събор.
Несъмнен авторитет за цялата Българска православна Църква имат нейният Устав приет на църковно-народен събор и нейният Типик, съобразен с общата богослужебна практика на Православието.
Като текстове общозадължителни за всички православни християни, които е препоръчително да се знаят наизуст спадат: Никео-Цариградският Символ на вярата, Десетте Божии заповеди, Господнята молитва „Отче наш...” и Деветте блаженства. Символът на вярата е съставен и допълнен на първите два Вселенски събора, а останалите текстове са извадени от Библията.
На ниво епархия авторитетът по въпроси свързани с вероучението, богослужението, реда и морала принадлежи на епархийския архиерей и на епархийския съвет.
На ниво енория авторитетът по въпроси за вероучението и благочестието принадлежи на свещениците. В тяхна помощ са и кадрите с богословско образование – учители по религия и вероучение. Относно запитвания за седемте тайнства, богослужението и др. по-високо стоящ е свещенослужителя, защото той има и нужната, допълнителна, практическа подготовка. През неговото одобрение минава и продаваната в храма църковна литература, иконички и др.
Има и възрастни, енорийски свещеници, които наред с образованието и благодатта на свещенството са добили опит и духовна мъдрост, да церят духовните рани и да насочват своите чеда в правилния път. Аз самият съм се ползвал от мъдрите наставления на такъв духовник, който ми е бил застъпник и опора в трудни моменти.
В манастирите водещият авторитет е на игумена. Поклонниците могат да се ползват от съвети и препоръки на монасите свещенослужители – архимандрити, йеромонаси, йеродякони. Не на всички монаси е позволено да разговарят с миряни, да проповядват и да ги учат. Не всички монаси са с богословско образование. Има редови служители, които палят печките, месят хляб, почистват храма, продават свещи. Голяма част от тях нямат богословско образование.
Именно тук със специален авторитет се ползват духовните старци. Повечето от тях са възрастни, надхвърлили петдесет и повече години. На базата на своето образование, подготовка и духовен опит, те могат да насочат християните, които идват при тях във вярната посока и да им дадат полезно наставление.
Някои духовници /монаси и мирски свещенослужители/ са се прославили като добри изповядващи и биват търсени от голям брой християни от близо и далеч. Факт е, че да бъде свещеникът добър изповядващ, да предразположи, да зададе нужните въпроси, да открие забравените грехове, да посъветва или деликатно да порицае е истинско изкуство. След изповед при такъв духовник, миряните чувстват благодатно облекчение.


Всеки свещеник трябва да има нужното образование и подготовка, за да поучи своите пасоми. Той носи и благодатта да прости греховете на каещите се.

Спомагателни авторитети за обучение във вяра и благочестие: Повече от ясно е, че не всички християни могат да бъдат запознати с решенията на Вселенските събори, или да изучат сборниците с църковни правила. На обикновения мирянин духовната храна се поднася под формата на проповеди, сказки, беседи и др. За обучение и като встъпително или постоянно ръководство, е препоръчително да разполагат с вероучителна литература – основните истини, на вярата, за Кръщението, за Изповедта и Причастието, за християнския Брак, жития на светиите, най-важните молитви и пр. За предпочитане е да са отпечатани от църковно издателство или одобрени от вишия клир на БПЦ. За децата са нужни съответната илюстрована детска Библия, илюстровани жития и книжки с поучения.
Често за тълкуване на Библията или изясняване на пунктове от нравственото учение се четат и цитират творения на свети отци и учители на Църквата, писани в древност или в по-ново време. Друг спомагателен авторитет имат книгите на видни учени богослови, /някои с духовен сан/, посветили се на изучаване на Свещеното писание, християнската догматика, етика, история и пр. Те също могат да бъдат използвани, за изясняване на един или друг важен въпрос, свързан с реда, благочестието и морала. Когато става въпрос за проблеми засягащи цялата Църква, трябва да минат поне през санкцията на св. Синод. Към спомагателната и вероучителна, църковна литература спадат и книги, статии, беседи, проповеди, очерци и други писани от редови свещенослужители и кадри с богословско образование. Някои от тях самостоятелно или колективно издават списания, или поддържат интернет портали, сайтове, блогове, форуми и др. с вероучителна цел. Повечето от интернет-платформите не са под юрисдикцията на църковната власт и материалите от тях трябва да се подбират внимателно и критично. Нерядко там се публикуват частни мнения, които са спорни или не са получили всеобщо църковно одобрение! В днешното, претрупано с информация съвремие, трябва внимателно да подбираме, какво четем в глобалната Мрежа.
Напоследък религиозна и богословска литература се издава от нецърковни издателства. Не мога да кажа, че това е лошо, но има недостатъка, че книгите не могат да бъдат под цензурата на висшата църковна власт. Така понякога в творения на богослови се прокрадват идеите на модернистични течения или такива, които са плод на църковен разкол.
В числото на масово издаваната литература попадат и книги за живота на духовни старци, техни мъдрости, препоръки и съвети. Така се стига до положение, авторитетът им да се размахва като знаме, техни мисли да се цитират с повод и без повод. Но... всичко в Църквата трябва да става с Бога и с прилика!
В някои от случаите, съветите на тези духовници са дадени на конкретен човек, по частен случай и с определена цел. Други са свързани с интерпретация на християнски морални принципи. Те обезателно се базират на Библията, на древните църковни правила, на вековния религиозен опит и имат спомагателен – нравоучителен авторитет. Това съвсем не омаловажава техните думи. Просто казаното не е минало през одобрението съответния Събор, който да го направи валидно за цялата Църква.
Думите на православните старци могат да бъдат безкрайно полезни за много християни. Те са плод на духовен опит и мъдрост. Това обаче, все още не означава, че можем да ги цитираме под път и над път, особено, когато искаме да наложим свое частно мнение. Да си позволим да цитираме някоя духовно извисена личност, без сами да сме положили труд да се усъвършенстваме, е проява на папагалщина. Ако ние самите водим светски живот, а цитираме старци, за да учим някой, който се кае за греховете си, това е чисто лицемерие. В повечето от случаите, цитирането показва липсата на собствен авторитет, на религиозен опит и вопиющата ни духовна импотентност. Ако препоръката на съответния отец не е станала част от нашата религиозна практика, ако не сме я приложили в живота си, нямаме право, да я размахваме пред лицата на други християни!

Вероятно някой би ме апострофирал, но съм попадал на църковни книги, както и такива с духовни наставления, които биха могли да нанесат вреда:
Ако един монах може да си позволи, всеки път като види дърво, да си спомни, че Иисус Христос е бил разпнат на кръст, на един обикновен християнин му се налага, да мисли за насъщния, за отношенията с работодателя, за семейството, за това, как да си плати сметките или кога да си ремонтира колата. Той е щастлив, когато намери свободно време да разтвори Библията или някоя духовна книга. На този мирянин не му остава много време за богомислие, колкото и спасително да е то. Невъзможността да изпълнят подобни препоръки, може да създаде у някои християни комплекс за духовна непълноценност.
По подобен начин стои и въпросът с умната, /Иисусова/ молитва /6/ и с книгите, които учат, как да я практикуваме. Малцина са обикновените християни, които могат да я приложат на практика в живота си, съчетавйки я с ходене на работа и грижи за семейство.
Една извисена монахиня учи миряни, как да възпитават децата си, като превърнат дома си едва ли не в манастир. Подобно благочестие би могло сериозно да навреди на отношенията на подрастващите с техните връстници от светски семейства. Деца възпитавани по този начин, могат да станат обект на подигравки и насилие.
Съществува риск, след четене на определена литература, вярващите да започнат да сравняват писаното в книгите с живота в енорията, към която принадлежат. Може да предявят повишени изисквания към своите енорийски свещеници или да влязат в конфликт с тях. Примерно: „Ти, отче, защо не служиш вечерня?”, „Защо пропускаш канона по време на опелото?” и пр.
Срещал съм емблематичен случай с монах, който четеше в килията си манастирския Типик, а после имаше търкания с игумена и братството, как трябва да се служи. Накрая игуменът го лиши от достъп до книгата. По последни сведения, въпросният монах ревнител е напуснал монашеството.
Друго изкушение е, някой християнин да се затвори в своя вътрешна, „виртуална”, духовна реалност, да се изолира от света и да причини страдания на семейството и приятелите си.
Познати са случаи, при които, водени от писаното в аскетическа литература, миряни се подлагат на прекомерни пости – пълен глад или само на хляб и вода. Друг подобен подвиг е системно недоспиване и молитвено бдение, съчетано с ходене на работа. Правят го без да се замислят, дали това е по силите им. По този начин рискуват да увредят сериозно физическото и психическото си здраве.
Много от нещата писани в духовната литература са полезни, но съм попадал и на излишен баласт. В книга на много известен у нас старец имаше притча, как две мирянки разговарят: „Оправи покривката на леглото!” А другата отговаря: „Това пречи ли ти на молитвата?” За мен е пълна глупост, ако и да е излязла от една доста прехвалена уста.
Препоръчително е за християни без богословска подготовка, да се консултират със свещенослужители, какви книги да подберат в духовната си библиотека. Когато четат книги с примери от живота на монаси, пустинници и отшелници, да направят ясно разграничение, кое е приложимо при днешните условия, както и в собствения им живот. Докато четат аскетическа и друг вид литература, миряните не трябва да се товарят с неща непосилни за тях, като прекомерни пости и всенощно, молитвено бодърстване! Всъщност, дори в манастирите, това става под зоркото ръководство на по-опитен монах-наставник или на игумена. Иисус Христос е отредил много спасителни пътища. Някои минават през монашеския подвиг, други през отшелничеството, трети през мисионерството и апостолството. Благословен е и пътят, да създадеш благочестиво семейство и да се грижиш пълноценно за него.
Всъщност, книгите на светите отци, на различните научни кадри теолози, на обикновените вероучители с богословска подготовка, в това число и книгите на духовните старци, са различни интерпретации на пунктове от православното догматическо и нравствено учение според духа на времето. Всички те стъпват на основите, споменати по-горе – Библията и завещаното от векове учение на светата съборна и апостолска Църква. В някои от случаите, то е поднесено облечено в сложна терминология, в други е изложено достъпно за всеки редови християнин. Има и художествен начин на интерпретация, предназначен за деца и подрастващи. През вековете е имало църковни учители, владеещи до съвършенство словото, които са завещали прекрасни образци за проповеди, тълкувания, трактати, вероучителни беседи, молитви и пр. Всяко едно от тези творения трябва да се чете според възрастта и степента, до която е навлязъл съответния християнин в учението на Църквата! Някои произведения са писани изключително за свещеници и кадри с богословска подготовка, за да ги подпомогнат в тяхната работа. Иначе от всички жития, катехизически беседи, книги за живота на светци и духовни старци бихме могли да извлечем мъдрост и голяма полза за душата си. Можем да препоръчаме някоя книга, ако ни е харесала на свои събратя християни, да преразкажем притча или някоя описана случка. При все това трябва да сме наясно, кои са водещите авторитети в православната Църква и да се съобразяваме с тях!

Мнозина смятаха дядо Добри за светец. Той имаше своите ученици и почитатели. Дали Църквата ни ще го канонизира, не се знае. Но той остави светла диря и поучи много хора с примера си.

Едно съвременно изкушение е, на духовните старци да се гледа като на живи светци. Често се случва, да бъдат превъзнасяни в разговори, в печатни издания или в православни интернет-страници. В тези случаи се забравя, че няма безгрешни хора и само един Бог е без грях. Многобройните изцерения извършени по молитвите на един духовник, случаите на прозорливост и боговдъхновена мъдрост, могат да свидетелстват за неговата искрена вяра и чист живот, но не са основание да бъде издигнат в култ и да му бъдат въздавани почести като на светец. Без съмнение, всеки един достоен свещенослужител заслужава нужното уважение и любов, а дали е светец, това ще реши Църквата след неговата кончина.


–––––––––––––––––––––––––––––

1 – Василиеви молитви – Специални молитви съставени от св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, предназначени за изгонване на нечисти духове от обсебени. Отпечатани са в малкия свещенически „Требник” и са част от молебен за освобождаване на страдащи от нечисти сили.
2 – Стълпник, стълпничество – Форма на християнска аскеза, близка до отшелничеството, при която монахът или пустинникът си построява колона с площадка на върха и малка килия /стълп/, или кула, на която прекарва по-голямата част от времето си в покаяние и постоянна молитва към Бога. Основател на този вид аскеза е св. Симеон Стълпник /357 – 469 г./.
3 – Юродив, юродство, юродивство – Форма на аскетичен подвиг, при който юродивите заради Христа прикриват своите благодатни дарове и прозорливост под маската на мнима лудост или странно поведение. Пред света те се представят като грешници и паднали, а всъщност пребивават в строг пост, непрестанна молитва и всенощни бдения. В повечето случаи живеят на улицата като бездомни и скитници. Ходят окъсани и зле облечени. Често, със своите странни думи и постъпки, търсят начин да поучат хората или да отклонят някого от греховния му път.
4 – За духовните старци няма как да бъде употребена думата пророк, защото тя е валидна за личности от Стария завет, които са били на първо място нравствени учители и борци срещу идолослужнието. Старците живеят в друго – по-ново време и служението им е с различна насоченост. При наличие на дар за предсказване на бъдещето в случая е по-правилно да се употреби „прорицател”, ако и да не е понятие обвързано с църковната терминология.
5 – Типик, Типикон – Специален устав с правила и предписания за реда и особеностите на църковното богослужение, тайнства и обреди, за празниците, за постите и др. У нас са разпространени основно два Типика – Цариградски – валиден за енорийските и катедралните храмове, и Йерусалимски, предназначен за повечето манастири.
6 – Иисусова, умна молитва – Кратка молитва, състояща се от едно изречение: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния /грешната/!” След известен период духовни упражнения, християнинът, най-често монах или отшелник, придобива навика, да я повтаря на ум постоянно, докато върши ежедневните си дела. Практиката е свързана е с думите на св. апостол Павел от Първо послание до Солуняни: „Непрестанно се молете...” /1Сол. 5:17/