четвъртък, 8 февруари 2024 г.

Един християнски поглед върху филма "Тайната" /''The Secret"/

Днес възгледът за позитивното мисене почти се е превърнал в религия. Изказват се мнения на високо – експертно ниво, пишат се книги, изнасят се сказки и беседи. За това, което се пише и публикува в интернет по темата нямам точна представа, но уеб-прастранството бъка от звани и самозвани гурута. Така религията на човекобога измества богооткровеното учение за Богочовека Христос. Така моралните критерии се размиват и всичко се обвързва със земното и материалното. Православната Църква не е излязла с официално становище, но това не бива да ни учудва. Статията излиза на части в сайта "Православна младеж". Не дочаках да публикуват всички части, затова ще ме извините за някои машинописни и други грешки.

 Преди повече от петнайсет години бях поканен на литературно четене. Една известна психоложка представяше своя стихосбирка. Стиховете не ме впечатлиха особено и според мен е по-добре, да ги чете в тесен семеен кръг. След като приключи с четенето, госпожата се ориентира към професионалното си поприще – психологията. В беседата имаше интересни моменти и мога да кажа, че отсях някои ценни неща. Към края на срещата обаче, психоложката препоръча: „Изгледайте филма „Тайната”, прочетете книгата „Физика на вярата” и това ви е напълно достатъчно. Не ви трябват черкви и попове.” Подразних се, разбира се, защото поне на мен Църквата ми е дала много в духовно отношение и нейното игнориране не би трябвало да става с лека ръка. Макар да имам критични забележки към клира, към някои колеги богослови и към доста обикновени християни, не смятам, че подобно изказване е допустимо.

Все пак изпълних препоръките. Намерих копие от филма „Тайната” и го изгледах, а по-късно си набавих и споменатата по-горе книга.

В следващите редове ще се занимая основно със съдържанието на филма, който съм гледал няколко пъти. Дори съм го препоръчвал на някои подбрани хора, за които сметнах, че може да им бъде от полза.

 Преди да продължа ще подчертая, че не омаловажавам труда на авторката и продуцент – госпожа Ронда Бърн, не се заемам да оспорвам опита на експертите, взели учестие в представянето на Тайната. Просто времето и натрупания опит ми дават основание, да изкажа мнение по съдържанието на продукцията. Не съм експерт от величината на онези, които участват във филма. Те изнасят лекции, явяват се по телевизията, пишат книги и пр. Тук ще се изкажа като християнин и ще се постарая да разгледам нещата обективно от християнска гледна точка. Няма да си хабя думите по адрес на психоложката, чието име ще ви спестя.

 Разбира се, скъпи читатели, филмът “Тайната” е вдъхновяващ, изпълва човека с ентусиазъм и го кара да се замисли над светогледа си, над живота си и да направи опит да внесе промяна. Няколко години след първоначалното ми запознаване с филма, ми подариха и книга със същото заглавие – „Тайната” и идентично съдържание.

Когато изгледах видеото, аз също бях изпълнен с ентусиазъм и оптимизъм, с надежди животът ми да се промени. От представеното във филма и прочетеното в книгата човек разбира, че чрез позитивен начин на мислене и елиминиране на негативните емоции може да промени живота си, да се излекува, да получи повишение в службата, ново жилище, нов автомобил, големи суми пари и пр. Ронда Бърн и експертите, представени във филма, учат хората да отстранят от мислите си всичко негативно, да се съсредоточат върху положителните емоции и върху това, което искат да получат, това, което искат да стане част от живота им. Във филма Тайната се представя от експерти: предприемачи, икономисти, специалистка по фън шуй, писатели, физици, медици и др. Това са личности, преуспели финансово, оздравели от неизлечими заболявания, успели да подредят живота си по най-добрия за тях начин.  Тайната, или Законът на привличането явно наистина работи. В сайта свързан с филма много хора изпращат своите лични истории. Книгата „Тайната” имаше и няколко продължения. В едно от тях специално са събрани случаите на хора, които са използвали методите описани във филма и книгите на госпожа Бърн.

Настройваш се позитивно, пожелаваш си ей това луксозно возило, мислиш за него всеки ден  и не след дълго го получаваш. Яко а?

Законът на привличането, представен във филма и описан в книгите, издадени от Ронда Бърн, със сигурност съществува. Описаните истории доказват, че нещата се случват. Настройваш се на вълната на това, което искаш да получиш, игнорираш мислите за това, което не желаеш, страховете си, притесненията, изпълваш се с вяра и надежда и ето, чудото се случва: Ти вече имаш исканото от теб повишение в службата, подходящия партньор, бленуваният автомобил, уютен дом, или след многократни опити на медиците да ти помогнат, най-после си се сдобил с рожба.

Самият аз мога да посоча примери от собствения си живот. Преди известно време си пожелах по-мощен компютър и след двумесечно разглеждане на списания с обяви, успях да си купя нужния и подходящ за мен. Разбира се, той не ми падна от небето, събирах парички левче по левче и си купих първо компа, после монитора, после по-хубав монитор. В нашия дом нямаме навика да пазаруваме на кредит и то само за да си набавим някоя луксозна играчка от типа  смартфон или лаптоп. Дори и по-дребните покупки са обмислени и внимателно преценени. Компютъра не е единичен случай. Мога да допълня списъка с още вещи, като започна от швейцарското ножче и свърша със зимното пончо и уестърн шапката към него. Ако се захвана да правя реклама на филма „Тайната” и на книгите на Р. Бърн, ще имам достатъчно аргументи в подкрепа на Закона на привличането.

 Като цяло светът се напълни с гурута и гурувци, които ни учат – как да се храним, как да общуваме, как да спортуваме, как да си подредим жилището според фън шуй, как да забогатеем и пр. Някои издават книги, други използват необятното интернет пространство. Гурутата на позитивното мислене също се нароиха. Вероятно повечето са чували за сър Джон Кехоу, който базира успехите и привличането на подсъзнанието. Той е само единица от плеядата учители, които ни учат да използваме потенциала си, за да си оправим закърпения бюджет, разклатеното здраве и пр. Имена няма да споменавам, само ще вметна, че и една провинциална юристка – нашенка издаде книга от сорта, в която раздава акъл на кило и дава примери от живота си.

Разбира се, аз нямам никакво намерение да оспорвам концепцията на филма и писаното в тези книги, от които съм изчел поне пет или шест. Нямам намерение да хуля и авторката на продукцията „Тайната”, защото вярвам, че тя с чисто сърце и най-добри намерения е създала филма и е публикувала книгите, единствено с цел да помогне и да промени живота на хората към по-добро. Освен това, представените примери за изцеление, забогатяване и прочее не подлежат на оспорване. При все това, цялата теория и практика на Тайната търпят критика, ако ги погледнем от християнска гледна точка.

Във филма има податки за това, че човек е образ и подобие на Бога. Православният християнин, ако и да е създаден по Божи образ, не се смята за вездесъщ и всемогъщ. Като цяло той възлага своето упование на Твореца, на Неговата закрила, на Неговата помощ. Евангелските думи: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите...” /Мат 7:7/ не съветват последователите на Спасителя да медитират, за да получат необходимото. Благата и всеки съвършен дар се получават от Отца на светлината. /Йаков 1:17/ Ако потърсим Вседържителя във филма „Тайната”, там Бог е доста обезличен. Като цяло Той съществува и се предполага, че е Личност, но функциите Му са ограничени до това, да изпълнява желания, по подобие на духа от вълшебната лампа на Аладин. Той може да бъде Бог, но може да бъде и Вселената и Космическият разум или просто Енергията. Християнският и в частност нашия Бог, Който е сътворил всичко видимо и невидимо, Който е Любов, Който промисля за създадения от Него свят, Който откликва на молитвите на ония, които Го търсят. /Евр. 11:6/ Този Бог в теорията за позитивното мислене и Закона на привличането като цяло отсъства. Мога само да предполагам, че Ронда Бърн принадлежи към някоя от многобройните протестантски, /наричащи себе си евангелски/, деноминации. Известно ни е, че всяка една от тях интерпретира Бога по свой начин. Във филма и книгите, които съм чел, авторката не споменава в какво вярва. Тя по-скоро дава възможност на експертите, които запознават зрителите с Тайната, да изкажат своя религиозен мироглед.

Разминаванията и противоречията между Тайната и християнството са налице дори само заради консумативния подход към живота и света наоколо. „Вселената” е „каталог”, от който можеш да си поръчаш нова кола, по-висока заплата и пр. Иисус Христос учи последователите Си да не си събират съкровища, които ги ядат молец и ръжда, а да си събират съкровища на небесата. /Мат. 6:19,20/ От евангелията и вековното учение на Църквата знаем, че животът не свършва тук, на земята, а продължава в друго измерение. Това, как ще продължим своето съществуване там, изцяло зависи от начина, по който живеем тук и отношенията ни с Бога и другите хора около нас. И ако използваме Тайната, за да си набавим перфектния стандарт на живот тук, а във Вечността бъдем обречени на нескончаеми мъки, каква ще ни бъде ползата?! „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” /Мат. 16:26/

Една от най-слабите страни на филма „Тайната” изплува, когато го погледнем от гледна точка на християнския морал. Това, което Бог е дал като основа в Десетте Божии заповеди, а Спасителят Христос е утдърдил в четирите евангелия, тук напълно се размива. Може да имаш сексуална връзка без брак, но всичко е наред, стига да се чувстваш щастлив. Може да си гей, но всичко ти е наред, щом околните те приемат. Може да се лакомиш и да печелиш милиони, като експлоатираш не само Тайната, но също труда и здравето на голям брой хора. Всичко е наред, ти си удовлетворен и щастлив, а Тайната работи в твоя полза. Може да се гоиш за сметка на хора, които съсипват живота си да работят за теб. Но това е техен проблем, не твой. Тайната работи, всичко ти е наред. Тук никой не те съветва да избягваш греха. Съветват те да благодариш просто ей така или на „Вселената”, която изпълнява желания като дядо Коледа. Дават като пример майка Тереза, но не като образец за безгранична любов и милосърдие, а като жена, която е имала положително мислене и позитивни послания.

 

Сигурно, ако мислехме достатъчно позитивно, нямаше да има нужда от болници, медицинска апаратура и доктори.

Определена част от филма се съсредоточава върху приложението на Тайната /Законът на привличането/ върху човешкото здраве. Примерът от живота на Морис Гудман е удивителен и вдъхновяващ. От напълно парализиран и прикрепен към поддържаща апаратура човек, той се връща към пълноценния и нормален живот. Същото мога да кажа и за примера с изцелението на неговата съпруга от рак, както и някои други случаи, представени във филма. Ако мислиш и говориш за болести, привличаш болести. Ако се съсредоточиш върху здравето – си здрав, бодър и със свеж дух. И аз мога да кажа, че съм виждал хора, които говорят за болести и съответно боледуват от едно или повече заболявания. Все пак, да кажеш, че болестите идват вследствие на негативно мислене и отрицателни емоции, е известно елементаризиране на нещата. Болестите не са резултат само от негативно мислене и от стрес, както се споменава във филма. Древният лечител Хермес Трисмегист* извежда като притцип, че няма болест без причина. А причините могат да бъдат бактерии, вируси, гъбички и други ендопаразити. Причините могат да бъдат физически травми, причинени от удари, падания и наранявания. Причините могат да бъдат вредни навици като злоупотреба с алкохол, цигари и други вредни вещества. Причините могат да бъдат небалансирано хранене, обездвижване и пр. Още Хипократ /V – ІV в. пр. Хр./ е смятал, че греховете и преяждането са част от основните причини за болестите. А това се потвърждава и от евангелията. Знаем, че Иисус Христос неведнъж лекува като прощава грехове. /Мат. 9:5; Лука 5:17-26/ Освен, че греховете могат да увредят здравето на човек, евангелското повествование указва, че човек може да се роди с увреждания като следствие от греховете на родителите си. /Йоан 9:2/ „Платата, що дава грехът е смърт.” /Рим. 6:23/ Тоест, греховете могат не само да увредят здравето ни, но да го съсипят до такава степен, че изходът да бъде летален. Грехът се лекува чрез покаяние, но във филма „Тайната” никой не съветва да се покаем за греховете си, никой не ни препоръчва да се борим с греха.

Греховете съсипват живота ни във всяко едно отношение. В един документален филм ги наричат „главната заплаха за нашата цивилизация”. Те не само увреждат здравето ни, но могат да доведат до природни катаклизми, бедствия, аварии, катастрофи. Намерени са археологически находки, които потвърждават факта, че е имало потоп, за който се разказва в Стария завет на Библията. /Битие 7-ма глава/ Причината за потопа е тоталното морално разложение и упадък на нравите по цялата Земя. Съвременни археологически разкопки са открили градовете Содом и Гомор, унищожени от Бога вследствие греховете на техните жители, между които спадат полови извращения и сексуално насилие. /Битие 19-та глава/

Ако някой ми каже, че това бедствие е следствие от негативно мислене, най-малкото ще го наругая.

Някои от експертите във филма твърдят, че с негативния начин на мислене може да привлечем автомобилна катастрофа, злополука, пожар или друго локалнло бедствие. Твърдят го най-отговорно и убедително, вероятно изхождайки от собстен опит. Това, че човек с негативния си начин на мислене може да предизвика авария или повреда, съм го виждал с очите си. При все това, не може да се смята, че злополуки и аварии следват основно от негативния начин на мислене. По никакъв начин не могат да ме убедят, че всички пострадали от земетресенията в Турция и Сирия, както и от десетки природни катаклизми, са имали негативно мислене и са очаквали да се случи бедствие. В едно свое изказване пред учениците си Христос говори за злополука със Силоамския водоем, при която загиват осемнайсет души, както и за галилейците, понесли гнева на римския управител Пилат: „Но ако не се покаете, всички така ще загинете!” /Лука 13:1-5/ Библията ясно указва, че грехът може да доведе до бедствия, аварии, злополуки и природни катаклизми. И в случая няма особено значеиие, доколко потърпевшите мислят позитивно или негативно. Резултатът е налице.

Що се отнася до доброто здраве, то не би могло да бъде резултат само от позитивно мислене. Ако си мислим само за това, че сме здрави, а в същото време се наливаме с алкохол и пушим, дали това е достатъчно?! Според изследователите на уелнес, тоест принципите за постигане на перфектно здраве и благополучие, са нужни балансирано хранене, чести спортни занимания, да се освободим от стреса, да избягваме физически претоварвания и пр. От собствен опит мога да кажа, че добро здраве, се поддържа с помощта на бягане, колоездене, физически упражнения и здравословен режим на хранене. При това болести не ми бяха спестени. Не ме подмина и ковид, макар че се постарах да мисля позитивно и да го избегна. Последствията бяха крайно негативни и ми оставиха последствия за цял живот. Мога да уверя читателите, че се стараех през цялото време да възприемам себе си като млад и здрав човек, макар да усещах някои здравословни неуредици. Явно само с позитивно мислене не става. Така или иначе се наложи лекарска намеса и съм признатнелен на всички, които ме подкрепиха в този преломен момент. Признателен съм и на лекаря, който ми върна радостта от живота. И няма как да бъде другояче.

Могат да бъдат изброени стотици случаи, когато чудото се е случило по Божи промисъл, но чрез грижливата ръка на лекаря или чрез дълготрайно, ефикасно лечение от квалифицирани специалисти. Това не опровергава Закона на привличането, но дава повод за размисъл, върху неговите принципи на действие.

В този ред на разсъждения мога да приведа и анотацията в началото на книгата „Тайната”. На една от първите страници е отпечатано, ако си болен или неразположен да потърсиш помощ от квалифициран медик. Авторката и издателството не носят отговорност ако се опитваш да се самодиагностицираш и самолекуваш, защото книгата е публикувана основно с образователна цел.

Пиша това, не за да опровергая Закона на привличането. Просто не можем да разглеждаме един вселенски закон, като го изолираме от всички останали. Без съмнение той е част от живота ни, така, както гравитацията, но той не е единствения закон на който ние и светът около нас сме подвластни. В евангелията са дадени и други примери, които указват, как вярващите хора могат да получат някакви материални или духовни блага. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” /Мат. 7:2/ Тоест, нещата, които в определен момент получаваме, може да дойдат вследствие на това, че сме извършили добро дело или сме помогнали на някого. Но по същия начин може да ни постигне и заслужено възмездие. „С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени.” /Мат. 7:2/ Физичните закони са вложени от Твореца още при Сътворението на света. Моралните закони са дадени на хората под различни форми и откровения, като основният и най-авторитетен източник е християнското Свещено писание. И едните и другите са вечни и всяко противопоставяне води до наказания, катаклизми и разнообразни негативни последствия. Без съмнение един от вложените от Бога закони в Творението, е Законът за привличането. Но и той трябва да се използва с добри намерения и цели.

Не само Православието, но и всички християнски изповедания препоръчват молитвата като начин да поискаме нещо от Бога.


Нито в Библията, нито някъде на друго място в църковната литература е писано, ако искаме да получим нещо или имаме някакви нужди, да медитираме. Християнинът проси това, което му е нужно от Бога в молитва. Като цяло препоръките са, да искаме най-насъщното /Мат. 6:11/ и нищо, което би представлявало лукс или излишество. В православната традиция е залегнало, когато се молим да получим нещо материално от Бога, да казваме в края на молитвата: „Да бъде Твоята воля!” Такъв пример ни е дал и Спасителят в Господнята молитва и в Гетсиманската градина.  /Мат. 26-та гл.; Марк 14-та гл./ Защото може това, което сме поискали, да бъде вместо за наша полза, за наша вреда. А материални придобивки, които могат да ни навредят не липсват. В това число влизат крупни суми пари, луксозен автомобил, интимна връзка и други подобни.

По-горе споменах, че и аз съм си мечтал за разни неща, разглеждал съм ги в списания и уеб-сайтове и след време съм ги получил. Придобивките, промениха по някакъв начин живота ми, но не ме направиха по-щастлив. Хората често си мислят, че когато се сдобият с бленуваната къща, парична сума, кола и пр. ще бъдат щастливи. Но опитът опровергава това. Наистина, за кратко време те се чувстват удовлетворени, но скоро чувството се стопява и ги връхлитат отново старите проблеми, стресът, душевният дискомфорт. При все това всички масово се стремим да трупаме вещи. Жилищата ни не могат да поберат всичко, което сме събрали. Но радостта от новата придобивка е мимолетна. Е, нищо. На следвищия ден си купуваме нова дреха, симпатична вазичка, нов смартфон и пр. И сме щастливи от ден до пладне.

Като цяло християнството е религия на радостта. Но радостта и щастието не от трупането на вещи, а от възможността да придобием Царството небесно. И то не само след физическата ни кончина, но още тук на земята, защото Царството небесно е вътре в нас, в нашите души и сърца. /Лука 17:20,21/ Иначе пътят ни може да бъде доста трънлив и неравен, изпълнен с лишения, оскърбления, падения. „В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света...” /Йоан 16:33/ Христос не обещава на последователите си земно щастие, материално изобилие и безоблачно съществуване. Напротив, учениците Му са гонени, бити, затваряни, отритнати от обществото. Немалко от тях завършват живота си мъченически. Но първите християни не търсят земното щастие и благоденствие. Всички те търсят Божието, Христовото, вечното, това, което е полезно за спасението на техните души.

В противовес на мненията на експертите ще кажа, че знам за доста финансово и материално преуспели хора, но не благодарение на Закона на привличането, а вследствие на кражби, злоупотреби, корупция, пране на пари, укриване на данъци в големи размери и пр. Те, разбира се, един ден ще бъдат изправени пред Божия съд, но днес са между силните на деня и хората им се кланят заради тлъстите банкови сметки.

 

Познати лозунги от близкото минало - копнеж за безоблачен живот и мирен труд.

Някои от експертите, представени във филма „Тайната” смятат, че като правим антивоенни демонстрации, предизвикваме войни. Буквално, като казваме „не на войната”, ние привличаме война. Това го отнасят и към други световни проблеми, като насилието, наркотиците, глада и пр. Не мога да се съглася с това, както и с мнението, че войните са следствие от негативното мислине на определен брой хора. Зад всяка война стоят предимно икономически интереси на заинтерсовани кръгове. Имало е войни на идеологическа и религиозна основа, но и зад тях пак са стояли икономически интереси, борба за власт и надмощие. Като цяло, от векове на планетата ни владее правото на по-силния и по-добре въоръжения. Експертите от филма едва ли си дават сметка, защото повечето от тях са виждали военни действия основно по телевизията и на кино. Но ние тук десетилетия наред живеехме в страх от нов военен конфликт. Немалка част от детството и юношеските ми години, както и задълженията ми в редовете на въоръжените сили минаха под булото на студената война. Издигахме лозунки „Ние сме за мир!”, крещяхме го по манифестации, пишехме го по тетрадките си. Лепяхме афиши с думата „Мир!”. Рисувахме гълъби с маслиново клонче в човката като символ на мира. И в същото време България, както и другите страни от Източния блок, трупахме смъртоносни оръжия. Държавите зад „желязната завеса” по нищо не ни отстъпваха. В някакъв момент от съвременната история се оказа, че държавен суверенитет било, да притежаваш ядрено оръжие. А точно тези, които си го позволиха, в момента са най-голямата заплаха за световния мир. А със средствата, хвърлени за ядрени ракети, атомни подводници, бронирани кораби, самолети, самолетоносачи и други оръжия, вероятно биха могли да бъдат решени глобални световни проблеми като глада, замърсяването на околната среда, онкологичните заболявания и ред други. Няма как да ме убедят, че за да няма войни по света е достатъчно да крещим: „Мир! Мир! Мир! Искаме мир!!!” Просто всички жители на планетата Земя, трябва да приемат в сърцата си заветите, които ни е завещал Спасителят Христос. А това е много трудно, защото хората обикнаха мрака повече от светлината. /Йоан 3:19/

Мадитацията е част практиката на източните религии и секти на източна основа. Заниманията с нея могат да бъдат пагубни, както за християни, така и за представители на всички религиозни общности. 

Във филмовата продукция експертите съветват хората, които искат да внесат промяна в живота си, да медитират. Медитацията е неизменна част от будизма и повечето източни религии. Среща се и в някои западни религиозни учения на източна основа. В контекста на религиозните доктрини тя се разглежда като средство за освобождаване от негативна карма**, за енергийно пречистване, за постигане на „духовно просветление” и пр. С убедителна сигурност мога да кажа, че медитация с повтаряне на мантрите*** „Ом” и „Аум”, е сигурен начин да повикаш дявола, да ти се качи на главата. Същото е валидно и за други мантри, използвани от „духовни” учения на източна основа. Затова хората, които гледат филма и четат книгата „Тайната”, както и други бестселъри от този род, трябва много да внимават. Ако става въпрос, само да си мечтаем за това, което желаем и да се изпълним с положителни емоции, в това няма нищо лошо. Ако навлезем в дълбиинте на източните религии, може да се удавим и да изгубим здравия си разум. В интернет могат да бъдат намерени немалко статии на английски и на руски език за негативните последствия от медитацията, но като цяло инструкторите по йога и други практики включващи медитация, дори и да знаят за тях, ще премълчат. Защото ще си изгубят адептите, защото ще им замине репутацията и най-вече, защото ще им съсипе бизнеса. Ако някой ми възрази, че това са единични случаи, бих му отговорил, да внимава, той да не стане следващата единица. Образовани свещеници и православни богослови също говорят за вредата от медитацията и източните „духовни” практики, но биват обвинявани в нетолерантност, клерикално мракобесие и други от сорта. Според психолози и психиатри се случва медитиращите да чувстват вътрешен дискомфорт, но да го пренебрегват. Случва се и техните „учители” да им обясняват, че това е временно и ще премине. Медитацията се препоръчва по сайтове, вестници и списания за подобряване на паметта, за увеличаване на концентрацията, за постигане на по добри резултати в учението, за овладяване на стреса и пр. Интернет бъка от образователни статии и снимки на усмихнати мъже и жени вглъбени в медитация. Има и немалко книги издадени по темата. Препоръчват я инструкторите на практикуващите бойни изкуства, Рейки, Йога, както по и други спортни занимания и „терапевтични” практики. Никой не се съобразява с това, че всеки човек е с различни възможности. Медитацията е противопоказна за хора с психични разстройства и трайни, нелечими душевни заболявания. Освен това, ще добавя, че лично познавам хора, стигнали до психиатър вследствие на занимания с източни практики и медитация. Това е напълно в духа на апостолските думи: Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма ли да бъда аз обладан от нещо.” /1 Кор. 6:12/

 С убедителна сигурност немалко от гурутата на позитивнотно мислене си имат своите, ако не финансови, то здравословни, емоционални и семейни проблеми. Разбира се, те няма да ги покажат пред целия свят, а и това не е добро за техния бизнес. Робин Шарма, автор на бестселъра „Монахът, който продаде своето „Ферари””, си бръсне главата, за да не разберат читателите, че е започнал да остарява. Щото в книгите си раздава акъл, как хората да запазят здравето и младостта си. Сър Джон Кехоу, когото съм гледал по Българската национална телевизия, също е застарял и от пръв поглед личи, че здравето му не е на висота. И тези двама не са единствените. Сбръчкани, побелели, оплешивели, скрили посивелите коси под луксозна боя, невротизирани, напълнели и пр. са и повечето от експертите, които представят Закона на привличането в едноименния филм. Никой от нас не може да направи един косъм от главата си бял или черен /Мат. 5:36/, подчертава Спасителят Христос.

Сигурен съм, че ще могат да бъдат приведени хиляди примери, при които Законът на привличането не е сработил и се е наложила лекарска намеса или болният е починал скоропостижно. Убедително  могат да бъдат добавени и примери, при които въпреки положителната настройка, визуализации и прочее, хората не са получили това, за което са бленували. Вероятно, защото Бог е промислил за тях нещо друго, по-добро и по-полезно.

Православието може да представи стотици примери на изцеления вследствие на вярата, на молитвата, на Божията помощ, на действието на чудотворни икони и пр. Но чудесата не са главнотно и основното в християнството. Тук на първо място са спасението на душата, избавянето от  властта на тъмните сили и придобиването на Царството небесно.

 Иначе от филма „Тайната” има какво да се отсее. Да избягваш негативните емоции, които те съсипват и разболяват. Да не мислиш и говориш за болести. Да не занимаваш другите с проблемите си. Да благодариш /на Бога/ за всичко духовно и материално, с което те е надарил. Добро и полезно е да вложиш положителни мисли и емоции, за да укрепиш семейните взаимоотношения. Добре е да виждаш положителните черти и качествата на своя партньор, на децата си. Струва си да покажеш на спътника в живота ти, колко го цениш и обичаш. Полезно и спасително е да проявяваш милосърдие, да помагаш на по-бедните, на по-слабите, на отритнатите от обществото. Има и други неща, които могат да ни бъдат полезни и всеки може да отсее за себе си. Все пак, скъпи читатели, може да извлечете полза от филма „Тайната”, защото е изпълнен с позитивни послания и има какво да научите от него. Но не подражавайте!

И на първо място не забравяйте за Бога, за Христос и за това, което Спасителят ни е завещал като принципи за етика и човешки взаимоотношения! Не забравяйте, че макар да сте създадени по Божи образ, извън Църквата няма спасение!

 Дали ще получиш нужното повишение в службата, автомобила, новото обзавеждане за кухнята, това не е свързано нито с щастието, нито със спасението. Щастието е състояние, което можеш да имаш независимо от материалните придобивки. Има хора, които живеят в тръстикови жилища, нямат смартфони, нито телевизори, нямат дори ток. При все това, те и техните деца са по-здрави и се чувстват по-щастливи и обичани.

 Поне аз смятам, че не може да има щастие без любов, но хората затънали в блатото на материалното, са изгубили понятие за любовта. Те и на нея придават облик подходящ за техния плътски и консумативен начин на мислене. А най-точното определение за любов е поместено в посланието на св. апостол Павел до Коринтяни. /1-во послание до Коринтяни 13-та глава/

 Дали ще просите нужното ви от Бога в молитва, или ще се отдадете на мечтаене, това вие ще изберете сами. Църквата и Библията учат, че начинът е молитвата. При все това, християнството не ти забранява, да се усамотиш и да си мечтаеш, за нещата, които искаш да получиш. Християнството не те ограничава, да разглеждаш каталози и уеб-сайтове с нещата, които желаеш. Християнството не отхвърля съществуването на определени принципи и закономерности, един от които е Законът за привличането. Хубаво е и ако наистина получиш желаното – примерно нужна сума пари за лечение, по-добра заплата, по-хубава и добре платена работа.  Учението на Църквата не отрича това.

 Като цяло Бог не забранява на хората да бъдат богати. В Библията са представени примери от Стария завет, в които библейските патриарси и десетки други са били заможни, имали са големи стада добитък, известен ресурс от сребро и други скъпоценни метали. Имали са и подчинени хора – слуги и роби, които са работели за тях. След настаняването на юдеите в Ханаан, също има немалко хора, които владеят големи площи ниви и лозя, живеят при висок за времето си стандарт. Между заможните са първите царе на Израил – Саул и Давид. Някои от апостолите също са имали семейна собственост – безпалубни риболовни кораби и прилежащ инвентар, с които са се препитавали. Владеенето на определени занаяти също се е смятало за добро положение в обществото. По онова време критериите за богатство, кариера и престиж са били по-различни от съвременните. Имало е и християни, които са били финансово преуспели, на високи длъжности в римската империя, земвладелци, предприемачи и др. Те често са подпомагали материално по-бедните и малоимотните си събратя. Ако и на определени места Спасителят да съветва последователите си, да раздадат имотите си /Марк 10:21,22/, не всички са го направили И то не защото са нямали вяра. И тогава времената са били тежки и несигурни, а римският гнет ги е правел още по-тежки. Християнството не отхвърля материалното благополучие. То по-скоро цели да предпази хората от привързване към земното, преходното, плътското, греховното. Защото, където е съкровището ни, там е и сърцето ни. /Мат. 6:21/ И ако сърцето ни е привързано към автомобила, мебелите, парцалките и луксозните джундурии, дали това няма да провали спасението на душите ни?!

След като за пореден път изгледах филма „Тайната” и започнах да пиша този материал, се сетих за една кратка, но много съдържателна молитва. С нея смятам и да завърша: „Доброто, Господи, дай ни го, дори, да не сме го искали, а злото отдалечи от нас, дори да сме се молили за него!” Благодаря ви, че прочетохте статията ми!

___________________________________________

 

* Хермес Трисмегист – философ и лечител, живял в древен Египет преди Христа. За времето, по което е живял и починал има противоречия между историците. Споменава се в произведенията на някои ранни християнски апологети. Смята се, че на базата на негови трудове е основано учението херметизъм. От запазени устни предания се счита, че заради своите постижения в науката е сравняван с божеството Хермес. Трисмегист от гръцки означава трижди велик. Историческите сведения за него са противоречиви. Приписват му създаването на седем основоположни принципа. Единият от тях гласи „Няма следствие без причина и всяко следствие има своята причина.” Без съмнение от медицинска гледна точка, това се отнася и за болестите.

 ** карма – движение, действие, дело и др. Религиозно вярване свръзано с причината и следствието, от което се заключава, че нещата, които ни се случват са в резултат от наши действия по време на сегашния ни живот или в други прераждания /превъвлъщения, реинкарнации/. Съществува негативна и позитивна карма, които се смята, че са следствие от наши негативни, респ. положителни мисли, намерения и действия. При все това понятието карма има интерпретации в различните източни религии.  Ограничавам се с това общо определение, но по темата може да се напише цяла студия.

 *** мантра – от санскрит освобождаване на ума. Различни срички, думи, словосъчетиния, които целят /според религиозното учение/ да освободят ума. Мантрите са част от практиката на йогите, но и на други учения на ведическа и източна основа. Според мненията на специалисти някои мантри като „Ом”, „Аум” и др. могат да възбудят действито на висши нечисти сили и не се препоръчват на кръстени в Православието.

неделя, 26 ноември 2023 г.

Бързо, лесно и вкусно, приготвено за пикник


Драги читатели! Този материал е за хора, които обичат да релаксират сред Природата, да си организират походи с велосипеди и трекинги пеш, да се наслаждават на спокойствието в гората и песента на птиците. Всички, които са си правили пикник на Природа, знаят, че когато са храниш там, всичко ти се струва много вкусно. Може да си вземете готова храна, или някаква сухоежбина, но има и вариант, да си приготвите нещо на място с продукти донесени от къщи и подръчни ресурси.

Когато пътуваш с кола, нещата са много по-лесни. Може да си вземеш преносимо барбекю или холандска чугунена тенджера. Може да си носиш по-голямо количество продукти и така да нахраниш повече хора.

В този материал, ще се занимаем с възможностите при случаите, когато се движим пеш с раница или пътуваме с велосипед. Тогава възможностите стават по-ограничени, но винаги можем да си приготвим нещо необичайно, да експериментираме, да се насладим на простички и вкусни кулинарни решения.

Като начало ще изложим няколко важни правила за безопасност: Готвенето на природа, особено ако не разполагаме с газов котлон,  е свързано с палене на огън.



  
 
 За да обезопасим паленето на огън, първо изкопаваме чимове и правим огнище, а после затрупваме въглените със същите чимове.

 Първо и най-важно правило: Много да внимаваме, да не предизвикаме пожар. За целта трябва да си подготвим място оградено с камъни, да вкопаем огнище в почвата или да си подсигурим достатъчно вода, за да сме сигурни, че по време на готвенето или след като си тръгнем, нищо няма да предизвика пожар.

Второ и не по-малко важно правило: Да се съобразим с мястото и времето, където ще си правим пикник. Има природни паркове и резервати, където паленето на огън целогодишно е категорично забранено. В тези случаи, ако ни хванат, че нарушаваме правилата, ни очакават глоби и санкции. Дори да не се намираме на територията на някой природен резерват, има месеци през лятото, когато паленето на огън в гората, полето и планината е забранено и за това също могат да ни глобят. За хората, които ценят и уважават Природата, максимата, че правилата са, за да бъдат нарушавани, по никакъв начин не важи. Такива хора никога не биха допуснали да причинят дори замърсяване, а още по-малко пожар.  

Трето и много важно правило: Да внимаваме, да не се изгорим боравейки с огъня, жарта или някоя портативна версия на печка.  Освен да не си докараме някоя степен на изгаряне по ръцете и други части на тялото, трябва да внимаваме с открития огън, да не си опърлим косата, веждите, включая бради, мустаци и други окосмени части от тялото. Огънят се разгаря внезапно при пориви на вятъра, лумва неочаквано изведнъж и съскащия звук от опърлянето, придружен със специфичната миризма идват неочаквано. Това ще ни развали удоволствието и ще ни прати при нашия фризьор, който ще се чуди, как да отстрани последствията. Затова косата трябва да е прибрана, вързана, покрита с шапка или кърпа. Обслужването на огъня е препоръчително да става от почетно разстояние, на което огънят не може да ни опърли.

Четвърто важно правило: Ако ще ловим риба, препоръчително е, това да става законно с необходимия риболовен билет, както и да се съобразим с периода през годината, когато рибата си хвърля хайвера, а риболовът е забранен. Всички забрани е препоръчително да се спазват, не само защото могат да ни глобят, а и защото те целят да предпазят рибата и други водни обитатели от изчезване. Моите впечатления са, че рибарите нито се съобразяват с тези забрани, нито пазят местата, където рибаруват от замърсяване.

Петото важно правило се отнася, ако намерим в гората, на полето или в планината гъби. В тези случаи трябва да берем само гъби, които добре познаваме и да не се предоверяваме на книги ръководства и пр. От преглеждането на подобна литература съм установил, че по снимките се срещат видове гъби, които си приличат като две капки вода. Има една шега, че отровните гъби биват орландовки и пироговки. Преведено означава, че могат да ни пратят или в болницата или на оня свят.

Правилото за гъбите важи и за всички непознати растения – плодове, листа, грудки, корени и прочее. Препоръчително да събираме, приготвяме и консумираме само тези, които добре познаваме.

Шесто и също много важно правило: Когато напуснем мястото, освен че трябва обезопасим угасените въглени от огъня и да ги заровим за по-голяма безопасност, трябва да съберем всички консервни кутии, полиетиленови торбички, пластмасови бутилки, всички метални опаковки, всички чашки и прибори за еднократна употреба, всичкия амбалаж и остатъци от храна. Мястото трябва максимално да изглежда така, като че ли не сме си правили пикник. В раницата или дисагите на колелото трябва да предвидим полиетиленова торба, в която да съберем и отнесем от мястото всички отпадъци. Впоследствие всичко може да отиде в първия попаднал ни контейнер за боклук.

Не трябва да бъркаме пешия туризъм, нощувките на палатка, риболова, приятните пикници с бушкрафт. Нелепо е, някой да си помъкне всичко в раницата от къщи, да си прави разходки на Природа и пикници, да снима клипове и да разправя, че е бушкрафтър, сървайвалист и пр. от сорта.  Истинските бушкрафтъри ходят с много малко екипировка и си подсигуряват почти всички ресурси за хранене чрез лов, риболов и събиране на ядивни растения, яйца на диви птици, гъби и пр. Те не носят палатки, а си строят заслони и колиби за нощувка. Още по-малко пък носят видеокамери, за да снимат клипове, с които да се фукат из социалните мрежи. Нашите разходки нямат много общо с това, освен че излизаме сред Природата, за да се насладим на спокойствието, хармонията и тишината.

 Ресурси за разпалване на огън и приготвяне на храна:



Много важен ресурс за всички дейности сред Природата е качественият нож. По сайтове и магазини се предлагат различни марки с цени от 30  до 600, че и повече лева. Един читав неръждаем, туристически нож с острие до 10 – 12 сантиметра би ни свършил чудесна работа. Дали ще бъде сгъваем или с фиксирано острие е върпос на лични предпочитания, но вторият тип дава повече възможности за дялане, цепене на разпалки и пр. Не харчете повече от петдесет – шейсет лева за нож! Винаги съществува реална опасност да го изгубите. Колкото е по-скъп, толкова повече ще съжалявате. В този ред на мисли, е добре да имате и някакъв резервен в раницата.   

За сечене на разпалки е препоръчително да разполагаме с малка брадвичка, но ако намерим сухи клони, може да ги чупим с ръце и крака. Сгъваемо трионче също би било полезно. Както казахме, да не се хвърляме на скъпи артикули, особено ако ги ползваме по два пъти в месеца или по-рядко.

 


Лопатка от арсенала на някогашната съветска армия и кована брадвичка, купена от битака. Нискобюджетно и ефикасно.

Що се отнася за безопасността, една малка лопатка ни е изключително необходима. С нея ще си подготвим огнището, а после ще заровим въглените и ще подсигурим против пожар. По битаците се срещат понякога войнишки шанцови инструменти от времето на реалния социализъм на прилична цена. В различните сайтове се предлагат и маркови, но са по-скъпи. 


Евтината магнезиева запалка иска някаква прахан или кълчища. По-добра работа вършат нескобюджетните, но ефективни газови запалки.

За разпалване на огън, специалистите по бушкрафт ползват магнезиеви запалки /огнива/. Паленето на огън с тях иска известни умения и някои други ресурси. Ние можем спокойно да си купим евтина газова запалка. С наличието на блокче сух спирт, разпалването на огън се превръща в детска игра.

 


Посудата за готвене също е важен и необходим ресурс. В магазини и сайтове се предлагат съдове от алуминий, неръждаема стомана, титан и пр. Котлета, тигани, чайници и какви ли още не съдове на атрактивни цени. Аз залагам на нискобюджетни канчета, купени по битаците и на канчетата от манерката. Вие ще се съобразите с финансите си и броя на хората, за които ще трябва да приготвите храна.

 


 Каквото и да готвим, където и да ходим при всички случаи ще имаме нужда от вода. Затова трябва да предвидим поне по три – четири литра на човек, а лятото и повече.Това включва вода за пиене и готвене. Манерки, туби или термоси по ваш избор.

 


 Тази щипка е купувана по времето на реалния социализъм, но върши работа. Ако можете да намерите по-дълга, ще ви пари по-малко.

Ако готвите на скара или открита жар, много важно средство, е щипка за обслужване на скара. Колкото по-дълга, толкова по-добре. Има вариант да си направим от зелена чаталеста пръчка, но иска време и известни умения за дялкане с нож.

 


 Освен щипката е добре да разполагаме с поне един чифт здрави, работни ръкавици. Трябва да внимаваме, да не са от синтетична материя, защото може да се разтопят, когато ги зъдържите до жарта и огъня. Освен това са незаменими за чупене на разпалки и други дейности, при които може да си издраскаме и изцапаме ръцете.

 


За любителите на месото, може да добавим една малка сгъваема скара, която лесно се прибира в раницата.

За да не ни е безвкусна храната е препоръчително да си вземем сол. Всички останали подправки са по лични предпочитания.

По подразбиране е ясно, че трябва да разполагаме с прибори за хранене. Ако не искаме да се храним с ръце, а и ръцете ни не са достатъчно чисти, е добре да имаме в наличност лъжица и вилица.

Хубаво е също да предвидим някаква покривка, върху която да сложим продуктите за готвене и готовата храна. Като допълнение може да вземем и някой изчетен отдавна, но чист вестник.

 

Начини на приготвяне на храна на открито:

 


 Варене: За да си сварим супа, борш или нещо друго от сорта, ще ни трябват повече ресурси. Решение са дехидратирани продукти, които може да се подготвят в къщи с дехидратор. Като съд за готвене може да използваме разпространените походни котленца, но може и някоя друга подходяща съдинка. Не е задължително да виси отгоре над огъня, но е по-удобно. Неприятна подробност е, че при всяко готвене на открит огън, посудата се опушва, както е видно от снимката по-горе. За почистване трябва да разполагаме с повечко вода, препарати за миене и пясък или кухненска топка тел.

 


 Печене: Най-често за печене се използа жар и по-рядко открит огън. Начин за печене е в домакинско алуминиево фолио. Някои продукти като картофи и други кореноплодни могат да се заровят директно в жарта. Може да печем върху жар или огън в подходящ съд, намазан с мазнина по избор.

С камъни, тухли и подходящи средства може да си направим нещо като пещ или печка. Печка може да се оформи и от глина, като тя предварително се омесва и се оформя каркас от зелени пръчки.

Начин за печене е върху нагорещени камъни. Иска подходящи камъни, които няма да се пукнат от високата температура. Така може да изпечем месо, колбаси, сланина, риба, хляб, яйца и др. Задължително преди това трябва хубаво да измием плоския камък, затова трябва да разполагаме с ресурс от вода.

Може да си изпечеч шишчета, като вземем метални шишчета от магазина или си приспособим от зелени пръчки. По този начин може да си изпечем месо, парчета колбаси и сланина.

Вариант за печене, който не съм пробвал е да увием продуктите – примерно риба или месо в зелени листа и така да ги изпечем.

За да изпечем каквото и да било на жар, първо трябва да стъкмим един хубав огън, а после върху останалата от него жар да приготвим храната. За целта ни е нужна качествена широколистна дървесина, достатъчно суха. Клони и съчки от дъб, бук, явор, ясен и пр. са прекрасен ресурс. Дървесината не трябва да е гнила, защото и да получим жар, тя бързо ще угасне. Жарта не е подходяща за варене и пържене, защото постепенно изгасва.



Пържене, паниране и задушаване: Пържената, панираната и задушена храна е по-вкусна, но ако не разполагаме с достатъчно вода и препарати за миене, за да измием съдовете след приключването на пикника, трудно ще почистим използваната посуда. Иначе може да го направим и на открит огън и на газов котлон.

 


Опушване: Използва се по-скоро за консервиране на месо, колбаси, сланина и риба. Мненията по отношение на този начин на обработка на храната са противоречиви, по отношение на това, доколко е здравословна. Иначе се оформя нещо като колиба от зелени клони, в която се повесват парчетата месо, сланина или риба за опушване и отдолу се запалва огън по такъв начин, че да отделя повече дим, отколкото пламък. Ако ръката ви издържа температурата, там, където се опушват продуктите, значи всичко е наред. За това, колко време трябва да се опушва, потърсете алтернативна литература или информация в интернет.

Решенията предложени в статията могат да се използват за еднодневно излизане на пикник, но може да бъдат приложени и когато сте на поход за по-дълго време.

 Печене на жар:

Печенето може да става на малка скара, на шиш или директно върху жарта. След като продуктите станат готови, просто ги одухвате от пепелта и въглените, и ги слагате в подходящи съдове за консумация. Препоръчително да не са пластмасови, защото, ако е останал някой въглен, залепнал за печивото, ще стопи посудата и ще направи дупка. Печенето на жар изключва използването за гориво на каквито и да било пластмаси, найлони, текстил и други от сорта.

 За любителите на месото повечето неща са ясни. Тук се съсредоточавам върху варианти за хора, които предпочитат млечно-вегетарианска храна.

Не съм сигурен, колко неща могат да се изпекат на жар, но като кулинарно решение са приятни и различни по вкус от другите начини на приготвяне. Тук съм поместил снимки на моите кулинарни екперименти.

 


 Тук около питката се пекат чушки на жар, може да си ги нарежем в салатата или да ги комбинираме с нещо друго вкусно.

 


 Гъбите не са брани в гората, а са купени от магазина. Култивираните гъби също могат да бъдат вкусни.

 


 Картофи нарязани и положени върху жарта, заедно с две глави кромид лук. Не е върха на кулинарията но поне на мен ми хареса.

 


 Освен картофи и лук, една тиквичка внася разнообразие от нещата, с които сме свикнали в ежедневието.

 


 Един патладжан изпечен на жар, може да има интересен вкус.  Дали е готов може да се определи визуално, същото се отнася за гъбите, картофите и всичко останало.

   


 Сиренето изпечено директно върху жарта, после има невероятен вкус. За целта ни трябва качествено, истинско сирене. Имитационните продукти не вършат работа.

 


 Така изглежда готовото изпечено сирене, заедно с двата картофа, които се изпекоха заровени в жарта. За да проследим дали са готови картофите, може да ги боднем с вилица, за да видим, дали са омекнали.

 Много вкусна става зелена млечна царевица изпечена, заровена директно в жарта. За съжаление, не съм имал нужния ресурс, за да си направя. Иначе съм опитвал.

 


 Друг начин да приготвим картофи на жар е в домакинско, алуминиево фолио.

 Ако ще печем картофи във фолио, за предпочитане е, то да е по-дебело. Нарязваме картофите, малко кромид лук и малко мазнина, посоляваме и увиваме във фолиото. Времето за печене е поне двайсет – трийсет минути. Но тук винаги е различно. Зависи от горивото, от това, дали има вятър, от количеството на жарта и пр.

 По-рядко съм пробвал варене на открит огън.

 


 Варене на гъби на открит огън. После може да се оползотвори бульона, като се отдели в канче. Може да си направите и супа, ако обичате супи.

 


 Това са готовите сварени гъби и бульона от тях.



 Ако си намерите коприва, може да си приготвите нещо вкусно от нея. На първо място се отделят листата и се запарва във вряла вода. След това се нарязва що годе на ситно.

 


 Запържва се в подходящ съд и към края се добавя брашно.

 


 Подправя се с налични подправки, в случая куркума и сол.

 Когато готвите на Природа е добре да умеете да импровизирате. Един от екпериментите ми беше печката на скитниците /на английски hobo stove/. Има ги да се продават готови по сайтовете. Материалите варират от неръждаема ламарина, до титан. Биват сглобяеми, сгъваеми и цели – като моята. Такава печка може да се направи от консервни кутии и разни ламарини. Недостатък на сглобяемите мини-печки е, че може да им изпогубим частите, а когато хубавичко се опушат, прибирането им в калъфа е „върховно удоволстивие”. Избрах най-нискобюджетния вариант – консервна кутия от кучешка храна. Използвах само нож и фалци, за да видя, дали ще стане с нож и мултитул.

 


Печката на скитника – хобо стоув е много икономична откъм ресурси. С клечки, шишарки и други дребни неща може да сготвите обяд за двама души. Недостатъкът вече е известен, посудата и самата печка се опушват. Важно е да има откъде да се подават кпечки и съчки, както и откъде да излизат огъня и дима. Отдолу трябва да има отвори за въздух и отпадане на пепел и жар.

 


 Тук печката в действие вече приготвя пуширани яйца. Преди това в канчето си изпекох и една малка питка.

 На нея може да варим, пържим, задушаваме, панираме и пр.

Правилата за безопасност важат и за тази печка, ако и да не съвсем е готвене на открит огън.


 Ако имате възможност да пържите, мога да препоръчам грузински мчади, които се правят от царевично брашно, вода, съвсем малко олио и сол на вкус. Аз използвах рецепта без олио. Просто се забърква едно гъсто тесто и се правят малки питки, такива, които при пържене да могат да се обръщат без да се разпадат. Запържват се до златисто. Когато си го приготвих, не разполагах с камера, за да снимам. Но рецептата е свалена от интернет и може да я намерите.

 Отделям специално внимание за приготвянето на хляб на открито.

За пренасяне на брашното ползвам пластмасови бутилки. Те не се късат, както би могло да се случи на различните хартиени или полиетиленови пликове. На онези, които имат опит е известно, че в домашни условия се меси с мая или квас. Това обаче, иска време тестото да втаса. В повечето случаи няма кой да го чака. Така че на полеви условия омесваме без набухвател или ползваме сода бикарбонат. При всички случаи няма да разполагаме с голям съд за месене или с маса. Най-често тестото се забърква в канче или подходяка купичка, а после, както е в съда що годе се омесва с една ръка. Аз обикновено слагам първо затоплена вода, а после добавям солта, содата и накрая брашното. За бъркане си отрязвам една пръчка и обелвам кората с ножа. Може хлябът да бъде и без сода, само вода, брашно и сол. По ваш избор може да импровизирате с царевично, пълнозърнесто, ръжено и пр. брашно. Винаги се получава нещо различно и вкусно. Ако ще печете хляба на пръчка, тестото трябва да е твърдо, за да не се разтече от пръчката. В тези случаи слагам първо брашното, а после добавям водата. Някъде го наричат хляб банок, но защо трябва да си кривим устата с чуждици, като можем да кажем пърленка. 

За улеснение на хората, които никога не са месили хляб, ще добавя нещо като рецепта. За тестото ни трябва около една и половина чаена чаша брашно, кафеeна лъжичка сол и кафeена лъжичка сода. Вода се сипва половин чаена чаша, а ако е нужно се добавя допълнително. Водата се затопля предварително до температура около трийсет градуса. Указаната по-горе половин чаена чаша се сипва в канчето, което използваме като съд за месене. Добавят се солта и содата. Постепенно, малко по малко се добавя брашното, като се бърка с дървена пръчка, от която сме обелили кората. Когато тестото се сгъсти, се омесва с една ръка, както е в канчето. Ако си носите някаква дъска за рязане, може да го месите и върху нея. Като престане да поема брашно, го увивате в чиста кърпа да престои десетина, двайсет минути.За да не се залепи тестото за канчето или другия съд в който ще го печете, преди да го поставите, намажете съда отвътре с олио или зехтин, а после поръсете с брашно.

 


 Една проста пълнозърнеста пърленка, която се пече директно върху жарта.

 


 Това е крайният резултат.

  


Тук замесеното със сода твърдо тесто се пече на пръчка непосредстено до огъня.

 


 Питка от содено тесто се пече в канче върху жарта. Това за онези, които смятат, че няма да е достатъчно хигиенично печенето върху жар.

 


 Вариат за печене в канче върху нагрята в огъня тухла. За да се изпече хлябът от двете страни, канчето се обръща. Нужно е известно време тухлата да поеме горещината от огъня.

 


 Тук питката пърленка се пече в канче на огъня. Това може да се направи и на печка хобо стоув.

  


 Печене на хляб в канче върху жарта. Изисква канчето да се обръща, за да се изпече хлябът от двете страни.

 


 В този случай тухлата се нагрява върху огъня и изпича питката в канчето. Необходимо е известно време, за да се загрее хубаво тухлата. Може да се направи и върху плосък камък.  

 


 Начин да приготвим хляб в консервна кутия. Хлебчето се поставя в кутията и тя се върти, за да се изпече хлебчето отвсякъде.

 


 Друг начин за печене в консервна кутия или канче е да поставим дъсчица /или в случая две дъсчици/, които да пазят долната повърхност на хляба от загаряне.

 


 Поставя се върху въглените. После около кутията или канчето се подсипва жар и така не се налага да въртим съда. Кутията може да бъде с капак, но в случая става и без такъв.

  


 Най-вкусният хляб, замесен със сода се изпича в две консервни кутии, като едната служи за подница, а другата за връшник. Около голямата кутия се подсипва жар. Хлябът се пече дълго до четиридесет минути.

 


 Може отдолу да се постави камък, който да поеме горещината от огъня.

 


 Крайният резултат изглежда много апетитно и е много ароматен. Иначе е обикновен соден хляб.

  Много вкусни стават яйцата приготвени на открито. Те са най-нискобюджетнотно ястие, но пък са вкусни и хранителни, затова им отделям специално внимание.

 


 Печене на яйца върху въглените.

 Първи вариант – изпечени директно върху жарта с черупките. Някъде ги наричат яйца „шел” от английското shell – черупка, мида. Предупреждавам, ако имате други възможности, да използвате тях. Винаги има риск, някое от яйцата да се пръсне от горещината. Иначе е много просто. Пробива се дупка голяма колкото монета от пет стотинки, за да не се разхвърчи яйцето от високата температура. Пробиваме от долния край, където по подразбиране би трябвало да се намира въздушната камера на яйцето. Все пак това правило не е задължително. Може да се окаже, че камерката е на друго място. Ако видим, че яйцето започва да излиза от черупката с малко ножче пробиваме до долу. Целта е да пробием ципата и въздухът да излезе. Повярвайте ми, въздушната камера може да се разшири до положение повече от половината съдържание да излезе навън. Няма как да го съберете от жарта. Колкото до времето за печене, то горе-долу съвпада с минутите за варене. Яйцата се обелват и подправят със сол и други подправки по избор.

 


 Пуширани яйца – просто кипваме вода в подходящ съд и чукваме яйцата вътре. След това ги изваждаме и преместваме в друг съд. Може да останат и в същия, като просто излеем водата. Подправяме със сол и други подправки по избор.

 


 Варени яйца. Мисля, че тук няма на какво да ви науча. Дали ще бъдат рохки или твърдо сварени зависи от времето, което ще ги държите в канчето.

 


 Яйца печени във фолио.

 Най-вкусните яйца, които съм си приготвял на Природа, са изпечените във фолио. Вземаме си от къщи фолио. Оформяме от него нещо като малка тавичка. Колкото е по-дебело фолиото, толкова по-лесно ще ни бъде. Поставяме така оформената тавичка върху жарта, като гледаме да е хоризонтална. После просто чукваме яйцата отгоре. Аз съм пекъл така най-много три. За повече порции ще трябва да се оформят повече тавички. Няма как да ги пресипете, ядат се директно от фолиото. Подправят се със сол и каквото предпочитате. В моя случай куркума.

Печени яйца, обвити в глина: Друг начин на приготвяне е да се забърка глинеста почва, яйцата да се обмажат отвсякъде, така че да се образува слой, който да ги предпази от пръсване при нагряване. Заравят се в жарта  и така се пекат. Тук ще трябва малко време да се загрее глината, топлината да стигне до яйцето. После глината и черупките се махат, яйцата се подправят и се косумират. Това не съм го пробвал поради липса на подходяща пръст по местата, където съм си правил пикник.

Друг начин е да се изпекат върху нагорещен плосък камък. Нужно е известно време да се загрее камъка. Може да се ползва плоско парче бетон или тухла. Задължително трябва хубаво да се измие. Важно е също да се постави в идеално, хоризонтално положение. После яйцата просто се чукват отгоре и се пекат директно. Това също не съм го пробвал. Просто нямах достатъчно вода за да измия тухлата, която намерих.

 От налични ресурси в Природата може да си направим чай. Аз съм си правил от глог, от жълт кантарион и от шипки. Повече от ясно е, че трябва да познавате билките. Иначе може да намерите и лайка, и мента, и бял равнец и други билки, според мястото, където си правите пикник.

 


 Тук се приготвя чай от шипки върху жарта.

 Както сигурно знаете, чаят от шипки и други плодове трябва да се вари, за разлика от билковите чайове, които минават само със запарване.

Стига да имате желание да експериментирате и импровизирате, може да измислите и други вкусни неща. Аз просто ви дадох някои идеи.

За всеки случай в кутия, несесер или друго подръчно средство си стъкмете една походна аптечка! Това в случай, че се порежете, изгорите, ужили ви насекомо или почувствате някакъв дискомфорт. Превързочни материали, обезболяващи и средства против ужилване от насекоми, както и други неща по ваша преценка.

И не забравяйте противопожарната безопасност. Пазете Природата, за да може и други да й се радват и наслаждават 

Ами... Да ви е сладко!