четвъртък, 21 ноември 2019 г.

Сайтът на храм "Св. Параскева" е актуализиран


Преди няколко години установих, че сайтът на храм "Св. преподобна Параскева" в Бяла Слатина е недостъпен. Обърнах се към администратора "Двери на Православието". Не получих отговор, но явно проблемът е отстранен. При сърфиране и търсене историята на Бяла Слатина, го открих действащ във вида, в който съм го качил през 2011 година. 
Тъй като част от информацията се нуждаеше от актуализация и се налагаше да се отстранят мъртвите линкове, преработих целия сайт.

В новата версия на статичния сайт няма външни препратки към православни сайтове и ресурси. Така бяха отстранени всички мъртви линкове. Оставих само линк към "Двери на Православието", които ни предоставят хостинг и към моя блог. Допълнена е историческата информация за град Бяла Слатина и храмовата летопис. Допълнена е и справката за различните религиозни изповедания в града. 
Ако някой проявява интерес може да го разгледа на този линк: http://c-dikovski.blogspot.com/
Благодарности към системните администратори на "Двери на Православието" за хостинга, поддръжката и съдействието по качването на сайта в домейна!

сряда, 30 октомври 2019 г.

Новата книга с преводи на Елдар Ахадов


Тези дни получих съобщение от моят руски приятел – писателя Елдар Ахадов. Той ми съобщи, че излиза от печат негова книга – „Елдар Ахадов на седемнадесет езика”. В прикачени файлове ми изпрати корицата и електронен вариант на изданието. В книгата са включени произведения на Ахадов на седемнайсет езика: азербайджански, английски, български, испански, италиански, тувински,
китайски, арабски, гръцки, иврит, полски, литовски, белоруски, украински, таджикски, есперанто, както и оригиналите на руски език. Авторът изказва сърдечна и искрена благодарност на двайсет и тримата преводачи, като ги споменава поименно, в това число и моя милост. В края има кратки биографични справки за преводачите. В книгата са включени няколко произведения на Елдар, които преведох преди няколко години: „Молитва за теб”, „Приказка за гласа на вятъра”, приказката „Вълшебникът Хохотинович”, приказката „Вълшебните страни”, „Момиченцето и Бог”, „Светото място”, „Молитва за взаимно опрощение”, „Главното е да обичаш” и др.
В един от текущите и-мейли през последните дни Елдар сподели: „Скъпи, Цецо! Издаването на тази книга стана възможно благодарение на теб. Ти пръв започна да превеждаш!” Това признание е една от най-големите награди, които съм получавал през живота си! Мога само да пожелая успех на новата книга на Ахадов, да бъде здрав и с неизчерпаемо творческо вдъхновение!
Всъщност всичко започна преди десетина години, когато преведох прекрасната молитва на Елдар –  „Молитва за теб”:

Моля Те, Господи,
дай на човека,
който сега чете тези редове
всичко, което иска от Теб!
Дай му го в пълна мяра,
както само Ти умееш да даваш!
И нека той бъде щастлив във всичките си дни,
а ако това е невъзможно,
поне малко, колкото може!
Надари го с крепко здраве
и любовта на близки хора,
с разбиране и съчувствие…
Направи така, че душата му
да е озарена от любов
към всичко съществуващо!
Предпази го от злословие,
от завист и обиди,
от войни и смърт,
от телесна и духовна болка!
А ако всичко това не може да бъде избегнато,
не го оставяй и тогава, дай му утеха!
Съхрани за него всичко,
което му е скъпо на тази земя,
ако е късно да се помолим за това,
не му отнемай паметта…
Не зная дали този,
който сега чете тази молитва,
с която се моля за него, вярва в Теб,
но дори и да не вярва, помогни му!
Нека да чувства, че не е самотен,
че е нужен и любим!
О, добри и всемилостиви мой Господи!
Изпълни това мое желание!
Изпълни го, за да мога,
в мига преди да затворя очите си, да кажа:
“Благодаря ти, Господи!
Ти чу молитвите ми!”

Автор: Елдар Ахадов

петък, 11 октомври 2019 г.

Турци се подиграват с кръста


Изпратих този материал в няколко електронни портала за публикуване. За моя изненада електронно списание LiterNet изпревари всички. Там статията излезе без първия абзац и със заглавие "За християнския кръст и неговите (зло)употреби". Целта е да предпазя християни от закупуването на турски обувки с кръст на подметката или от неволно кощунство. Постарах се, без да ме видят продавачките с телефона да снимам подметката на едната обувка, изложена за проба.


От заглавието някой би могъл да остане с погрешното впечатление, че става въпрос за български етнически турци – за наши сънародници с турско самосъзнание, за българи мюсюлмани. Всъщност иде реч за баш турчоля, за граждани на южната ни съседка. Никой не би могъл да ме убеди, че болшинството от тях са толерантни към Православието, Католицизма и другите различни от тяхното вероизповедания. Изложеният по-долу пример го потвърждава.

Със сигурност няма човек, който да не знае, че кръстът е основният символ в християнството. Някои го приемат като емблема, но за мнозина той е проводник на Божията благодат и средство за отблъскване на злите сили. В православната Църква, кръстът е на особена почит като средство, чрез което Спасителят Иисус Христос ни е изкупил от робството на греха и смъртта. В храмовете можем да го видим по стените, по иконите, на върховете на куполите и камбанариите, върху църковна утвар, завеси, покривки и други атрибути. Християните обикновено го поставят по стените на домовете си или го носят, окачен на синджирче. Може да се каже, че той - кръстът, съпъства християнина от люлката до гроба. Смята се за голям грях - кощунство, непристойното отношение към кръста. В църквите е недопустимо кръст да се изобразява върху пода, върху стъпала или на други места, където може да бъде тъпкан. Известно е, че много сатанисти носят кръстове, изобразени на подметките или върху токовете на обувките си, за да се поругаят с най-важния християнски символ. Други сатанисти го изобразяват обърнат, като така го носят по телата си или го използват в своите ритуали.
Преди две години посетих обувен магазин в родния си град. Докато оглеждах и пробвах евтини модели мъжки обувки (основно китайски и турски), се натъкнах на един общо взето прилично изглеждащ модел. Обувката не ми стана, но когато я обърнах откъм подметката, видях, че там е изобразен кръст. Издразних се, но не казах нищо. Нито продавачките, нито собственикът на магазина имат някаква вина за това. Тия дни реших да проверя дали подобни обувки все още се намират в търговската мрежа. Вниманието ми веднага бе привлечено от идентичен модел. Може да не се съмнявате, че на подметката отново открих изображение на кръст. Никой и по никакъв начин не може да ме убеди, че това е случайност. Производителят умишлено дава възможност на мохамедани да се поругават над кръста, а знае, че обувките се изнасят и в други страни, където не се изповядва ислямът. Тоест, става въпрос за умисъл.
Всъщност нямам нищо против мюсюлманите. Имам добри приятели и познати, които принадлежат към това изповедание. Уважавам техните ценности и религиозни принципи. Въпреки че не мога да призная свещените им книги, нито основателя на тяхната религия, аз не смятам, че е уместно да го рисуват по карикатури и да го осмиват по вестниците. У нас мюсюлманската общност от години живее в съгласие с останалите членове на обществото - атеисти, агностици, кръстени и определен брой водещи духовен живот християни. Мюсюлманите в България също нямат вина за тази гавра с основния християнски символ. Ако имате приятели мюсюлмани, уважавайте ги и зачитайте техните религиозни ценности! Не спорете и не водете безсмислени диспути! Може да ги запознаете със своята вяра, без да се опитвате да я налагате и натрапвате.
Една от причините да напиша тази статия е, че може християнин да настъпи по незнание изобразен кръст на подова настилка, на каменна плоча, или върху паднал надгробен паметник. Друга важна причина е вероятността някой кръстен по незнание да закупи този или друг подобен модел обувки. Както повечето внасяни у нас турски стоки, те не са скъпи. Моята препоръка в случая е: Не вдигайте скандали в магазина, не привличайте внимание, просто много внимавайте какво купувате! По-добре дайте повече пари, но не купувайте такива модели обувки! Повечето предлагани по магазините турски и китайски модели рядко могат да ви служат повече от един сезон. Това го знам от собствен опит. Лично аз бих избрал качествени български обувки. Макар да са двойно и тройно по-скъпи, мисля, че си заслужават парите. Пазарът вече предлага доста голямо разнообразие от качествен внос, както и възможности за пазаруване онлайн. Просто внимавайте, когато пазарувате, за да не попаднете под осъждане!

събота, 14 септември 2019 г.

Излезе антологията "Китка 2"


Не зная, дали това е голяма или малка новина.  Може със сигурност да се каже, че е добра: Излезе втората антология с произведения на творци от Белослатинския край „Китка”.
Някои от участниците са родени в Бяла Слатина или околните села, други са прекарали голяма част от живота си тук. Някои вече са покойници. Започва с Николай Хрелков. Преминава през имена като Орлин Василев, Васил Кюркчиев, Цоньо Неделкин, моят фаворит Йоло Кръстев, Радослав Линковски, Петър Доневски, Хинко Георгиев, Пенка Чернева, Георги Цанев, Росица Стойкова, Пелагия Въшин, Красимира Милчева, Лъчезар Лазаров, Дамян Францов, Людмил Рашев, Цвета Стефанова Виктория Иванова и др. Включени са и някои млади дарования като Христо Петров, Александра Евтимова, Радослав Горчовски, Мария Димитрова, Василена Стефанова. На срещата от участниците присъствахме осем души. Книгата е издадена под редакцията на Лъчезар Лазаров, той отговаря и за художественото оформление. Мога да кажа, че е изпипана и изглежда много добре. Илюстрирана е с картини на белослатински художници.
Представянето се състоя н 13 септември 2019 в изложбената галерия на читалището в Бяла Слатина. По време на срещата някои от творците четоха свои произведения, други споделиха неща свързани с участието им в антологията, с техни книги и преживявания.
Моето участие в сборника е скромно – две стихотворения. Едното е добре известното ми стихотворение в бял стих „Да бъдеш” и един сонет „Нежен благослов”. Бях изпратил общо четери или пет. Понеже издаването се проточи във времето и отлежа пет години, вече и аз не помня, какви стихотворения предложих. На срещата прочетох стихотворението „На живота”. Допълних с няколко изречения изложените в книгата биографични данни. Изказах благодарност към хората, които допринесоха за издаването й. Една голяма част от авторите вече не живеят в града, затова и не можаха да дойдат. След представянето имаше скромен коктейл.  
Не зная защо, не можах истински да се зарадвам на антологията. Не мога да кажа, че не оправда очакванията ми, защото нямах никакви очаквания. Дали защото от доста време не пиша стихове, дали защото съм надживял тази несподелена любов, предизвикала написването им... Кой знае...


Това е обща снимка на участниците в антологията и двама от родителите на най-младите творци. 


Това е част от задната корица, където е поместен списъкът на всички участници в антологията "Китка 2"

вторник, 2 юли 2019 г.

Личната походна аптечка


Това на снимката съм аз. На пръв поглед имам малко туристически вид. Някои познати, като ме засекат в облечен по този начин в неделния следобед, се чудят, защо изглеждам така и за какво ми е тази тояга. Обяснението е просто: започнах да си правя всяка седмица разходки на природа из околностите на града. Начинанието зарежда с енергия, подобрява физическото състояние и разбира се е много приятно. Из пущинаците не може да се обикаля по шорти и джапанки, което налага подходящо облекло и здрави обувки. Жезълът, /гьостерицата, тоягата или както искате така го наречете/, през вековете е бил атрибут на всички странници, поклонници и пътници, дръзнали да тръгнат пеш. Върху многофункционалното му предназначение няма да се спирам в този материал.
В определен момент ми дойде на ум, че обикалям на километри разстояние от най-близкото човешко присъствие, в райони, където или няма пътища или по тях минават хора веднъж на няколко дни. Така реших, за всеки случай, да си спретна малка походна аптечка – комплект за първа помощ.
Може да срещнете артикула готов и окомплектован в различни медицински, туристически и пр. онлайн магазини и на различни цени. Сметнах, че повечето разновидности не са моят вариант.
Принципно личната походна аптечка е задължителен атрибут за участниците в групи за планински походи и екстремни мероприятия, което не изключва добре оборудвана медицинска кутия или чанта, за по-специални случаи. Законът е определил всеки любител или професионален шофьор да разполага с аптечка в МПС-то и да знае, как да си служи със съдържанието й. Продават се аптечки за мотоциклети, за трактори и дори за велосипеди. За нуждите на пешеходния туризъм, някои от тях не са подходящи или и са прекалено обемисти.


Повечето от нещата, които намирам готови в различни сайтове имат недостатъка, че са в платнени чантички. Иначе голямата част от тях се побират в джоб. Не мога да разчитам на водонепропускливостта на материята и китайските ципове. Колкото и да ме убеждават, че са херметични, смятам, че едно изпускане на раницата във водата или неволно потапяне с дрехите, ще намокри съдържанието на пакета.


В мрежата се продават и пластмасови кутии с подбрани средства. Основен минус е, че повечето са прекалено малки. Кутийка десет на седем на три сантиметра, не може да хване нещо повече от лепенки, бинт и някоя марля. Иначе повечето са добре затворени, дори имат силиконово уплътнение.



Добра инвестиция са някои готови метални кутии с подвижен капак. Има и с подбрани превързочни материали, но в повечето случаи се предлагат празни. Голямата част от тях са с дължина поне осемнайсет – двайсет сантиметра. Просто забравете да приберете такава кутия в джоба на якето или в чантичка на колана! Със сигурност ще ви трябва някой от по-големите външни джобове на раницата. Иначе кутиите могат да поберат доста неща.


След подробен оглед на предлаганите в Мрежата артикули и обиколка из магазините в града, се спрях на подаръчна кутия с размери четиринайсет, на десет, на пет и половина сантиметра. Едно от първите неща, които проверих е, дали може да се носи в джоба на рибарския дънков елек, който нося при моите разходки. Оказа се, че се хваща, което ме удовлетворява. Кутията няма панти – капакът се сваля свободно. Това наложи да спретна два гумени бандажа, които да държат здраво капака и съответно съдържанието. В случай че искам аптечката да бъде затворена херметично, достатъчно е едно парче здраво тиксо /изолирбанд/ да покрие мястото, където капака прилепва към кутията.
След като прочетох някои указания публикувани из интернет и в специализирана литература, пристъпих към окомплектоването на съдържанието. По принцип за по-дълги преходи в една аптечка се предвиждат някои инструменти, антибиотици, превързочни материали и за обработка на рани, обезболяващи и температуропонижаващи, противоалергични, медикаменти за стомашно-чревни заболявания. Това обаче предвижда кутия с размерите поне на автоаптечка. В такив случай съобразих съдържанието с поместеното в книгата „Помощ в планината” от Хр. Христов. Книгата в медицинско отношение е написана по-компетентно от някои преведени на български наръчници по оцеляване. Една индивидуална аптечка би трябвало да съдържа най-насъщните превързочни материали – бинтове, марли, лепенки, лейкопласт, ластичен бинт. Няма как да мине и без медицински памук в полиетиленов плик. За по-леки наранявания предвидих три лепенки анкерпласт. Подборът на медикаментите е по-сложен, защото пространството вътре е ограничено. Опаковките, предлагани в аптеките, не са предназначени да се натъпчат в малка кутия. Все пак в аптечката ми влязоха всички посочени по-горе артикули. За третиране на рани добавих йодна тинктура. Тя съвсем не е най-подходящото, но има и някои други помощни функции, нарпимер пречистване на вода. Добавих пудра – немибацин, а за изгаряния, охлузвания и др. подобни дефламол. За третиране на ухапвания от насекоми, поне на мен ми върши работа, т. нар. виетнамско чудо. Едно предимство е металната му опаковка и големината на монета. Ако случайно ми се наложи да третирам рана и нямам възможност да се измия, добавих шишенце с медицински спирт. За всеки случай поставих и чифт латексови ръкавици. Тъй като е препоръчително да има ножичка, добавих една малка козметична, като проверих нарочно, дали реже текстил. За да не се пипат рани с ръце, добавих малка пинцета. Тя върши работа и за вадене на кърлежи. По принцип не обичам медикаментите, но познанията ми за билките засега са ограничени, пък и те са свързани с определени сезони. Решението е обезболяващи и температуропонижаващи – аналгетик и парацетамол. Понеже знам, че течният аналгин има по-ефикасно действие, затова добавих и две ампули от него. В празното пространсво под дъното закрепих една плътна памучна покривка 50 на 50 сантиметра. От нея може да се импровизира турникет или при необходимост, да се разгърне съдържанието на цялата аптечка. За закрепване и захващане в комплекта има и три безопасни игли. От съдържанието на някои готови аптечки видях, че има ампула с физиологичен разтвор, в случай че някой се напраши окото. Добавих такава ампула.




В началото на ноември 2019 година добавих и аварийно фолио, с което можеш при аварийна ситуация да се увиеш и да съхраниш телесната си топлина. Според инструкциите може да предпазва и от прегряване. Наричат го аварийно одеяло, emergency blanket, одеяло за оцеляване и пр. Одеялото е от малко по-скъпите, като се надявам да може да се използва многократно. За употребата му има информация и клипове в Глобалната мрежа. В общи линии запълни докрай свободното място в кутията.




Това за сега е моят вариант на „first aid kit”. Той има редица несъвършенства, но подборът във всички случаи е строго индивидуален и зависи от едно минимално простраство.

Препоръчвам идеята на велотуристи, рибари, ловци, пастири и хора, които обичат пешите разходки като мен. Иначе задължително трябва да добавите противоалергични, ако имате някаква алергия и медикаменти за хронични заболявания, ако имате такива. Е, може и антибиотици /за всеки случай/. Целта е да си помогнете или да помогнете на свои спътници в случай на нужда, преди да се доберете до най-близкото място, от където може да ви транспортира МПС или до най-близкия медицински пункт. Ако сте група за екскурзия или поход, медицинската чанта е задължителна + лице, което знае как да си служи с нейното съдържание! Разбира се, преди да поставите медикаментите, трябва да прочетете листовките и да изучите подробно приложението и противопоказанията им. Всички знаем, че от тях има не само полза. Това ме накара да изключа от комплекта някои медикаменти, с които разполагам в домашната аптечка. Възможно е, ако реша да правя по дълги преходи и такива с преспиване, в бъдеще да се наложи да взема по-голяма кутия и да обогатя съдържанието.
Благодаря за вниманието! Желая ви здраве и едно свежо и усмихнато лято!