неделя, 24 юли 2016 г.

Новият каталог с линкове


Безцинни мои читатели, приятели и всички посетители на блога! Извън духовния живот аз също съм човек със своите интереси, хоби и пр. Преди няколко дни ми препоръчаха един сайт, в който бяха събрани линкове към различни страници - информационни, социални мрежи и др. http://www.homepage.bg Реших да си организирам и аз един такъв блог, където да събера интересни и полезни линкове, който да се различава от този блог и прилежащия към него каталог с линкове. Така се появи блогът "Линковете на Цецо". В него са събрани линкове към търсачки, към сайтове с видеоматериали, към торент-тракери, сайтове за музика и пр. Ако някой желае, може да го посети и разгледа. Надявам се, да ви бъде от полза. 


петък, 27 май 2016 г.

Ледената планета

Стихотворението "Ледената планета" бе представено на литературно четене "Със словото на белослатинските творци" проведено в читалище "Развитие 1892" - Бяла Слатина на 23.05.2016. Участваха още творците Петър Доневски, Лъчезар Лазаров, Дамян Францов, Александра Евтимове. Задочно участие взе проф. Иван Байчев, като беше изпратил свои неща за четене. Събитието бе свързано с майските културни празници организирани от община Бяла Слатина и читалището. Аз прочетох три стихотворения, като това бе едното от тях. Освен него включих "На моята учителка" и сонета "Нежен благослов", които вече са представени в блога. Четенето бе заснето от кабелна телевизия "Ета-Рава". Този път си позволих да поставя илюстрация. Когато кликнете върху нея, може да проследите от къде е копирана. 
 

 
Каква нелепа орис ме споходи
по пътя към небесното Отечество,
отшелник из Вселената да бродя,
да страдам по изгубено човечество.

Безкрайно, цяла вечност се надявам,
и странник тъжен скитам сред тълпите,
и същността ми бавно вледенява
от ледения мрак сковал душите.

Студено слънце – северно сияние
 отблясъци разпръсква по земята,
ала в душите от студа сковани,
не може да проникне светлината.

И глас в пусниня екне над света,
от обич натежало откровение.
Пред светлия олтар на Любовта
сърцето ми изгаря всесъжение.

вторник, 15 март 2016 г.

Идиотско е...

След церемонията на официалния празник Трети март в родния ми град имах удоволствието да попадна в компанията на двама родители, тяхната дъщеря и нейна учителка. Учителката с чувство за хумор сподели, как е забелязала, че дъщерята не пише: "Пишеш ли?" Решила да провери тя: "Пиша, госпожо." Ами, къде ти е тетрадката?" "Пиша на таблета." Този случай, подобен на много други, ме мотивира да напиша материала, който ви предлагам по-долу.

В началото на всяка учебна година неминуемо се заговаря за това, колко са тежки чантите на децата от началните класове, колко излишни неща се налага да носят и пр. Всяка есен, около петнайсти септември пак започват да предъвкват нескопосано написаните учебници, недостъпният им стил, скапаният дизайн и още доста от сорта.  Нахакани родители, журналисти, радетели за правата на децата се надпреварват да дават акъл. Излагат идеи, сочат практиките в други държави от Европейския съюз, където тези проблеми отдавна са решени по най-добрия за учениците начин. Та покрай другите и аз, барабар Цецко с мъжете, реших да поразсъждавам малко, пък белким от това излезе нещо:
Първо: да се изхвърлят от употреба всички читанки, учебници, учебни тетрадки и други подобни образователни пособия. Като цяло се явяват отживелица, която само товари ученическата раница и прадизвика гръбначни изкривявания у най-малките и крехки ученици. Те са излишен разход за родителите и досадно бреме за по-големите.
Второ: всички учебници, учебни тетрадки, образователни пособия и прочее да се приведат в дигитален вид. Така ще бъдат спестени стотици хиляди за отпечатването им, ще се направи икономия на тонове хартия и печатни мастила, ще бъдат спасени от изсичане хиляди декари гори.
Трето: всеки ученик да бъде снабден с едно универсално мобилно устройство, в най-добрия случай таблет, с помощта на който да си учи уроците, да си подготвя домашните, да решава задачите, да рисува, да разучава песни, да наизустява стихове, да чертае, да създава презентации и всичко останало, с което му се налага да се сблъсква във всекидневния учебен процес.

Децата се научават да си служат с таблет преди да се научат да пишат с писалка.

На всички е известно, че учениците от всички възрасти или не четат, или се ограничават само с основното в учебното съдържание. Предпочитат да сърфират в интернет, да общуват в социалните мрежи, да играят различни дигитални игри. Така вместо да разгърнат скучния и морално остарял учебник, ще могат да се наслядят на същото съдържание в някой образователен сайт и на другия ден да се явят пред черната /бялата/ дъска перфектно подготвени. Освен това ще имат избор от няколко дигитални учебници, а ако пособията им се видят скучни, ще си копират нещо от „Уикипедия” или друг сайт. Родителите няма да харчат пари за образователни пособия, а вместо това ще могат да ги копират или да ги свалят от някой торент-тракер. Може да звучи като виц, но само в един от популярните сайтове за торенти успях да открия осем учебника. А представете си, ако станат няколко хиляди! Когато става въпос за писане на литературни теми или есета, на доклади и реферати, повечето учащи вместо да хванат писалката, задават заглавието в някоя итнернет търсачка и бързо се справят със задачата. Намират нещо готово, което дори не си правят труда да преразкажат или редактират, а предават наготово. Така се случва цял клас да представи едно и също домашно, а учителите се чудят, как да замажат положението. Зер, не може на цял клас двойки да напишат я! Но само това ли?! Една голяма част от подрастващите, особено по-големите, си правят преводите от английски чрез „Google-преводач”. Бързо, лесно, безпроблемно и най-важното – домашното е готово. Пък и защо да си губят времето, защо да си хабят силиците, в социалните мрежи е много по-приятно, интернет предлага толкова интересни неща. Учебниците са скучни, учебното съдържание е тъпо, учителите са досадни... Немалко ученици от горните класове ходят на училище с една оръфана тетрадка, навита на руло, и втъкната в нея писалка. Тя се носи във вътрешния джоб на якето, в задния джоб на дънките или в някоя чанта, предназначена за съхраняване на противогаз. Пък и за какво са им повече тетрадки?! Да не би някой да е прокопсал от много учене?! А я си представете, как учители и ученици си организират урока в някоя социална мрежа! Учителят задава въпрос в „групата” на седми „Б” клас, а учащите се надпреварват, кой пръв да отговори. Дори няма нужда да вдигат ръка. Няма нужда от черни, бели и интерактвни дъски, няма нужда от тебешир, маркер, гъба и пр. Хем интерактивно, хем приятно, хем... Пък какви икономии ще се направят, да не говорим. Ами, дори няма нужда подрастващите да ходят на училище. Един компютър, връзка с интернет и... готово. Пък да вземе учителят да си сложи един „аватар” примерно на Брад Пит или на Бритни Спиърс. Ами, това ще прикове вниманието на малките като магнит. Няма да им е скучно, ще бъдат мотивирани до ен-та степен. 

Дали тази виртуална игра не би могла да се модифицира с образователна цел?! Сложен въпрос...

А какви образоветелни игри могат да се измислят?! Примерно такива, в които учениците стрелят виртуално по верните отговори. Уха, екшън и половина! Просто няма начин да не запомнят учебното съдържание. А за онези, които не обичат виртуалния екшън?! Нищо по лесно. Има такова разнообразие на дигитални игри, че свят да ти се завие: с растения, с животни, с коли, с роботи, с крепости и замъци, с космически кораби, с морски чудовища и герои от анимационни филми. Какво ще кажете: тактически или логически, екшън-тестове по БЕЛ, математика, физика?! Всички от моето поколение могат да се оплачат, че нас не ни питаха, дали ни харесват учебниците, дали е достъпно учебното съдържание, дали въобще ни се ходи на училище. Сядай си на парцалите и учи! С напредъка на технологиите ученици ще поставят оценки на образоветелните игри, което ще помогне за тяхното подобряване и подбор. Нещо повече, подрастващите ще могат да подпомогнат усъвършенстването на езика. Например правилата за пълен и непълен член. За какво е този пълен член, само всява бъркотии?! Пък защо да не пишем думите така, както ги чуваме?! Ами, я си представете само, учащите да си избират, кои предмети искат или не искат да учат! Излишните предмети ще се намалят до минимум. За какво им са, примерно география, химия, природознание, /пардон – човекът и природата/?! Колкото по-малко излишни знания, толкова по-добре. Остава място за полезна информация, за общуване, за игри... „Ученето вреди сериозно на вас и другите около вас...”

Този урок е скучен, я да си потърся нещо по-интересно...

Вероятно не един или двама дебелокожи чиновници ще кажат, че моите идеи са идиотски. Всеки има право на мнение. Образователната система, която от десетки години не спира да се реформира, произвежда все по-неграмотни, недоучили, немотивирани кадри. Ученици в прогимназията четат сричайки, средношколци не могат да съставят две смислени изречения, кандидат студентиските работи преливат от правописни грешки. Виновни или няма, или е невъзможно вината да бъде персонализирана. Виновни са учителите, родителите, лошата среда, медиите, интернет, улицата. Ако продължим да търсим виновни, може да се окаже, че причините се коренят в слънчевите изригвания, глобалното затопляне, озоновата дупка или кой знае още какво. Идиотско е... Нали?!

Поведението на множество индивиди с телефон в ръцете е довело до появата на нов предупредителен знак за шофьорите. 

Идиотско е, да няма елементарни дисциплинарни правила, валидни за всички училища. Идиотско е, да се втълпява на децата, че имат права и само права. Идиотско е, учениците да не поемат никаква отговорност за собственото си образование и лоша дисциплина. Идиотско е, родителите да нехаят за поведението на отрочетата си. Идиотско е, вместо да слушат в час, учащите да ровят из смартфоните, а учителите да не разполагат с никакъв ресурс да ги спрат. Идиотско е, родители да харчат грешни пари за скъпи телефони, за да има чедата им, с какво да се фукат пред околните. Идиотско е, младежи да ходят из улиците като зомбирани със забит в смартфона нос. Идиотско е, телефоните на тийнейджъри да са пълни с порнографски снимки и клипове. Идиотско е, вместо за постигане на резултати в училище, да мислят за глупости. Идиотско е, невръстни девойки да ходят на училище облечени като магистрални проститутки. Идиотско е, безсрамни тийнейджърки да се разголват в уеб-пространството. Идиотско е, подрастващите да започват да водят полов живот преди да са навършили четиринайсет години. Идиотско е, на родители и учащи за нищо да не им се търси сметка, при положение, че държавата плаща всяка година обучението. Идиотско е, на подрастващите да не им се вменяват никакви нравствени критерии. Идиотско е, група младежи да пребият някого без причина, за да се освободят от натрупаната агресия. Идиотско е, юноши да вадят ножове, когато не могат да си разделят някоя съученичка. Идиотско е, момичета средношколска възраст да си скубят косите заради някое момче. Идиотско е, отрочетата на престъпни босове да безчинстват и да заплашват учителите си. Идиотско е, невръстни девойки да живеят на семейни начала и да не поемат отговорност, нито за собственото си препитание, нито за децата, които раждат. Идиотско е, медиите всекидневно да развращават, а това да се нарича свобода на словото. Идиотско е, вестниците да ни заливат с клюки и да превръщат мутрите и чалгаджийките в герои на деня. Идиотско е, да няма цензура дори за най-цинични текстове, сцени и публично, развратно поведение. Идиотско е, политици и псевдоучени да се гаврят с историята на изстрадалия ни народ. Идиотско е! Идиотско е! Идиотско е!

Ще се въздържа да нарека онези, които допускат тези безобразия идиоти. Ние знаем, че въпросните индивиди получават заплатите си от нашите данъци. Те са признати експерти, специализирали в чужбина, с докторски степени и прочее. Същите съсипват и рушат образователната система от години и то съвсем безнаказано. Те постоянно си чешат езиците с високопарни слова за нуждата от инвестиции в образованието, за правата на децата, за иновации, за европейско образование. Факт е, че резултатът от тяхната работа е плачевен. От решенията и действията им страдат учениците, учителите, родителите, образователната система, икономиката и цялата държава като цяло! А това само по себе си е... идиотско. Нали?!
 

петък, 11 март 2016 г.

Задължителният вот /писмо до Председателя на НС/

През последните дни от медиите научих, че предложението за задължително всеобщо гласуване по време на избори, което не бе включено в Националния референдум от октомври 2015 се обсъжда в пленарна зала на българския парламент. От новинарските емисии разбрах, че въпросното предложение е одобрено на първо четене, което сериозно ме обезпокои. Затова реших да се обърна към Председателя на Народното събрание на Република България със следното заявление: 

Госпожо Председател,

Във връзка с обсъжданото в пленарна зала на НС на Република България предложение, българският избирател задължително да гласува при провежданите в България избори, бих искал да изразя своето мнение и да Ви призова, да не допускате законодателни промени, несъвместими с демократичните принципи и общочовешки ценности. 
Въпросът за задължителното гласуване трябваше да бъде включен в проведеният през 2015 година Национален референдум. Така българският избирател щеше ясно да каже на политиците, че нямат право да го задължават. Смятам, че изключването му от референдума бе сторено предумишлено и с цел, да може все пак да бъде натрапен при законодателни промени в Парламента. 
Ако българките политици искат да си осигурят избирателна активност, препоръчвам да накарат институциите: прокуратура, съд, полиция, държавна, областна и прочее администрация да заработят в полза на обикновения български гражданин. Друга препоръка: да се въведат строги санкции за покупко-продажба на гласове и контролиран вот. Тези явления, които у нас се практикуват безнаказано от години отблъскват от урните почтените избиратели. Да се издигат кандидатурите на достойни, интелигентни хора с висок морал, към които народът е готов да прояви доверие. 
Смятам, че да ме задължават чрез закон да отида да гласувам граничи с принуда и е несъвместимо с принципете на демокрацията. Още по-несъвместимо е, когато за това се налагат и санкции, тогава граничи с насилие. Покойният ми баща е принуждаван да гласува при управлението на Тодор Живков и не само той. С предвидената от Вашите проекти законодателна промяна, Вие ще ни върнете именно във времето на тоталитарния строй, когато гражданите целокупно маршируваха с престорена усмивка на първи май и девети септември, а насаме ругаеха всички управници и комунистически дерибеи. С такъв акт, парламентът ще отблъсне още повече български избиратели и ще загуби доверието на голяма част от интелигентните български граждани. 
Ако досега съм бил политически активен и съм участвал в изборите за парламент, президент и местна власт, законодателен акт, който ме принуждава, ще ме накара да променя позицията си. Така или няма да отида да гласувам, или ще пусна невалидна бюлетина, или писмено ще изразя по циничен начин мнението си за българският „политически елит”. Ако някой си позволи да ме наказва или санкционира за това, че не съм гласувал, ще си търся правата по съдебен път, включително и в международен съд. Ако подобно нещо се случи, то би могло само да ме мотивира да поема по пътя на интелигенцията, която емигрира от страната, за да не търпи анархията и мизерията, на която я подхвърлят българските управници вече повече от двайсет и пет години. 
Призовавам Ви, да направите необходимото, предложението за въвеждане на задължителен вот и последващите санкции, да не бъдат приети от Парламента! Ако сте български избраници, Вие трябва да се съобразявате с нас, а не да ни използвате само по време на избори! 

Б. Слатина, 11.03.2016 г. 
С уважение: Цветан Диковски

четвъртък, 3 март 2016 г.

Денят на Освобождението 3-ти март

Националния празник 3-ти март е ден, който всеки ще отбележи /или няма да отбележи/ по различен начин. Едни ще посетят музей, лобно място, тържество. Други ще използват свободния ден да си свършат неотложната работа в къщи. Преди години написах едно есе и го  публикувах в един общински вестник: "За духовния смисъл на думата свобода " - просто щракнете на горния линк и го прочетете! Не бих искал да се повтарям. Тук само ще добавя няколко снимки, които би трябвало да ни карат да сведем глави пред паметта на ония, които проляха кръвта си, за да можем днес да се смятаме за свободни. А доколко сме наистина свободни, това е отделен въпрос. Честит празник, уважаеми читатели!

 Самарското знаме 

 
Първият паметник на загиналите в Руско-Турската освободителна война в Пловдив


Паметникът на връх Шипка, издигнат в памет на загиналите опълченци и руски воини.

  
Мавзолеят костница в град Плевен

Мавзолеят костница в Гривица, съхранил костите на загинали румънски воиници