събота, 30 януари 2021 г.

Полезни препоръки за млади и начинаещи свещеници

Със сигурност, ще се намерят хора, които ще зададат въпроса, кой съм аз, та да давам препоръки на свещениците. Факт е, че аз самият не съм свещеник, но когато прекрачих прага на Богословския факултет преди близо трийсет години, отивах с нагласата, желанието и намерението да стана свещенослужител. За добро или за лошо, това не се случи. Някой смятат, че проблемът е в това, че не мога да намеря подходяща жена. Всъщност това е само една малка частица от нещата, които ме отдалечиха от желанието да облека расо. За голямо съжаление, през тези близо трийсет години, немалко православни свещенослужители се постараха с действията и бездействието си да ме отдалечат от Бога, от Църквата, че и от вярата. Историята на Православието е оставила много примери за достойни служители, от които можем да се учим, но само ако имаме желание. В действителност, немалка част от поповете живеят със самочувствието, че знаят всичко, което им трябва. Те отхвърлят повечето полезни съвети и препоръки, превръщат свещенството в занаят и начин на препитание. Освен това служението изцяло се комерсиализира, което още повече отблъсква хората от вярата. Когато се изправят пред изпразнените храмове, свещениците се оправдават с десетилетията на ограничения и гоненията от страна на атеистичната власт. Все пак, факт е, че трийсет години никой не пречи на хората да посещават храмовете, да четат Библията, да се просвещават с духовна литература. Дори в училищата да се учи вероучение, никой не може да гарантира, че това ще увеличи притока на богомолци в храмовете. Просто защото вярата и благочестието се възпитават в семейството, а това иска много работа от страна на свещенослужителите. През годините, които съм отдал в служение на Църквата като учител, мисионер, публицист, клиросен певец и пр. не съм попадал на съвременно ръководство по православно пастирство, което да е съобразено с изискванията на времето. Имах приятел свещеник, който завърши магистратура по психология, за да бъде по-полезен на пасомите си. Но не всички свещенослужители биха предприели такава стъпка, а и това не винаги е достатъчно. Едно от най-важните неща е желанието. Събраното в следващите редове е плод от моя опит като служител на Църквата, от общуването с различни свещеници и техните пасоми. Надявам се, събраните в този материал препоръки, да принесат полза и да подпомогнат енорийските свещеници в тяхното отговорно служение.

Свещеникът:

Животът на свещеника е евангелие за народа!

Свещеникът никога не трябва да забравя, че отговаря за душите на своите пасоми. Това включва и кръстените, които не посещават храма. Тях трябва да се постарае да привлече към духовния живот. Дори да не успее, ако проповядва извън храма, по училищата, по обществени и частни събития. ще бъде изпълнил дълга си пред Бога.

Един свещеник никога не трябва да забравя, че хората следят всяка негова дума и постъпка. Ако някой друг сгреши, обществото ще му прости, но на свещеника никога! Веднага ще кажат: „Вижте, какви са поповете!”

Когато свещеникът е достоен за духовния сан и за одеждите, които носи, това е негово лично достойнство. Недостойнствата, греховете и требничарството обаче, са петно върху репутацията на цялото съсловие.
 

Свещеникът трябва да може да работи с всякакви хора: бедни и богати, болни и здрави, полицаи, военни, лекари, администратори, представители на институциите, хора от всякакви етноси. Не трябва да забравя, че всички те носят образа Божий в себе си.

Свещеникът никога не трябва да прави разлика между хората и да ги дели по обществено положение, финансов статус, лични симпатии. Той не бива да забравя, че всички са равни пред Бога и ще бъдат съдени с един и същи съд! Раболепието пред някой богаташ е чуждо на свещеника, то е проява на слабост и недостойно поведение.

Хората винаги усещат, кога свещеникът си изпълнява службата с вяра и любов. Любовта и Божията благодат са това, което привлича хората в храма. В помощ на тези два фактора са качествено пеене и издържана проповед.
Енорийското братство е като пчелен кошер. Умре ли пчелата майка, загива кошера. Ако свещеникът е духовно мъртъв – поп требничар, енорийското братство се разпада или вегетира на ръба на духовното оцеляване.

Свещеникът трябва да спазва изрядна лична хигиена. Ръцете трябва да са винаги чисти, а ноктите изрязани. Тези ръце енориашите ги целуват. Не трябва да си позволява да излъчва неприятна телесна миризма или да има лош дъх. Още в старозаветни времена хигиената на служащите е била задължителна.

Относно прическата и дължината на брадата е препоръчително да се допита до епархийския архиерей, как е допустимо да се подстригва и подрязва или бръсне частично брадата си. Най-малкото, за да не дразни началника си. Не е хубаво да си трън в очите на владиката.

Носенето на расо и /или/ подрасник е задължително при повечето обстоятелства извън къщи. Когато отива на служба, под расото трябва да бъде прилично облечен и с походящи обувки. Дори да не носи постоянно камилавка или скуфия, трябва да разполага с формена шапка и да я слага, когато е необходимо.

Речта на свещеника трябва да е внимателно обмислена и премерена. Не трябва да използва нецензурни думи, псувни и други от сорта! Не трябва да си позволява да разказва неприлични вицове!

Свещеникът трябва да избягва всякакви публични изказвания и пред вярващи и светски хора по политически въпроси, както и срещу властта и държавното управление.

Свещеникът трябва да избягва в църковни и извънцърковни среди злободневни изказвания по адрес на колегите си, както и за представители на висшия клир, дори когато думите му стъпват на действителни факти. Негативни изказвания срещу епископи, митрополити и свещеници, дори да са верни, винаги са удар срещу авторитета на Църквата. Често непроверени клевети и слухове по адрес на църковни архипастири излизат в жълтата преса, а църковни служители с охота ги повтарят. Нерядко недоволни от един или друг епископ могат да разпространят клевети по негов адрес. Дали един патриарх, митрополит, епископ е агент на тайните служби или нещо друго от сорта, това е негова лична отговорност пред Бога. За вярващите той е владиката, който е техен духовен водач и пастир.

Всякаква политическа агитация в храма и от амвона е недопустима!!! Същото е валидно и за манастирите.

Дори когато свещеникът сподели със свои познати, за кого е гласувал на избори, това може да повлияе на техния мироглед. Симпатиите му към един или друг политик също трябва да бъдат премълчани.

Освещаване на партийни щабове по време на предизборни кампании, може да се смята за политическа агитация. По тази причина е препоръчително да се избягва. Ако партийните функционери са прекалено настоятелни, свещеникът може да се оправдае, че митрополитът е забранил.

Свещеникът трябва да се образова непрекъснато и то по всякакви теми свързани със служението му. Най-важна за пастирството е психологията.
Свещеникът трябва да чете Библията и да се старае да помни нужните силки. Някои от съвременните български свещеници не са запознати със съдържанието на Свещеното писание, или са го чели само веднъж. За вярващия човек Божието слово е като хляба за тялото.

Когато се налага да се търси някакво съдействие от институциите, е препоръчително свещеникът да отиде сам, а не да си търси посредници. Това би било в ущърб на неговия авторитет.

Всяка проява на прекомерно високо самочувствие и гордост бият по авторитета на духовника. Един свещеник не може да си позволи да „върви с рогата напред”. Трябва да положи максимално усилие да проявява смирение.

Църковните такси за извършване на тайнства и треби зададени от Митрополията /респ. св Синод/ е препоръчително да се спазват. По свое усмотрение, за кратка частна молитва, свещеникът може да не вземе пари на беден или да вземе толкова, колкото от сърце е дал неговият енориаш.

В някои енории вземат такса при извършване на Изповед. Това е крайно порочна практика. Дори да има зададени от епархийската власт такси, при Изповед не трябва да се вземат пари. Може някой погрешно да сметне таксата като вариант да му бъдат опростени греховете срещу заплащане.

Свещеникът не трябва под никакъв предлог да отказва Изповед на свой енориаш или на друг човек, който не е от неговата енория. Може да отложи, да помоли човека да изчака, но не и да му откаже.

Казаното за Изповедта се отнася и за причестяването на болен със сухо св. Причастие. Не може да се иска такса за причестяване със светите Дарове. Крайният вариант е,  да покрият някакви транспортни разходи, ако се е наложило свещеникът да пътува на дълго разстояние или да се придвижи с такси.

Свещеникът трябва да се старае да спазва постите. Никога не трябва да си позволява да нарушава поста публично пред очите на други хора. Това е валидно и за освещаване на корбани и трапези. По време на пост, не може да се освещава агнешка чорба, печено агне и пр. Когато става въпрос за риба, се спазва синодалния богослужебен календар. В краен случай може да се допита до митрополита дали е допустимо в конкретния случай.

В случай, че свещеникът не е съвсем наясно или има спорни въпроси относно вярата, богослужението, требите, епитимиите, поведението на някой енориаш и пр. е препоръчително да се допита до епархийския архиерей.

Добре е ако млад свещеник намери някой възрастен, опитен и мъдър духовник, от когото да се учи и да черпи мърдрост.

Свещеникът трябва всячески да избягва категорични изказвания от името на Църквата по въпроси, по които тя не е формулирала своето мнение под формата на догмат, канон, синодално решение или по друг начин, за неща, които тя не е обсъдила /осъдила/ по начин базиран на съборния й принцип. Това включва кирлиянова фотография, билколечение, акупресура, акупунктура, рей-ки, бойни изкуства, нетрадиционна медицина, официална медицина, научни постижения, световна конспирация, масони и илюминати, квантова физика, научни постижения граничещи с езотерика и др. По-добър вариант е да каже, че Църквата няма категорично мнение по този въпрос. Може да каже своето собствено виждане, като подчертае, че е негово лично мнение по въпроса.

Също така е препоръчително да избягва да цитира авторитети, за да защити свое собствено частно мнение, по което Църквата не се е произнесла официално. Може да сгреши или да попадне на погрешен авторитет. Цитирането показва липса на собствен опит и собствена позиция, както и липса на авторитет. Основният авторитет е Свещеното писание. След него са Вселенските и поместни събори и пр.

Слепият фанатизъм през вековете е нанесъл непоправими вреди на Църквата и на християните като общност. Вярата трябва да бъде осъзната, обмислена и осмислена, стъпила на здрави разумни и духовни основи. Алберт Айнщайн казва, че „Науката без религията е непълна, но религията без науката е сляпа!” В тези думи има неподправена истина, която не може да бъде оборена по никакъв начин.

Свещеникът трябва да помни, че като цяло науката не противоречи на християнската религия, но някои научни постижения могат да се използват в подкрепа на вярата. При все това има комерсиална наука, която служи на користни цели и интереси, като вреди на хората в името на големи печалби. Изказването срещу един или друг научен авторитет от името на Църквата би могло да подрони авторитета на свещеника, особено, ако Църквата няма категорично мнение по въпроса. Задачата на Църквата не е да води война с всичко светско, а да привлече хората към вярата в Бога и да ги насочи към спасение!

Много съвременни християни търсят свръхестествена връзка с Бога и издигат в култ различни духовни старци. Цитират се техни мисли, съвети, дори пророчества. На старците се гледа като на гурута и живи светци. Свещеникът трябва да си тежи на мястото и да обясни на енориашите си, че творенията и мислите на старците са полезни за четене и в думите им има мъдрост, но че в своята енория, той отговаря пред Бога за духовния живот и спасението на пасомите си. Длъжен е да напомни, че освен старци има Библия, вселенски събори, догматически вероопределения, канонични правила и пр.

Дори по негови молитви Бог да извърши чудо или свръхестествено явление, свещеникът трябва да помни, че Бог а не той е причината за това.

Свещеникът не трябва да ходи по храмови празници, корбани, водосвети и други събития, ако не е поканен от съответния свещеник, епископ, игумен /игумения/, кмет на населено място и пр.

Ако свещеникът пуши, не трябва да си позволява да го прави с богослужебни одежди или част от тях /напр. епитрахил/.
Изключително неприятно впечатление прави свещеник, който пуши пред и около храма. Това често предизвиква възмущението на някои от енориашите.

По отношение на алкохола свещеникът трябва да си го позволява в умерени количества.

Свещеникът трябва да се покайва често за греховете си насаме с Бога. Най-малко четири пъти в годината трябва да се изповядва пред друг свещеник, епископ или епархийски изповедник, за да му прочете надлежната разрешителна молитва.

Вечерта преди да отслужи св. Литургия, свещеникът трябва да се храни скромно, да избягва употреба на алкохол и да пази през нощта въздържание от съпружеско общение.

Подражанието в духовния живот е голяма прелест. Не можеш да живееш като някой светец или духовник. Всеки е с различни духовни и телесни възможности.

Съвременните информационни технологии дават големи възможности за образоване и комуникация. От интернет един свещеник може да се запознае с творения на църковни отци, учители и пр., да почерпи информация за определен празник, да намери интересни идеи за проповеди. Наред с това, той може да прахоса часове в безполезно сърфиране из социалните мрежи. Интернет е пълен с изкушения, едно от тях е порнографията, която Църквата от векове е заклеймила. За свещеника е препоръчително да ползва интернет умерено, само за връзка с близки до Църквата хора и когато му е много необходима полезна информация.

Човек не може да служи на двама господари. Социалните мрежи са дяволска уловка и крадец на ценно време, което може да бъде оползотворено за четене на духовна или друг вид литература, за написване на проповед, урок по вероучение или беседа. Един свещеник трябва да умее да цени времето си и да подбира информацията, която споделя. Всичко излишно може да донесе основно вреда. Ако иска да споделя какво се случва в обслужвания от него храм, може да открие сайт на храма или блог. Препоръчително е с поддръжката на сайта или блога да се занимава някой от енорията, а свещеникът да бди над душите на пасомите си. Разголването на личния живот в социалните мрежи често поражда завист, клюки и нелицеприятни коментари. Всички социални медии се следят от служби като Национална служба за сигурност на Р. България, Федерална служба за безопасност на Руската Федерация, Централното разузнавателно управление на САЩ и други агентурни служби. Защо ли трябва доброволно да предоставяме личните си данни на безбожните агенти и ченгета?

Парите са важна част от живота на всеки – те са средство за съществуване. При все това, не трябва свещеникът да  показва сребролюбие и да превръща Божията благодат в стока. Това отблъсква хората от вярата.

В много енории прави изключително неприятно впечатление, че светената вода се продава. Освен, че това изкушава вярващите и е форма на търговия, светената вода при неправилно съхранение губи своите благодатни свойства.

Когато не се спазват установените от епархийската управа такси за треби, това също буди недоволство и отблъсква хората от вярата. Не е трудно един енориаш да разбере, какви са действителните такси за водосвет, панихида и пр. Ако разбере, че таксата е умишлено завишена, това съвсем няма да бъде в полза на свещеника.

Голям бич за Църквата е, вярващите да се превръщат от пасоми в клиенти. Много свещеници гледат на свещенството като начин да изхранват семействата си. Грижите за душите на енориашите са им в тежест и те изобщо не си правят труда да проповядват, да поучават, да преподават вероучение.

Свещеникът не може да си позволи мобилният му телефон да звъни по време на Литургия или при извършване на тайнства и обреди. При тези случаи телефонът трябва да бъде изключен или да остане в колата, канцеларията, свещопродавницата и пр.

Не е задължително едно духовно лице да слуша само църковна музика, може да слуша класика, фолклор, етно. Хубавата музика обогатява душата на човека. Ако свещеникът слуша рейв, тежък рок, пънк, хеви метъл, рок, блек метъл, траш метъл или друга музика, която Църквата не одобрява, това може да навреди на неговия имидж като духовник. Единственият вариант е да престане, защото не може да служи на двама господари.

Ако иска да принесе полза, свещеникът трябва да се превърне в проводник на Божията благодат. В случай, че дойде болен, когото медицината не може да излекува, а свещеникът го изцери с молитвите си, има шанс, той да доведе други болни. Ако молитвата е действена, ако връща на хората здравето и радостта от живота, постепенно храмът ще се напълни.

Храмът

Храмът – работното място на свещеника трябва да бъде изрядно почистен, добре осветен, проветрен и затоплен през студените месеци на годината.

Храмът е препоръчително да бъде ограден и защитен със здрава ограда. Така външни лица няма да имат достъп до него, до жилщните и складовите сгради, както и до сервизните помещения.

В смутните времена в които живеем, храмът трябва да бъде защитен от сигурна ограда. Много селски и градски храмове бяха ограбени, а крадците останаха неизвестни.

Задължително храмът трябва да разполага с прилична, чиста тоалетна, както и с чешма или друг източник на течаща вода. При липса на канализация може да се поставят портативни мивки. Краен вариант за отходно място е добре поддържана химическа тоалетна.

В храма трябва да бъдат спазени всички противопожарни изисквания и да се набавят нужните изправни противопожарни средства – пожарогасители и кофпомпи. За техния вид, брой и поддръжка служащият свещеник трябва да се допита до районната служба за пожарна и аварийна безопасност.

Малко храмове разполагат с баптистериум, но при факта, че вече се кръщават немалко възрастни, трябва да им се подсигури някакъв по-голям съд, който да се напълни с вода и да бъдат кръстени по канона. Иначе потапянето е само символично, а на някои места само умиват лицето и ръцете на кръщавания, което принципно не е редно и е нарушение. Така може да бъде кръстен тежко болен. Вариантът Кръщение на реката, в езеро или друг воден басейн е осъществим, но у нас водите са тотално замърсени.

На входа или при портата на храма е препоръчително да бъдат поставени табелки, свързани с благоприличното облекло и изискване за изключване на мобилните телефони по време на богослужение.

Пушенето пред входа и въобще в целия църковен двор не трябва да се допуска, както от свещеника, така и от други хора – негови енориаши, клисари, светски посетители. Това, че около храма не е позволено да се пуши, трябва да бъде обозначено с надлежните табелки. Има случаи, при които свещеници и други пушат в притвора, което е недопустимо.

В случай, че свещеникът, някой клисар и пр. пуши, трябва да се обособи едно единствено място за пушене, оборудвано с място за изхвърляне на пепелта и фасовете. За външни хора, пушенето трябва да бъде само извън пределите на църковния двор.

Препоръчително е да има столове или пейки, където богомолците да седнат по време на служба. Не трябва да бъдат ограничавани да сядат, с изключение на молитвата „Отче наш...” и Евхаристийния канон. Дори по-млади не могат да издържат да стоят прави два часа, а ощо по-малко възрастните над петдесет години.

В олтара трябва да се спазва нужният ред и чистота. Не трябва да се допуска присъствието на жени и външни, светски лица, с изключение на различни противопожарни и контролни органи. По изключение там може да работят работници по ремонта и реставратори.

Клиросите, певниците и балконите за хорове трябва да бъдат оборудвани с нужните книги, добре осветени и отоплени.

В храма трябва старателно да се уреди качествено църковно пеене – певци или малък хор, а може и двете.

На много места е разпространена практиката, да се пуска музика в храма, когато няма богослужение. Това често пречи на хората, които са дошли да се помолят на спокойствие. Нерядко музиката е прекалено усилена и дразни. Ако озвучаването нарушава молитвената атмосфера по-добре да не се прави.

Ползването на микрофони и усилватели помага богомолците да чуват отчетливо възгласите и песнопенията. При все това, уредбата не трябва да бъде натрапливо усилена. Храмът не е дискотека.

Ако жилището на свещеника е в съседство с храма /църковна килия/, не трябва да се допуска инцидентно да се влиза в църквата с непристойно обелкло, нито от свещеника, нито от презвитерата, нито от децата им. Същото важи и за цялостното поведение на семейството.

Раздаването на храна – почерпки, подавки за „Бог да прости!”, за здраве и по други поводи, трябва да става по начин, който не замърсява килимите, пода, покривките и пр. Препоръчително място за това е притворът. Най-добре е храната да се консумира извън храма и да се раздава опакована, за да не цапа. В някои храмове има специални помещения или шапрон, където хората раздават приготвеното, като там могат и да се консумира.

В храма трябва да има хора, които да съблюдават за реда, да гасят догорелите свещи и да внимават за опасност от пожар.

При провеждане на пасхалните служби, при масови литийни шествия, богоявленски водосвет с хвърляне на кръста и пр. масови прояви е нужно да се потърси съдействието на всички квалифицирани органи – полиция, община, общинска охрана, пожарна служба и др. с цел да се подсигури ред и безопасност.

Хвърлянето на кръста често се превръща в публична атракция. Акцентът пада върху зрелището и надпреварата.

При хвърляне на кръста във воден басейн, трябва да се подсигури мястото, където се хвърля кръста. Дъното да бъде почистено от опасни предмети – стъкла, метален скрап и др., трябва да има охраняваща събитието полиция, включително и медицинско лице.

Обществени корбани, при които се струпват много хора, като се блъскат за храна е препоръчително да бъдат изнесени извън църковния двор. Често за храната идват агностици и атеисти, които нямат нищо общо с вярата и Църквата. Просто са дошли да похапнат чорба.
Казаното по-горе е валидно и за всички благотворителни трапези, кухни за бедни и пр. Ако бедните, бездомните, социално слабите и пр., които получават храна от социалната кухня, се блъскат и не спазват ред. Социалната кухня е препоръчително да се изнесе извън църковния имот или да бъде затворена.

Социална кухня към храм може да се отвори само при спазване на всички законови изисквания и хигиенни норми.

Приюти и сиропиталища към храмове при съвременните условия е много трудно да бъдат отворени. Често в приюта се установяват нехристиянски и интимни отношения, раждат се деца, случват се кражби и др. Пресен пример е е приютът на отец Иван от Нови хан. Един приют иска персонал, който да следи за реда и да обслужва кухнята, пералнята, да се грижи за чистотата и реда. Всичко това изисква немалко средства. В момента дори държавата минава от сиропиталища към форма на приемни семейства.

На много места светилниците се изнасят извън наоса, за да не опушват стенописите. Това свещеникът може да го реши след събеседване с настоятелството или да се допита до епархийския архиерей.

Всякакви събирания за светски разговори и клюки в дните, когато се извършва богослужение от енориаши, посетители, външни хора, дори от клирици, е недопустимо, независимо дали става преди или след богослужение. Това е валидно за олтара, наоса и притвора, но също и за църковния двор. Ако някой иска да се види с  приятели след службата, може да го направи в някое близко кафене.

Различни технически средства като диск-плеър, DVD, mp3-плеър, радио или телевизионен приемник могат да се ползват основно за целите на катехизация и вероучение.

В храма може да се ползва компютър или лаптоп, таблет и друга дигитална техника. За излъчване на службите през интернет, за подготовка на материали за катехизация и вероучение, за търсене на полезна информация за нуждите на свещениците и вероучителите. Най-добре е постоянното място на компютъра да бъде в канцелария или помещение в притвора. Още по-добре е да бъде извън храмовата сграда.

В храма не е редно да се внасят и четат жълти клюкарски вестници и светски списания. Често в тях има снимки на жени и мъже по бельо, на голи и полуголи жени, на неприлично разголени популярни личности като певици, актриси, съпрузи на богати хора от хай-лайфа. Съдържанието им е съчетание от твърде малко полезни неща и изобилие от клюки, пълни глупости и излишна информация.  Какво го интерсува един свещеник или християнин, кое е новото гадже на някой футболист?!

Препоръчително е в храма да се предлагат за продажба тамян, иконички, кръстчета, филакто, броеници и др.

Препоръчително е към храма да има заемна библиотека, от която енориашите да ползват книги за четене.

В храма задължително трябва да се предлага вероучителна и катехизическа литература. Препоръчително е да има за продажба и синодалната Библия. Добре е някои заглавия да могат да се подаряват.

Освен книгите за продажба, трябва да има и листовки /респ. диплянки/ за най-важни неща като кръстен знак, молитва, облекло в храма и пр. За списването и отпечатването им, може да се търсят дарители или парите да се отделят от бюджета на храма.

При възможност е добре да се отпечатват просветни листовки, диплянки и други подобни, които да се предлагат безплатно.

Свещеникът трябва да поддържа в изрядно състояние финансите на подопечните му храмове. Всяка дарена сума над десет лева, трябва да се отбелязва в книга за дарения, приходна /разходна/ тетрадка и да се издава съответния документ /фактура, разходен ордер и пр./

Парите от кутиите за дарения трябва да се отварят в присъствието на повече от един човек и да се описват и заприходяват.

Оставянето на пари по иконите от богомолци не е препоръчтиелно, макар и да е вид дар за храма. В тези случаи е препоръчително до иконата да има малка кутия за дарения.

В храма са допустими концерти на изпълнители на църковна музика или известни църковни хорове от рода на „Йоан Кукузел”, и пр., както и концерти с църковна музика на нецърковни хорове като хор „Гусла” например.

Проповедта:

В древните апостолски времена акцентът е падал върху проповедта и привличането на хора към Църквата. Днес тази практика е занемарена. Често от амвона се чуват пълни безсмислици или непонятни брътвежи на висок стил.

Свещеникът никога не трябва да пропуска да даде нужната духовна храна на своите пасоми. Дали ще бъде проповед след Литургия, дали ще бъде урок по вероучение, катехизическа беседа или кратко поучение след Венчавка, Кръщение, водосвет, панихида, опело и пр. това е задължителна част от служението му на пастир. За някои хора, които не посещават храма, проповедта по време на Кръщение, опело, панихида или водосвет е единстеният начин да чуят църковна проповед и да се докоснат до благодатното учение на Църквата.

Проповедта трябва да бъде съобразена с хората, пред които се изнася – дали са вцърковени, дали имат понятие от основните за християните неща като Библия, богослужение, ред в храма и пр. Съвсем различна трябва да бъде проповедта пред светски лица, агностици, представители на властта и институциите.

Езикът на проповедта трябва да бъде разбираем, достъпен за всички и с ясни послания. Ако свещеникът или проповедникът не може успешно да импровизира, проповедта трябва да се подготви предварително и да се прочете, за да се избегнат грешки при четенето.

Проповедта трябва да бъде синтезирана, стегната, изчистена от всичко излишно. Трябва да акцентира върху проблемите на съвременния живот, върху отношенията в братството, върху семейните взаимоотношения, върху домашното насилие, върху конкретни задачи за енорията. Да бъде съобразена изцяло с времето, в което живеем.

Всяка проповед трябва да поставя конкретна задача пред пасомите. Това е нравственото послание. Дали ще бъде за даване на милостиня, дали ще бъде за чистота на отношенията между младите, дали ще бъде препоръка за спазване на постите, посланието е задължителна част от всяка проповед.

Свещеникът трябва да отделя време за поучение след Литургията. Освен проповедта в храма е препоръчително да има салон или друго място, където да се провеждат беседи, да могат енориашите да задават въпроси и пр. В тези случаи може да се позволи и кафе, чай или скромна почерпка съобразена с календара и постите.

В храма могат да поучават и проповядват и недуховни лица – богослови, семинаристи и пр. Същите трябва да са проверени, познати на свещеника и доказали своите качества и лоялост към Църквата.

Богослужението: 

Въпреки че свещеническия Служебник е преведен на новобългарски още преди десетилетия, много свещеници продължават да служат на църковнославянски. Дали присъстващите разбират текста не ги интерсува.

Богослужебният език трябва да бъде понятен за богомолците в храма – новобългарски. Ако свещеникът пее на църковнославянски, а вярващите си мислят за светски неща, те на практика не участват в молитвата. Дори да не го показват, умът им блуждае някъде извън храма и службата. Освен това могат да се изкушат да разговарят, да си ровят из телефоните и да сърфират в интернет /ако са по-млади/.

Дългите богослужения отегчават голяма част от богомолците, особено, когато са на непонятен за тях език. Ако не иска да съкращава службите и да има време за проповед, свещеникът трябва да започне службата много рано сутрин или да съедини утренята с вечерното богослужение вечерта /бдение/. Така след Литургията ще му остане време за проповед и грижи за паството. В немалко случаи може да му се наложи да изповядва свои пасоми преди Литургията. Така ще има достатъчно време.

Успешно може да се прожектира тексът на песнопенията върху малък сгъваем екран от мултимедиен проектор. Съвременната техника го позволява. Така богомолците ще могат да разберат смисъла на пространните песнопения с много извивки.

Раздаване на книжки с текста на Литургията в началото на службата е нелош вариант, но в края трябва да бъдат прибирани. Много хора не могат да се ориентират по тези книжки, защото има някои особености, които не са отбелязани в тях /например входните песнопения/.

Ако получат книжките с Литургията като подарък, на следващата служба повечето от енориашите със сигурност ще ги забравят в къщи.

Общността: 

Колкото по-голяма е общността, толкова по-големи са грижите и отговорностите пред свещеника.

В Църквата съществува понятието кинония, което е духовната, евхаристийна общност. Християните, които се причестяват от една чаша, е препоръчително да се познават и да имат добри отношения  помежду си, за да се чувстват като братя и сестри. Взаимопомощта, милосърдието и молитвената подкрепа са препоръчителни.

Най-късно в 11.30 сутринта всички богомолци и деца посещаващи вероучение трябва да бъдат отпуснати, за да се приберат за обяд. Не може свещеникът да държи пасомите си гладни, особено ако не са закусвали, за да вземат нафора или свето Причастие.

Свещеникът трябва да е наясно, че хората, които ходят на работа и имат един или два почивни дни в седмицата, не могат да му отделят за служба и вероучение повече от час, час и половина. Почивните дни са единствените, през които могат да се видят с децата си, да излязат на разходка и пр. Не може да си позволи да обсеби по-голямата част от почивката им, особено при положение, че тогава се налага домакинята да изпере, да приготви храна и да обърна внимание на децата си. Може да им прости, ако по уважителни причини пропуснат някоя неделна или празнична Литургия.

За вярващите са много приятни и полезни поклоннически пътувания до различни манастири и свещени места. Така се заздравяват връзките в църковната общност и се създават приятелски отношения и добри познанства.

Присъствието на жените с покрита глава е препоръчително и трябва да се насърчава. Презвитерата и дъщерите на свещеника биха могли да дадат личен пример. Не задължително да бъде точно забрадка. Може да бъде шалче или ненатраплива шапка. Покриването на главата при съвсем малки момичета не е задължително. Девойката е добре да започне да слага покривало на косата си в началото на пубертета, когато започне да се превръща в жена. Една от целите на покривалото е да възпрепятства погледите на мъжете и съблазънта.

Във висчи случаи е препоръчително дългата коса да бъде прибрана в скромна прическа независимо от възрастта. От чисто практическа гледна точка се прави, за да не се запали от някоя свещ. Това става съвсем неусетно и последствията са много неприятни. Това особено е валидно при случаите, когато се правят литийни шествия със запалени свещи. 

Разделянето на мъже от жени – мъжете вдясно, а жените вляво може да се смята за нещо положително, но би могло да бъде въведено само след дълги години проповед и катехизация. Както повечето неща и то не трябва да става с принуда.

В умовете на много енориаши битуват различни суеверия, те могат да бъдат свързани с вярата в задгробния живот или различни нецърковни, обредни практики. Свещеникът трябва да се бори със суеверията, с ясното съзнание, че те няма да изчезнат отведнъж, след като са предавани от поколение на поколение. При все това, не трябва да го прави с грубиянски методи, караници и скандали.

Напоследък набира привърженици практиката енориашите да се причестяват твърде често без пост и изповед. Това се прокарва и от преподаватели в богословските факултети. Свещеникът не би трябвало да го позволява, защото е отговорен за похабяването на тялото и кръвта Христови. Не може да допусне, някой да се причести за осъждане. Най-малкото трябва да има пост и разрешителна молитва.

Ако един енориаш скоро се е изповядвал и причестил, спазил е поста и се е постарал да не върши грехове, по усмотрение на свещеника може да бъде  пречастен само с разрешителна молитва.

Без пост или със по кратък пост може се причестяват по изключение хора със здравословни проблеми, войници на редовна служба, хора, занимаващи се с тежък физически труд, лежащо болни и др.

В древност възрастните християни са приемали Кръщение след катехизация и определена подготовка, която е завършвала с изпит. Днес тайнството е приравнено до една от многото треби. На възрастните кръщелници не се вменяват никакви задължения, нито на техните кръстници. Основната цел да се приберат парите от кръщавката. Немалко хора се кръщават по съвсем различни от християнската вяра подбуди: защото не им върви, защото много боледуват, защото така им е казала някоя врачка и пр. Единият вариант е свещеникът да катехизира съответния енориаш, който идва да приеме Кръщение. Другият вариант е да прехвърли отговорността на възприемника /кръстника/, като му вмени задължението да се грижи за християнската просвета и спасението на душата на кръстения. За срам на православното духовенство, при някои от протестантските общности, катехизацията преди кръщаване се спазва.

При кръщаване на дете повечето от свещениците никога не проверяват, дали възприемникът е вярващ, дали води духовен живот, дали може да вмени на кръщелника някакви християнски ценности и добродетели. Тази практика е тръгнала още от началото на ХХ век, когато в училище са се преподавали вероучение и религия. Още от тогава свещенството се е изродило в требничарство. Препоръчително е, свещеникът да провери, какви са родителите, да им обясни смисъла на Кръщението и да вмени нужните задължения на тях и на възприемника.

Свещеникът трябва да знае, че възможностите на хората да спазват постите са различни. Едни могат да спазват целия пост, други могат да постят само една седмица, за да се причестят. Не трябва да налага на никого непосилно бреме.

В случай, че някой енориаш има храносмилателни проблеми, свързани с  постната храна, може да му се позволи да спазва облекчен пост. Нужното пълно въздържание от животинска храна да спазва само, когато ще взема свето Причастие. Същото важи и за хората, които се чувстват изтощени, когато ядат само растителна храна. Има и вариант, човек със здравословни и храносмилателни проблеми, по благословия от свещеник да пости три дни вместо пет или шест.

Изповедта преди приемане на св. Причастие е препоръчителна. Свещеникът трябва да следи, кога и как се изповядват неговите пасоми. Ако някой скоро не се е изповядал, може да му се направи препоръка да се покае и изповяда. Краен вариант е разрешителна молитва и то за по-възрастни и немощни.

Възможностите за изповед са вечерта преди Литургията и сутринта преди началото на службата. Вариант е, непосредствено изповед и Причастие веднага след Литургията, ако свещеникът не е потребил светите Дарове. При всички положения, енориашът, който се причестява, трябва да присъства на Литургията. Може да се направи компромис, ако закъснее с пет-десет минути по уважителни причини /примерно закъснение на градския транспорт, попадане в задръстване и пр./.

Трябва по време на изповедта да се акцентира, че това не е просто изповед, а е нужно пасомът да се покае за греховете си. Дори може да му се зададе въпрос, дали се покайва, дали е решен да промени живота си и пр.

По никакъв начин свещеникът не може да иска от своя  пасом, да се закълне, че повече няма да извърши един или друг грях. Може да се случи под давление на нечистите сили, енориашът пак да повтори греха. Така свещеникът неволно ще го вкара и в големия грях на нарушената клетва.

Свещеникът трябва да се отнася със снизхождение и любов към грешниците дошли при него на изповед. Трябва да избягва изрази от рода на: „Господ ще те накаже!”, „Ще гориш в ада!” и пр. По-правилно е да ги поучи: „Това, чедо, е нарушение на Божиите заповеди. Покай се и се постарай да не го повтаряш!”

Свещеникът трябва да обуздава желанието на свои пасоми за прекомерни аскетически подвизи. Прекалено строг пост – пълно гладуване за няколко дни, седмици на хляб и вода, всенощни молитвени бдения и др., това са духовни упражнения за монаси и отшелници, отдадени изцяло на Бога и Църквата. За живеещите в света остава това, което е достъпно и няма да увреди здравето им. Никой няма право да уврежда организма си, като се оправдава с аскетически подвиг.

Много енориаши прехвърлят на своите пастири отговорността за важни решения, като женитба, започване на нова работа, заминаване зад граница и пр. Те идват с желанието, пастирът да ги упъти, какво решение да вземат или каква житейска стъпка да направят. Свещеникът трябва да избягва, да взема решения вместо тях. Редно е да, ги насочи да обмислят и да използват свободната си воля.

Над двойка – мъж и жена, които искат да се оженят може да се прочете молитва за задомяване и щастлив брак. Дали ще се оженят един за друг, решават те двамата по свободната си воля. Ако при изповед някой от двамата е споделил грях, който би навредил на отношенията между двамата, свещеникът няма право да ги разделя. Може само да се моли за тях. Ако примерно мъжът е бил хомосексуалист, или жената е извършила аборт, това са тежки грехове, но ако са се покаяли и Бог им е простил, може да се приеме, че няма пречки за техния брак. Единствено основание може да бъде, ако някой сключва брак заради пари или някакви други облаги. Този който сключва такъв брак извършва грях спрямо другия и пред Бога. Свещеникът може да се намеси единствено ако е сто процента сигурен, че единият иска да сключи брак по сметка, като по този начин мами и използва партньора си. Дори в този случай трябва да постъпи крайно деликатно и да обмисли внимателно всичко.

Дали бракът е благословен от Бога чрез тайнство Брак или е граждански: Свещеникът трябва да знае, че ако между двамата няма любов, то бракът ще остане само на хартия. Препоръчително е да насърчава младите семейства да сключват църковен брак, но да не ги принуждава. Църквата признава гражданския брак, а и той е форма на вричане пред Бога и пред свидетели, която не е предвидена в църковното тайнство.

На този етап гражданският и църковният брак не могат да бъдат равнопоставени, защото на свещениците ще им се наложи да се занимават с бумащина /като медицински свидетелства/ и да минат обучение по семейно право. Немалко свещеници са на много ниско образователно ниво. Това е следствие от десетилетията властващ атеизъм и недостига на кадри.

Въпреки че православната Църква разрешава развода и това си има граници. За църковните разводи се грижи църковен съд на епархийско ниво.

В изключителни случаи храмовете се посещават от хора със свръхестествени: ясновидски, паранормални, лечителски и пр. способности. Никой не може да бъде сигурен, дали това е дар от Бога. Свещеникът трябва внимателно да изпита техните дарби и ако не е сигурен, да се посъветва с митрополита. Ако такива хора дават на енориашите съвети, несъвместими с учението на Църквата, ако се опитват да предсказват бъдещето, ако петнят името на свещениците, значи техните дарби не могат да се считат за проява на Божията благодат. Същото е и когато се опитват да доминират и да въвеждат свой ред в храма. Едно от отличителните черти на праведните и свети люде през вековете е било смирението. Ако подобни индивиди претендират да учителстват и наставляват вярващите в храма, трябва да им се забрани под заплаха от отлъчване. В много случаи дяволът се представя за добър, за да увлече верните. Емблематичен е случаят с ясновидката Вангелия – Ванга от Петрич, която десетилетия наред приемаше посетители в дома си. В случай че въпросните хора не извършват някаква несвойствена дейност в храма и не пречат, те могат да присъстват на службите и да се ползват от благодатта на Църквата. За дейността им извън църковната сграда свещеникът не отговаря. Може да ги попита или да им направи забележка, ако някой от пасомите му сподели за притеснителна нередност, но няма как да наложи контрол.

Свещеникът трябва да съблюдава за реда и благочинното поведение на енориашите и посетителите в храма. Освен него е препоръчително да има и подготвени, които да насочват посетителите. Техните правомощия могат да стигат до това да обяснят: как посетителите да се прекръстят, къде да си запалят свещите, на коя икона, кой светец е изобразен, къде да си налеят светена вода и други по-елементарни неща. Никой няма право да раздава съвети в храма без благословията и разрешението на свещеника. Докато хората се молят, палят свещи или участват в богослужението, дори да го правят не съвсем правилно не е редно никой да им се бърка. Така им пречи на личното молитвено общуване с Бога и Неговите светии. Съвети и препоръки относно правилния кръстен знак например, може да се дадат извън храма или в притвора и то насаме. Идеален вариант е някой да им подаде листовка със съдържание за правилното поведение в храма.

Църквата е отредила достойно място на жената като пазителка на семейното огнище, майка и попечителка на децата. Претециите да доминира в църковната общност обаче, са недопустими и често граничат със самоуправство.

Често се намират енориаши /предимно жени/, които са склонни да раздават съвети, без някой да ги пита, на базата на обща култура. Свещеникът трябва да забрани подобна практика. Нетактично и неправилно поведение на „благочестви” бабички, може да притесни новоповярвали или да отблъсне някого от вярата и Църквата. В повечето от случаите даващите съвети са мотивирани не от любов, а от гордост и самочувствие. Има и опасност, такива „учителки” да интерпретират нещо погрешно или да вкарат в заблуда хора с оскъдни познания за вярата.

Свещеникът или клисарите нямат право да гонят хора от храма. Дори мюсюлмани, католици, протестанти и агностици  могат да дойдат да се помолят и да запалят свещ. Разбира се, те не могат да вземат нафора и да участват в тайнствата. Стига да не се държат непристойно и да не създават проблеми, тези хора са добре дошли в Божия дом.

Към хора с психически заболявания се налагат различни мерки. Ако не създават големи проблеми, те могат да посещават храма и да се молят. Ако са кръстени, могат да се ползват от благодатните дарове на Църквата. Ако свещеникът има възможност е добре да се моли по-често за тяхното изцеление. Ако създават пречки за извършването на богослужението, трябва да бъдат отстранени по начин, който не унижава тяхното достойнство. При все това, могат да идват в извънбогослужебно време. Ако все пак има някакви проблеми в поведението им, може да се препоръча да идват с придружител.

В храма на никого не трябва да бъде налагана принуда. Драстичните опити да бъдат причестявани пеленачета и  малки деца насила, не са препоръчителни. Възможно е просто да се страхуват от непознати. Има случаи, при които им дават неприятни лекарства с лъжичка и затова се противят и срещу Причастието. Насилствено причестяване може да ги настрои срещу свещеника и от най-ранна възраст да бъдат изгубени за вярата. Вариант е родителите да им дават нещо приятно и сладко с лъжичка, за да свикнат да им подават храна по този начин. Ако и така не се получава, не трябва да ги насилват. С течение на времето, когато навършат определена възраст, може да им се обясни и сами да пристъпят към свещената чаша.

Свещеникът трябва да пази преценена дистанция от своите енориаши жени, като внимава да не ги отблъсне от духовния живот. Трябва да избягва да разговаря по кафенетата с някоя от тях насаме, особено с омъжена. Това може да стане повод за съблазън. Всички разговори, включително и личните, могат да бъдат проведени в храма, канцеларията или църковния двор. Много млади и не само млади жени възприемат свещеника основно като мъж. Те го занимават с житейските си проблеми и пр. Всъщност, търсят неговото внимание и остават индеферентни към духовния живот. Това често са самотни, разведени, вдовици и неомъжени, но могат да бъдат и семейни. Всяко човешко същество има нужда от любов, но всичко трябва да става с благоприличие. Ако свещеникът установи, че някоя жена го търси основно, за да й обръща внимание, а не идва на църква заради вярата и Бога е препоръчително да се отдръпре от нея.

Относно налагането на епитимии след изповед: Много съвременни християни се изповядват без нужното покаяние. Според съвременното схващане, епитимията не е наказание, а има по-скоро душелечебен характер. Целта е съгрешилият по-добре да осъзнае тежестта на греха, а и да му се вмени нужното чувство за покаяние. Явно е, че епитимийните канони не са приложими в днешните условия. При все това има грехове, за които епитимия е препоръчителна: побой, изнасилване, аборт, прелюбодеяние, убийство, подпалвачество, содомия, сводничество, проституция, кражба в особено големи размери и доста други. Отлъчване от Църквата за години би могло да отлъчи човека завинаги или да го хвърли в пълно отчаяние или да го накара да отиде при протестантите, които биха били по-либерални. При все това, извършилият голям грях трябва да осъзнае вредата от греха. Какво може да се  препоръча като епитимия. Определен период пост, четене на духовна литература или глави от Библията, по няколко земни поклона за определен период от време. Епитимията трябва да бъде съобразена с възрастта, семейното положение и социалния статус на съгрешилия.

Има пастирски ръководства, в които се описва, какви съвети да дава свещеникът на различни пасоми, при извършване на различни грехове, но ако свещеникът няма достатъчно духовен или житейски опит, е по-добре да не дава съвети.

Ако пасомият се изповядва за пръв път или по принцип няма опит, свещеникът може да прибегне до въпросник или някякъв списък, по който изповядваният да прецени, какви грехове е вършил. Изповед от рода на „съгреших във всичко”, „извърших мого грехове” и пр. не вършат работа. Трябва гласно да се изповяда стореният грях, но без подробности: „откраднах”, „измамих”, „ръкоблудствах” и пр. Може да каже примерно, какво е откраднал но само до тук. С кого изповядваният пасом е блудствал, свещеникът не го интерсува и не трябва да пита за подробности. За него е важно, дали енориашият се е покаял. По-скоро, при всички случаи, трябва да насочи грешника към разкаяние и обръщане. 

В много случаи изповядваните си намират оправдания: „много ми трябваха пари за новата ми ограда, затова откраднах от служебната каса”, „много обичам тази жена, затова блудствах с нея”. Това показва, че на пасомът му липсва осъзнаване и покаяние. В този случай, може да му се наложи умерена епитимия и да не бъде допуснат до свето Причастие.

Движението е здраве, спортът изключително полезен. Свещеникът не трябва да възпрепятства, а дори да стимулира, млади хора да спортуват. Когато става въпрос за йога, трябва да посъветва спортуващите да се пазят от духовното учение на йога, защото е в противоречие с учението на Църквата. При все  това, може да се правят телесните упражнения. Както всеки спорт те са полезни за организма.

Свещеникът трябва да насърчава милосърдието, но не и професионалната просия. Много хора зполупотребяват с добрината на християните, като това се превръща в основен начин на препитание. Има безброй случаи, при които родители пращат децата си да просят пред църквите. После парите може да се използват за алкохол, цигари или наркотици. Свещеникът може да насърчи да се дава храна, дрехи или нужни насъщни неща. Пари се дават само на хора, за които се знае, че няма да злоупотребят. Просията около храмовете, не трябва да се поощрява. В случай, че енориашите роптаят срещу просяците, които често ги изнудват за пари, свещеникът трябва, със съдействито на компетентните органи да ги отстрани. Още по-драстично е, когато просят деца. В тези случаи е най-добре да се алармират службите за закрила на детето. Възможно е някой да ги принуждава или да е оставено от родителите си на произвола на обстоятелствата.

Свещеникът трябва да насърчава четенето на духовна литература и Библията.

Молитвите в синодалния Молитвеник са препоръчителни, но не и задължителни. Те могат да бъдат използвани като основа, християнинът да си състави лични покайни и пр. молитви. Иначе към кратко молитвено правило, вярващия е добре да се помоли за семейството си, за децата си и насъщните си потребности. Любовта изключва всяка принуда. Само в манастир послушник или монах може да бъде задължаван да чете определени молитви, акатисти, канони  и пр. По изключение четене на глави от Библията, канони, акатисти и пр. може да бъдат налагани като форма на епитимия. Липсата на принуда е валидно и за посещаването на неделните и празничните служби. Ако свещеникът има добро отношение към пасомите си, ако има църковна общност, която християните чувстват като свое семейство, те сами ще идват, без някой да ги задължава.

Много свещеници предпочитат за църковни настоятели финансово състоятелни хора, личности на ключови длъжности в държавна, областна, общинска и пр. администрация или просто хора с висок социален имидж. Църковният настоятел трябва да бъде кръстен, поне периодично да посещава богослуженията, да има добро име в енорията, да има желание и готовност, да работи доброволно за благото на Църквата. Ако някой църковен настоятел е заможен, а трябва да го молят многократно да дари пари или нещо друго за храма, явно той е скъперник и това, което дава не е от сърце. Отявлени престъпници /в България наричани на жаргон „мутри”/, колкото и да са богати, колкото и да дават, няма как да бъдат избрани за църковни настоятели.

Във връзка с чести искания на енориаши или външни хора да им четат Киприянови и Василиеви молитви: Напоследък са широко разпространени някои порочни практики. Едната е да се записват имена за четене по-често на Киприянови молитви. Записването става срещу скромна сума от порядъка на стотинки до лев. Другата е да се носи в храма дреха, над която да се четат съответните молитви. Това пак става срещу няколко лева такса. Молитвите са съставени да се четат от свещенослужител над жив кръстен християнин. Когато човекът е болен, свещеникът трябва да го посети в дома му или в болницата. Ако е много тежко болен и не може да дойде, а се намира на далечно разстояние в болница, психиатрия и пр. свещеникът може да прибегне до четене на молитва над дреха. Дрехата трябва да бъде чиста и не може да бъде долно бельо /слипове, бикини, боксерки, пликчета/. Най-често е тениска, потник или риза. Дрехата не се пере с пералня машина преди следващите няколко обличания /изпира се на ръка/.

Василиевите молитви са част от специален молебен за изгонване на нечисти сили. За да бъде действен, се иска пост /най-добре и от свещеника и от болния/ и изчитането на цялото правило + молебена. Може да се наложи да се чете нялолко пъти, преди да даде резултат. За таксата, която трябва да вземе, свещеникът е добре да се допита до митрополита или да се съобрази с финансовите възможности на болния. 


Четенето на Киприянови и Василиеви молитви се изроди в порочна, безразборна и комерсиална, требничарска практика.

Препоръчително е свещеникът да посещава болни енориаши, като насърчава своите пасоми от общността да го правят. При посещението си може да помаже с осветен елей, да прочете молитва за изцеление, да занесе храна и пр. При случаи на епидемия или пандемия, не трябва да оставя болните без молитва, осветен елей, изповед и Причастие, но трябва да спази всички нужни, предпазни мерки.

Свещеникът не трябва да оставя допълнителните си енории без богослужение и проповед. Той отговаря и за душите на християните в тези села и селища.

Има случаи с благословия от епархийския архиерей, на бедни хора да им се извърши безплатно тайнство – Кръщение, Брак или някой обред /напр. опело/.

Някои храмове се посещават и от енориаши – жени, най-често по-възрастни, които страдат от духа на еманципацията, като са свикнали да доминират над мъжете и децата си. Доста от тях се опитват да командват и в храма, кой къде да застане, как да се кръсти или как и на кой светец да се моли пр. Свещеникът и енорийското братство не трябва да допускат подобно поведение. Жената в храма трябва да бъде прилично облечена, смирена, да не говори много и излишно.

Някои енориаши с благочестиви намерения се опитват да учат другите, като най-често това са случайни посетители, младежи или новоповярвали. Не трябва да се допуска да учителства на базата на обща култура. Всеки в храма трябва да си знае мястото!

Ако свещеникът забележи нови хора, е препоръчително да ги приветства с „Добре дошли!”. Това може да стане след раздаването на нафората, при помазване с елей или поръсване със светена вода. Може да се поинтерсува, от къде са. Да ги покани пак да дойдат на служба.

Препоръчително е да има график на службите, особено, ако свещеникът посещава няколко енории. Примерно енориашите от съседното село ще знаят, че на еди коя си дата в техния храм ще има Литургия или някаква друга служба /напр. обща панихида/.

Препоръчително е след служба, да напомня за някой предстоящ празник и да покани енориашите си да присъстват на Литургията. Същото е валидно и за общи панихиди, водосвети, корбани и пр.

С времето свещеникът ще разбере, че основното, което всички хора търсят е любов и щастие. Ако и да вярват в Бога, да водят духовен живот, да се стремят към съвършенство, всички съвременни хора искат да бъдат обичани и щастливи. Ако той ги обича като свои братя и сестри, ще спечели много от тях за Църквата. Не може да направи всички щастливи, но ако ги накара да се усмихнат и да се почувстват по-малко нещастни, има шанс да повярват на неговата проповед.

Работа с децата:

Във века на високите технологии и тоталния упадък на нравите, Църквата е единствената възможност, децата да бъдат предпазени от деморализацията.

 
Иисус Христос е казал да оставят децата свободно да идва при Него и да не им пречат. /Лука 18:16/

При всички случаи свещеникът трябва да се постарае да организира вероучение за деца, като обиколи всички училища в населеното място /места/ където служи.

Ако има възможност и нужния педагогически ценз, е препоръчително да преподава и религия в училище.

В светските училища може да се провеждат уроци за големите християнски празници или по теми застъпени в часовете по Български език и литература – цар Давид, свети Георги и др. Това също е възможност повече деца да се докоснат до християнската вяра.

Свещеникът трябва да си дава сметка, че децата също са негови пасоми и той отговаря за душите им пред Бога.

По всякъв начин трябва да търси възможности да проповядва и преподава на деца. Не трябва да забравя, че по закон това става със съгласието на техните родители.

Нищо не пречи на свещеника, да има под ръка някакви опаковани бонбони или нещо друго сладко, с което да почерпи деца около себе си.

На деца посещаващи храма и уроците по вероучение, може още да раздават малки ламинирани иконки, кратки молитвеничета, малки броеници и др.

Неделното училище трябва да бъде уютно, светло и добре отоплено през зимните месеци на годината.

В преподаването на вероучение могат да се включат хора с богословско образование или преквалифицирани учители по други дисциплини.

В уроците успешно могат да се ползват мултимедиен проектор, диаскоп и други технически постижения.

Децата с желание участват в пътувания до някой манастир или църковно-археологически обект. Преди това обаче, трябва да се проверят и спазят законовите изисквания за целта. Пътуването трябва да се повери на отговорен и опитен водач с изправно превозно средство.

Хората извън Православието:

Хората извън Църквата не разбират, какво представлява свещенството и отговорното служение. За тях то е професия, а вярата е поддържане на обредна традиция. При все това свещеникът трябва да избягва да се държи по светски и да бъде сдържан в поведението си. Колкото и да иска да угоди на хората, той не може да угоди на всички. Трябва да внимава, да не изпадне в човекоугодничество.

Светските хора възприемат Църквата като обредно дружество. Те отиват, за да получат, каквото искат, после веднага си тръгват и не се интерсуват от вярата и принадлежността към общността. Свещениците поддържат от десетилетия тази порочна практика. Погрешното отношение към Църквата, към нейните тайнства и обреди идва от порочната практика на болшинството свещеници, които гледат да не изгубят таксите от требите.

Независимо от спортните интереси и пристрастията към определен отбор присъствието на свещеник на футболен мач не е желателно.

Свещеникът внимателно трябва да подбира присъствието си по светски събития, концерти, коктейли, самодейни изяви, спортни мероприятия и пр. Ако се случат през пости или не са съобразени с духа на християнството, може да намери уважителен предлог и да не отиде. Конкурсите за мис, например, са комерсиална светска проява, която насърчава женската суета и разголване. Футболните мачове са място, където може да се види непристойно поведение и да се чуят псувни. Могат да бъдат приведени доста примери за рок-музика, мажоретни състави, белли-денс, поп-фолк концерти и пр.

Препоръчително е свещеникът да избягва да сяда по трапезите на хората след извършване на частни треби. Светските хора ще оглеждат колко е изял и изпил, а после ще го обсъждат и коментират. Много добър вариант е да благослови трапезата и да се оттегли под предлог, че има неотложна работа. Да каже на своите пасоми, ако искат, да му отделят нещо за в къщи. Така те няма да се обидят. Иначе ще му се наложи да слуша неприлична музика, вицове за попове, непристойни кощунствени забележки по адрес на свещенството и християнството. Може да си позволи да седне в дома на верни енориаши, които водят духовен живот, спазват постите и благоприличие в думи и дела.

Дори и в тези случаи, ако чуе от присъстващи нещо негативно по адрес на Църквата, свещенството, вярата и пр. е препоръчително духовникът веднага да си тръгне. На трапезата може да присъстват и безбожници. Оттеглянето е достойно поведение на служител, който уважава всички, но не желае да слуша кощунства и обиди.

Съслужението с инославни – католици не е позволено от канона. При все това има случаи, при които наши свещеници биват канени на католически празници и служби. Присъствието на православен свещеник на католическа служба може да стане само с благословия на епархийския архиерей.

Всички спорове с представители на протестантски общности и еретически секти са напълно безсмислени и безполезни. При разговор с такива, свещеникът може основно да изложи православния възглед. Мнението на протестантите по различни въпроси се изучава в семинариите и богословските факултети. Често споровете гъделичкат самочувствието на еретиците, колко добре познават Библията, колко знаят и пр.

С еретик се спори успешно единствено от позицията на безбожник, като се подложат неговите ценности на осмиване и подигравка. Един свещеник обаче, не може да си го позволи.

Църквата е анатемосала ересите и сектите, при все това, свещеникът не трябва да се отнася с омраза към сектанти и еретици. Това са хора заблудени – болни души. Често те попадат при протестантте, защото не са намерили любов, внимание и разбиране в православната Църква. Свещеникът по-скоро трябва да се моли за тяхното вразумяване и обръщане.

Повече от ясно е, че присъствието на православен свещеник на протестантски молитвени събрания е недопустимо.

Често случайни хора могат да се опитат да предизвикат свещеника с подмятания, непристойни думи, подигравки. Свещеникът трябва да обуздае гнева си и да се постарае достойно да отговори, без да прибягва до псувни и нецензурни думи и бой.

Споровете с атеисти, агностици и други дървени философи са напълно безсмислени и безпредметни. Въпросните търсят да уязвят Църквата, авторитета на духовника и да гъделичкат своята гордост. В случай, че възникне такава ситуация, най-добре е свещеникът да отговори достойно и да се оттегли. 

Свещеникът трябва да подбира обществените места, които посещава. Особено е валидно за питейни заведения. Не може да си позволи да седне в кръчма, която се посещава от алкохолици и пияници.

Не е проблем свещеник да седне в кафене с хора от енорията си, да водят прителски разговор, дори да не е на църковни теми. На духовния сан на свещеника обаче, са чужди клюките, сплетните и одумването на трети лица.

Към изложеното по-горе има какво да се добави, но и без това тексът е прекалено обемист. Това не е нито наръчник, нито ръководство. Целта е да се избягнат някои кардинални грешки и да бъдат привлечени повече хора към Православието и Църквата. Служението на Бога и енорийското братство трябва да се върши с любов и отдаденост. Само така то ще дава нужните плодове.