понеделник, 30 май 2011 г.

Участие в литературно четене

Минаха повече от десет дни от участието ми в творческата среща, както я нарече В. Бобойчева "Творческото ято на среща с приятели". Тя се проведе на 19 май 2011 година в рамките на майските културни празници. Мога да изразя своето задоволство и благодарност от нея. От страна на творците от Белослатинския край присъстваха: Росица Стойкова, Лъчезар Лазаров, Александра Валентин, Дамян Францов, Цвета Стефанова, Красимира Милчева, Анелия Карабенчева, Александра Евтимова. Всеки от тях прочете по някое стихотворение, разказ, есе и се постара да докосне сърцата на присъстващите, да им подари един необикновен миг в забързаното ежедневие. Възможност за изява получи и композитора Иван Попов - неостаряващият бард. Задочно взеха участие с изпратени свои творби Христо Петров, който учи в Холандия, Димитрина Найчева, която живее и работи в САЩ, Полина Тодорова. Осезаемо се усещаше отсъствието на неколцина надарени творци като Людмил Рашев, Пенка Чернева, Цоньо Неделкин, Николай Фенерски и др.
Организаторите се бяха постарали максимално да създадат приятна и задушевна обстановка. Освен озвучаването и презентацията, която представяше всеки един уникален творец, прекрасно музикално оформление създадоха младите китаристи Цветан и Дениз от школата по изкуства при Читалището.
Аз се постарах да се вместя във времето предоставено на всеки един от участниците /пет минути/ със стихотворенията "Непреходност", "На живота", "Молитва за България".
Изказвам своята благодарност на екипа на Читалище "Развитие 1892" и на всички, които организираха и подготвиха срещата, на публиката, която дойде да чуе нашите изповеди, на младите музиканти, които създадоха творческата обстановка, на Яна Любомирова за снимките и разбира се на всички участници - творците от Бяла Слатина!

Повече снимки от събитието може да видите в албума на Яна Любомирова в Picasa.

вторник, 24 май 2011 г.

Духовният антицърковен поглед на БНР

Няма как да остана равнодушен, когато някой се опитва да представя Православието в изкривен вид. Това се случва от известно време и то по националното радио. Материалът е предназначен за сайта Национална мрежа за хора с увреждания, където помествам периодично материали на православна тематика. Целта е, не да оплюя медията, а да предупредя хората.

Не зная, какво мисли уважаемият читател по въпроса за електронните медии, но колкото повече ги гледам и слушам, толкова повече ме отблъскват и отдалечават от себе си.

До болка ми се е провряло през главата основното правило в журналистиката, което гласи, че добрата новина е лошата новина. Така медиите вместо да се стараят да вдъхнат оптимизъм, се надпреварват да се ровят в бакиите на обществото със заветната цел да си повишат рейтинга. Две мнения по въпроса няма за това, че успяват да задоволят потребността на българина от най-разнообразни гадости. Защото търсенето определя предлагането. Ако някой ми възрази, че нямам основание да ги критикувам, ще има пълното право. На такова аморално и бездуховно общество му се полага именно такава журналистика.

Тук обаче, с позволението на любезния читател, искам да поставя акцент върху някои други медийни изяви, които се занимават пряко или косвено с християнството, с духовния живот, с вярата на хората. От години слушам всякакъв род духовно неграмотни журналисти да обясняват на зрителите и слушателите, какво е Православие, що е духовен живот и прочее. Новинарските емисии изобилстват от прояви на невежество от страна на водещи журналисти. Така можем да се наслушаме на бисери от рода на „сврехестественият огън наречен благодатен” и други подобни.

Ако питаме самите тях – журналистите, ще получим отговор, че се стараят да ни информират пълноценно. За голямо съжаление, те не правят изключение от цялата затънала в невеж атеизъм пасивна маса. В своята некомпетентност, вместо да вникнат в дълбоката духовност на Православието, те старателно го представят изпразнено от духовно съдържание, дезориентират масовия потребител на информация и нанасят сериозна вреда. Невежите духовно журналисти обикновено не пропускат да свържат църковни празници с езически обичаи и традиции. Вместо в началото на Великия пост да акцентират върху истинската му същност, голямата част от тях се занимават с чужди на Църквата фолклорни традиции /например кукери/. Същото е валидно и за празници като Рождество Христово, Богоявление, Благовещение, Лазаровден и други. Опитите, мои и на други православни, да ги посъветваме или се посрещат на нож, /кои сме ние да им даваме акъл/, или с обяснението, че искат да разгледат празниците от всички гледни точки. Жалкото е, че при тези опити „да ни информират пълноценно” пропускат най-важното. Но не бих се учудил ако го правят и умишлено. Дълбочината на духовността дава криле за устрем към добро, към морал, към съвършенство, а това са неща, чужди на глобалната общност от консуматори, с промити от реклами мозъци. Мълчаливият индивидуален подвиг е далечен и чужд за всички любители на сапунени интриги, криминални кръвопролития и гръмки сензации. Затова и не представлява интерес за медиите.

Още по-непредвидими и арогантни се явяват завоалираните атаки срещу Православието от страна на неправославни. От няколко месеца насам многократно ми се случва да попадам на рубрика по БНР – програма „Хоризонт”, която е от порядъка на няколко минути и се излъчва рано сутрин в неделя. Тя носи гръмкото заглавие „Духовен поглед”. Имаше предавания, в които материалите се представяха от православни богослови. Съдържанието им включваше жития на светци и други поучителни неща от духовния живот на православната Църква. Напоследък, обаче, в рубриката се изказва лице, което по всичко личи, че няма нищо общо с Православието. Много често водещата Румяна Иванова започва с думите „православната Църква празнува”. Следват още две-три изречения за това, което празнува Църквата, след което обикновено следват критики срещу Православието и реплики, които могат само да отдалечат хората от него. По всичко личи, че Иванова не е православна, а най-вероятно е протестант. Тази антиправославна пропаганда се изобличава от самия начин на изразяване, от подтемите и от други важни компоненти: Румяна Иванова съзнателно избягва да ползва за личности канонизирани от Църквата определената им титла „свети” или „светец”. За нея светите апостоли Петър и Павел са само Петър и Павел. „Павел пише в своето послание...” като че ли въпросният свети апостол Павел й се явява едва ли не първи братовчед. Цитираните библейски текстове нямат нищо общо с автентичния православен превод на Библията, /който добре познавам/, по-скоро това е широкоразпространената протестантска Библия. Друг факт, който изобличава протестантската пропаганда по националното радио са редовните нападки срещу Православието. Това включва критики срещу богослужението и богослужебния ред, срещу вековни порядки в Църквата, призиви да се причестяваме с пластмасови лъжички и други подобни от рода простотии.

Задавам си въпроса, след като не е православна, кой дава право на Румяна Иванова да говори на теми свързани с Православието? След второто предаване, в което чух нейни изяви, аз се свързах с хора приближени до висшия клир и предупредих за това, което се случва. Отговориха ми, че епископи от светия Синод на БПЦ са обърнали внимание на БНР за антиправославната пропаганда, но националната медия е независима и свободно е предоставила ефир за антицърковна дейност.

Моята цел не е да всявам религиозна омраза, както някои биха могли да ме обвинят. По-скоро бих искал да предпазя хората извън Църквата и неукрепналите в православната вяра от посегателство. Защото именно в техните души се цели тази пропаганда. Когато някой се представя за православен, а сее антиправославни лозунги, аз няма как да остана равнодушен и да си замълча, защото смятам, че това е посегателство върху моите религиозни права.

Да ме прощават БНР и другите медии, но засега основното което виждам да прокарват повечето от тях е бездуховност, аморалност и объркване. И колкото и да се опитват да ме убедят, че рубриката е „Духовен поглед”, по своята същност тя си остава една изпразнена от истинско духовно съдържание, антиправославна петминутка.

четвъртък, 5 май 2011 г.

Йеховисти организират лекция в Бяла Слатина

Преди няколко дни с ужас установих, че една от най-агресивните секти си организира лекция в читалищния комплекс в родния ми град. Имах "честта" да се натъкна на сектантите, които нагло досаждаха на една жена в частен магазин, въпреки нейните обяснения, че не желае да има нищо общо с тях. За мен това си е чиста проба форма на психически тормоз. Възнамерявах да публикувам тази статия в сайта на общината "Вестител", но общинското ръководство отказа съдействие. Явно не осъзнават истинската опасност от сектите. Използвам единствената медия, която смятам за независима - личният ми блог, за да предупредя поне читателите си.

Тъй като живо се интерсувам от проблема и следя какво се случва, аз много добре зная, че Свидетели на Йехова не са в града от вчера. Още преди повече от десет години, изнесох информация за тях в местния печат. По онова време техните мисионери се занимаваха основно с разпространяване на списанията „Стражева кула” и „Пробудете се!”. Успявайки да заинтригуват някои хора от местната интелигенция същите периодично си провеждат с тях индивидуални срещи и беседи. Убеден съм, че през всичките тези години, те са продължили да поддържат контакти със своите познати в града.

С изумление установих, че представители на това религиозно движение организират беседа в картинната галерия на Читалищния комплекс в Бяла Слатина. Попаднах на раздавани от тях покани, както и на резпространени цветни списания.

На първо място възниква въпросът: секта ли са Свидетели на Йехова? Общността притежава законна регистрация и по либералните закони на България, има право да развива дейност. За общностите, които се крият зад имена като: култове, деноминации, фондации, неправителствени организации, търговски сдружения и други, понятието секта е трудно приложимо, защото е твърде остаряло. Освен това са много чувствителни и само да ги докачиш, веднага тръгват да си търсят правата и да водят съдебни дела. И въпреки всичко, Свидетели на Йехова не са секта, те са нещо много по-опасно и по-организирано. Според осъвременената терминология можем да ги наречем деструктивно религиозно движение.








Това са броеве от безплатните списания на сектата, които се подиграват с традиционното за България Православие, всяват смут и религиозен антагонизъм. Когато ви удостоят с подобно четиво, не се бавете да го пратите в контейнера за боклук!

Общността е създадена през 80-те години на деветнайсти век в САЩ от Чарлз Тейз Ръсел. Същият основава акционерно дружество и става негов президент, като развива активна дейност за привличане на нови последователи. Възползвайки се от ситуацията по време на Първата световна война адептите на движението печелят популярност като се обявяват в защита на мира. Смятам, че всеки цивилизован човек би го направил без да принадлежи към определена общност. Това, разбира се спомага да привлекат много симпатизанти.

Противоречия с традиционното християнство: Свидетели на Йехова отричат вярата в троичен Бог – Света Троица /Отец Син и Свети Дух/. Отхвърлят и учението за двойнствената богочовешка природа на Иисус Христос. Свидетелите обещават на последователите си щастлив живот тук на земята. Употребяват изопачен превод на Библията, който коренно се разминава със синодалния и по-стария протестантски превод. В тази тяхна свещена книга името на Иисус Христос е заменено с Йехова, а има и други подправени текстове. Принципно Йехова е неправилна вокализация на името /jhvh/, с което древните евреи наричат Бог Отец. Според специалистите хебраисти правилната вокализация е Яхве, а не Йехова. Друго разминаване с традиционното църковно учение: те проповядват, че Светият Дух /третото лице на триединния Бог/ е само действаща сила на Бог Отец. Според тях, противно на всички исторически и библейски свидетелства Иисус Христос е разпнат на стълб, а не на кръст. Всички извън общността са войска на сатаната. Интепретирайки тенденциозно библейския текст от книга Деяния на светите апостоли 15-глава 28-ми стих и старозаветната книга Левит 7-ма глава 26-ти стих, „свидетелите” забраняват кръвопреливането, като при евентуална екстремна ситуация обричат последователите си на сигурна смърт. Тъй като основната цел на движението е пълна власт над човечеството, те са и най-агресвни по отношение привличане на последователи. Техните проповедници са много добре обучени и търсят индивидуален подход към всеки. Списанията им „Стражева кула” и „Пробудете се!” се раздават безплатно под път и над път, като може да ги намерите и в пощенската си кутия. В своята дейност с приоритет се насочват към млади хора, към медицински кадри, към образовани и интелектуалци.

Наясно сме, че за да могат да си позволят подобна пропаганда Свидетели на Йехова разполагат с огромен финансов ресурс. Това логически поражда въпроса, откъде идват парите? Едва ли ще е само от дарения. Още през 1996 година българският академик на руска служба Тодор Дичев изнесе в публичното пространство информация, че зад култовете, деноминациите и прочее религиозни организации стоят ЦРУ, Пентагона и Моссад. Според думите му те лобират и финансират някои от големите политически сили у нас. Именно затова им бе предоставен свободен пазар на религиите. През деветдесетте години на двайсти век йеховистите осъдиха България в Страсбург и придобиха правото на законна регистрация. След либерализирането на закона за вероизповеданията, вече нищо не можеше да ги спре.

Може някой да каже, че това е мое субективно мнение, но аз смятам, че също имам правото да го кажа: Това, че една религиозна общност притежава законна регистрация, още не е основание да получи пълен достъп до медиите. Не мисля, че заради законната регистрация всеки е длъжен да се съобразява с тях. Смятам, че по усмотрение на определени властимащи органи много неща могат да им бъдат отказани, особено ако гражданството протестира. Защото не само йеховистите имат права.

От националните медии периодично научаваме, че в големи градове на България проповедници и адепти на движението са били подлагани на побой, на психически и физически тормоз. Това допълнително ги кара да претендират за ореол на мъченици, на преследвани и онеправдани. Има и международни организации, които ги защитават основавайки се на разни документи за правата на човека.

Оповестих датата на лекцията в читалищния комплекс, не за да им направя реклама, а за да знаят хората, какво точно се провежда там. В поканите никъде не пише, кой организира мероприятието. Традиционното Православие винаги се легитимира: Св. Синод, БПЦ, Църковно настоятелство и пр. В случая имаме само една хартийка 11 на 8 сантиметра със заглавие: „Колко реален е Бог за теб?” Следва текстът на поканата: „Каним ви да научите, какво каза Библията по този въпрос.” Никъде не пише, кой го организира, кои са лекторите, какво точно застъпва беседата. Именно в това е уловката. Зная, че болшинството жители на града са атеисти, но за онези, които биха проявили интерес, това е въвеждане в заблуда, защото си нямат на идея, кой ги кани. Убедено смея да твърдя, че и „Свидетели на Йехова” и всички останали като тях са една недооценена опасност. Особено, когато притежават лобита във всички струкури на властта.

Тъй като вече се получиха оплаквания от агресивна пропаганда, при която граждани не са могли да се освободят от облъчването на „свидетели”, затова е редно да се запитаме, какво да направим, когато ни спрат на улицата, дойдат да ни досаждат в магазина, офиса и прочее. Най-добре е щом разберете кои са, да се постараете да се оттървете от тях. Предупреждавам, че не е лесно, защото са прилепливи и агресивни! Ако задържите по някакъв начин вниманието им, трудно ще се оттървете. На първо място: не спорете с тях! Подготовката им е много добра и дори да сте чели Библията, те ще се наслаждават на своето превъзходство, а не е изключено и да ви подведат. По добрият начин е, на тяхната „приятно досадна” компания да отговаряте от гледната точка на арогантен атеист. На второ място: не ги слушайте! Подложете на сарказъм и осмиване всичко което ви казват, убедително им покажете, че това, което те говорят не ви интерсува! Залейте ги с поток от думи, разправяйте им клюки, вицове, сапунени сериали, просто те не трябва да вземат думата! На трето място: не допускайте грешката ди ги поканите в дома си! Ако проявите благоразположение и те научат, къде живеете, ще започнат периодично да ви посещават, независимо дали ги каните или не. Дадете ли им думата, няма да млъкнат и няма да си тръгнат лесно. На четвърто място: избягвайте насилието! В този случай почти нищо няма да спечелите освен симпатиите на тълпата, а може и да ви приберат в полицията. Не мислете, че тези хора имат вид на престъпници! Напротив, те са добре облечени, с добри обноски. Ако се държат зле, никой не би ги последвал.

Уместно е да си зададем въпроса: защо са тук „Свидетели на Йехова” и всички останали като тях? Не е трудно да се досетим: Целта е религиозно разделение, подчинение на външни интересеи, ерозиране на българското национално самосъзнание и в края на краищата на държавността.

В този материал изразявам позицията си на православен християнин, на богослов, който е изследвал проблема в детайли, на човек, който също има своето право на глас и своите религиозни и човешки права!

неделя, 1 май 2011 г.

Възкресение Христово 2011 /видео/

 Този видеоматериал е излъчен по локална кабелна телевизия ЕТА-РАВА, Бяла Слатина на 24.04.2011 г. Възкресение Христово в предаването "Матине с Рава". Водещ Ирена Мицковска, оператор Николай Алексиев. Разглежданите теми са по идея на Цветан Диковски. Материалът е качен в сайта на телевизията и в моя канал в Youtube. Ако имате затруднения с гледането на видеото опитайте с този линк в сайта на Youtube.

Публикува се с изричното разрешение на кабелна телевизия ЕТА-РАВА.