четвъртък, 16 май 2013 г.

Опороченият вот



Писмо жалба до Президента на Р. България,
до Главния прокурор, до Председателя 
на ЦИК и неправителствена организация 
по защита на правата на човека. Смятам, 
че изборите бяха опорочени, вотът 
манипулиран, а правата на хиляди 
български граждани погазени. Смятам, 
че някои институции тенденциозно си 
затварят очите. 




УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
 
Пиша Ви по повод нарушението на мълчанието 
в деня за размисъл 11 май 2013 година. 
Смятам се за човек, който може да направи
реална преценка, за кого да гласува. 
Всичко беше наред до момента, в който 
излязоха наяве излишните бюлетини в складовете на печатницата
в Костинброд – „Мултипринт” и последвалите изказвания на 
политическите лидери. Без реални доказателства, те изляха 
своите агресивни обвинения срещу политическа партия ГЕРБ. 
Никой не ги спря, никой не каза, че това е нередно. 
Греши този, който казва, че по този начин не може да бъде 
манипулиран вота. От човек с ясна политическа позиция, аз 
за броени минути се превърнах в объркан индивид, който дори 
не е наясно, дали в изборния ден ще прекрачи прага на 
изборната секция. Нито един от политическите лидери, които 
направиха изказванията не понесе санкции за това. 
Убеден съм, че това е грубо и безпрецедентно нарушение, 
както на моите, така и на правата на стотици хиляди 
български избиратели. 
Смятам да сезирам и други институции, защото до 
пресконференцията на Главна прокуратура очаквах тя или 
Вашето ведомство да вземат отношение по този казус. Смятам, 
че вина носят и медиите, които дадоха пространство за 
въпросните изказвания. 
Тази моя лична позиция ще бъде публикувана на интернет 
страницата на личния ми блог.
 
С УВАЖЕНИЕ: богослов и публицист Цветан Диковски

събота, 11 май 2013 г.

Предизборна шизофрения

Не помня дали съм споменавал някъде, колко мразя политиката, политиканстването и безцеремонните старания на всеки един средностатистически българин да ти натрапи своя мироглед. През тази предизборна кампания положих максимални усилия, да се опазя от посещения по митинги, агитационни събрания и прочее. С удоволствие отправях в кофите за боклук всички листовки и брошури. Но от простотията човешка не можеш да се опазиш! 

Факт е, че протестите свлиха правителството на Бойко Борисов, но нищо не промениха. 

Днес, в деня за размисъл една жена от поколенито на родителите ми започна да ми разправя, какви гадости е говорила някаква журналистка в „Шоуто на Слави”. Аз от години не следя подобни телевизионни шутовщини, а от няколко месеца тотално съм скъсал с телевизията. Опитите ми да си кажа мнението бяха парирани. Защото всеки нашенец смята, че неговото мнение е най-меродавно и другите са длъжни да се съобразяват с него. Така се стигна до напълно безсмислен спор, в който тя се постара да ме убеди, в това, колко бил лош Бойко Борисов и колко хубаво сме си живели по бай Тошово време. Но с това нещата не приключиха. Темата бе продължена от пристигнал междувременно пенсионер. Колкото и да се опитвах да му кажа, че спорът е безсмислен, той не млъкна. 

Чудя им се на тия хорица. Има такива, дето все още си вярват, че времето на реалния социализъм може да се върне. И ходят и си гласуват за старите управляващи. Един куп средностатистически български електорални единици очакват поредния политически месия, който да им напълни паницата, да им увеличи пенсиите, да им вдигне заплатата, да натика по затворите всички мутри и престъпници. Чудя се дали проблемът им тръгва само от това, че гледат телевизия и слушат радио? Кой ги превърна в коне с капаци, които не виждат по-далече от собственото си канче за храна? Не можаха ли да разберат, че месия няма да дойде, че тия дето седят в парламента, правителството и т. н. са само кукли на конци и защитават интересите на хората с големите пари, на тия, които най-пълноценно се възползваха от прехода, за да натрупат милиони. Нали именно те финансират големите и малки партии. И те, и политиците имат достатъчно опит в интригите и в лъжите. Който и да вземе власта, нещата няма да се променят. Защото за да се променят, трябва да се промени цялостния ни балкански мироглед. Защото нещата трябва да започнат от хвърления на улицата фас, за да стигнат до етиката в отношенията и морала в политиката!

Но диагнозата е налице: социална и политическа шизофрения. Народът живее в света на политическита митове, вярва, че всичко може да се промени с едно махване на вълшебна пръчка. И се оставя да го лъжат, да му промиват мозъка. Слуша с удоволствие, как политиците се плюят и си вадят един другиму кирливите ризи. Слуша журналистически лъжи. Вярва на измислена статистика. И чака новия си политически месия, когото ще посрещне с викове „Осанна!”, а няколко години по-късно ще изпрати с викове „Мафия!” „Оставка!” и още по-драстични и цинични викове. Но месиите май са на изчерпване. И в склада няма. А социалната шизофрения не се лекува. Тя се поддържа с хапчета и инжекции. В случая тази функция изпълнява журналистическата помия и изказванията на водещи наши политици.
В този контекст се очаква този народ да мисли и да взема решения. Очаква се да направи съдбовен избор. Но хора, които живеят в измисления свят на лъжите и митовете, просто нямат никакъв шанс да направят какъвто и да било избор. А България върви все по-надолу... Към деветия кръг на ада. Българският академик Т. Дичев, постави още през 1996 година горепосочената диагноза и много точно го описа. Деветият кръг на ада представлява „такъв глад, че майките да започнат да ядат децата си”. Пази Боже, да стигнем до там! Но фактите са си факти. Ние наистина вървим надолу. И докато не се излекува тази социално-политическа шизофрения, ще продължаваме да вървим надолу. Докато чакаме някой друг да ни реши проблемите. Докато търпим да ни управлява една бюрократично система от некадърници. Докато смятаме, че целия свят трябва да се съобразява с нас...

Явно е едно: Този народ не заслужава месия. Той заслужава един диктатор със здрава ръка, който да наложи цензура на медиите, да сложи всеки на мястото му. Не Бойко Борисов, заслужава българинът, а някой като Пиночет.  България изпитва вопиюща нужда от човек, който да помете корумпираната и некадърна администрация, да изпрати виновните на подсъдимата скамейка, да забрани чалгата, проституцията, порнографията, пушенето на обществени места и пр. Просто да въведе драконовски мерки за всичко, като се почне от хвърлената на трамвайната спирка угарка, та се стигне до отвличанията, кражбите и корупцията. Драконовски мерки и диктатура, защото този народ не е узрял за демокрация и буквално плаче за истински диктатор с желязна ръка. Защото само такъв доктор може да се излекува този народ. Лекарството е горчиво, но друг начин няма... Какво ли друго ми остава освен да кажа: 

Вразуми, Боже, народа български!!!

Предизвикателствата на сектите


Поводът да публикувам този материал е поредната акция на сектата "Свидетели на Йехова" в родния ми град и раздаването на добре познатите списания. Статията е синтез от две публикации. Еднаа излезе в края на деведесетте години в списание "Обществено възпитание". Поради ограничения обем на изданието бе порядъчно орязана. Вторият материал е публикуван в един сайт "Антисоциал", който се занимаваше с проблеми като наркомании, порнография и други, като се опитваше да ги критикува и бичува. Мисля, че от години вече е снет от хостинг. Тук е отразено мнението ми на православен християнин - тоест вярата в една единствена Църква. Ако някой инославен се почувства засегнат от писаното, не мога да му помогна. БПЦ достатъчно изстрада от законно регистрирани секти, а те не спират да плюят срещу традиционната ни вяра.  

Днес мнозина смятат, че понятието “секта” е остаряло и вече е станало неприложимо. Аз не мисля, че то може да бъде изхвърлено отведнъж и с лека ръка. От една страна заради неговата дългогодишна употреба, от друга, защото до голяма степен отговаря на предназначението си. Обикновено хората, които настояват то да не се използва, са сектанти. Причината поради която искат да го елиминират е негативното съдържание на понятието, което ги засяга прекалено лично. В повечето случаи те се опитват да го заменят с думи като “култове”, “деноминации” и пр., като тяхната общност се оказва единствената “правилна църква”.
Като термин думата секта се използва от най-ранна християнска древност. Първоначално с нея са наричали, и групата отцепили се от Църквата инакомислещи, и тяхното учение. Тогава понятието е било идентично с понятието “ерес”. Доста по-късно, едва в наши дни, със "секта" започват да наричат общността, а с "ерес" – нейното вероучение.
Терминът secta произлиза от латинското seco – сека, разсичам, отделям. Може би затова става и нарицателно за група неприемаща основните догмати и отделила се от Православната (респ. Римокатолическата) църква. Гръцката (h)aeresis сe използва повече за формулирано учение, което противорчи на основния догмат. Когато става въпрос за последовател на секта, понятията сектант и еретик се смятат за идентичн по значение.
Ето едно определение за секта, съставено на базата на различни науки занимаващи се с проблема: То използва опита на социологията, политологията, психологията, философията, както и вековния опит на Църквата: Секта е: обособена група, общност, или движение от последователи на учение с религиозно, хуманно, анархистично или синкретично съдържание. Общността всячески се стреми да приобщава хора от официалното вероизповедно течение (Църквата), от обществените и социални структури и да ги превръща в свои членове. Изразява отрицателно, опозиционно и реакционно отношение към всичко, което противоречи на нейните цели, принципи, учение, догми и култ. За секта в пълния смисъл на думата се говори при наличие на формулирано учение или изградена външна обредност. В много от случаите съвременните секти изискват пълно отдаване на техните закони или на волята на техните лидери и религиозни учители.
В тези няколко изречения съм се постарал да събера най-характерните черти на социалните групи, които сме свикнали да окачествяваме като секти. Определението не претендира за универсалност. То също има своите несъвършенства. Едно от тях е, че е подвластно на времето и след някое десетилетие вече няма да бъде актуално. Освен това е дълго и трудно за запомняне. Формулировката със сигурност би свършила работа на някой, който се интерсува научно от проблема, на някой който пише реферат, семестриална или дипломна работа по темата. Трудно приложима е, обаче за обикновените християни, както и от хората извън Църквата.
Напоследък и двата термина – секта и ерес се избягват. В последно време в социологията, политологията, социалната психология, дори и в теологията терминът секта беше заменен с други като: “нетрадиционни религии”, “неорелигиозни движения”, “конфесионални общности” и други подобни. Поместеното по-горе определение може да бъде отнесено към всяко едно от тези нарицателни. Тъй като то, а и повечето от този род са сложни възприемане от обикновените хора, по удобно е да се предоставят някои белези или специфични деяния, по които тези общности и движения да  бъдат разпознавани.
Ето някои от тях:
-                      враждебно настроение към Православието, както и към националните ни традиции, фолклор, обичаи, самобитна култура;
-                      отричане на иконите, храмовете, свещенството, тайнствата, както и други православни обреди и символи;
-                      гордост, самоизтъкване и високо самочувствие – Днес е голямо изключение да видите, православен да раздава листовки из улиците на всеки случаен минувач. Това обаче, е присъщо и за "най-безобидните" нетрадиционни религии. Винаги се парадира с познанието на Библията, (респ. на ведическата култура) или друго учение върху което сектата стъпва. Членовете на такива общности са склонни да спорят и нерядко стават за посмешище от страна на атеисти;
-                      произход – Най-често тези неорелигии са се пръкнали някъде из "цивилизования" Запад. Времето на основаването им няма нищо общо с християнската древност, а учението им е в по-голямата част от случаите е умотворение на някой добре платен и облагодетелстван мислител;
-                      "чудеса" и “свръхестествени явления” – Ако в Православието чудеса се случват при необходимост и винаги при наличието на вяра, то при неорелигиите те са или част от култа, или хитър начин за печелене на последователи. Например бръщолевенето на неразбираеми и несвързани приказки е неразривно свързано с култа на "Евангелска петдесятна църква" и други формации на петдесетна основа. Това е начин да докажат, че при тях "Бог се проявява", така "чудото" служи като средство за убеждение и печелене на адепти.
Отделен термин се явява сектантство, при който може да има оформено учение или мироглед, но да няма междуличностно общуване. Днес то е широкоразпространено явление. Религиозна и сектантска литература се предлага под път и над път, читателите се увличат по писаното и стават съпричастни, но без участие в религиозен култ. В тези случаи говорим за сектантство, а то много често съвпада с недоизяснени индивидуални вярвания и суеверия.
Сектите имат различия помежду си, според които различните науки ги класифицират. Най-точният начин да бъдат диференцирани, това е основата върху която базират учението си. Така те могат да бъдат разделени на следните видове:
-                      християнски - най-често протестантски – Част от тях у нас се самоназовават “евангелисти”. Към тях убедително можем да причислим Адвентистите от седмия ден, Евангелската петдесятна църква, баптисти, методисти, конгрегационалисти, лютерани и др.;
-                      нетрадиционни християнски секти – Това са общности, чиито претенции за произход са свързани с християнството, но в действителност в практиката си са безкрайно далече от него. Такива са мормоните, свидетелите на Йехова, Обединителната “църква” на Муун, Семейството (Деца на Бога) и др.;
-                      източни култове – Основани върху вярванията на индуси, японци, китайци и др. източни народи т. е. на ведическа, будистка, даоистка основа. Техни представители са Международно общество за Кришна съзнание, Трансцедентална медитация, Сахаджа йога и др.;
-                      секти в исляма – Ислямът също изобилства от различни течения, ордени и др. у нас едно старо течение са алианите – казълбаши. На основата на исляма са изградени още “Уахабин”, “Бахайска вяра” и др;
-                      сатанински секти – В повечето случаи организирани около специален обреден култ. При някои се извършват езически по характер жертвоприношения, на Запад има и такива, които принасят в жертва хора. Примери у нас е трудно да се посочат, защото в повечето случай те са нелегални и не претендират за регистрация. Изключение от това правило беше претенцията за законна регистрация на “Орден на сребърната звезда” на Румен Атанасов. Като пример за официално прокламиран сатанизъм може да се спомене Църква на сатаната (САЩ), но поне доколкото е известно, тя няма структури у нас.;
-                      секти използващи за основа "научна" или "философска" концепция. Такива са Сциентологията и теософите. У нас подобна е общността, която гравитира около Ваклуш Толев. Към тази група можем да причислим и основаната от набедения за велик българин Петър Дънов общност – Бяло братство.;
-                      окултни - Общности служещи си с магия, занимаващи се с астрология, спиритизъм и гадателство. Това е характерно за Ню ейдж движението, както и за някои маргинални затворени общности.
Много от сектите могат да бъдат причислени, и към един, и към друг вид. Ню ейдж сектите са свързани с теософската идеология, занимават се с магически и окултни практики, но приемат и прераждането разпространено сред индуси и будисти.

У нас масово разпространение на нетрадиционните религиозни общности настъпи през периода от началото на деветдесетте години. Под път и над път се предлагаше просветна литература, по площади, читалища, армейски офицерски клубове и частни сгради се провеждаха масови "евангелизации" и сектантски молитвени събрания. Някои от тях се регистрираха по Закона за лицата и семейството (ЗЛС), а след неговото допълване и като търговски сдружения. Освен чистата финансова изгода, (общностите събират десятък и каквото им попадне с "благотворителна" цел), основната им задача е откъсване на българина от неговите традиционни обичаи и национални духовни ценности, потъпкването на националното самосъзнание и разединение на религиозна основа. В края на 90-те години получи законна регистрация една от най-опасните общности "Свидетели на Йехова", след като осъди странати ни в Страсбург. За тях може да се каже, че забраняват кръвопреливането, не разрешават на адептите си да служат в армията и да носят оръжие. Те са най-агресивни по отношение на привличане на нови последователи, ходят от врата на врата и проповядват, а списанията “Стражева кула”, „Пробудете се!” и разнообразни цветни брошури се раздават в хиляди екземпляри, като можете с изненада да ги намерите и в пощенската си кутия. Страната ни не е подмината и от сектата на Муун. Макар и незаконно мисионерите на това движение успяха да създадат общности (главно в по-големите градове). Не са редки случаите една секта да ползва законната регистрация на друга, за да наеме салон за провеждане на проповед или обществена служба. Онези, които се установиха трайно у нас, в повечето случаи разполагат със собствени молитвени домове.
В практиката на привличане и задържане на последователи влизат трикове от масовата хипноза, но не са редки и случаите на заплахи и шантаж. Такива се проявяват често, когато осъзнатият адепт реши да скъса с общността. За секти като Сциентологията е известно, че събират компромати и ги използват за изнудване. Има случаи на тотално разнищване на личния живот на последователя с най-пикантни подробности. По-късно е достатъчно само да се намекне, че подробностите ще станат обществено достояние. У нас с такива прояви се прочуха “Слово на живот”. Масово се използва тоталното религиозно невежество на българина, непознаването на Православието и исконните ни традиции.
В пресата са излизали много материали за "промивка на мозъци", но това са трудно доказуеми факти. Неорелигиите подбират внимателно своите обекти и индивидуалните методики, предпочитат хора с пари и положение в обществото. Не са редки случаите, когато деца и съпруги на заможни хора – бизнесмени или на обществен пост, са давали волни пожертвования с хиляди, или са се застъпвали за престъпилия, закона "пастор".
Някои от общностите работят за разрушаване на семейната среда и откъсването на хората от техните близки. Като тотален разорител на семейните ценности може да посочим "Семейството" известна още като "Деца на Бога". При тях се проповядва пълна свобода на взаимоотношенията, кръвосмесителни връзки, педофилия, инцест и сакрална проституция в полза на общността. Може да се предположи, че онази част от атеистичната българска младеж, която е свикнала да търси предимно интимни удоволствия, би изпитвала дори симпатии към нея.
Начин да си правят самореклама, за нетрадиционните религии, е да се поставят в позицията на жертва, преследвана от законите и обществото. Психологическите стратегии са много добре обмислени и изпитани. Повечето от общностите от години разполагат с лобита в Народното събрание, Министерския съвет, по областните администрации и общините. Намират си и обществени защитници в лицето на някои неправителствени организации като Български хелзингски комитет (БХК) и други подобни.
Някои секти се опитват да се свържат с традициите на България. Такива са методисти и конгрегационалисти, които са дошли преди Освобождението 1878 г. Опитват се да си приписват заслуги дори за самото ни Освобождение от османско иго. Други, преследвани от атеистичната власт, се опитаха да се окичат с ореол на мъченици и да печелят дивиденти от това.
За някои от общностите хората смятат, че са безобидни. Питам се: нима могат да бъдат безобидни Международно общество за Кришна съзнание (МОКС), които с техника наричана на техен език "медитация" довеждат до умопомрачение своите адепти? Една от целите е сектантите да имат Кришна, а не българско национално съзнание. Не мога да оневиня и законно регистрираните Адвентисти от седмия ден, за които със сигурност мога да кажа, че деликатно изнудват хората за пари и десятъци, а когато някой реши да се откъсне, идват да досаждат в дома му и го заплашват (в познатите ми случай само с Божия гняв). Не са безобидни и петдесетническите формации, при които обилно се проявява болна мистика като проявление на "Святия дух". Да поставят ръце върху главата на някого, а той да започне да се тръшка и търкаля по земята, или да бръщолеви несвързани приказки, това не е никак безобидно. Тук се прилагат техники за масова хипноза и спиритизъм. Не е изключено "осенените свише” по-късно да получат психически отклонения или нервни разстройства.
Най-опасни са сектите, при които адептите се откъсват временно или за постоянно от семейството. Затварянето в комуни и лагери, изпращането на обучение в съмнителни задгранични учебни заведения е перфектната възможност за установяване на пълен контрол над поведението и над съзнанието на последователите. Светът стана свидетел на масови самоубийства, самозапалвания, както и на индивидуални опити за слагане край на живота от бивши или настоящи адепти на секти, в това число и на “най-безобидните”. Излязоха наяве психоексперименти, зарибяване с психотропни вещества и още един куп противозаконни деяния срещу личността и държавата. Дори когато сектата препоръчва или принуждава към нездравословен начин на живот, това пак е вредно и насочено срещу личността. Тоталното вегетарианство, практикувано в някои общности, може да се окаже пагубно за привикналите на месо човешки организми. Денонощната медитация и повтарянето на непонятни мантри, може да доведе до постъпване в психиатрия. Други негативи са откъсване от близките и настройване враждебно срещу обществото.
И все пак, кой стои зад сектите? Кой ги финансира? Кой организира подготовката на кадри? Откъде вземат пари за издаване на книги? Още през деветдесетте години в едно интервю българският академик д-р Тодор Дичев разбули загадката – кой стои зад сектите. Финансирани и подкрепяни от ЦРУ, Пентагона, Моссад и други подобни структури, те са тук за да ерозират българската култура духовност и държавност. Взаимстването на американския модел на държава със свободен пазар на религиозни концепции е неприложим в България. Нещо повече, той е опасен, а внедряването му граничи с национален нихилизъм!
Сектите бяха допуснати в началото т. нар. преходен период умишлено и с цел. Бившите управляващи до 1989 година поне привидно се отрекоха от своята атеистична идеология и от мита за "светлото бъдеще". Хората търсейки да запълнят в душите си празнотата, породена от срива на тази концепция се отправиха към храмовете на Българската православна Църква. Тогава политиците, които не искаха силно Православие, решиха да я задушат в мръсен и коварен заговор. Благодерение на кариериста Христофор Събев и още няколко заинтерсовани висши клирици бе предизвикано разцепление между митрополитите на БПЦ, известно и до днес като разкол. Правителството (Дирекция на вероизповеданията) регистрира разколниците и пусна безпрепятствено сектите да правят митинги по читалища и площади. Някои от тях бързо придобиха и юридически статут. Стигна се до куриози, България, която е държава с вековни християнски традиции, да бъде "евангелизирана" от мисионери дошли от Кения и други африкански страни. Всичко беше направено умишлено и с цел. Така влязоха в действие принципите на старата имперска поговорка: "Разделяй и владей!" и на българската: "Риба се лови в мътни води." Номенклатурните кадри и политиците са отговорни за жертвите на сектите и за кризата в българското Православие!
Днес освен утвърждаването на сектантските движения у нас, религиозният плурализъм доведе до предлагането на литература с окултно, магическо и дори сатанинско съдържание. Много млади хора не разполагащи с верния ориентир в живота попадат под нейното влияние и последствията за някои от тях са пагубни. Умишлено и целенасочено Министерството на образованието не допуска православна просвета в училищата и не иска да финансира учителите, които водят СИП-ове по религия. За сметка на това ислямът намира средства и процъфтява и то не само в районите с преобладаващо мюсолманско население. Безбройни са начините по които се дискредитира православната Църква. Доскоро тя бе поставена в състояние на гонение от действащата власт у нас, а и днес статутът и не е много променен. Може да се каже, че за това вина имат и някои действащи митрополити.
Сектите и сега си остават една недооценена заплаха за обществото. Те атакуват възлови градове и областни центрове, целят се във ВУЗ-овете и държавната администрация, както и в армията. Обект на тяхната дейност са главно младите хора. Освен че си служат с непозволени методи за привличане на последователи, че ги ограбват духовно и материално, те нерядко си служат със средства като подкуп, рушвет, шантаж, изнудване.
Никоя подобна общност няма да се представи като секта. Преди да попаднете на нейно събрание, вие трябва предварително да сте наясно къде отивате. Например Международното общество за Кришна съзнание може да в исе представи като Институт за ведическа култура, а последователите му омаловажават факта, че са родени и живеят в България. Просто националното самосъзнание остава без значение за тях. Протестантските общности също притъпяват националното самосъзнание, къде с проповед, къде с еднократни помощи или стипендии. Целта е да бъде отхвърлено българското и България и българинът да преклони колене пред Запада, и в национален, и в икономически, и в духовен аспект.
Борбата с нетрадиционните религиозни общности е трудна. Тях ги защитават международни закони, неправителствени организации и съдът в Страсбург. Но има начини! Ако апатичното ни иначе общество покаже на света и на така наречените европейци, че не иска да му промиват мозъка, то може да застане пред Народното събрание или пред Министерския съвет и да поиска своето право. Това може да стане и чрез неправителствени организации. За съжаление днес такива се създават с цел бизнес, а целта им е не да вършат работа, а да усвояват пари. 
Едно от най-важните оръжия срещу сектите е да бъдем информирани. За целта трябва да четем повече православна литература и да общуваме с просветени православни духовници.
 В никакъв случай не се препоръчва, особено за хора, които отскоро са православни, да спорят с представители на секти. Дори да бъдат победени в диспута, адептите няма да напуснат общността. Спорът с тях само гъделичка тяхното самолюбие, колко знаят, колко са просветени и колко са чели Библията. Времето прекарано в такива спорове е загубено и е излишно прахосване на нерви. Ако човек иска да е подготвен, трябва просто да проследи историческия път и когато започнат да го облъчват сектанти, да им каже кога и къде се е появила тяхната общност, или да им покаже случаите на психични разстройства предизвикани от секти. Може би, за да се събуди обществото, трябва да се случи нещо от рода на убийството в Джоунстаун или някое масово самозапалване. Пази Боже! Не съм сигурен дали и такова събитие ще събуди обществото и управляващите. Нима след инцидента в дискотека "Индиго" бяха забранени детските дискотеки? Съвсем не! А това, че там се предлагат алкохол и наркотици, че непълнолетни развратничат и проституират е без значение. Но това е друга тема.
Темата за сектите е твърде обширна и не може да бъде обхваната с няколко страници текст или с една лекция. Нейното познаване иска повече усилия, понякога да се изчетат хиляди страници. Информацията публикувана по-горе е само обща. Нейната цел е да подтикне хората към по-голямо търсене. Защото най-добрата превенция срещу сектите и тяхната инвазия е познанието.