събота, 11 май 2013 г.

Предизборна шизофрения

Не помня дали съм споменавал някъде, колко мразя политиката, политиканстването и безцеремонните старания на всеки един средностатистически българин да ти натрапи своя мироглед. През тази предизборна кампания положих максимални усилия, да се опазя от посещения по митинги, агитационни събрания и прочее. С удоволствие отправях в кофите за боклук всички листовки и брошури. Но от простотията човешка не можеш да се опазиш! 

Факт е, че протестите свлиха правителството на Бойко Борисов, но нищо не промениха. 

Днес, в деня за размисъл една жена от поколенито на родителите ми започна да ми разправя, какви гадости е говорила някаква журналистка в „Шоуто на Слави”. Аз от години не следя подобни телевизионни шутовщини, а от няколко месеца тотално съм скъсал с телевизията. Опитите ми да си кажа мнението бяха парирани. Защото всеки нашенец смята, че неговото мнение е най-меродавно и другите са длъжни да се съобразяват с него. Така се стигна до напълно безсмислен спор, в който тя се постара да ме убеди, в това, колко бил лош Бойко Борисов и колко хубаво сме си живели по бай Тошово време. Но с това нещата не приключиха. Темата бе продължена от пристигнал междувременно пенсионер. Колкото и да се опитвах да му кажа, че спорът е безсмислен, той не млъкна. 

Чудя им се на тия хорица. Има такива, дето все още си вярват, че времето на реалния социализъм може да се върне. И ходят и си гласуват за старите управляващи. Един куп средностатистически български електорални единици очакват поредния политически месия, който да им напълни паницата, да им увеличи пенсиите, да им вдигне заплатата, да натика по затворите всички мутри и престъпници. Чудя се дали проблемът им тръгва само от това, че гледат телевизия и слушат радио? Кой ги превърна в коне с капаци, които не виждат по-далече от собственото си канче за храна? Не можаха ли да разберат, че месия няма да дойде, че тия дето седят в парламента, правителството и т. н. са само кукли на конци и защитават интересите на хората с големите пари, на тия, които най-пълноценно се възползваха от прехода, за да натрупат милиони. Нали именно те финансират големите и малки партии. И те, и политиците имат достатъчно опит в интригите и в лъжите. Който и да вземе власта, нещата няма да се променят. Защото за да се променят, трябва да се промени цялостния ни балкански мироглед. Защото нещата трябва да започнат от хвърления на улицата фас, за да стигнат до етиката в отношенията и морала в политиката!

Но диагнозата е налице: социална и политическа шизофрения. Народът живее в света на политическита митове, вярва, че всичко може да се промени с едно махване на вълшебна пръчка. И се оставя да го лъжат, да му промиват мозъка. Слуша с удоволствие, как политиците се плюят и си вадят един другиму кирливите ризи. Слуша журналистически лъжи. Вярва на измислена статистика. И чака новия си политически месия, когото ще посрещне с викове „Осанна!”, а няколко години по-късно ще изпрати с викове „Мафия!” „Оставка!” и още по-драстични и цинични викове. Но месиите май са на изчерпване. И в склада няма. А социалната шизофрения не се лекува. Тя се поддържа с хапчета и инжекции. В случая тази функция изпълнява журналистическата помия и изказванията на водещи наши политици.
В този контекст се очаква този народ да мисли и да взема решения. Очаква се да направи съдбовен избор. Но хора, които живеят в измисления свят на лъжите и митовете, просто нямат никакъв шанс да направят какъвто и да било избор. А България върви все по-надолу... Към деветия кръг на ада. Българският академик Т. Дичев, постави още през 1996 година горепосочената диагноза и много точно го описа. Деветият кръг на ада представлява „такъв глад, че майките да започнат да ядат децата си”. Пази Боже, да стигнем до там! Но фактите са си факти. Ние наистина вървим надолу. И докато не се излекува тази социално-политическа шизофрения, ще продължаваме да вървим надолу. Докато чакаме някой друг да ни реши проблемите. Докато търпим да ни управлява една бюрократично система от некадърници. Докато смятаме, че целия свят трябва да се съобразява с нас...

Явно е едно: Този народ не заслужава месия. Той заслужава един диктатор със здрава ръка, който да наложи цензура на медиите, да сложи всеки на мястото му. Не Бойко Борисов, заслужава българинът, а някой като Пиночет.  България изпитва вопиюща нужда от човек, който да помете корумпираната и некадърна администрация, да изпрати виновните на подсъдимата скамейка, да забрани чалгата, проституцията, порнографията, пушенето на обществени места и пр. Просто да въведе драконовски мерки за всичко, като се почне от хвърлената на трамвайната спирка угарка, та се стигне до отвличанията, кражбите и корупцията. Драконовски мерки и диктатура, защото този народ не е узрял за демокрация и буквално плаче за истински диктатор с желязна ръка. Защото само такъв доктор може да се излекува този народ. Лекарството е горчиво, но друг начин няма... Какво ли друго ми остава освен да кажа: 

Вразуми, Боже, народа български!!!