четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Сирна неделя

Това стихотворение разглежда една прекрасна християнска традиция като човешка емоция. Писано е през 2005-та година. Жалко, че само на този ден се сещаме да простим и да поискаме прошка. Публикувано е в Национална мрежа за хора с увреждания.

Бих искал, да помоля, да простиш
мълчанието, нощите безсънни!
Аз чувствам се разкаян. Ето виж –
в страдание денят ми пак осъмна!

Бих ти поискал прошка за това,
че любовта ти знаех, но отминах.
Отхвърлена от мене как живя?
Не питам, сам не се разбирах.

Бих ти дарил половината си дни,
мечтите си да можеш да постигнеш.
Животът, който в теб едва кълни,
да можеш да родиш и да възпиташ.

Бих те обсипал с пламенни слова,
но тази вечер туй е без значение.
Единствено за прошка те зова!
Нали е празник днес – Всеопрощение...

Мартеница

Това стихотворение е написано през 2005-та година. Въпреки, че фолклорният обичай за подаряване на мартеници няма нищо общо с християнството, аз реших да подаря на своите читатели една "мартеница" - едно лирично любовно стихотворение. Предназначено е за сайта Национална мрежа за хора с увреждания.

Усукала две нишки във едно,

червено-бяло шнурче от сукно,
на моята ръка завърза ти,
за сбъдване на нежните мечти.

На възел върза моя малък свят –

за здраве, за успех и благодат.

С прегръдка и целувка ме дари

и ме погали с две очи добри:

“Поспри за малко!” тихо промълви:

“Житейските си грижи забрави!”

Ех! Свят червено-бял от сняг и кръв

ме покорява, прави ме такъв,

че искам да се чувствам променен,

от две очи и две ръце пленен!

Завинаги до тебе да се спра

и в плам червено-бял да изгоря...