четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Сирна неделя

Това стихотворение разглежда една прекрасна християнска традиция като човешка емоция. Писано е през 2005-та година. Жалко, че само на този ден се сещаме да простим и да поискаме прошка. Публикувано е в Национална мрежа за хора с увреждания.

Бих искал, да помоля, да простиш
мълчанието, нощите безсънни!
Аз чувствам се разкаян. Ето виж –
в страдание денят ми пак осъмна!

Бих ти поискал прошка за това,
че любовта ти знаех, но отминах.
Отхвърлена от мене как живя?
Не питам, сам не се разбирах.

Бих ти дарил половината си дни,
мечтите си да можеш да постигнеш.
Животът, който в теб едва кълни,
да можеш да родиш и да възпиташ.

Бих те обсипал с пламенни слова,
но тази вечер туй е без значение.
Единствено за прошка те зова!
Нали е празник днес – Всеопрощение...