Това стихотворение е написано през 2005-та година. Въпреки, че фолклорният обичай за подаряване на мартеници няма нищо общо с християнството, аз реших да подаря на своите читатели една "мартеница" - едно лирично любовно стихотворение. Предназначено е за сайта Национална мрежа за хора с увреждания.Усукала две нишки във едно,
червено-бяло шнурче от сукно,
за сбъдване на нежните мечти.
На възел върза моя малък свят –
за здраве, за успех и благодат.
С прегръдка и целувка ме дари
и ме погали с две очи добри:
“Поспри за малко!” тихо промълви:
“Житейските си грижи забрави!”
Ех! Свят червено-бял от сняг и кръв
ме покорява, прави ме такъв,
че искам да се чувствам променен,
от две очи и две ръце пленен!
Завинаги до тебе да се спра
и в плам червено-бял да изгоря...
