четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Мартеница

Това стихотворение е написано през 2005-та година. Въпреки, че фолклорният обичай за подаряване на мартеници няма нищо общо с християнството, аз реших да подаря на своите читатели една "мартеница" - едно лирично любовно стихотворение. Предназначено е за сайта Национална мрежа за хора с увреждания.

Усукала две нишки във едно,

червено-бяло шнурче от сукно,
на моята ръка завърза ти,
за сбъдване на нежните мечти.

На възел върза моя малък свят –

за здраве, за успех и благодат.

С прегръдка и целувка ме дари

и ме погали с две очи добри:

“Поспри за малко!” тихо промълви:

“Житейските си грижи забрави!”

Ех! Свят червено-бял от сняг и кръв

ме покорява, прави ме такъв,

че искам да се чувствам променен,

от две очи и две ръце пленен!

Завинаги до тебе да се спра

и в плам червено-бял да изгоря...