неделя, 19 декември 2010 г.

Кръщавка

Този разказ е моята първа изява на страницата на електронно списание "Литературен свят". Благодаря на главния редактор г-н Георги Ангелов за предоставената възможност! Разказът е написан по действителен случай. Вероятно има и други подобни случки. Искрено се надявам, някой да се замисли като го чете.

На пръв поглед бе съвсем обикновен летен ден, който по никакъв начин не загатваше за онова, което предстоеше да се случи. Скътан в сенките на вековните гори, Радованският манастир очакваше благочестиви поклонници. Под лъчите на августовското слънце манастирският двор дремеше следобеден сън. Всичко наоколо бе застинало в някакво летаргично спокойствие, и бунарът с ламаринен покрив отгоре, и камбанарията над дебелата манастирска порта, и обраслата в бръшлян беседка в южния край на двора. На втория кат на западното крило, полегнал върху гредата на парапета, лениво се протягаше манастирският котарак. Точно пред входа на църквата, изправила снага, се извисяваше огромна секвоя. Двама души трудно обхващаха дънера й с протегнати ръце. Някои казваха, че била на сто години, но никой не беше сигурен в това. Църквицата беше спретната, с открит притвор и три кубета. Откъм северната й стена се намираше аязмото с лековита вода, която привличаше поклонници от цяла България, дори от чужбина.
През този летен ден игуменът – отец Нектарий и двама от братята бяха отишли до митрополията, за да набавят свещи. В обителта бе останал само йеромонах Доситей. Беше се замонашил около трийсет годишен след няколко неуспешни опита да се задоми. След промените, наречени демократични, семейството му нямаше възможност да го изпрати в Университета, а нямаше и стабилна професия. Често сменяше работа, ту се цаняваше като пазач, ту хамалуваше по строежите. Накрая всичко това до болка му омръзна. В строителната бригада се запозна с един семинарист и покрай него тръгна на църква. Понаучи се и на църковно пеене. Решението му да се замонаши бе по-скоро плод на несрета, отколкото на вяра, но си вършеше съвестно задълженията.
Доситей тъкмо стана от следобедна дрямка и се отправи към магерницата, за да приготви вечерята, когато чу мощен автомобил да приближава към манастира. Той закопча подрасника, приглади вързаната на опашка коса и се постара да си придаде възможно най-смирен вид. Малката портичка, изрязана в голямата дъбова порта, се отвори и в двора нахълтаха трима дебеловрати здравеняци. Бяха облечени в скъпи маркови дрехи, подбрани без никакъв вкус, окичени със златни ланци и гривни. От далече личеше, че са от тези, които хората презрително наричат мутри. Единият водеше за лъскав синджир голямо почти колкото овца черно куче. Тримата с прякори Бухала, Патлака и Плюнката бяха понатрупали пари от изнудване, охранителна дейност и лихварство. Монахът ги беше виждал и по-рано по манастирските празници, но никога не бе разговарял с тях. Не им знаеше и имената, вероятно и родните им майки вече ги бяха забравили.
– Здрасти, попе! – пръв се приближи се до него Бухала. Наричаха го така, защото очите му изглеждаха като подпухнали и в лицето приличаше досущ на нощна птица. – Къде е игумена?
– Отидоха по работа до митрополията. Елате да ви отворя църквата! – покани ги Доситей.
– Бе то, убаво. Ти ше я отвориш, ама ние сме дошли по работа. – Монахът се сниши. Каква ли работа можеха да имат тези биячи тук.
– Ами, съжалявам, игуменът го няма. – Тогава се обади Патлака:
– Ние сме дошли, попе, да кръстим кучето. – Калугерът настръхна, тръпки полазиха по гърба му. Изви очи и погледна голямото, колкото овца черно куче. Дъхът му спря.
– Ама то не може. – опита се твърдо да възрази той.
– Ти ли ше ми кажеш, че не може! – ревна гръмогласно Патлака. Червендалестото му лице още повече почервеня, малките като копчета очички гледаха зло и надменно. Пресегна се и го хвана за пешовете на подрасника. – Еееей! Недей си игра с огъня! Ти знаеш ли, що ми викат на мене Патлака? – За да удостовери, дангалакът бръкна отзад и измъкна от колана пистолет. Тикна оксидираното желязо под носа на Доситей и запита:
– Разбра ли?
Монахът се отдръпна и с наведена глава отговори:
– Разбрах – търсеше начин да се измъкне от ситуацията. Краката му трепереха, лицето му под рядката брадичка бе станало бяло като тебешир.
– Ама, аз нямам право да кръщавам. – излъга той. Тези тъпи и надути мафиоти нямаше от къде да знаят. Тогава се обади третият – Плюнката, който държеше синджира на опитомения звяр:
– Не верно. Я съм те виждал да кръщаваш. Кога правихте курбан миналото лето, сичките отидоха да ядът, само ти остана да кръщаваш. Тогава имаше барем десет кръщавки.
– Ооооо! И ше ме лъжеш! Така ли?! – скочи като ужилен Патлака. – Дулото на пистолета се допря до слепоочието на йеромонах Доситей.
– Слушай, к`во ше ти кажа! Я съм дошел да ми кръстиш кучето и ше го кръстиш! Ясно ли ти е?! – Монахът се тресеше от страх. Нямаше никакъв шанс да се отскубне, да извика полиция. А и какво ли би му помогнала полицията. Най-близкото село е на петнайсет километра, а там дори няма участък.
– Хвана ли те шубето, а?! Сичките сте такива манастирски плъхове! Само знаете да плюскате и да пиете! Нищо не става от вас! Нищо! – Патлака продължаваше да размахва пистолета под носа на монаха. – Ше те закола като агне! Ясно ли ти е?! Сакам да ми кръстиш кучето и ше го кръстиш! Я к`во требва ше си плата. Ама, нема да ми излазяш с тия номера!
Калугерът направи последен опит, да ги смекчи:
– Ама, то не зависи от мене… Църквата не дава. Кръщават се само хора…
– Тия работи дето ги пише у вашите книги, мен хич не мъ интесресуват. Ако ще да те разпопат, хич не ми дреме! – Продължаваше да издевателства червендалестият престъпник. – Ше кръстиш кучето и т`ва е! Иначе – чу се щракването на предпазителя – ше ти изкарам мозъка навънка! – До този момент монахът се бореше със страха. Даваше си сметка, че могат да го изгонят от манастира, че могат да го накажат. В един момент се пречупи и рухна на плочника.
– Бухал, я го дигни тоя! – бандитът с подпухналите очи пристъпи изотзад и го изправи на крака.
– Хайде, момче, отваряй черквата! Нема да се измъкнеш! И да легаш и да лазиш, к`во съм рекъл, това ше направиш! Иначе мамицата ти… – не се посвени и да препсува Патлака.
Йеромонахът като в просъница отвори църквата, изнесе купела и го сложи по средата. Напълни го до половината с вода. През цялото време не спираше да трепери като лист разклащан от вятъра. Плюнката вкара кучето вътре. Доситей съкрати последованието. Знаеше, че бандитите няма как да го знаят. Не посмя да се прекръсти, да освети водата. Докато се опитваше да пее, гласът му трепереше. С големи усилия натопи кучето. Черният звяр едва не го захапа. Излезе и отърси рошавата си козина. Пръските се разхвърчаха из цялата църква. На монаха му се струваше, че лицата от иконите го гледат с гняв и укор. Страхуваше се, мутрите да не оберат няколкото ценни старинни икони.
– Стига толкова! – не дочака края на последованието Патлака. Хвърли няколко банкноти върху плота на пангара*, дето се продаваха свещи и повлече кучето за нашийника към вратата. – Айде, остани си със здраве! И друг път много внимавай! – Тримата изверги излязоха навън. След няколко минути се чу мощния рев на колата, която отпраши по калдаръмения път надолу към близкото село.
Монахът едва намери сили да попие водата и да прибере купела на мястото му. След това излезе навън и се свлече на пейката в беседката. А сега, какво ще прави? Какво ще каже на игумена? С какви очи ще погледне братята? Повече от ясно е, че лишаването от сан не му мърда. Ами, ако го изгонят? Мозъкът му работеше на бързи обороти. Започна да го гризе и съвестта.
По едно време се сети, че трябва да приготви вечерята. Сянката на секвоята вече се издължаваше на изток. Стана и се тръгна към магерницата като не спираше да размишлява. Дори не забеляза, че от север започнаха да се събират купища тъмносиви облаци. Задуха лек ветрец, който започна да се усилва все повече и повече. Вековните дървета около манастира размятаха върхари и се навалиха под напора на бурния вятър. Тъмните облаци обсебиха небето, засвяткаха мълнии. Йеромонах Доситей тъкмо привършваше с готвенето и затваряше магерницата, когато плисна проливен дъжд. Той заключи портата и с прогизнали дрехи се прибра в килията си. Бурята бе страшна, гръмотевиците отвън караха стъклата на стаята да треперят. Седна на леглото. Днешната случка не му даваше покой. Сякаш още усещаше на слепоочието си студеното дуло на пистолета. „Какво ще правя сега? Къде ще се дяна? Господи!” Сякаш в отговор на неговите мисли отвън проблясна ярка мълния, стана светло като ден, а тътенът разтърси манастира до основите. Монахът чу пращене, а малко по-късно върхът на гигантската секвоя се свлече с трясък върху плочника. Усети че му прималява, пред очите му притъмня, сякаш го заля топла вълна и изведнъж непеносима, пронизваща болка се взриви в главата му. Както бе седнал, Доситей падна на леглото и се подпря на стената.
На следващия ден така го намериха игумена и манастирските братя. Бурята ги бе забавила и те не можаха да се приберат до вечерта. Но дори и да бяха успели, нямаше никакъв шанс да го спасят. Лекарите установиха, че е получил тежък инсулт, а смъртта е настъпила почти веднага.
След погребението животът в манастира продължи по старому. Никой така и не разбра, какво се е случило. След удара от мълнията огромната секвоя остана без връх и беше разцепена почти до средата на короната. Игуменът много пъти казваше, че трябва да я махнат, защото може да падне върху църквата, но от митрополията се бавеха с разрешението за отсичането й.
Година и половина по-късно вестниците съобщиха за показното убийство на единият от тримата бандити – Патлака. Бяха го сгащили без оръжие в едно свърталище на леки момичета и бяха изстреляли няколко куршума в главата му. Бухала изплашен избяга зад граница, а Плюнката продължи да живее с ужаса, че някой ден и на него могат да му светят маслото.


* пангар – дървена маса или шкаф в храмовете, върху които се поставят дъсчени прегради с разпределени по големина свещи за продажба.

събота, 11 декември 2010 г.

Внимание, опасен спам - "измама 419"!

Причината да напиша и публикувам тази статия е, че измамниците злоупотребяват с доверието на християните, а и не само с тяхното. В писмата може да се срещнат обръщения като "възлюбен в Господа", "брат /сестра/ в Христа" и др. подобни. Материалът е публикуван в "Национална мрежа за хора с увреждания". Предложен е на всички православни електронни издания и на някои регионални медии. Интерес проявиха от вестник "Враца днес", където статията излезе в съкратен вид. След публикуването си е допълнена с още един линк към сайт, целящ да предпази хората от измами.

Все още е трудно да се направи статистика, колко българи са ужилени от т. нар. „измама 419” или „нигерийско писмо”. Всичко започва с получаването на e-mail-писмо от непознат подател, в което са замесени следните компоненти: африканска държава, голяма сума пари, африканска банка.
Няколкото случая, на които се натъкнах са имейли свързани с Кот д`Ивоар. Как се разиграва сценарият? Съобщават ви, че имате възможността да получите крупна сума пари. Писмата обикновено са на английски, но може да има и паралелен превод на друг език. Става въпрос за суми от порядъка на няколкостотин хиляди, до няколко милиона долара. Могат да бъдат наследство от богат бизнесмен, печалба от лотария или нещо друго подобно. За да ги получите, трябва да платите разходи по трансфера. Парите се привеждат обикновено чрез Western Union или друг подобен начин, защото ако е по банков път, може да бъде проследена банковата сметка. Приведената от вас сума попада в ръцете на престъпниците, но може да се наложи, да плащате различни такси, налози и още един куп разходи. Те варират от няколко десетки долара до няколкостотин хиляди. Обикновено всички телефони, факсове, телекси и прочее за контакт са действащи и при проверка изглежда, че всичко е наред. Целта на престъпниците и именно тази, всичко да изглежда истинско.
В случая, на който се натъкнах, бездетна вдовица от Абиджан, която очаква близка смърт, но иска да завещае крупна сума пари в размер на 2.5 милиона щатски долара на благотворителна институция. Не иска да ги остави на роднините на покойния си съпруг, защото са много алчни. Ако отговорите на имейла, съответно тя е много зарадвана, избира ви за получател на наследството и иска вашето пълно име и адрес. Ако ги изпратите по електронен път, следващата стъпка е, да ви изпрати по e-mail-пощата сканирани копия от документи /разбира се фалшиви/. В единият от тях фигурира вашето име като получател на въпросната сума. Дават ви и координатите на банков чиновник, с който трябва да влезете във връзка за инструкции по прехвърлянето на парите. Ако захапете въдицата, започва същинската операция – източването на пари от джоба ви. Има случаи, при които хора са пожертвали спестявани с години средства, за да получат въпросните милиони. В Западна Африка това е един добре разработен бизнес, малки групи печелят добре от него и са трудни за откриване от полицията. Има случаи, при които потърпевши са ходили да търсят саморазправа с измамниците и са били убити. Имало е и случаи на отвличане с цел откуп.
Един изключително негативен факт е, че нерядко тези хора се крият зад фалшива християнска самоличност и злоупотребяват с християнските добродетели на хората. В имейлите им може да се срещнат изрази като: „възлюбен в Господа”, „сестра в Христа” и други подобни.
Предоставям на читателите един оригинален текст от e-mail:

From Mrs Rita David
Rue de Canal, Zone 4 | Macory )
Zone 4, Abidjan 225,
Cote d'Ivoire.

HEAVENLY DIVINE !!!
Dearest Beloved,

I am the above named person from Kuwait. Mrs Rita David, I am married to Mr. Williams David, who worked with Kuwait embassy in Ivory Coast for nine years before he died on the 10/09/ 2007.
We were married for eleven years without a child. He died after a brief illness that lasted for only four days. Before his death, we were both born again Christian. Since his death,
I decided not to remarry or get a child outside my matrimonial home which the Bible is against.

When my late husband was alive he deposited the sum of $2.5Million (two million five hundred thousand U.S. Dollars) with one of the bank in Abidjan. Presently, this money is still with the bank.

Recently, my Doctor told me that I would not last for the next Eight months due to cancer problem. The one that disturbs me most is my stroke sickness.
Having known my condition I decided to donate this fund to a church that will utilize this money the way I am going to instruct herein. I want a church/organization/individual that will use this fund for orphanages, widows, propagating the word of God and to endeavour that the house of God is maintained. The Bible and Quran made us to understand that blessed is the hand that giveth.

I took this decision because I don't have any child that will inherit this money and my husband relatives are all very greed and I don't want my husband's efforts to be used in such manner,I know we have not meet before but I want you to consider this matter as a DIVINE MISSION!!!

I don't want a situation where this money will be used in an ungodly way. This is why I am taking this decision. I am not afraid of death hence I know where I am going. I know that I am going to be in the bosom of the Lord. Exodus 14 VS 14 says that "the lord will fight my case and I shall hold my peace". I don't need any telephone communication in this regard because of my health. With God all things are possible.

As soon as I receive your reply I shall give you the contact of the bank in Abidjan. I will also issue you an authority letter that will prove you the present beneficiary of this funds. I want you and the church to always pray for me because the lord is my shepherd. My happiness is that I lived a life of a
worthy Christian. Whoever that wants to serve the Lord must serve him in spirit and truth.

Please always be prayerful all through your life Any delay in your reply will give me room in sourcing another church for this same purpose. Please assure me that you will act accordingly as I stated herein Hoping to receive your reply. Remain blessed in the Lord.
contact me through my privet e-mail: rita_01david@yahoo.co.jp

Yours in Christ,
Kw.Emb.Org.Ci
Mrs.Rita David.
Добавям и един, получен по електронната поща, документ, който би трябвало да потвърди намерението на въпросната персона – Рита Дейвид, да Ви направи милионер, като удостоверява, че тя наистина притежава въпросните милиони. Тук трябва да спомена, че с новите компютърни програми могат да се изпипат най-съвършени фалшификати, дори с холографски стикер.



Тук прилагам списък на податели на подобни измамни послания, но съм убеден, че е непълен:

Rita David, Doris Hamson, Roselyn Williams, Doris Mustaphare, Ruth Kelly, Sarah Hanis, Esther Khaled, Rebecca Gross, Mary Sandra Allen, Fatima Fofana, Usman Useni, Henry Allen, Julia Tammy, Mercy Kone, Aalima Muhammed

Въпросните са или бездетни вдовици, или благотворители, в някои случаи дори монахини. Това може да са имена на реално съществуващи или на починали хора. И в двата случая имаме и кражба на самоличност, което е нерядко срещано явлевие в интернет. Убеден съм, че списъкът може да се разшири още. Предлагам ви, ако получите подобно писмо, извадете името на подателя и го вкарайте в търсачката google! Ако някъде се появи надпис „scam 419” /измама 419/, значи някой се цели във вашия портфейл. Има и специални сайтове www.419baiter.com, http://419.bittenus.com/ който се занимават конкретно с този тип измами. В тях има публикувани голям брой подобни писма и информация за измамната схема. Има също снимки и копия на документи. Там също може да бъде издирено съответно име или e-mail-адрес. Имайте пред вид, че тази проверка не е сто процента сигурна, защото може да е въведено в употреба ново име. В определени райони на Западна Африка като Нигерия и Кот д`Ивоар това е станало вече бизнес на голям брой групички от хора. Известни са и случаи извън територията на Африка.
Името на престъплението „измама 419” идва от член 419 от Наказателния кодекс на Нигерия. Именно там в началото на 90-те години започва да процъфтява този непочтен бизнес. Първоначално се ползват факсове и писма, но днес електронната поща дава почти неограничени възможности за разпространение.
Всъщност технологията е патентована още през ХVІ век, когато престъпници изпращат на определени заможни хора писма, че се намират в затвор в крепост и ако съответния човек им прати пари, за да подкупят охраната и да избягат, те ще разделят с него голямо заграбено богатство.
Какво можем да направим, когато получим и-мейл с подобно съдържание: Според наблюдения на специалисти вече има много пострадали в България и то с различен социален статус: бизнесмени, служители, хора с образование. Най-добре е, да не отговаряме, а да се обърнем към системния администратор, който поддържа пощенския сървър /abv.bg, mail.bg, gmail.com и пр./ или към полицията. Ако все пак стигнем до получаване на копия от документи /по електронната поща или по друг начин/, не бива да бързаме, да се радваме. Трябва да се обърнем поне към две компетентни инстанции: юрист, банков чиновник, полицай и пр. Подобна проверка също не би могла да бъде сто процентово сигурна. Ако се стигне до етап, да ни поискат пари /за трансфер или друг подобен разход/, въобще не трябва да пращаме нито стотинка. Все пак, най-доброто е, въобще да не отговаряме на измамниците, защото вече в голяма част от случаите се стига до директен контакт с подставени лица /фалшиви адвокати, банкови чиновници и пр./, които действат с фалшиви лични и банкови документи. Резултатът, както споменахме е, да ни оберат.
Какви биха могли да бъдат последствията: излагане на риск електронната поща, загуба на големи суми пари /нерядко всичи спестявания/, емоционални сривове, /някои завършват със самоубиства/, афектни състояния /подобни биха били с летален изход за някои сърдечно болни/, кражба на самоличност при подаване на пълен комплект лични данни, отвличания с цел откуп, някои от тях завършват с убийство /при пътуване с цел директен контакт/.
Не бива да забравяме, че злото в интернет се подвизава необезпокоявано и не пропуска възможност, да се възползва от нашите слабости като суетност, плътска похот, алчност и др. При всички случаи последствията са за наша сметка.




Няма майтаап. Това спаружено бабе ще да ви направи милионер. Не е трудно да се досетим, че далаверата я върти ухилената, мазна чернилка отзад. 

Линкове към някои страници, където може да прочетете още за измамата или да проверите получен в пощата си спам:

CyberCrime Официален сайт за борба с компютърни престъпления
http://419.bittenus.com/
http://www.419baiter.com/
Harsh Lifestyle
Разкрития.com
Тема