В памет на татко
Не съм разкривал никому до днес,
това, че те обичам до полуда,
че вливаш сили в моето сърце,
животе мой, наивнико пречуден!
Макар че с дните бавно се топиш,
че бягаш и летиш неуловимо,
че срещаш ме пак с болки и тъги,
аз любя те все тъй неудържимо!
Безценен дар от вечния Творец,
задача дето трябва да осмисля,
и съдник безпощаден и ищец,
да те напусна ни за миг не мисля!
И в крехка възраст и на младини
ти винаги премного си ми давал.
За мойте грешки, чуй, не ме вини,
разкаян пак на теб съм се надявал!
Когато чукне сетният ми час
и тръгна към последната квартира,
аз пак ще те обичам с все душа –
с душата що вовеки не умира!
