вторник, 21 август 2007 г.

Да бъдеш...

Стихотворение - бял стих. Публикувано е в "Словото".

Да събираш капки утринна роса,
за да напоиш с нея жадните.
Да посадиш дърво,
за да се хранят с плодовете му гладуващите.
Да стоиш навън в мразовитата зима,
за да стоплиш в шепи измръзналото птиче.
Да свалиш последната дреха от гърба си,
за да облечеш опърпания просяк.
Да обикнеш всички сирачета на земята,
сякаш наистина са твои деца.
Да съградиш къща,
за да приютяваш всеки странник и бездомник.
Да събираш клони в гората,
за да стоплиш дома на бедната вдовица.
Да спестиш пари,
за да купиш с тях играчки за децата на бедните.
Да изцериш с топла дума
всяка рана в душата на ближния.
Да разделиш последния си къшей хляб
с потропалия на вратата непознат.
Да се стопиш и попиеш в земята,
за да съживиш увехналото цвете.
Да изгориш като факел,
за да дадеш светлина на слепите.
Непостижимо е,
но може би точно това означава,
да бъдеш истински човек!