Още едно стихотворение с религиозна насоченост, също публикувано във "Всемирното Православие". Дали наистина вярата е в състояние на гонение, поне аз оставам с такива впечатления. Тук са вложени лични емоции, но вероятно много са имали подобни преживявания, при които са подлагали на саркастична критика тяхната вяра. Независимо от всички международни и нашенски закони, дискриминацията е факт. Дори подигравките в "Шоуто на Слави" могат да бъдат приети като форма на гонение. За съжаление няма адекватна политика. Поне засега...Аз виждам, че светът не ни обича,
а може би му пречим със гласа си,
говорейки, че времето изтича
и че ще плаща всеки за греха си.
И често с подигравки ни спохождат
хлапета, недоносени деца
на атеизма, хулите пробождат
чувствителните вярващи сърца.
Търпим и носим кръста си достойно,
оплювани, мълчим, вървим напред.
Ранени тежко с думи непристойни,
сърцата пазят Новия завет.
Уви, и днес е време на гонение,
и пак се подиграват над Христа,
и може би всеобщото падение,
тъй ще дочака края на света!
