Този материал бе предназначен за страницата "Резерват Северозапад" и бе написан на подобаващия северозападен диалект. Не разбрах, какво стана с него и дали ще излезе там. Аз го споделих с читателите на "Национална мрежа за хора с увреждания". Мисля, че темата е актуална още повече, че вчера бяха честванията по повод втори юни, денят на загиналите за свободата на България.
Винаги съм вярвал, че нашия северозападен край е обитаван от хора изключително интелигентни и културни. Дори е създаден цял сайт, който се занимава с неговия диалект, навици и други особености. Но културата винаги е на първо място. Фактът се доказва от следната впечатляваща гледка.
Един ден като минавах през центъра на северозападното село Търнава видях тази иключителна и феноменална гледка. Насред площада стои възправен войнишкия паметник огрян от лъчите на лятното слънце и държи в ръка обърната празна бутилка от водка.
Тази гледка ме накара дълбоко да се замисля: Какво ли е искал да каже тоя индивид, който е поставил това шише в ръката на воина.
Може да се предположи, че е имал желание да го облекчи, като му даде да си пийне и така да се сети за жената, за родното място и челядта, да му стане умилно и да му олекне. Да може поне за малко да забрави ужаса на войната.
Може да се предположи също, че тоя войник е свършил мунициите и по почина на опълченците, защитници на Шипченския проход, е грабнал първата попаднала му бутилка и е тръгнал с нея в атака. Тежко ми и горко на врага. Няма съмнение, че пред такова тежко въоръжение противникът се е изнесъл в паническо бягство.
Има и друга версия, че просто на воина му е било много студено и просто е рекъл да пийне, за да се стопли. Тя се предполага от факта, че е облечен в шинел и сигурно е измръзнал.
Някой може да си каже, че това не е бутилка от водка, а направо бомба. И с нея тоя смел български воин е изтребвал противника до крак.
Като се позагледах малко в шишето и си помислих: Дали това не е някоя нова реклама на водка. Производителите, дето я произвеждат тази скоросмъртница, да са сменили стратегията. Така вместо разголени жени и еротични намеци, да са решили да се възползват от културното наследство на родината. Тази мисъл ми хрумна, защото отдалече се вижда, че бутилката е от най-рекламираната водка “Флирт”.
И дълго се чудих, докато чаках автобуса, и се питах: Кой ли ще да е този умник, дето е сложил това шише за "прослава" на българския воин? Защо ли не ми го дадат на мене този тиквеник, да му счупя бутилката в кухата глава, та дано се сети, че такива войници – наши прадеди - са умирали в окопите и са оставили костите си по бойните полета, за да може той днес да расте в свободна и независима държава. Дори за това, да може свободно да се напие, та после да се покатери на паметника, за да му постави празното шише в ръката. Явно такава ни е цялата култура, защото такива са ни управниците по села и градове, такива, които за нищо не ги е грижа, а още по-малко за културата на населението.
Вероятно същите тези биха ми възразили: “Каква култура бе, братче, хората нямат какво да ядат?” Като се замисля, че именно те докараха народа до просешка тояга, ми идват на езика едни такива цветисти и нецензурирани... Е, хубаво, че подопечните индивиди, като нямат какво да ядат, поне имат какво да пият...
Един ден като минавах през центъра на северозападното село Търнава видях тази иключителна и феноменална гледка. Насред площада стои възправен войнишкия паметник огрян от лъчите на лятното слънце и държи в ръка обърната празна бутилка от водка.
Тази гледка ме накара дълбоко да се замисля: Какво ли е искал да каже тоя индивид, който е поставил това шише в ръката на воина.
Може да се предположи, че е имал желание да го облекчи, като му даде да си пийне и така да се сети за жената, за родното място и челядта, да му стане умилно и да му олекне. Да може поне за малко да забрави ужаса на войната.
Може да се предположи също, че тоя войник е свършил мунициите и по почина на опълченците, защитници на Шипченския проход, е грабнал първата попаднала му бутилка и е тръгнал с нея в атака. Тежко ми и горко на врага. Няма съмнение, че пред такова тежко въоръжение противникът се е изнесъл в паническо бягство.
Има и друга версия, че просто на воина му е било много студено и просто е рекъл да пийне, за да се стопли. Тя се предполага от факта, че е облечен в шинел и сигурно е измръзнал.
Някой може да си каже, че това не е бутилка от водка, а направо бомба. И с нея тоя смел български воин е изтребвал противника до крак.
Като се позагледах малко в шишето и си помислих: Дали това не е някоя нова реклама на водка. Производителите, дето я произвеждат тази скоросмъртница, да са сменили стратегията. Така вместо разголени жени и еротични намеци, да са решили да се възползват от културното наследство на родината. Тази мисъл ми хрумна, защото отдалече се вижда, че бутилката е от най-рекламираната водка “Флирт”.
И дълго се чудих, докато чаках автобуса, и се питах: Кой ли ще да е този умник, дето е сложил това шише за "прослава" на българския воин? Защо ли не ми го дадат на мене този тиквеник, да му счупя бутилката в кухата глава, та дано се сети, че такива войници – наши прадеди - са умирали в окопите и са оставили костите си по бойните полета, за да може той днес да расте в свободна и независима държава. Дори за това, да може свободно да се напие, та после да се покатери на паметника, за да му постави празното шише в ръката. Явно такава ни е цялата култура, защото такива са ни управниците по села и градове, такива, които за нищо не ги е грижа, а още по-малко за културата на населението.
Вероятно същите тези биха ми възразили: “Каква култура бе, братче, хората нямат какво да ядат?” Като се замисля, че именно те докараха народа до просешка тояга, ми идват на езика едни такива цветисти и нецензурирани... Е, хубаво, че подопечните индивиди, като нямат какво да ядат, поне имат какво да пият...
