събота, 10 ноември 2012 г.

Вечен огън

С поета, писател и публицист Радослав Линковски, се запознах през 1998 година, когато се занимавах с преподаване на религия. Тогава той ми подари едно свое стихотворение "Книжен пазар", а по-късно получих и стихосберката му "Тъжна есен". Той направи един особен жест за мен и моите ученици, написа едно стихотворение "Молитва", което е публикувано в "ЛитерНет" и "Моята библиотека". Така, въпкеки, че се срещнахме всичко на всичко един път, той стана един от моите приятели. Когато научих за неговата кончина ми стана мъчно и тогава написах това стихотворение. Подарих го на дъщеря му Галина Станчева, която ме помоли да го публикувам, за да могат да го прочетат повече хора. Така то излезе на страницата на "Моята библиотека".

В памет на поета
Радослав Линковски
Проскърца тъжно твоето перо
за „сбогом“, млъкна звънката ти лира!
Замлъкна и едно сърце добро,
що хорски грижи цял живот събира!

Ти ни напусна, нежен, волен дух,
с любов нареждал стихове горещи!
С „Молитва“-та зарадвал моя слух,
днес се отправи Вечността да срещнеш!

С какво днес мога да те утеша,
о, романтична птицо песнопойна?
С какво да стопля твоята душа
освен с молитвата заупокойна?

За сбогом ти поднасям този стих,
взел от духа на твоите завети,
в които вяра и любов открих,
наместо огън вечен да ти свети!

Как искам да усетиш песента,
която ти изпращам там в безкрая!
Безгласен днес си тръгна от света,
но с любовта навек спечели рая!