сряда, 13 януари 2016 г.

За дарителството и украсата в храмовете

Кое е красиво, естетично, грозно, пошло и пр. определяме най-често ние - хората. Неща, които за едни са красиви и естетични, на други им изглеждат пълен боклук. Все пак има неща, които са се наложили като критерии с течение на векове и ние трябва да си сверяваме часовника. Идеята за тази статия ми дойде след като се наложи да изхвърля от един храм десетки грозни и прашни изкуствени цветя, след като от години ме дразнят разни сувенирни икони, поставени не на място, след като за пореден път намирам на връвчицата за дарения чорапи и тениски. Статията излезе на страницата на православен портал "Двери на Православието". Претърпяла е малки корекции, с които съм съгласен. 

Българите притежават вроден естетически вкус, усещане за красота и хармония. Доказателство за това са творенията на великите художници, композитори, архитекти и пр. оставили следи по нашите земи. Доколко естетическите критерии от миналото са успели да се запазят до наши дни? Сложен въпрос, с многозначен отговор...

Преди известно време нашият енорийски свещеник се оплака от една възрастна жена. Госпожата посещаваше службите от години, като участваше и в малкия църковен хор. Тя никога не пропускаше да натрапи всекомпетентното си мнение по всички въпроси, както и да обсъди нравите и поведението на околните. Същата дошла и вдигнала лют скандал, заради някакви изкуствени рози в пластмасова ваза, дарени от нея. От уважение отецът съхранил цветята, но ги преместил в олтара и вече не в същата ваза. „Как може?! Да ми разделиш моите рози от моята ваза!?” - разфучала се мирянката. Като човек добродушен и кротък свещенослужителят се постарал да я успокои, но това не е единичен случай и по тази причина реших да не го премълча.

Откакто съм приел Православието като начин на живот съм посетил десетки храмове и манастири. Виждал съм много добре уредени църкви, но също и накичени като панаирджийски сергии, натруфени с грозни и излишни неща. Една голяма част от тези „украси” са дарения от благочестиви и усърдни християни, към които, при цялото си уважение, не мога да не отправя своите забележки.

Даренията за храма датират още от старозаветните времена. Библейският текст свидетелства, че е било отредено да се дава десятък за скинията, а по-късно и за храма (Левит 27:30-33). От него се поддържали сградите, набавяли се нужните неща за култа, издържали се свещениците и левитите. Когато израилтяните отстъпвали от Мойсеевия закон и изпадали в идолопоклонство, служителите при Йерусалимския храм трябвало да се издържат със земеделие и скотовъдство, от което западал богослужебният ред.

Дарителството било на първо място сред добродетелите, проявени в древната Йерусалимска Църква. Вярващите продавали имотите си и донасяли придобитото в нозете на апостолите за нуждите на бедните, вдовиците и сираците, за нуждите на цялата общност (Деян. 4:34 – 37). Това се запазва като практика през вековете. Всеки е дарявал според възможностите си. На места се съхранила и традицията да се дава една десета от доходите за храма. При нас няма такова изискване. Църквата и клира се издържат от треби, от продажба на свещи и дребни религиозни атрибути. Където има възможност, храмовете получават наеми от земи или помещения. Това в повечето случаи е недостатъчно, но ние оставяме всеки да даде колкото може и никой никого не задължава.

Дарителите се разделят на три основни категории: ктитори – такива, които даряват пари за построяването на храмове и манастири. Втората категория приложници – християни, които допринасят за зографисването или вътрешното благоустройство на построените вече култови сгради. И хора, които подпомагат храма и свещенството, след като строежът е отдавна приключил – дарители. В някои храмове могат да се видят надписи по ъглите на иконите и стенописите – „дарение от ...” съответно името на вложителя. Някои даряват пари, други помагат с доброволен труд, с материали, с превоз, трети подсигуряват богослужебни одежди, утвар и пр. През вековете хората винаги са се стремяли да отделят най-доброто от това, което имат! Тази традиция е запазена до наши дни, но напоследък по моите наблюдения нещата явно започват да се изкривяват.

Без съмнение всеки храм има нужда от средства за ремонт, от свещенически одежди, от богослужебни книги, от нови килими и пр. Голяма част от тези неща се купуват с пари от дарения. В други случаи дарителите проучват нудите на храмове и манастири и купуват необходимото. Хората, които нямат възможност да купят потир, дискос, нови полиелеи и пр. просто пускат своята лепта в касичките за волни пожертвувания, а свещениците ги разпределят според потребностите. Нерядко парите отиват за покриване на текущи сметки: ток, телефон, отопление и пр., в което няма нищо лошо. Уместно е, когато на кутията пише, че даренията са за ремонт на храма, църковното настоятелство да ги употреби изключително за тази цел, а не за утвар, одежди или благочестива литература. Има и казус, който се нарича воля на дарителя. Пожертваните средства да се използват за дейност или закупуване на инвентар изрично указани от приносителя: нова дограма, настилка в двора, озеленяване и пр. Всички бихме искали да влезем в добре уредена църква, стенописите да не са олющени и опушени, да има ред, да има хубава настилка, естетични, килими и покривки. Към малките дарения спадат различни вещи. Това може да бъдат гоблени, покривки, хавлиени кърпи и др. Тези неща най-често след описване от църковното настоятелство се събират. Част от тях може да се използват за благотворителен базар или за нуждите на клира.  Тук му е мястото да спомена, че човек би трябвало добре да помисли, преди да си похарчи парите за някакво дарение, преди да вземе нещо от къщи и да го остави пред иконата! Случвало се е да виждам оставени чорапи, дрехи и бельо, които нямат нищо общо с култа. На въженца пред иконите висят тенекиени накити, пластмасови дрънкулки и джунжурии, пръстени и броеници и какво ли още не. В противовес на традицията, според която се подарява най-доброто, мнозина разчистват старите скринове от излишни вехории. Така църквите се сдобиват с купища покривки, карета, перденца, гобленчета, възглавнички и пр. Често дарителите се сърдят, ако перденцата и покривките не бъдат поставени някъде на видно място. В някои от случаите донесените неща са захабени от стоене по скринове и ракли, с петна или разръфани краища. Но това не тежи на съвестта на щедрите люде, които са намерили начин да се отърват от излишния тесктил в гардеробите си. Всеки, който дарява би трябвало да си помисли, с какво дарението ще допринесе за благоустройството на храма! Ако е килим, дали се вписва в общия интериор. Ако е икона, дали е в същия стил като цялостната иконопис. Препоръчително е да се допитат до свещениците, за да може, дареното от тях да има наистина практическа стойност. Вярно е, че на всекиго ще му бъде приятно, като влезе в храма, да види нещо, което той е подарил или е изработил със собствените си ръце. И все пак не може всички събрани покривки, гоблени и прочее да намерят място по стените, аналоите, масичките и т. н. Затова е уместно приносителите да не проявяват нахалство и да оставят служащите при храма да определят, кое за какво да използват!

Специално внимание бих искал да обърна на даренията, които спадат към естетическата категория „кич”: Всъщност кичът е навсякъде около нас под формата на дрехи, аксесоари, накити, стоки за бита и пр. В храма той идва най-често във вид на някаква украса: щамповани покривки, пластмасови рамки, кръстчета, статуетки и пр. Немалко от тези неща се продават като сувенири: кръстове, домашни иконостасчета, стойки за кандила, диптихи и триптихи. Ако една подобна вещ става за подарък или за спомен от посетен манастир, тя няма как да послужи за украса в наоса на храма, а още по-малко в олтара.

Един от най-често даряваните кичозни атрибути са изкуствените цветя. Някои са придружени от вази или саксии, нерядко пластмасови. Тези имитации са мъртви, нерядко грозни, трудни за почистване и напълно неуместни в един дом за молитва. Най-вече, защото са изкуствени, фалшиви. По традиция в иконописта и дърворезбата се влагат естествени материали. Църковната живопис не търпи синтетика или пластмаса, същото се отнася за мозайките и всичко останало, което украсява храмовия интериор. Ако искате да подарите цвете, купете една калия, един карамфил, една роза, или някакво друго според възможностите си, но обезателно естествено! Наистина то ще увехне след време, както всички естествени цветя, но ще бъде истинско, живо, такова каквото Бог го е създал.

Накрая бих искал да се спра конкретно на празничната украса през един по-специален период от годината, а именно около Рождество Христово. Според мен и още доста колеги богослови, коледните и новогонишните аксесоари са напълно неприложими в православния храм. Ако в един магазин украса с мигащи лампички, гирлянди, елхови клонки и други е уместна, в храма тя не се вписва в общия интериор, а освен това е част от езически обичаи и привнесени от Запад традиции. Ако в домашна обстановка една окичена с гирлянди и стъклени играчки елха изглежда естествено и на място, то в храма се явява чужда на исконната православна традиция. Още по-нелепи са украси с дядо Коледа, белобради джуджета и други от сорта, каквито съм виждал поставени в православни църкви. Всичко това няма нищо общо нито със завещаната от отците вяра, нито с църковните правила, нито с християнското благочестие. Ако някой иска да създаде празнично настроение в храма, може да го направи по друг начин, примерно с повече запалени кандила или свещи.

Нека не забравяме, че основното предназначение на храма е дом за молитва! Всичко,
включено в интериора трябва да подпомага молитвеното настроение, да не смущава, да не отвлича вниманието и да не отклонява християнина от вярата! Такава е традицията установена в Православието. В другите изповедания, чиито вярвания ние не приемаме, могат да правят каквото си искат, да украсяват молитвените си зали с каквото решат. Ако искат с елха, ако искат с плакати, ако искат с гирлянди, това си е тяхна работа. Не е необходимо и ние да не им подражаваме в тези деяния.

Първостепенното в живота на всеки християнин е: да обича и почита Бога, да изпълнява Неговите закони и заповеди, и да се грижи за спасението на душата си! Важно условие се явява и чистотата на вярата, освободена от външни практики и езически суеверия! За да пазим Православието чисто, не е достатъчно само да посещаваме службите в неделните и празнични дни, искат се знания, налага се да положим усилия и да се просветим! Иска се вярата ни да бъде придружена от дела на благочестие и милосърдие! Изисква се да бъдем жива частица от общността Църква и от нейния духовен живот! Затова е важно да слушаме свещениците и духовните наставници, да се стремим към съвършенство и спасение в невидимия, духовен мир, за който свидетелства на много места Свещеното писание. А това, само по себе си, изключва всичко излишно, непотребно и вредно което би ни отклонило от пътя Господен!