Дълго време се дразнех, като чувах по Националното радио думички като „уъркшоп”, „пърформънс”, „куратор” и... в момента нямам желание да си напъвам мозъка, за да си спомня останалите. В края на краищата се примирих и си казах: Родният език търпи развитие. Търпи развитие и то какво? От компютърния жаргон и вносния английски та чак до цветистия речник на рапърските и чалгаджийски текстове.
Минах един ден по
главната улица на най-близкия областен град. Над по-голямата част от магазините
изобилстваха надписи на латиница. Но това е валидно и за живописната ни столица
и за други областни градове. Английски заемки като 
shop, market,
holding ме „спъват” на всяка
крачка. Вероятно оправданието е, че така информацията ще е достъпна за
иностранни граждани от ЕС и други задгранични дестинации.
Дълбоката признателност на народа ни към делото на светите братя е ознаменувана от паметници, икони, храмове и учебни заведения наречени на техните имена
Като се ровя тук и там в Глобалната мрежа, често попадам на постове, коментари, съобщения написани на странна смесица от латиница, кирилица, цифри и емотикони. На това някоя умна глава му измисли името шльокавица. Наистина, като четеш оставаш в устата със странния вкус, сякаш са ти сипали някаква пърцуца с неидентифициран произход.
Честно да ви кажа, на моменти съжалявам, че не пишем на латиница. Ама, как така?! Ще скочат като ужилени тълпи от патриоти, „националисти” и други подобни екземпляри, обединени от историческо и литературно невежество.
Убеден съм, че ако запитате тези умни глави, каква е заслугата на светите братя Кирил и Методий, дежурния отговор ще бъде: Създали са българската азбука. Което, както и да въртим и сучем, изобщо не е така. Хората на идея си нямат, каква е историческата роля на светите братя, а тяхното дело и книжовно наследство днес са погазени от безбожие, неграмотност и псевдопатриотизъм.
Като казвам, че на моменти съжалявам, че не пишем на латиница, само ще вметна, че в определени моменти се е налагало да науча няколко системи за писмена и звукова комуникация или казано на простонароден език азбуки. В това число влизат стандартната кирилица и версиите й употребявани в Русия и Северна Македония. В това число влиза старобългарската кирилица и руската й редакция наречена църковнославянски език. Към това можем да добавим стандартните латиница и гръцката азбука. Няма как да пропусна, че в девети клас ни задължиха да ходим на занятия по телеграфия и ща не ща, трябваше да усвоя морзовата азбука. В университета се запознах с азбуката на библейския еврейски език. След завършване на Университета, просто от любопитство се позанимах да науча брайловата азбука. А по същото време един колега ме въведе в турската версия на латиницата. Не станах полиглот. Не че нямах желание. Просто не ми стигаха времето и силите. Но придобих една богата обща култура за различните езици, за фонетиката, развитието, падежните форми и пр.
Някои съвременни учени издигат хипотезата, че светите братя са създали азбуката по поръка на княз Борис Покръстител. Дори да е вярно, няма исторически извори, които да го потвърждават. Според други теории Византийските императори и духовници са я създали, за да не приемат западните славяни латиницата. Каквато и да е причината, глаголицата, създадена от свети Кирил много бързо излиза от употреба. Някои от учениците на двамата братя по практични съображения въвежда кирилицата, която се базирана на гръцкото линеарно писмо, за което се знае, че е взаимствано от финикийците.
Вероятно ако папа Адриан /792 – 872/ беше угодил на княз Борис, да ръкоположи и назначи бъларски епископ, нещата щяха да придобият по-различен обрат. България щеше да влезе в обсега на влияние на западния Рим с произтичащите от това предимства и недостатъци. Но това за добро или за зло не се случва. Ако се беше случило, вероятно днес щяхме да пишем на латиница. Ако България беше приела една солидна мисия от страна на Рим, тук щеше да се разпространява богослужеие на латински, Библия на латински, духовна литература и на латински и на гръцки. Но в исторически план страната ни добива църковна автономия и успява на базата на създаденото от светите братя Кирил и Методий, да развие духовен и богослужебен живот. Затова днес пишем на кирилица и то не на тази, която са ползвали преди векове прадедите ни, а на една осъвременена и модифицирана графична и линеарна система. Преди векове азбуката отразявала много точно произношението на тогавашния разпространен около Солун славянски говор. Ясно защо, братята са родом от този град и имат славянски корени. Днес ако някой ми каже, че писмеността съвпада с фонетиката, ще му се изсмея и ще му посоча стотиците хиляди граматически грешки в ученическите тетрадки и в постовете на възрастните в социалните медии. Ясно е, че фонетиката се е променила, граматиката се е променила, езикът коренно се е променил.
Но да се върнем към делото на светите братя Кирил и Методий. Както вече казахме, изобретената от тях глаголица, така и не влиза в широка употреба. Във Великоморавия и Панония е изхвърлена от завзелото властта латинско духовенство. По нашите земи е заменена от кирилицата. Ако и последната да лежи в основата на славянската култура, има и славянски народи, които до днес пишат на латиница, като я модифицират съобразно своите нужди.
Значи, азбуката глаголица излиза от употреба и днес може да я видим основно в учебниците и някои копия на средновековни книги по музеите. И ако някой мислещ човек си зададе въпроса: Какво точно са направили двамата братя и защо им въздаваме толкова почести. Тук е мястото да кажем, че голямата заслуга на двамата братя и на някои от техните ученици са преводите на свещените библейски книги, на богослужебни книги и на друга литература с духовно съдържание. Днес, когато книгите събират прах по домашните библиотеки, а ние ровим в интернет, за да проучим последните клюки, едва ли можем да си представим, какви познания, какъв интелект са били нужни за това дело. Първо се е изисквало съвършено познаване на езиците, на които са написани оригиналните библейски книги. На второ място потребност от задълбочени познания за времето, в което са живели старозаветните хора, Иисус Христос и Неговите ученици – апостоли. Книгите са писани върху скъпия за онова време пергамент, а калиграфското писане на ръка допълнително е оскъпявало и усложнявало нещата. Освен това в езика на славяните няма думи, с които да бъдат преведени някои богословски и библейски понятия. Налага се да се създадат нови термини. Двамата братя – образовани богослови, намират думи, с които да преведат от еврейски и гръцки думи като Господ, Бог, Отец, Син, Свети Дух, Слово, Троица, Църква и още много други. Те и до днес се използват в славянското Православие, както и в богословската наука. И именно това е тяхната най-голяма заслуга, защото културата на всеки един народ започва с превеждането на Библията на съответния говорим език. Но нещата не свършват дотук.
Налага се, двамата да защитят своя труд от заинтерсованите кръгове в Рим. По това време там, дори само идеята да се преведе Библията на друг език, освен използваните до този момент, се е смятала за кощунство и престъпление. И светите братя защитават своя принос към християнството блестящо. Към всичко това се прибавят безсънните нощи, прекарани в превод и препсване на книги, обучението на образовани ученици и обикновени хора, богослужението и монашеската аскеза. Налага се да се защитават от интриги, първоначално и двамата, а впоследствие само Методий. Безкрайни пътувания със превозните средства на онова време и пеш до Рим, до Константинопол. Враговете на Методий успяват да го пратят в тъмница. В края на краищата той умира. При все това учениците успяват да съхранят започнатото и да го пренесат в България, където младия български княз ги посреща с най-голяма радост и дава благодатна почва за разпространението на славянските преводи на евангелието, за обучение на свещеници и учители, за разпространение на едно славяно-българско православно християнство. Това е, в най-обобщен преглед делото на светите братя Кирил и Методий. Повече има писано в житията им и в някои исторически съчинения. А за това, че този принос на великите славянски първоучители е забравен са виновни плеяда безбожни научни работници, постарали се да превърнат народа ни в безбожно стадо. Такива кадри бяха в угода на държавата-партия преди деветдесета година и след това не пожелаха да си променят възгледите. Защото това би означавало да признаят съществуването на Бога, а на тях това не им е угодно. Просто така са свикнали. А иначе се бием в гърдите: И ний сме дали нещо на света – азбуката кирилица. Може да се каже, че това донякъде е така, но на никого не можеш да дадеш нищо, ако той сам не го поиска. Може да се каже, че по-скоро тези народи, които днес пишат на кирилица, са я взели или взаимствали, защото са я сметнали за подходяща и удобна. При някои етноси кирилицата е въведена от политическа конюнктура или по някакви други причини. А в средните векове тази кирилица е отишла при славянските народи благодарение на книгите, които са превели, подготвили, преписали и написали двамата славянски първоучители и плеядата техни ученици.
Тази мила, родна картинка може да се види в мобилните телефони, форумите, коментарите и прочее в Интернет, но не само там. Доколко е уместна, оставям вие да прецените.
Колкото до самата кирилица, ако някой се вгледа ще види поне осемнайсет букви взаимствани от гръцката линеарна азбука. Едни букви са ползвани по системата „копи – пейст”, други са модифицирани, комбинирани, обърнати и пр. Свикнали сме с кирилицата и едва ли бихме се отказали от нея. Основния недостатък е, че рано или късно ще ни се наложи да усвоим латиницата. Дали за да си начертаем чертежите по геометрия или да научим някой западен език, но ще ни се наложи. Това създава някои неудобства. Е, съзвава неудобства и когато си пишем съобщенията по мобилния телефон на латиница. Не знам, кой е модифицирал азбуката шльокавица. Но използването й показва, че някои българи нямат желание да ползват кирилица. А това вече е диагноза. Ето затова на моменти съжалявам, че не пишем на латиница. Ако бяхме въвели преди векове латиницата, днес нямаше да се налага да пишем на шльокавица. Дали този, който я е приложил за пръв път заслужава да му издигнат паметник? Не мисля.
Що се отнася до светите братя
Кирил и Методий, те заслужават почитта, уважението и преклонението пред тяхното
дело, но то е неразривно свързано с Църквата, с Православието и с вярата в
Бога. Без тези три компонента целият им труд, борби и мъки в съвременен план се
обезсмислят.
