Като цяло не желая да обиждам никого. Целта на тази статия е да изобличи комерсиалната практика на някои разпространени у нас "християнски" вероизповедания. Двата православни сайта, на които я предложих ми отговориха с неловко мълчание. Явно ги е страх, да не им издърпат ушите. Благодарности на Кина Златева за корекциите по текста!
Не беше много отдавна, но не беше и толкова скоро. Някои по онова време още не бяха родени, други като цяло, тези неща не ги интересуват.
В началото на деветдесетте години хората в България започнаха да проявяват интерес към неща извън границите на видимото познание, към религиозна вяра, към духовност. Може да се каже, че това беше съвсем естествено, като се има пред вид, че в годините на „реалния социализъм” за посещение в православен храм, можеше да уволнят от работа или да изключат ученик от училище. Вярващи хора бяха порицавани и наказвани, за това, че са кръстили децата си в църква, че са сключили църковен брак и пр. Много хора бяха принудени да крият принадлежността си към Църквата, да посещават нейните служби рядко, тайно или в някой закътан манастир. За репресиите срещу свещенослужители вече са написани хиляди страници. След падането на Берлинската стена вече можеше да се издават и четат книги с религиозно-просветно съдържание, да се посещават църковни служби без страх и ограничения. Представители на различни науки многократно са изказвали мнение, че религията е вродена потребност за всеки човек. Малцина го осъзнават, а и след половин век безбожие, понятията вяра и суеверие, добро и зло тотално се размиват. Наред с възможността да участваме в църковни служби, да купуваме и четем религиозна литература, успяхме да се запознаем и с обратната страна на медала. Започнаха да ни заливат с пошла музика, порнография, жълти новини и други от сорта. Всички негативи, удържани до този момент от държавата-партия вече бяха отприщени и заляха като лавина беззащитното население. В духовно отношение върху българските граждани се изсипа градушка от псевдо-духовност, езотерика, окултизъм и паранормалност. И няма как да пропуснем, че държавата ни стана обект на влияние от повечето разпространени в Европа неправославни религиозни общности, източни „духовни” учениия и синкретични култове1. Не можем да кажем със сигурност, дали броя на разни проповедници и гурувци днес е намалял, но продължават да се срещат и в големите, и в малките населени места. Представителите на различни религиозни движения, групировки, култове, ереси, източни религии, секти и прочее в пределите на Евросъюза и в частност България са „законно оторизирани”, да звънят на вратата ви или да ви спрат на улицата, за да ви индоктринират, облъчват, „зарибяват”, да ви „промиват мозъка” и пр. Казано на техен език, това означава, да ви посветят в „истината за Бога”, да ви покажат „как да развиете своите скрити възможности”, да ви възвестят „пътя към спасението” и пр. Проблемът се състои основно във факта, че това е тяхната истина. Тя не е общоприета и е валидна единствено в рамките на тяхната общност. В нашия „крещящо толерантен” свят, всеки има своя истина и държи, че всички непременно трябва да я приемат, тоест, да вкара всичко живо двукрако в „правия път”. Голяма част от тези индивиди не са виновни. Преди да тръгнат да проповядват, „благовестят”, „евангелизират”, някой успешно им е „промил мозъка”. Как точно ли? Допитайте се до специалист психиатър! В настоящия материал няма да задълбавам в тази тема.
Масови религиозни екзалтации, безсмислено бращолевене и други прояви на болна мистика. Дяволът приятно се забавлява с душите на наивнитне.
Както е добре известно, истината може да бъде само една. Чисто практически, ако имаме една жълта, порцеланова чаша и някой каже, че тя е синя, той ще произнесе лъжа. Но тази лъжа е лесна за изобличаване по същия начин, както в математиката две плюс две прави четири. Когато става въпрос за идеология или в нашия случай религия, лъжата е трудна за доказване. Освен това, тя бива представена облечена в научни формулировки, подкрепена с библейски цитати и поднесена с лицемерна усмивка. Наред с цитати от Библията и „най-достоверни” тълкувания лъжата нерядко бива съпроводена и от „реални чудеса” – фалшиви инсинуации на изцеления, безсмислено бръщолевене на „ангелски” езици и други подобни. И да не пропусна: Всичко това е напълно законно. При все това, регистрацията на една религиозна група в Дирекция по вероизповеданията, по никакъв начин не удостоверява, че тя проповядва истината и само истината. У нас има регистрирани десетки вероизповедания, а истината може да бъде една и единствена.
Като цяло не съм сигурен, колко време е чакал Буда, да му дойде просветлението. На мен ми дойде една ранна утрин, след като се събудих. Многократно сме чували израза, че каквото и да ни говорят, става въпрос за пари. Реално погледнато, в този случай също става въпрос за пари.
В началото на шестнадесети век Мартин Лютер /1483 – 1546/ скочил като ужилен, заради продажбата на индулгенции2 от монаха Тецел в град Витемберг. Защото поведението на последния било както на джамбазин, който предлага стоката си на пазара. Тогава въпросният исторически известен екземпляр /Лютер/, подложил на убийствена критика пунктове от вероучението на Западната църква и поставил началото на Реформацията. Като цяло не успял да реформира католицизма, както му се искало, но създал нова вероизповедна общност. Така се появили на бял свят първите протестанти3 на територията на днешна Германия. Почти паралелно се намират реформатори и в други държави – Швейцария, Франция, Англия и пр. Лютерани, реформати, хугеноти, англикани, презвитериани, индепенденти, баптисти, анабаптисти, амиши, пуритани, квакери, методисти, конгрешани и пр. са само част от плеядата религиозни общности, нароили се от шестнадесети век насам. Колко кръв се е проляла за да се удостовери кой е прав в религиозно отношение, само един Господ знае. Казано на югозападен диалект: Или ке верваш като мене, или ке те тепам! Едно нещо характерно за повечето хора, подвластни на своите страсти е, че държат да променят околните според своята мярка, да вкарат всички в техните „прави пътища”, да ги въведат в своята вяра, защото тя е единствената „истинна”, „богооткровена”, „достойна” и пр. Те по никакъв начин не търпят инакомислещите. Всички, които не вярват като тях, са „сатанисти”, „дяволски изчадия”, „заблудени”, „лъжци”, „идолопоклонци” и пр. Адептите на десетки религиозни общности живеят частично или напълно изолирани от обществото, за да не се „осквернят” от потъналия в грехове „дяволски” свят.
Въоръжен конфликт - ФБР жестоко се саморазправя с последните членове на сектата "Клонка Давидова". Над седемдесет души включително деца и бременни жени изгарят в пламъци в ранчото "Маунт Кармъл".
През последните години повечето религиозни фанатици, които се опитват да предскажат края на света, или се обявят за пророци и месии, навреме успяват да ги приберат на най-подходящото място за тях – тоест в психиатрията. Но има и такива, които успяват да се измъкнат. Светът стана свидетел на индивидуални и масови истерии, стигнали до тероризъм, въоръжени стълкновения, дори до масова смърт. Явно Мартин Лютер е извадил голям късмет, като е успял да избегне дългата ръка на Инквизицията. Така за пет века се появяват над две хиляди религиозни общности на протестантска и синкретична основа, а днес дори да разполагаме с официални данни от статистиката, не можем да определим колко са точно. Известно време журналисти, социолози и теолози ги наричаха секти. От латинското secare – сека, отсичам, отделям, тоест, такива, които са се отцепили от официалната Църква. Самият термин е неподходящ, остарял и неточен. Друг термин, който е взет директно от Библията е ерес /Гал. 5:19, 20; Тит 3: 9, 10/. Използва се за изкривяване боговдъхновеното учение на Иисус Христос, преподавано от преките Му ученици. Първите ереси са се появили още по времето на апостолите, затова е въведено и название за тях. Още в апостолско време е обособено и съборното начало на Църквата /Деян. 15 гл./. Което значи, че всеки важен въпрос, свързан с вярата, се разрешава на църковен събор. От историята на Църквата са известни седем събора, определени като Вселенски4, на които са съставени вероопределенията, наречени догмати и църковни правила – канони. Въпреки всички кризисни моменти и преломи, през които преминава Църквата, те са в сила и до днес.
С какво съборният начин на управление има преимущество? Известно е, че всеки човек може да сгреши и да се заблуди. Но когато се събират деятелите на Църквата – епископи, свещеници, богослови, тогава се приема, че между тях невидимо присъства Светия Дух и ги напътства. Затова и в края на апостолския събор в Йерусалим решението започва с думите: „Угодно бе на Светия Дух и нам...” /Деян. 15:28/
При протестантите няма събори поне в този смисъл, в който ги разбираме ние. Те групово и индивидуално плюят и хулят нашите религиозни ценности, без да са си направили труда да прочетат поне два реда, какво представлява учението на православната Църква. Когато не ни плюят пряко, го правят индиректно. Като се заемат да убеждават някого, почват с това: „Ние не се кланяме на икони.” Ние православните също не се кланяме на иконите, просто почитаме личностите, изобразени на тях.
По неизвестни за мен причини, психиатрите наричат онези, които настоятелно се стремят, да убедят околните в своята идеология или „религиозна истина” шизоиди5. От лични наблюдения стигам до извода, че имат известно право. Определена част от тези индивиди явно не са наред с главата. Не е нормално, навсякъде, където попаднеш, да говориш само за своята религия и да я навираш в лицата на всички околни. Не мога да приема, че е редно, да не се интерсуваш от постиженията в науката, от литература, култура, музика, театър и да дърдориш само това, което някой религиозен гуру ти е „напомпал” в главата. Моите уважения към ценностите на всички, но в тези случаи нещо не е както трябва.
Но протестантите са настроени негативно не само срещу Православието. Те лаят срещу Римокатолическата църква, срещу папската институция, срещу масово разпространеното религиозно безразличие. Освен това нерядко се хулят и изобличават помежду си. Едва ли ще ги чуете да използват термини като „ерес” и „секта” по адрес на своите „колеги” еретици, любимото им понятие е мъглявото „деноминация”. Когато им кажете: вие извращавате вярата по такъв и такъв начин... Веднага ще се оправдаят, че не са те, ами били еди коя си деноминация.
При все това, защо си позволявам да твърдя, че протестантството е комерсиално? Проповедта и „посвещаването” на всичко живо в учението на съответната общност е задача на всеки член. Така и млади и по-възрастни биват ангажирани да „евангелизират”, да раздават книги, да канят на различни събития, проповеди, молитвени събрания и беседи. Пасторите и управителните съвети, които стоят во главе на тези религиозни общности знаят, че всеки новоповярвал и присъединен към общността член, става ежемесечен финансов донор. Задължителния десятък6 е в сила за млади и стари, за здрави и болни, за работещи и учащи, тоест за всички подопечни.
Това не е курортен комплекс. Това е централата на движениието "Свидетели на Йехова". Сега вече знаем ,защо техните адепти обикалят по вратите на хората. Явно става въпрос за пари.
Като цяло десятъкът се появява в старозаветните текстове. Според Мойсеевия закон той е начин за издръжка на храма /Левит 27:30; Числа 18:26; Второзаконие 14:24/. Освен десятъка, принасян от доходите на еврейското население, за храма даряват юдейските царе, а също и видни чужденци, за да изпросят Божието благоволение.
След приключването на изкупителната мисия на Иисус Христос и основаването на Неговата Църква, нещата се променят. Много от вярващите, които се присъединяват към древната Църква, даряват всичко, което имат и се оставят на грижите на първите духовни пастири – светите апостоли, епископи, презвитери и помощниците – дякони /Деян. 4, 5 гл./. Като цяло Спасителят не погазва старозаветния закон, а го надгражда. В древната Църква е чужда всяка принуда. Първите християни дават от чисто сърце, напълно доброволно. Полученото се разпределя на всички според нуждите. Тази общност приключва съществуването си след голямото Въстание срещу римските поробители и разрушаването на Йерусалим и старозаветния храм /70 г. сл. Хр./. В Новия завет никой не поставя въпроса за десятък, от който да се издържа свещенството. Многократно апостолите, епископите и презвитерите работят с ръцете си, за да издържат себе си, семействата си, а често и за да подпомагат по-бедни или изпаднали в нужда християни. Сам св. апостол Павел говори, че за неговите нужди и за нуждите на придружаващите го, се е трудил с ръцете си /Деян. 20:34, 35/. Имало е и случаи, при които апостолите са били на издръжката на благодетели християни, с по-добри материални възможности /Деян. 16 гл./. В първите векове и по време на Вселенските събори е уточнено, че клириците се препитават от своето служение, като трябва да се задоволяват от това, което им донасят. Уточнено е това, че може да се издържат, като се трудят с ръцете си, като е отбелязано и какво не могат да правят7. В началото, по време на жестоките гонения от страна на римската власт, служителите от клира са се издържали, като са практикували някакъв занаят или от земеделие. В по-редки случаи са били на някаква длъжност със заплащане от държавата. Християнството бързо прониква по всички краища на Римската империя. Между повярвалите е имало войници, прислужници, хора от всякакви прослойки, а също и роби. След като богооткровеното учение става общоприета религия също никъде не е поставян въпроса за десятък, като начин да се изхранва свещенството. Храмовете се издържат от църковни имоти, от дарения, а една немалка част от свещениците обработват нивите си или поземлени имоти, предоставени от Църквата. Наред с това те изпълняват и своите пастирски задължения.
Трудно е да се определи в мътните времена на Реформацията, когато всяка вероизповедна общност търси да наложи своята религиозна „истина”, как и кога се е наложил „църковният” десятък. Не съм в състояние да направя статистика, колко точно протестантски общности изискват от членовете си този ежемесечен дан. Тази форма на задължителни дарения се критикува и оспорва от някои по-будни протестанти. Но при положение, че пасторската институция е непроизводителна, десятъкът е начин, подопечните духовни единици да изхранват своите „душегрижители”. Това не е характерно само за протестантите, но в днешно време и най-вече у нас се практикува основно от тях. Въпреки
че няма основание в Новия завет, десятъкът се прилага масово по целия протестантски свят, подкрепен с библейски доводи. Както е добре известно от историята, когато някоя религиозна институция се докопа до власт или разполага с лобита, тя успява да прокара удобни закони и наредби. Събирането на десятъци и крупни дарения се извършва с разрешението на институциите, но има и държави, в които десятъкът се прибира от заплатите на повечето трудовозаети. Той се удържа от работодателите и се привежда на съответното регистрирано вероизповедание. Това че хиляди граждани са против, не променя нещата. Разбира се, става въпрос за лобистки закони, но за разлика от времето на Инквизицията, днес пасторите и различните протестантски гурута си знаят правата и опазил ви Бог да ги нарушите! Такъв вой ще вдигнат, че ще ви писнат ушите, а нищо чудно и да ви осъдят в някой нечестив съд, който твърдо защитава ересите, лесбийките, гейовете и подвежда под отговорност всички нетолерантни.
След приключването на изкупителната мисия на Иисус Христос и основаването на Неговата Църква, нещата се променят. Много от вярващите, които се присъединяват към древната Църква, даряват всичко, което имат и се оставят на грижите на първите духовни пастири – светите апостоли, епископи, презвитери и помощниците – дякони /Деян. 4, 5 гл./. Като цяло Спасителят не погазва старозаветния закон, а го надгражда. В древната Църква е чужда всяка принуда. Първите християни дават от чисто сърце, напълно доброволно. Полученото се разпределя на всички според нуждите. Тази общност приключва съществуването си след голямото Въстание срещу римските поробители и разрушаването на Йерусалим и старозаветния храм /70 г. сл. Хр./. В Новия завет никой не поставя въпроса за десятък, от който да се издържа свещенството. Многократно апостолите, епископите и презвитерите работят с ръцете си, за да издържат себе си, семействата си, а често и за да подпомагат по-бедни или изпаднали в нужда християни. Сам св. апостол Павел говори, че за неговите нужди и за нуждите на придружаващите го, се е трудил с ръцете си /Деян. 20:34, 35/. Имало е и случаи, при които апостолите са били на издръжката на благодетели християни, с по-добри материални възможности /Деян. 16 гл./. В първите векове и по време на Вселенските събори е уточнено, че клириците се препитават от своето служение, като трябва да се задоволяват от това, което им донасят. Уточнено е това, че може да се издържат, като се трудят с ръцете си, като е отбелязано и какво не могат да правят7. В началото, по време на жестоките гонения от страна на римската власт, служителите от клира са се издържали, като са практикували някакъв занаят или от земеделие. В по-редки случаи са били на някаква длъжност със заплащане от държавата. Християнството бързо прониква по всички краища на Римската империя. Между повярвалите е имало войници, прислужници, хора от всякакви прослойки, а също и роби. След като богооткровеното учение става общоприета религия също никъде не е поставян въпроса за десятък, като начин да се изхранва свещенството. Храмовете се издържат от църковни имоти, от дарения, а една немалка част от свещениците обработват нивите си или поземлени имоти, предоставени от Църквата. Наред с това те изпълняват и своите пастирски задължения.
Трудно е да се определи в мътните времена на Реформацията, когато всяка вероизповедна общност търси да наложи своята религиозна „истина”, как и кога се е наложил „църковният” десятък. Не съм в състояние да направя статистика, колко точно протестантски общности изискват от членовете си този ежемесечен дан. Тази форма на задължителни дарения се критикува и оспорва от някои по-будни протестанти. Но при положение, че пасторската институция е непроизводителна, десятъкът е начин, подопечните духовни единици да изхранват своите „душегрижители”. Това не е характерно само за протестантите, но в днешно време и най-вече у нас се практикува основно от тях. Въпреки
че няма основание в Новия завет, десятъкът се прилага масово по целия протестантски свят, подкрепен с библейски доводи. Както е добре известно от историята, когато някоя религиозна институция се докопа до власт или разполага с лобита, тя успява да прокара удобни закони и наредби. Събирането на десятъци и крупни дарения се извършва с разрешението на институциите, но има и държави, в които десятъкът се прибира от заплатите на повечето трудовозаети. Той се удържа от работодателите и се привежда на съответното регистрирано вероизповедание. Това че хиляди граждани са против, не променя нещата. Разбира се, става въпрос за лобистки закони, но за разлика от времето на Инквизицията, днес пасторите и различните протестантски гурута си знаят правата и опазил ви Бог да ги нарушите! Такъв вой ще вдигнат, че ще ви писнат ушите, а нищо чудно и да ви осъдят в някой нечестив съд, който твърдо защитава ересите, лесбийките, гейовете и подвежда под отговорност всички нетолерантни.
"За да станеш милионер, основи основи собствена религия!" Е казал гуруто на "Сциентологията"/8/.
Тук е мястото да вметна, че прибирането на десятъка не става насилствено. Има една дума, която окачествява начина – „доброзорно”. Всички дават десятък и ако ти не го правиш, ставаш черната овца. Иначе всички други постъпват като добри и послушни овчици. А, така ли?! Чичко пастор ще ти издърпа ухото, ще те подложи на публично порицание! Вариант е също, да те заплаши с някое ефективно Божие наказание, да те обвини публично, че едва ли не крадеш от Бога! Едва ли ще те изгони, защото ти си ценна бройка, обречена на „вечен живот”, „спасение” и пр. Дали пасторите и управителните съвети дават отчет на някого, какво правят с тези пари? Не мога да кажа, никога не съм бил протестант и никога няма да стана. Факт е обаче, че една моя приятелка, преминала в Православието, се беше възмутила от това, за какво се ползват парите от десятъка и беше започнала да подпомага с тези свои средства бедни, болни и нуждаещи се. За нейна чест, продължава да го прави до днес. Със сигурност с пари събрани от десятъци се отпечатват Библии, които се раздават, издават се и книги, които трябва да въведат всичко живо в учението на съответната общност. Както е известно, болшинството са човешки умотворения, които нямат нищо общо с учението на Църквата и истината за Бога. Когато някой ви каже, че тяхната общност следва Библията и само Библията, го попитайте, защо наред с Библията разпространяват толкова много шарени книги, брошури, списания и пр., които не са Библия, а чисто човешки умотворения. Няма нито една общност, назоваваща себе си християнска, която да ползва само Библията. Всички отпечатват книги с човешки предписания и тълкувания на свещените текстове. За съжаление има и такива, които разпространяват нови „откровения”, като например мормоните.
Докато Православието се базира на решенията на Вселенските събори и възможно най-точни преводи и тълкувания, при протестантите всеки може да си прави собствени интерпретации. Ако на някой не му изнася как чичко пастор тълкува Библията, как учи, и как проповядва, си „взема шапката” и напуска. Ако все пак иска да не е сам, може да се присъедини към някоя друга „църква”. Но има и по-изгоден вариант. Въпросният напълно съобразно с действащите закони може да си създаде своя религия. Възможно е да се обяви за пастор, но може да се нарече и по друг начин. Може да се обяви за пророк, за нов месия или харизматичен апостол. Може да се назове велик гуру и да направи тюрлюгювеч от християнство, източни учения и езотерика подобно на всеизвестния нашенец Петър Дънов. Може да донесе от десет кладенци вода, при какви велики учители се е „образовал” и какви „божествени окровения” е имал. Също така не е задължително да е от мъжки пол. Може да се окаже въплътено в човешко тяло индуистко или друг чешит езическо божество. В някакъв момент може да се окаже, че той /респ. тя/ е прероден Христос, пророк Илия, света Дева Мария, Буда или някой друг „велик просветен”. Историята на религиите предоставя неограничен брой възможности. Независимо, как ще се нарече, този новоизлюпен религиозен лидер намира свой начин да нищи библейските текстове, или да ги смеси с елементи от други религии. После организира сказки и беседи, издава книги и брошури. В тях той представя своето учение. Винаги се намират идиоти, които да му повярват, особено ако съответния екземпляр го бива в приказките и шарлатанството. Историята изобилства от примери като преподобния Джоунс, Дейвид Берг, Сън Мюн Муун, Дейвид Кореш и пр. Така „ню-гуру” поставя началото на своя общност. За да й придаде „християнски” облик, най-често я обявява за „църква”, но не е задължително. Може да я назове „надцърковна”, „небесно общество”, „духовна и надсветовна”, „сестринство”, „орден”, „мисия”, „сакрална институция” и как ли още не. За целта му стига да има достатъчно развинтено въображение. Именно затова, днес подобни общности и движения са вече хиляди и аз не се наемам да кажа колко са точно. И всички те твърдят, че са „истинни”, „богооткровени” „боговдъхновени”, „единствените, на която Христос е завещал Своето учение”, „точни тълкуватели” на Библията” и пр. Но в случая не става въпрос за тълкуване на Библията, за религиозна истина и пр. След като си набере нужните последователи, този умник започва да прибира пари. Когато успее да омае няколко стотици, а понякога и хиляди с приказките си, все се намират щедри дарители, благодетели, благотворители. Някои жертват всичко, което притежават, за да получат изцеление, вечен живот, местенце в рая. Не мога да кажа, колко точно общности са започнали по този начин, но си мисля, че не са малко. Като хвърлим един поглед върху луксозните сгради и офиси, може да ни стане ясно, къде отиват поне част от парите. Регистрирани са немалко случаи, при които религиозни лидери живеят в разкош, на издръжката на своите последователи. Разбира се, техните адепти, ще се постараят да ви убедят, че „гурувците” са „боговдъхновени”, а тяхната общност е „истинната”, „правилната”, че другите деноминации, „църкви” и пр. са „заблудени”, „сатанински” и какви ли не още. Погледнато в библейски контекст, самите изрази „истинска”, „истинна”, „правилна” и „неправилна” църква никъде не се срещат в Новия завет. Там Иисус Христос говори за една-единствена Църква /Мат. 16:18/. В противовес на основаната от Спасителя общност се използва понятието „ерес” /Гал. 5:19, 20; Тит 3: 9, 10/. Ако проследим събитията в исторически контекст, можем да установим, коя общност, от кого е обособена, къде и в коя година. Тоест, няма никаква пряка връзка между протестантите и древната Христова Църква. Както вече знаем, това се случва след петнадесети век, когато много светски владетели се борят да се отърсят от папската опека. Влиянието на римокатолическата Църква е частично изгубено и проповедниците на „новото време” безпощадно крадат от нейното паство. За военните конфликти, за преследването, измъчването и избиването на протестанти и католици в различни западни държави, предпочитам да премълча. За да бъдат проследени е нужно многотомно съчинение. Едно нещо обединява всички протестантски общности и неорелигии, които злоупотребяват с Библията и името християнин. Всички те попадат под църковните проклятия /анатеми/ на Вселенските събори. Колкото и да обещават „вечен живот” и „райско блаженство”, всички те водят последователите си с „бодра, маршова стъпка” към геената огнена.
И няма как да пропусна факта, че протестантските вероизповедания прибират десятък от стипендиите на студенти, от пенсиите на вдовици и инвалиди, от заплатите на самотни майки. Каквито и библиейски основания да му придадат пасторите, това за мен си остава „пладнешки грабеж”, на който му е придаден „благочестив, християнски” облик. В един протестантски сайт прочетох и „великата” мисъл, че „десятъкът трябвало да носи радост на даряващия...” Как пък не?!
Когато някой си намери повод, да хули православната Църква и в частност българската, ще му отговоря, че допреди няколко години свещениците не получаваха заплати, защото Църквата нямаше възможност да им плаща. Бяха на самоиздръжка, някои работеха като таксиджии, като строители или дърводелци. При все това, никой духовник не каза: „Дайте десякък!” Всички сме грешни, и свещеници, и обикновени християни. Но Църквата е общност от грешници, които търсят спасение. Ние не живеем със съзнанието на протестантите, че сме получили виза за рая. Може да обвиняват Църквата в комерсиалност заради таксите, които тя определя за църковните обреди, но това са еднократни такси, срещу които на християнина му е прочетена молитва, отслужен е някакъв обряд. Ние не караме хората всеки месец да се „бъркат“, за да може свещеникът да си плати осигуровките. Никой не пита, как живяха свещенослужителите по малките населени места по времето, когато държавата не плащаше заплати, а Църквата нямаше пари. Освен това за по-важните тайнства в Църквата – за Причастие /Евхаристия/ и Изповед, няма определени такси. Многократно свещениците казват на енориашите, да оставят каквото обичат, каквото могат или да пуснат нещичко в кутията за дарения. Многократно се извършват молитвени последования – маслосвети, водосвети, молебени и др. за благото на всички без никакви такси. Периодично се извършват тайнствата Кръщение и Брак безплатно за хора, които нямат възможност да платят. Към немалко храмове има благотворителни кухни, при нужда се събират пари за лечение на болни. Църквата според своите възможности развива благотворителна дейност.
Когато някой каже, че едната Света, съборна и апостолска Църква е комерсиална, имаме достатъчно доводи, да се защитим. А за това, че протестантските общности са комерсиални можем да съдим по задължителния десятък, който изискват от своите подопечни всеки месец. С това не искам да обидя обикновените протестанти. Като цяло те са жертви, които системно биват ограбвани. Между тях има добри хора, които безрезервно вярват на недомислиците, с които ги заливат пасторите от амвона. Просто като цяло става въпрос не за спасение, не за религиозна истина, а за пари и за това, кой ще ги прибере.
Докато Православието се базира на решенията на Вселенските събори и възможно най-точни преводи и тълкувания, при протестантите всеки може да си прави собствени интерпретации. Ако на някой не му изнася как чичко пастор тълкува Библията, как учи, и как проповядва, си „взема шапката” и напуска. Ако все пак иска да не е сам, може да се присъедини към някоя друга „църква”. Но има и по-изгоден вариант. Въпросният напълно съобразно с действащите закони може да си създаде своя религия. Възможно е да се обяви за пастор, но може да се нарече и по друг начин. Може да се обяви за пророк, за нов месия или харизматичен апостол. Може да се назове велик гуру и да направи тюрлюгювеч от християнство, източни учения и езотерика подобно на всеизвестния нашенец Петър Дънов. Може да донесе от десет кладенци вода, при какви велики учители се е „образовал” и какви „божествени окровения” е имал. Също така не е задължително да е от мъжки пол. Може да се окаже въплътено в човешко тяло индуистко или друг чешит езическо божество. В някакъв момент може да се окаже, че той /респ. тя/ е прероден Христос, пророк Илия, света Дева Мария, Буда или някой друг „велик просветен”. Историята на религиите предоставя неограничен брой възможности. Независимо, как ще се нарече, този новоизлюпен религиозен лидер намира свой начин да нищи библейските текстове, или да ги смеси с елементи от други религии. После организира сказки и беседи, издава книги и брошури. В тях той представя своето учение. Винаги се намират идиоти, които да му повярват, особено ако съответния екземпляр го бива в приказките и шарлатанството. Историята изобилства от примери като преподобния Джоунс, Дейвид Берг, Сън Мюн Муун, Дейвид Кореш и пр. Така „ню-гуру” поставя началото на своя общност. За да й придаде „християнски” облик, най-често я обявява за „църква”, но не е задължително. Може да я назове „надцърковна”, „небесно общество”, „духовна и надсветовна”, „сестринство”, „орден”, „мисия”, „сакрална институция” и как ли още не. За целта му стига да има достатъчно развинтено въображение. Именно затова, днес подобни общности и движения са вече хиляди и аз не се наемам да кажа колко са точно. И всички те твърдят, че са „истинни”, „богооткровени” „боговдъхновени”, „единствените, на която Христос е завещал Своето учение”, „точни тълкуватели” на Библията” и пр. Но в случая не става въпрос за тълкуване на Библията, за религиозна истина и пр. След като си набере нужните последователи, този умник започва да прибира пари. Когато успее да омае няколко стотици, а понякога и хиляди с приказките си, все се намират щедри дарители, благодетели, благотворители. Някои жертват всичко, което притежават, за да получат изцеление, вечен живот, местенце в рая. Не мога да кажа, колко точно общности са започнали по този начин, но си мисля, че не са малко. Като хвърлим един поглед върху луксозните сгради и офиси, може да ни стане ясно, къде отиват поне част от парите. Регистрирани са немалко случаи, при които религиозни лидери живеят в разкош, на издръжката на своите последователи. Разбира се, техните адепти, ще се постараят да ви убедят, че „гурувците” са „боговдъхновени”, а тяхната общност е „истинната”, „правилната”, че другите деноминации, „църкви” и пр. са „заблудени”, „сатанински” и какви ли не още. Погледнато в библейски контекст, самите изрази „истинска”, „истинна”, „правилна” и „неправилна” църква никъде не се срещат в Новия завет. Там Иисус Христос говори за една-единствена Църква /Мат. 16:18/. В противовес на основаната от Спасителя общност се използва понятието „ерес” /Гал. 5:19, 20; Тит 3: 9, 10/. Ако проследим събитията в исторически контекст, можем да установим, коя общност, от кого е обособена, къде и в коя година. Тоест, няма никаква пряка връзка между протестантите и древната Христова Църква. Както вече знаем, това се случва след петнадесети век, когато много светски владетели се борят да се отърсят от папската опека. Влиянието на римокатолическата Църква е частично изгубено и проповедниците на „новото време” безпощадно крадат от нейното паство. За военните конфликти, за преследването, измъчването и избиването на протестанти и католици в различни западни държави, предпочитам да премълча. За да бъдат проследени е нужно многотомно съчинение. Едно нещо обединява всички протестантски общности и неорелигии, които злоупотребяват с Библията и името християнин. Всички те попадат под църковните проклятия /анатеми/ на Вселенските събори. Колкото и да обещават „вечен живот” и „райско блаженство”, всички те водят последователите си с „бодра, маршова стъпка” към геената огнена.
И няма как да пропусна факта, че протестантските вероизповедания прибират десятък от стипендиите на студенти, от пенсиите на вдовици и инвалиди, от заплатите на самотни майки. Каквито и библиейски основания да му придадат пасторите, това за мен си остава „пладнешки грабеж”, на който му е придаден „благочестив, християнски” облик. В един протестантски сайт прочетох и „великата” мисъл, че „десятъкът трябвало да носи радост на даряващия...” Как пък не?!
Когато някой си намери повод, да хули православната Църква и в частност българската, ще му отговоря, че допреди няколко години свещениците не получаваха заплати, защото Църквата нямаше възможност да им плаща. Бяха на самоиздръжка, някои работеха като таксиджии, като строители или дърводелци. При все това, никой духовник не каза: „Дайте десякък!” Всички сме грешни, и свещеници, и обикновени християни. Но Църквата е общност от грешници, които търсят спасение. Ние не живеем със съзнанието на протестантите, че сме получили виза за рая. Може да обвиняват Църквата в комерсиалност заради таксите, които тя определя за църковните обреди, но това са еднократни такси, срещу които на християнина му е прочетена молитва, отслужен е някакъв обряд. Ние не караме хората всеки месец да се „бъркат“, за да може свещеникът да си плати осигуровките. Никой не пита, как живяха свещенослужителите по малките населени места по времето, когато държавата не плащаше заплати, а Църквата нямаше пари. Освен това за по-важните тайнства в Църквата – за Причастие /Евхаристия/ и Изповед, няма определени такси. Многократно свещениците казват на енориашите, да оставят каквото обичат, каквото могат или да пуснат нещичко в кутията за дарения. Многократно се извършват молитвени последования – маслосвети, водосвети, молебени и др. за благото на всички без никакви такси. Периодично се извършват тайнствата Кръщение и Брак безплатно за хора, които нямат възможност да платят. Към немалко храмове има благотворителни кухни, при нужда се събират пари за лечение на болни. Църквата според своите възможности развива благотворителна дейност.
Когато някой каже, че едната Света, съборна и апостолска Църква е комерсиална, имаме достатъчно доводи, да се защитим. А за това, че протестантските общности са комерсиални можем да съдим по задължителния десятък, който изискват от своите подопечни всеки месец. С това не искам да обидя обикновените протестанти. Като цяло те са жертви, които системно биват ограбвани. Между тях има добри хора, които безрезервно вярват на недомислиците, с които ги заливат пасторите от амвона. Просто като цяло става въпрос не за спасение, не за религиозна истина, а за пари и за това, кой ще ги прибере.
Илюстрован наръчник по флиртуване, привличане на мъже и проституция, разпространяван от сектата "Деца на Бога"/9/.
Още основателят на Сциентологията8 Лафайет Рон Хъбард е казал, че ако човек иска да стане милионер, трябва да основе собствена религия. Дали тя ще се отцепи от някоя протестантска общност, дали ще се базира на „научна” основа, дали ще раздухва „най-верните” тълкувания на Библията, това не е от голямо значение. Още не сме забравили „Децата на Бога”9, които бяха заставяни да проституират, за да печелят за своя гуру. Проституция, педофилия и разврат в името на Бога, а всъщност ставало въпрос за пари.
И като стана дума за комерсиалност. Не само протестантите прибират пари. Ежедневието ни изобилства от платени курсове по асеман и себепознание, енергийно пречистване, йога, тибетска медитация, тантрически масажи, рейки и пр. Срещат се дори курсове по магия и разваляне на магии. Всичко това е на религиозна основа, но „зарибявката” може да е с друг вид окраска. Много гурута ще ви обещаят, че срещу „скромно” заплащане ще си възстановите разбитото здраве, че ще намерите щастието, ще реализирате „невидимия си потенциал”, ще забогатеете, ще срещнете подходящия партньор. Десетки гурувци натрупаха състояния от лекции, сказки и книги за медитация и позитивно мислене. И всеки раздухва въглените на своята „истина” и търси „шарани”, на които да прибере парите.
Не познавам лично някой, който да се е излекувал по системата на Норбеков. Но пък всички знаят, че е натрупал солидно финансово състояние.
Имайки пред вид писаното по-горе, бъдете нащрек! Бъдете нащрек, когато ви поканят на сеанси за изцеление и самоизцеление! Бъдете нащрек, когато ви приобщят към курсове за развитие на огромния ви потенциал! Бъдете крайно резервирани, когато на някакво „духовно събрание” ви карат да медитирате и да повтаряте мантри10! Подминете без внимание гланцираните афиши за молитвени събрания с „божествени изцеления”! Бъдете нащрек, когато някой добре облечен и супервъзпитан екземпляр ви спре на улицата или позвъни на вратата ви! Бъдете изцяло резервирани, когато някой ви заговори, за да ви приобщи към своята религиозна „истина”, към своята „църква”, да ви „въведе във вечния живот”, „да ви възвести път към спасение”! От самото начало да си знаете, че става въпрос за пари! Няма да ви ги поискат веднага. Всичко си има установен порядък. Първо ще ви привлекат вниманието. Не е задължително да почнат с разговори на религиозни теми. Когато „клъвнете” може да продължат с проучване дали сте податливи и доколко сте платежоспособни. Има хора психически зависими или такива, които са изгубили близки, самотни, отхвърлени от обществото. Те са най-уязвими. Важното е да се почувствате специални, обгрижени, обичани. Няма да пропуснат да ви поканят на беседа, молитвено събрание, на молитви за изцеление. Важното е постепенно да изпитате потребност от тази общност, в която ще се чувствате комфортно. Ще ви черпят, ще ви подаряват книжки, ще ви „облъчват”, ще ви гъделичкат самочувствието, докато ви приобщят, докато станете част от тяхната социална група. После вие сами, „доброзорно” ще си „кихате” всеки месец по една десета част от прходите в частния магазин, заплатата, премиите, коледните добавки, пенсията, стипендията... Може да бъде трийсет лева от мизерната пенсия, може да бъде хилядарка от доходите в малкия ви магазин. Но вие ще се чувствате некомфортно, ако не ги дадете, защото ще ви вменят съзнанието, че сте задължени. Задължени към „църквата”, към пастора, към ближните, към Бога и пр. Напускането на общността и скъсването със създадената зависимост, понякога е много трудно. Вашите „братя и сестри” ще се надпреварват да ви обясняват, че ще „горите в ада”, че „Всевишният ще ви накаже” и други страхотии, от които да ви настръхнат косите. Че как? Нали освен ценната ви душица, ще изгубят и десятъка, който сте им пускали всеки месец в касичката за дарения. От векове насам хората постъпват като овце. При всички случаи се намират и „стригачи“, които да се облагодетелстват.
Нещо важно, което е добре да си отбележите и дебело да подчертаете! Независимо къде ще се натрапят, за да ви проповядват, събеседват, да ви изнасят лекции, да ви подарят от своите книги. Избягвайте всякакви културни беседи с „благовестители”, „евангелизатори” и други от сорта проповедници за техните религиозни учения! Може без да се усетите да им станете симпатични и да не можете после да се отървете от тях! Избягвайте всякакви спорове, диспути, дискусии със същите тези екземпляри! Няма да ги накарате да напуснат „деноминацията”, към която се числят. По-скоро ще им гъделичкате самочувствието, какви велики проповедници са, колко са умни и как са назубрили Библията наизуст. Нямате никаква полза от това. Просто, казано на популярен нашенски жаргон ги „разкарайте” по най-бързия възможен начин! Ако не резбират от цивилизована българска реч, може да употребите и нещо по-грубовато и някои подходящи епитети.
Но да се върнем към финансовата страна на въпроса: От всичко, което наблюдавам около себе си, съм стигнал до извода, че хората не умеят да ценят собствените си пари. Прахосват за излишни вещи, които трупат а после изхвърлят. Поддават се на бляскави обещания, на „тъпи” реклами, на промоции, на всякакви „зарибявки”.
Но когато нещата навлязат в сферата на вярата, на най-чувствителната струна от човешката душа, когато се цитира Библията, за да се прибират пари... Съжалявам, но не мога да намеря нито оправдание, нито извинение!
Затова, безценни мои читатели, най-приятелски ви препоръчвам: В случай че се числите към някоя „евангелска”, „деноминация”, „най-правилна църква”, „единствена църква”, „братство” и като цяло не сте част от Православието. Ако някой пастор започне да ви цитира Библията, че сте длъжни да му „снесете” петдесетачка от пенсията си, която и без това едва ви стига, от скромната стипендия, която държавата ви е отпуснала, за да се издържате, докато учите, или от мизерното трудово възнаграждение, го изпратете, да върви... някъде! Сами измислете къде! Аз, напълно заслужено, бих го пратил по дяволите!
________________________________
1 – синкретични култове и религиозни учения – терминът произлиза от гръцки и се отнася за философии, религиозни учения и други, които обединяват елементи от няколко сходни, дори противоречащи си учения. Като пример някои съвременни култове обединяват елементи от християнство и източни религии – например вяра в Христос и в прераждане.
2 – индулгенция, индулгенции – Терминът произлиза от латински със значение „снизхождение” и се употребява в Римокатолическата църква. В първоначалния си вид представлява съкращаване на определен от духовник срок на покаяние на вярващия заради някакви заслуги. Впоследствие се изражда в практика да се опрощават грехове срещу заплащане. В замяна вярващият получава разписка. Много хора, включително и папи, са били против тази негативна страна от църковния живот.
3 – протестанти, протестантство – протестантсвото е движение, оформило се на Запад срещу злоупотреби от страна на Римокатолическата църква. Терминът произлиза от писмен протест на група владетели срещу решението на Карл V /1500 – 1558/, което забранява разпространяване трудовете на Мартин Лютер и учението му в пределите на Свещената римска империя. Той е внесен по време на заседанията на събора в Шпайер 1529 година. Богослови и други специалисти използват понятието „протестанти” за прдставители на вероизповедания извън Православната и Римокатолическата Църква. Най-общо те отричат храмовете, църковната йерархия, църковните свещи, почитта към светците и пресвета Богородица, почитта към кръста и иконите, отхлърлят някои от седемте тайнства и други пунктове от православното вероучение и обредност.
4 – Вселенски събори – Всички важни въпроси, свързани с вярата и църковното устройство от основаването на светата Църква, се разрешават на събори. За Вселенски се смятат събори с участието на представители на цялата Христова Църква. В Православната Църква се признават седем Вселенски събори – 1-ви в Никея 325 г.; 2-ри в Константинопол 381 г.; 3-ти в Ефес /Мала Азия/ 431 г.; 4-ти в Халкидон 451 г.; 5-ти в Константинопол 553 г.; 6-ти в Константинопол 681 г.; 7-ми в Никея 787 г. На седемте Вселенски събора са приети догматическите вероопределения за отношенията между лицата на Светата Троица, за природите на Иисус Христос, за наличните воли в Личността на Спасителя, какво представляват свещените изображения – икони, каква да бъде почитта към тях и пр. Освен това по време на съборните заседания са приети и решения от църковнодисциплинарен характер. Те са известни с общото наименование канони.
5 – шизоиди – Според някои източници това са хора склонни към самоизолация и уединяване, които напълно осъзнават, какво се случва около тях. Руският психиатър акад. Виктор М. Кандыба в книгата си „Сверхвозможности человека” прави разбор на някои типове личност като психически зависими и психически независими. Именно той нарича хората, които търсят да убедят всички в „своята истина” „шизоиди”. Но Виктор Михайлович не е единствения, който поддържа това мнение. Като цяло, такъв тип мислене е характерен за хора развили зависимост към определена общност, в която се чувстват комфортно, но тя не винаги е религиозна. Често са асоциални и се чувстват потиснати извън границите на социалната /респ. религиозна/ група.
6 – десятък – Даряване на една десета част от доходите за храма. Може да бъде десета част от реколтата или от имущество придобито по друг начин, но може да бъде изплатено в благородни метали, скъпи вещи или пари. Това е определено в Стария завет /Левит 27:30; Числа 18:26; Второзаконие 14:24/. Даването на десятък няма потвърждение в Новия завет, но през вековете е прието като начин за издръжка на молитвени домове и служащите в тях, както и за религиозни общности като цяло. В православната Църква не се събира десятък, нито някакъв друг установен дан.
7 – Издръжката на клира е уточнена от 41-во апостолско правило, 99-то правило на VІ Вселенски събор, 19-то правло на Картагенския поместен събор, 9-то правило на VІ Вселенски събор, 15-то правило на VІІ Вселенски събор. Повече информация може да се потърси в сборника „Правила на светата Православна Църква”, събрани от протойерей Иван Стефанов, София 1936 г., който е преиздаден фототипно през деведесетте години на ХХ век.
8 – Сциентология /Църква на Сциентологията/ – Като цяло образен превод „наукология”. Религиозна общност основана в САЩ от Лафайет Рон Хъбард /1911 - 1986/, писател фантаст. Учението на общността е смесица от философия, псевдонаука и религия. Една от първите книги, залегнала в учението е „Дианетиката - модерната наука за ментално здраве”. Хъбард отрича ада и рая, като духовни категории. Религиозната общност многократно е забърквана в скандали включително за употреба на LSD в т. нар. пречистващи процедури. Учението е сложно и мъгляво. То е синтезирано в някои книги против сектите и сектантството от деведесетте години. Човекът е духовно същество „тетан”, което трябва да се пречисти от т. нар. „енграми” в състояние на променено съзнание и пр. След „пречистването” се превръща в „действащ тетан”, който е способен да поеме пълен контрол над живота си и да го промени към положителна промяна.
9 – Деца на Бога – Религиозна общност известна още като „Семейсвтото”, но има и други названия. Основана е през 1968 година в Хънингтън Бийч, Калифорния – Съединени щати. Основател и духовен лидер Дейвид Бранд Берг. Разпространява учение за революция /Апокалипсис/ против външния свят, наричан „Система”. Много от първите членове са бивши хипита. След 1974 година започва привличане на последователи чрез т. нар. „flirty fishing” или „риболов чрез флирт”. Жени от общността, окачествявана на Запад и у нас като „култ” и „секта”, флиртуват с мъже, за да ги привлекат към „голямото семейство”. В една голяма част от случаите „риболовът” се превръща в проституция – печелене на пари за религиозното движение, чрез сексуално отдаване. Това се насърчава от религиозния лидер – Берг. Тази практика е прекратена през 1987 година. След оплаквания на бивши последователки излизат наяве скандални факти, как невръстни деца са насърчавани към интимност. В разпространяваните материали има такива, които насърчават сексуални контакти на възрастни с непълнолетни и развращаващи текстове, снимки и видео.
10 – мантра – от санскрит освобождаване на ума. Различни срички, думи, словосъчетиния, които целят /според религиозното учение/ да освободят ума. Мантрите са част от практиката на йоги, ламаисти, будисти и на други учения на ведическа и източна основа. Според мненията на специалисти някои мантри като „Ом”, „Аум” и възбуждат действието на висши нечисти сили.
