сряда, 14 март 2007 г.

Безбожно "божество"

Това е първото ми публикувано в мрежата стихотворение. Намира се в електнонна книжарница "Българска книга". Днес има много хора, облечени във власт, които се изживяват като идоли. Ако поне един от тях се замисли върху преходността на живота, след като го прочете, аз много бих се радвал.

Едно безбожно земно същество
се сметнало за висше божество.
Поставено било на служба сладка
преди години с връзките на татко.
Но службицата му се усладила,
и то като пиявица се впило
във нея здраво, за да я запази,
било готово всичко да прегази.
И щом с партийна книжка се сдобило,
и бляскава кариера изградило,
започнало надменно нос да вири,
и всички от народа да презира.
Облекли го във власт и отговорност,
но пустата главица непокорна
го теглела към кривите пътеки,
и то така пропадало полека.
Погазило закона и морала,
но партията майка го крепяла.
А хората го мразели, защото
съзирали под маската му злото,
и зад гърба му с прякори и хули
сравнявали го с Цезар Калигула.
И днес самодоволно от живота,
духовно мъртво диша съществото,
и само за пари и власт бленува,
и воплите народни недочува.
То все така не иска и да знае,
че някой ден, все пак, ще дойде краят.
Че даже и до пенсия да властва,
животът, все таки, накрай угасва.
И че ще дойде ден и час за него,
студено да го сложат във ковччега.
На вечност да разчита не, не може,
уви закоравялото безбожие.
Но точно там очаква го отплата,
и Бог ще съди строго за делата,
за гордост, алчност, кражба и измама
във Божието царство място няма.
И вечни мъки чакат съществото –
безбожно “божество” и роб на злото.