Тази катехизическа беседа бе издадена като дипляна от храм "Света преподобна Параскева", град Бяла Слатина през 2008 година. След незначителни корекции бе изпратена за публикуване в сайта "Национална мрежа за хора с увреждания". Съдържанието се придържа към православното вероучение и дава сведения, както за празника, така и за връзката между евангелските събития и богослужението. Със сигурност няма православен християнин, който поне веднъж в живота си, да не се е замислял за изкупителната саможертва на Спасителя Иисус Христос. От евангелската история знаем, че Божият Син слиза на земята, приема плът, живее между хората, учи ги на любов и милосърдие, изцерява техните болки и немощи. Накрая се оставя да бъде заловен от юдейските първенци и да бъде осъден на най-позорната смърт за онова време – кръстната. Прикован към дървения кръст, на Голготския хълм, Той страда заради всички човеци живели на земята. За да ги изкупи от робството на греха и смъртта. Но никой не може да бъде спасен без неговото лично участие. Който желае и търси спасение, трябва да вземе своя житейски кръст, да загърби суетния стремеж към земни блага и да последва Иисус, да изпълни на дело Неговия завет на любовта. Християнинът трябва да запише върху скрижалите на сърцето си Божия закон и да се стреми да го изпълнява. Той трябва винаги да помни, че е изкупен не със сребро или злато, а с нещо много по-ценно – с пречистата кръв на Христос. Това благочестиво настроение още повече се усеща в дните преди посрещането на най-големия празник – Възкресение Христово. Тъй като човешката душевност се състои от разум, чувство и воля, православната Църква е организирала богослужението си по такъв начин, че християните да участват в него с разума, чувствата и волята си.
Подготовката за празника изисква пълно отдаване, покаяние и смирение! В началото на Великия пост, всички се опрощават взаимно, за възстановяване на хармонията помежду си. Не можем да се приближим духовно към Бога, ако стоим далече от своите ближни. Православният пост, освен въздържанието от месна и млечна храна, акцентира и върху духовната страна – въздържание от лоши дела, лоши думи и мисли, ограничаване на светските удоволствия. Той води основанието си в това, че сам Христос е постил 40 дни, преди да започне Своята обществена проповед. Църквата е установила за великопостния период специално богослужение, в което призовава към покаяние. Службите са по-дълги като времетраене. В тези дни се открояват особено текстовете на покайния канон на св. Андрей Критски, Богородичния акатист, молитвата на преподобни Ефрем Сирин: “Господи и Владико на моя живот...” Повечето от християните се подготвят с пост, молитва и изповед да се причестят веднъж или няколко пъти.
Най-силно е духовното съпреживяване през дните от Лазаровден до самия празник Възкресение. Един ден преди да влезе в Йерусалим, Богочовекът Христос пристига, извикан от сестрите Марта и Мария, в селцето Витания, за да изцери болния им брат Лазар. Той идва със закъснение, братът е починал и от четири дни е в гроба. Но Бог е по-силен от смъртта. Христос възкресява Лазар и го връща към живота. Този акт Му донася голяма известност по цяла Юдея и спомага много хора да повярват, че Той е дългоочакваният Месия за Когото са предсказали старозаветните пророци.
Това извършено от Него чудо, опровергава всички опити Личността на Спасителя да бъде оприличена с тези на проповедници, лечители и религиозни водачи от различни епохи, и делото Му да бъде обезличено от атеистите.
Тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим – икона
На другия ден Иисус се отправя към Йерусалим. Той възсяда една ослица и така преминава през градските порти. Народът в града Го посреща като славен Цар. От историята е известно, че древните юдейски царе и князе в мирно време са яздели магаре. Трудолюбивото животно се е смятало за символ на мира, за разлика от коня, който са впрягали в бойните колесници. Христос се явява като един нов княз на мира. Но евреите не разбират това. Посрещат Го с шумни възклицания: “Осанна!” (спаси, спомогни) и размахват палмови вейки. Те очакват Той да се провъзгласи за Цар и да ги вдигне срещу римския гнет, да ги направи световни господари. Но Неговата мисия не е такава. Затова, след като преобръща масите на търговците в храма, Богочовекът се оттегля в селцето Витания. Той не търси нито слава, нито земна власт и почести, защото Неговото царство не е от този свят.
За да направи хората съпричастни към знаменателното събитие, Православието определя на този ден, богомолците в храмовете да държат върбови клонки, така, както някога жителите на Йерусалим са държали палмови вейки. Народът сякаш невидимо присъства на улиците на далечния град, за да посрещне своя небесен Цар.
През Страстната седмица православните стават духовно съпричастни към великата саможертва на Изкупителя Христос. Това с особена сила се усеща на Велики четвъртък и Велики петък. С дълбок трагизъм е изпълнено богослужението вечерта на Велики четвъртък, когато се четат дванайсетте откъса от евангелието за кръстната смърт на Иисус. В тях се разказва за Тайната вечеря, за предателството на Юда, за залавянето, съденето и разпъването на кръста на Христос.
Несправедливо обвинен в бунт от юдейските първенци, Спасителят е предаден на римския управител Пилат Понтий, за да бъде произнесена над Него смъртна присъда. Подложен на натиск от тълпата, Пилат несправедливо Го осъжда, въприки че е сигурен в Неговата невинност. Изведен на хълма Голгота, Иисус пролива кръвта Си в жертва за нашите грехове, за да ни изкупи от робството на греха и смъртта. В този момент Той се проявява като най-велик Първосвещеник и принася себе си в жертва за греховете на целия свят.
Пътят на страданието
Тази вечер посред храма се изнася за поклонение кръста с изображението на разпнатия Христос. Християните се прекланят колене пред великия подвиг и целуват кръста. Всички се стараят мислено да изстрадат в сърцата си и да съпреживеят великата саможертва.
След като установяват, че Той вече е умрял на кръста, учениците Му, го полагат в нов, изсечен в скалата гроб, привалят върху отвора голям, объл камък и наскърбени си отиват по домовете.
Това Църквата възпоменава в богослужението на Велики петък. Вечерта се изпява последованието надгробен плач и се прави лития около храма с плащаницата, на която е изобразено погребението на Иисус. По този начин християните духовно стават съпричастни към мъката на учениците по техния божествен Учител и полагането Му в гроба. Спирането на три места е символ на трите дни, които Богочовекът прекарва в каменната гробница.
На третия ден след погребението Иисус Христос възкръсва. Камъкът пада, заслепени от силна светлина, римските стражи отвън падат ничком и в уплаха тичат да разкажат за случилото се. Учениците ликуват. Господ отново е с тях, смъртта е победена.
Възкресение Христово - икона
Най-тържествен е самият празник в пасхалната нощ. Богослужението започва с литийно шествие. Днес то се прави най-често около храма. Във времето, когато българското Православие е било в разцвета си, литията се е извършвала извън църковния двор, а евангелието се е четяло на някое издигнато място в центъра на града или селото. Преди шествието всички запалват по една голяма свещ, но огънят се дава от свещеника, който го изнася от светия олтар. В спазване на тази традиция богомолците изчакват и не палят свещи на светилниците преди това. Веднага след прочитане на евангелието, тържествен камбанен звън известява че е дошъл празникът на празниците – Възкресение Христово. Литията влиза в храма и започва тържественото богослужение, пасхалня утреня и света Литургия.
Възкресението на Иисус Христос се смята за кулминация на Неговото изкупително дело. Чрез него Той обновява човешката природа и я облича в нетление. Именно затова, вътрешното духовно състояние в тези дни е толкова важно. Защото ако съпреживеем духовно страданията на Спасителя Христос, Той ще ни направи съпричастни и на светлото Си Възкресение. Възкресението на мъртвите е залегнало от векове във вероучението на Църквата. Очаква се то да стане при второто идване на Богочовека, когато Той ще въздаде справедлив съд на всички хора живели на земята. Времето на това събитие е скрито от хората. Те трябва винаги да са готови за него.
Поредната филмова интерпретация на евангелието – от снимачната площадка
Обикновено покрай Възкресение Христово се активизират и някои секти. Едно от нещата които правят, са масовите прожекции на филми за живота на Иисус. Такива филми могат да бъдат гледани и по някои електронни медии. За религиозно невежите, това е начин да станеш свидетел на евангелските събития. Не бива да забравяме, че всеки филм носи белега на сценария, на режисьора, на артистите, които играят в него. За нас православните, да въплътим някой в ролята на Спасителя Христос, е кощунство и нелепа подигравка с Неговата Личност и божествена мисия.
Нека се придържаме към истината, която проповядва родното Православие, за да не попаднем под осъждане! И нека в най-светлия ден достойно да се поздравим с пасхалния поздрав: “Христос воскресе!” – “Воистина воскресе!”
