събота, 22 март 2008 г.

Ползата за децата от изучаването на религия

Тази статия излезе в първия и юбилеен брой на енорийския бюлетин на нашия храм в Бяла Слатина - "Светлик" през октомври 2007 година. Може да се каже, че е обръщение към родителите. Това едва ли ще ги мотивира да запишат децата си на вероучение, но пък може, ако започне въвеждането на предмета, тези хора да проявят известно разбиране и да не пречат.

Вече десет години сме свидетели на нескончаеми дебати във връзка с въвеждането на религия като общозадължителен предмет в училище. Пречките са много и различни: бюрокрацията в образователната система, липсата на средства, отсъствието на здрава концепция за предмета и др. Един от важните фактори, който оказва съществено влияние, са родителите. По закон в системата на иначе светското образование може да се изучават религиозно-просветни дисциплини, но с изричното съгласие на родителя или настойника на детето. За съжаление голяма част от родителите не разбират ползата за децата си от изучаването на такъв учебен предмет. Други проявяват пълно нехайство по отношение на възпитанието на подрастващите, затова техните деца нерядко се превръщат в криминогенен фактор. Някои се опитват да дадат добро възпитание, но елиминират християнската нравствена концепция. Много често през пубертета целият им труд се проваля, защото губят своя педагогически авторитет. Една голяма част от малките прекарват по-голямата част от деня си пред компютъра и никой не е в състояние да убеди родителите, че това е вредно. Днес негативни фактори като телевизия и интернет оказват силно влияние във всички етапи от изграждането на младото поколение. Съвременните, възпитани в атеизъм родители не разбират, че там, където в детската душа не е изградена духовна крепост, много лесно нахлуват уличното възпитание и подражанието на кумири. Това е валидно дори за семействата на хора с педагогически опит.

Аз не твърдя, че въвеждането на религия или вероучение в училище ще отстрани с един замах насилието в училище и всички останали проблеми. Факт е, че тук голяма роля играят първите седем години, в които детето се възпитава в семейството или ходи на детска градина. Не може да се отрече влиянието на средата, на училището, на един куп негативни фактори, които работят за отклоняване на подрастващите от християнските добродетели. Но въвеждането на религия или вероучение ще даде на децата възможността да се запознаят с християнските нравствени принципи. Това все пак е някакъв шанс, те да се противопоставят на всичко негативно, което може да повлияе при изграждането на личността на малкия човек. Религиозно-просветното обучение ще даде на децата възможността за избор. Те ще имат пред очите си всички негативни явления на нашето съвремие от една страна и божествения авторитет на Иисус Христос от друга. Може плодовете от това обучение да узреят чак след навършването на пълнолетие, може да се проявят под влияние на житейските бури, но за да се стигне дотам, първо трябва да бъдат посети семената. А за да може сеячът – учителят да посее тези семена, в училище трябва да има специализиран учебен предмет с религиозна насоченост.

Днес малък процент от родителите разбират каква полза могат да извлекат техните деца от изучаването на религия или вероучение. В представите си хората обикновено свързват Църквата с траурните обреди, със запалването на свещ на Възкресение Христово, с върбовите клонки на Цветница. Възгледите им за някои християнски празници са напълно езически, в това число влизат Рождество Христово, Гергьовден, Еньовден и др.

Един учебен предмет с православна образователна насоченост ще даде шанс децата да знаят повече по въпроса за християнските тайнства, за вътрешния духовен живот в Църквата. Това ще обуслови тяхното адекватно поведение при посещение на християнски паметници на културата, както и нужното коректно отношение към свещениците и обикновените християни.

Предметът религия ще даде основополагащи познания за съдържанието на библейския текст, за най-важните моменти от Стария и Новия завет. Това много ще спомогне подрастващите по-лесно да разберат някои моменти от световната история, свързани с разпространението на християнството, покръстването на българите, кръстоносните походи и др. В прогимназията и в средните училища се разглеждат моменти от библейската история, жития на мъченици, апокрифна литература. С помощта на придобитите познания в часовете с религиозна насоченост учениците ще се справят по-лесно с този материал. Но не само това. Тези познания ще помогнат за правилното възприемане на произведенията на изкуството на много от художниците класици. Техните творби нерядко изобразяват сцени от Библията, Света Богородица, моменти от живота на християнски светци, а също и събития от историята на християнството. Същото се отнася и за музиката от времето на барока и класицизма, която в немалка част от случаите е на религиозна тематика – оратории, кантати, меси и пр.

Една от най-важните придобивки при изучаването на религиозно-просветни дисциплини в училище или вероучение е тази, че децата ще бъдат запознати с принципите на християнската етика. Тяхното предимство е, че стъпват на един висшестоящ, надчовешки авторитет – авторитетът на божествената Личност Иисус Христос. Десетте Божии заповеди – “Не убивай!”, “Не прелюбодействай!”, “Не кради!”, “Не лъжесвидетелствай...!”, са утвърдени именно с Неговия авторитет. Те ще вменят на децата понятие за добро и зло. Църквата не прави това, за да ограничава свободата на хората, а за да ги предпази от зло, да въдвори ред и хармония в междучовешките взаимоотношения. Много хора приемат седмата Божия заповед “Не прелюбодействай!” като посегателство върху личната им свобода, но тя цели да предпази от явления като ранни аборти, изнасилвания, сексуална разпуснатост между подрастващите, венерически болести и др. Основната й цел е здраво семейство, чисти отношения, добри деца. Един от важните моменти, които засягат Божиите заповеди или по-точно петата, е почитта към родителите. Ако повече млади бяха възпитавани според нея, нямаше да се стига до драстични конфликти между поколенията, когато тийнеджърите поискат да опитат от всички пороци и сладости на живота. Възпитателното влияние на предмет религия или вероучение, подкрепен с положително влияние в семейството, ще предпази младите от широко разпространени негативи като хомосексуализъм, проституция, наркомания и др.

Един от сериозните проблеми, свързан с тоталната анархия в България е така наречения свободен пазар на религиите. От 1989 година насам страната ни е разграден двор за най-различни секти, религиозни движения, пагубни култове, сатанизъм. Практиката показва, че възпитанието в атеизъм не може да предпази младите от тяхното влияние. Когато нямат здрава религиозна основа, те могат лесно да бъдат повлияни от методиките на въздействие, някои от които са твърде близки до хипнозата и техниките за изпадане в транс. Ако това не стане, докато са в крехка възраст, може да стане при преселване в друг град, по време на студентството или при отиване на работа в друга държава. Последствията от това могат да бъдат фатални, младите да се откъснат от семейството, да понесат сериозни морални и материални щети, да провалят живота си. Най-добрата превенция срещу влиянието на сектите си остава православното възпитание, свързано с достатъчно познания за вярата и традициите.

Можем само в заключение отново да повторим думите на бележития българин – Търновския митрополит Климент (Васил Друмев): “Има Православие у нас – има и български народ, няма Православие – няма български народ”.

петък, 14 март 2008 г.

Живот отдаден на Бога

Миналата година с госпожа Полина Спирова - редактор в портал "Двери на Православието" и в "Църковен вестник" започнахме рубрика за репресираните свещенослужители от белослатинска духовна околия. Някои от биографичните справки излязоха паралелно и в портал "Православие България". Статията за отец Александър Неновски е публикувана в брой 5 на "Църковен вестник" от 2008 година. Всъщност той и далечен мой сродник, но така и не можахме да се срещнем и да се запознаем. Нека бъде вечна паметта му!

Протойерей Александър Иванов Неновски е роден през 1910 година в село Търнава (Врачанско). Той е второто от седемте деца в семейството. Баща му Иван Неновски е земеделец и отрано се старае да научи децата си на труд. Детството си Александър прекарва в родното село, като усърдно помага на баща си в земеделската работа. Там завършва и основно образование до седми клас. След това започва работа в лимонадената работилница в близкото село Добролево.

Вярата в Бога и желанието да учи го карат да запише свещеническия курс в Черепиш. Завършва с отличие през 1933 година с намерението да се реализира като свещенослужител. Венчава се за Петра Тодорова през 1935 година и същата година е ръкоположен от Врачанския митрополит Паисий за свещеник. Поверена му е енория в с. Подрия (Врачанско), но година по-късно е преместен в село Селановци намиращо се също в пределите на Врачанска епархия. Тук той активно развива просветна и благотворителна дейност. Организира вероучителни сказки на различни теми и събира средства за построяването на нова църква. Отец Александър е дълбоко вярващ и изряден свещенослужител, добър изповедник е, енориашите често се ползват от неговите мъдри съвети и като духовен наставник. В отношенията си с всички е откровен и праволинеен. Навсякъде където служи успява да спечели уважението и доверието на хората.

По време на преврата 1944 година свещеникът е задържан от местните подразделения на милицията и заедно с други неудобни на комунистите хора е вкаран в ареста. За тази цел в Селановци използват една конюшня. Многократно е подлаган на жесток побой без някакви отправени към него обвинения. През тези тежки дни петгодишната му дъщеря Виолета го посещава и му носи храна. След като е освободен, притеснен за сигурността на семейството си, той се завръща в родното село. Известно е, че хората които го арестуват – младеж и девойка по-късно се самоубиват.



Църквата "Св. апостол и евангелист Лука" в село Търнава в края на 90-те години на ХХ век




Няколко години служи като енорийски свещеник в Търнава. Около 1952 година обслужва енория в село Добролево, а през 1955 година свещенодейства в Хърлец (Врачанско). По-късно е преместен в с. Алтимир, което се намира на няколко километра от Търнава. Тук той се задържа за по-дълго време и около 1970 година се пенсионира. Продължава да обслужва енорията и след пенсионирането си, като междувременно получава протойерейска офикия.




Храм "Света преподобна Параскева" село Алтимир



След като овдовява отец Александър служи няколко години в Черепишкия манастир, а по-късно се премества в Правешкия манастир “Св. великомъченик Теодор Тирон”. Умира през 1998 година на 88 години в родното си село Търнава. В спомените на хората, които го познават той остава като обаятелна личност, притежаваща чиста вяра, истинско смирение, богат духовен опит и боговдъхновена мъдрост.

Синът му Николай завършва духовна семинария, но избира професионална реализация като учител и до пенсионирането си преподава в прогимназия “Христо Ботев” с. Търнава.

Биографичните данни за протойерей Александър Неновски са предоставени от неговия син Николай Неновски.