петък, 14 март 2008 г.

Живот отдаден на Бога

Миналата година с госпожа Полина Спирова - редактор в портал "Двери на Православието" и в "Църковен вестник" започнахме рубрика за репресираните свещенослужители от белослатинска духовна околия. Някои от биографичните справки излязоха паралелно и в портал "Православие България". Статията за отец Александър Неновски е публикувана в брой 5 на "Църковен вестник" от 2008 година. Всъщност той и далечен мой сродник, но така и не можахме да се срещнем и да се запознаем. Нека бъде вечна паметта му!

Протойерей Александър Иванов Неновски е роден през 1910 година в село Търнава (Врачанско). Той е второто от седемте деца в семейството. Баща му Иван Неновски е земеделец и отрано се старае да научи децата си на труд. Детството си Александър прекарва в родното село, като усърдно помага на баща си в земеделската работа. Там завършва и основно образование до седми клас. След това започва работа в лимонадената работилница в близкото село Добролево.

Вярата в Бога и желанието да учи го карат да запише свещеническия курс в Черепиш. Завършва с отличие през 1933 година с намерението да се реализира като свещенослужител. Венчава се за Петра Тодорова през 1935 година и същата година е ръкоположен от Врачанския митрополит Паисий за свещеник. Поверена му е енория в с. Подрия (Врачанско), но година по-късно е преместен в село Селановци намиращо се също в пределите на Врачанска епархия. Тук той активно развива просветна и благотворителна дейност. Организира вероучителни сказки на различни теми и събира средства за построяването на нова църква. Отец Александър е дълбоко вярващ и изряден свещенослужител, добър изповедник е, енориашите често се ползват от неговите мъдри съвети и като духовен наставник. В отношенията си с всички е откровен и праволинеен. Навсякъде където служи успява да спечели уважението и доверието на хората.

По време на преврата 1944 година свещеникът е задържан от местните подразделения на милицията и заедно с други неудобни на комунистите хора е вкаран в ареста. За тази цел в Селановци използват една конюшня. Многократно е подлаган на жесток побой без някакви отправени към него обвинения. През тези тежки дни петгодишната му дъщеря Виолета го посещава и му носи храна. След като е освободен, притеснен за сигурността на семейството си, той се завръща в родното село. Известно е, че хората които го арестуват – младеж и девойка по-късно се самоубиват.



Църквата "Св. апостол и евангелист Лука" в село Търнава в края на 90-те години на ХХ век




Няколко години служи като енорийски свещеник в Търнава. Около 1952 година обслужва енория в село Добролево, а през 1955 година свещенодейства в Хърлец (Врачанско). По-късно е преместен в с. Алтимир, което се намира на няколко километра от Търнава. Тук той се задържа за по-дълго време и около 1970 година се пенсионира. Продължава да обслужва енорията и след пенсионирането си, като междувременно получава протойерейска офикия.




Храм "Света преподобна Параскева" село Алтимир



След като овдовява отец Александър служи няколко години в Черепишкия манастир, а по-късно се премества в Правешкия манастир “Св. великомъченик Теодор Тирон”. Умира през 1998 година на 88 години в родното си село Търнава. В спомените на хората, които го познават той остава като обаятелна личност, притежаваща чиста вяра, истинско смирение, богат духовен опит и боговдъхновена мъдрост.

Синът му Николай завършва духовна семинария, но избира професионална реализация като учител и до пенсионирането си преподава в прогимназия “Христо Ботев” с. Търнава.

Биографичните данни за протойерей Александър Неновски са предоставени от неговия син Николай Неновски.